Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,1.12.2021 г., град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение
На втори ноември две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав :
съдия : ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
при секретаря Румяна Радева
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело номер 878 по описа за 2020 година,намира следното :
Предявени от „***“ ЕООД, град Добрич, в ликвидация срещу М.Д.М. *** са : частичен иск по член 45,ал.1 от ЗЗД за парично вземане от 21 587,29 лева, съставляващо обезщетение за имуществени вреди, произлезли от извършени без основание от ответника като „ *** “ в предприятието в периода 23.04.2013 г. – 10.07.2015 г. преводи на суми на обща стойност от 61 195,21 лева от разплащателни сметки на ищеца в „ Уни Кредит Булбанк“ и „Общинска Банка“ по сметки на ответника и на третото лице В. В., осъществяващи продължавано престъпление – длъжностно присвояване - по член 202, ал.2, т.1 във връзка с член 202,ал.1, т.1 и член 201 от НК и иск по член 45,ал.1 от ЗЗД за парично вземане от 52 969,76 лева, съставляващо обезщетение за имуществени вреди, произлезли от получени от ответника в периода 1.01.2010 г . – 31.12.2015 г. различни количества горива за сметка на дружеството – ищец при въвеждане на трето лице в заблуждение за правомерно зареждане с гориво чрез използване на „ карта за зареждане на гориво “, издадена привидно за собствено на дружеството пътно превозно средство, осъществяващи продължавано престъпление – измама - по член 210, ал.1,т.3,пред.1 и т.5 във връзка с член 209,ал.1 от НК, за които престъпления ответникът е признат за виновен и наказан с лишаване от свобода за срок от две години при отлагане на изпълнението за срок от четири години с влязла в сила присъда № 17 от 15.05. 2019 г. по н.о.х.д.№ *** г. по описа на ДРС.
Ответникът е противопоставил възражения за изтекла погасителна давност и за двете вземания при твърдения, че давностните срокове започват да текат от дните на последно извършените от ответника деяния от двете продължавани престъпления, а именно 10.07.2015 г. и 31.12.2015 г. и че деецът е бил известен тогава с оглед подадената още на 18.09.2015 г. до органите по разследването жалба на дружеството срещу него.
Срещу възражението за погасителна давност ищецът е репликирал, че давностните срокове и за двете вземания започват да текат от по – късния момент на предявяване на разследването или на повдигането на обвинение по досъдебното производство до колкото с оглед характера на престъпната дейност само чрез действията по разследване са установими периодите, в които е осъществена и размерите на причинените от нея вреди. Репликирал е още, че давностният срок за вземането от обезщетяване на вредите от престъплението - длъжностно присвояване – е прекъснат с признания на ответника : извършени между 23.02.2016 г. и 3.08.2016 г. седем на брой плащания на обща стойност от 4 454,62 лева и дадени от него свидетелски показания по гр.д.№ 1657/ 2019 г. по описа на ДРС, че давностният срок за двете вземания е прекъснат с извършеното от ответника като подсъдим по н.о.х.д.№ *** г. по описа на ДРС признание на всички факти по обвинителния акт по член 371,т.2 от НПК , като условие за разглеждане на наказателното дело по реда на съкратеното съдебно следствие – член 369а и сл. от НПК. Позовавал се е на спиране на давностния срок при действието на ЗМДВИП.
Въз основа на събраните по делото доказателства окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна : с влязла в сила присъда № 17 от 15.05. 2019 г. по н.о.х.д.№ *** г. по описа на ДРС ответникът е признат за виновен в това, че в периода 23.04.2013 г. - 10.07. 2015 г. като „ *** “ в предприятието на „***“ ЕООД, град Добрич е присвоил негови парични средства на обