РЕШЕНИЕ
№ 1760
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110212168 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „ЛИЯ 11“ ЕООД, ЕИК подадена от
упълномощен представител на дружеството, срещу наказателно
постановление /НП/ № 554785-F559452/11.01.2021 г., издадено от началник
на отдел „Оперативни дейности“ - София в Централното управление на
Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с което на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 185,
ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018
г./, издадена от министъра на финансите.
В жалбата се навежда, че административнонаказващият орган е
постановил едно неправилно и незаконосъобразно наказателно
постановление, което съществено засягало и нарушавало правата на
санкционираното лице. Релевирано е възражение за изтекъл давностен срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като наказателното постановление било връчено
седем месеца след неговото съставяне. Жалбоподателят отдава изминалия
значителен период от време с немарливо изпълнение на служебните
задължения от страна на органите по приходите. Противопоставя се и на
наложеното му наказание, като същото било нецелесъобразно, не било от
1
естество да прояви присъщото си превъзпитателно въздействие, а
закъснението в определянето му предопределяло самоцелния му характер.
Същевременно се навежда довод за липса на мотивиране на постановения акт,
като съображенията си в тази насока санкционираното лице извежда от
отсъствието на обсъждане по отношение тежестта на нарушението,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, евентуалната
основателност на писмените възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и други. На
последно място жалбоподателят твърди, че връченият му препис от
протокола за проверка бил изключително блед и нечетлив, което не му
позволявало да се запознае със съдържанието му и нарушавало правото му на
защита. При така изложените възражения е отправено искане за цялостна
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ж, която
поддържа жалбата и в допълнение към нея пледира за изменение на
наложената имуществена санкция и приложение на закон за по-леко
наказание. В хода на устните прения пред съда излага подробно становище, в
което обосновава виждането си за опороченост на НП, произтичащо от
манипулиране датата на неговото издаване и умишлена забава при
връчването му. Същевременно се позовава на неправилно приложена
санкционна норма, като разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС уреждала две
обособени хипотези, от които в случая приложима била тази, предвиждаща
наказание в редуциран размер от 500 лв. предвид отсъствието на неотразяване
на приходи. Изрично заявява, че не претендира разноски и представя писмени
бележки, в които доразвива доводите си с конкретни твърдения за неправилно
тълкуване и приложение на материалния закон.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Г, който моли жалбата да
бъде оставена без уважение като недоказана. Позовава се на спазения
преклузивен срок за издаване на НП, на липсата на законоустановен срок за
връчване на същото, както и на правилна квалификация на осъщественото
деяние, произтичаща от констатациите на наказващия орган за неотчетени
продажби. При тези доводи е формулирано искане за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 20.06.2020 г. в 15:10 часа свидетелят М.ов Б. – инспектор по
приходите към ЦУ на НАП – гр. София, съвместно с лицето С П, заемаща
същата длъжност, осъществили проверка на търговски обект – маса за
продажба на плодове и зеленчуци, находяща се на адрес: гр. София, бул.
„Генерал СкоБ.“, бл. № 28, стопанисван от „ЛИЯ 11“ ЕООД. Инспекторите
извършили контролна покупка на плодове, за която не им бил издаден
фискален касов бон. След легитимирането си проверяващите изискали
документи на фискалното устройство, които им били връчени от
представител на дружеството. Бил изготвен опис на паричните средства в
2
касата към момента на започване на проверката, като е издаден и служебен
бон за установяване на дневния паричен отчет, както и контролна лента на
електронен носител за дата 20.06.2020 г. Установена била липсата на ПОС-
терминално устройство, като в експлоатация било пуснато единствено
фискално устройство DAISY EXPERT SX с рег. № на ФУ в НАП 4058208 и
индивидуален номер на фискална памет 36611825.
Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми за регистриране на извършената промяна в
касовата наличност, като същите били активирани и функциониращи.
Данните от фискалното устройство показвали отчетени 13.68 лв., докато
проверката на фактическата касова наличност на парични средства в касата на
търговския обект отчела сума от 257.44 лв., като при съпоставка между двете
стойности органите по приходите установили разлика от 243.76 лв.
Установеното несъответствие било прието за въвеждане на пари в касата,
които не били отразени в паметта на фискалното устройство в момента на
въвеждането им.
Резултатите от проверката били отразени в протокол за извършена
проверка серия АА № 0034866 от 20.06.2020 г.
На 15.07.2020 г. свидетелят М. Б. съставил на „ЛИЯ 11“ ЕООД акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F559452/15.07.2020
г. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Актът е
връчен на упълномощено лице, като депозираните впоследствие писмени
възражения са разгледани от наказващия орган и преценени от него като
неоснователни.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което при същото словесно описание и правна
квалификация на нарушението на „ЛИЯ 11“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М. Б..
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Поради липсата на противоречия в
доказателствения материал не се налага обстоен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
3
компетентни органи. Видно от чл. 193, ал. 2 ЗДДС приобщената по делото
заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020 г. (т. 1.1., б. „Г“, предл. 1) и заповед №
3766/25.09.2019 г. за временно преназначаване на длъжността началник на
отдел „Оперативни дейности“ с ранг I младши за държавен служител в ЦУ на
НАП в качеството на наказващ орган Л П Х е бил оправомощен да издава
наказателни постановления за нарушения, регламентирани в чл. 185 ЗДДС.
Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното
НП са спазени изцяло изискванията на процесуалния закон- актът и НП са
издадени в изискуемата се от закона форма и при спазване на процесуалните
правила.
Във връзка с релевираното от жалбоподателя възражение за наличие на
формално основание за отмяна на НП, продиктувано от неспазване на
уредените в закона давностни срокове, съдът намира следното: На първо
място недоумение буди твърдението за преклузивната правна природа на
уредените в чл. 34 от ЗАНН срокове, като по този въпрос съвместен колектив
от Общото събрание на съдиите от НК на ВКС и Общото събрание на съдиите
от II колегия на ВАС изрично са се произнесли в своето Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г., в точка 1 от което изрично е прокламиран
давностният характер на посочените срокове, произтичащ от последицата,
свързана с изтичането им – погасяване възможността да бъдат реализирани
правомощията на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение. На следващо място напълно неоснователно е позоваването
на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като се касае за период от време в абсолютно и
конкретно определен размер – 6 месеца, изчислими от съставянето на АУАН
(15.07.2020 г.) до издаването на НП (11.01.2021 г.), който в случая очевидно
не е изтекъл, като по делото беше проведено успешно доказване от страна на
въззиваемата страна по отношение законосъобразното определяне на
съответните дати и съобразяване на изтеклия период между тях. По
отношение на възражението за забава във връчването на наказателното
постановление съдът намира за нужно да отчете, че последното действително
е било връчено със закъснение от 7 месеца, но същото обстоятелство не би
могло по никакъв начин да обоснове незаконосъобразността на процедурата
по ангажиране отговорността на нарушителя. На първо място поради факта,
че липсва императивна законова регламентация по посока извеждане на
изискване, свързано със спазване на подобен срок. На следващо място самият
факт, че е изминал относително дълъг срок от датата на издаване на
наказателното постановление до момента на неговото връчване по никакъв
начин не нарушава правата на жалбоподателя, тъй като НП не е влязло в
законна сила и е осигурено правото на санкционираното лице да го оспори.
Датата на връчване на НП е относима единствено към датата, от която
започва да тече срокът за неговото обжалване. С оглед дисциплиниране на
контролните органи по посока своевременно провеждане на
административнонаказателното производство освен сроковете по чл. 34 от
ЗАНН законодателят е предвидил субсидиарното приложение на абсолютния
давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 84
от ЗАНН, който в случая също е спазен.
4
На следващо място несъмнена е волята и на актосъставителя, и на
административнонаказващия орган при посочване на нарушената правна
норма – чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. По еднопосочен и
съответен начин и в АУАН, и в НП се сочи правилото за поведение, за чието
неспазване е наказано дружеството. По този начин са изпълнени
изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, като изрично и в АУАН,
и в атакуваното НП е посочена нормата, която е нарушена.
Чл. 33, ал. 1 от Наредбата предвижда, че извън случаите на продажби
или сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство
се регистрира в него чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми.
В настоящия случай се установи, че при извършената проверка е
установена промяна в касовата наличност в размер на 243.76 лева, която
представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното
устройство в момента на извършването. По този начин наказаното дружество
не е изпълнило задължението си да отбележи всяка промяна на касовата
наличност /въвеждане на пари в касата/ на ФУ чрез операцията „служебно
въведени“ суми.
Тъй като е ангажирана отговорността на юридическо лице, не е
небходимо обсъждането на въпроса за вината, тъй като отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС регламентира наказването на
лицата, които са допуснали нарушение на нормативен акт по прилагането на
чл. 118 ЗДДС, какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно чл.
118, ал. 4 ЗДДС.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС на
юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в
размер от 3 000 до 10 000 лева, като същата е приложима при наличие на
неотразяване на приходи – по аргумент за противното от изр. 2 от същата
разпоредба. В случая административнонаказващият орган погрешно е приел,
че с извършването на процесното нарушение се е стигнало до неотразяване на
приходи, като това си виждане е аргументирал с характера на надвнесената
сума, отчитайки, че се касае за пари, които влизат в паричния оборот на
дружеството, без да са документално отразени по законоустановения ред.
Липсват обаче каквито и да е доказателства в подкрепа на тези аргументи,
като съобразно разпределението на доказателствена тежест по чл. 103 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, административнонаказващият орган е
следвало да докаже, че с нерегистрирането на процесната сума от 243.76 лева
във фискалното устройство се е стигнало до неотразяване на приходи. При
така изведената аргументация съдът приема, че наказанието е следвало да
бъде наложено именно на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. ал. 1
ЗДДС и съответно размерът на наложеното наказание да бъде определен в
съответствие с редуцираните размери, предвидени в ал. 1.
В подкрепа на гореизложеното е и последователно застъпваното в
5
практиката на АССГ становище, че формалното осъществяване състава на
административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. не би могло да изведе директния извод за неотразяване на приходи (в този
смисъл Решение № 370 от 17.01.2018 г. на АдмС - София по адм. д. №
13006/2017 г. Решение № 824 от 15.02.2022 г. на АдмС - София по адм. д. №
11818/2021 г. Решение № 1516 от 2.03.2020 г. на АдмС - София по адм. д. №
12529/2019 г. и други). Както споделят касационните състави, наличието на
положителна разлика между касовата наличност и наличността във
фискалното устройство не може автоматично да наведе доказаността на
обстоятелството по неотразяване на приходи. Подобна зависимост не би
могла да се презюмира, а следва да бъде доказана посредством допустимите
от закона способи и средства на доказване.
Нещо повече, както приемат касационните съдии в Решение № 824 от
15.02.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 11818/2021 г., неотразяването на
приходи не може да бъде следствие на случаите по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., извън тези на продажби, т. е. извършване на операции с
промяна на касовата наличност, както следва - начална сума, въвеждане и
извеждане на пари в и извън касата. В разглеждания случай остава неизяснен
произходът на сумата, представляваща разлика между касовата наличност и
отчетеното от фискалния апарат, поради което изводът за наличие на
неотразени приходи не може да бъде споделен, тъй като самата сума,
отразена от органите по приходите, не може еднозначно да се приеме за
приход от търговската дейност на дружеството.
Съгласно чл. 185, ал. 2, изр. второ ЗДДС, когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите, предвидени в чл. 185, ал. 1
ЗДДС, а именно - за юридическите лица и едноличните търговци се
предвижда имуществена санкция в размер от 500 лв. до 2000 лв. Конкретният
случай е именно такъв.
В тази връзка в случая следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 303 НПК, вр. чл. 84 НПК, а именно, че съответното лице може да носи
административнонаказателна отговорност единствено, когато
административното обвинение е доказано по безспорен начин, както и че
същото не може да почива на предположения. При това положение,
доколкото не се доказа по несъмнен начин, че процесната сума в размер на
243.76 лева представлява приход от продажба на стоки в търговския обект, то
и не може да се приеме за обоснован изводът на наказващия орган, че
нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е довело до
неотразяване на приходи.
С оглед на това в случая следва да намери приложение санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС, като за така
извършеното нарушение се наложи имуществена санкция в размер от 500 до
2000 лева, поради това че с извършеното нарушение не се е стигнало до
неотразяване на приходи. Посочената санкционна разпоредба е
по-благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на
санкцията. Същевременно не е налице вменяване на нови факти на
6
нарушителя, по които последният да не се е защитавал в хода на
административнонаказателното производство, като приложението на
материалния закон относно извършеното нарушение и неговата правна
квалификация остава непроменено. Единствената промяна в случая касае
отпадане на елемент от санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, а
именно, че с извършване на нарушението се е стигнало до неотразяване на
приходи. В този смисъл разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС
се явява привилегирован състав на санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2,
изр. 1-во ЗДДС предвид предвидения по-нисък размер на санкцията за
извършеното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
В случая е допустимо преквалифициране от въззивния съд на
санкционната разпоредба на извършеното нарушение от 185, ал. 2 ЗДДС в
такава по чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС предвид изричната
разпоредба на чл. 84, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК.
При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът
счита, че същата следва да бъде наложена в минимално предвидения в
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, тъй като не са
събрани отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател
обстоятелства, които да обуславят определянето ѝ в размер над предвидения
минимум. Както правилно е отчел наказващият орган, процесното нарушение
е първо такова за нарушителя. Неправилно обаче е позоваването на друго
административно нарушение по неиздаване на фискален касов бон,
констатирано със съставения протокол за извършване на проверка, доколкото
същото на самостоятелно основание подлежи на отделен съдебен контрол за
законосъобразност и отчитането му като отегчаващо обстоятелство в случая
би могло да доведе до изграждането на погрешни изводи. С оглед на това
обжалваното наказателно постановление следва да се измени, като се намали
наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция от 3000 на
500 лева.
Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява
„маловажен случай“ на административно нарушение - обстоятелство, което
подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган,
респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в
този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с
чл. 93, т. 9 НК, за да се определи един случай като маловажен се взема
предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или
по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния
вид. В конкретния случай съдът не намира основания за приложението на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са
настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна
разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в
случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С
7
оглед на това липсата на настъпване на вредни последици е предвидено
изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС като
привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се отчита като
смекчаващо обстоятелство. Същевременно нарушаване на правилата относно
отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с
регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено
обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради
което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на
административно нарушение. С оглед на това с неизпълнение на
задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за въвеждане
на сумата от 243.76 лева във функциониращото в търговския обект фискално
устройство, съществено са засегнати обществените отношения, обект на
защита от нарушената разпоредба, свързани с регистрацията и отчетността на
паричните постъпления и оборота в търговските обекти.
Предвид всичко гореизложено подадената жалба се явява частично
основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
се измени в частта относно приложимата санкционна разпоредба и по
отношение размера на наказанието.
Предвид изхода на делото /тъй като обжалваният акт бе изменен, като
бе намалено наказанието от 3000 лева на 500 лева, т. е. наказание шест пъти
по-ниско от наложеното от административнонаказващия орган/, разноските за
съдебното производство следва да се определят съразмерно. Съобразно
изричното изявление на представителя на жалбоподателя, в полза на
въззивника разноски не следва да се присъждат. В полза на въззиваемата
страна на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение предвид оказаното му процесуално
представителство, като съобразно изхода от делото размерът му следва да се
определи като 1/6 част от определеното в минимален размер възнаграждение
(съобразно изискванията на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ), съответстваща на сумата от
13.33 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 554785-F559452/11.01.2021 г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП,
с което на „ЛИЯ 11“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лв. на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите,
като НАМАЛЯВА на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС размера
8
на наложената имуществена санкция за така извършеното нарушение от 3000
лева на 500 лева.
ОСЪЖДА „ЛИЯ 11“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Националната агенция за приходите сумата от 13.33 лева /тринадесет лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща определена по съразмерност част
от дължимите в полза на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско
възнаграждение по съдебното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- София град в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9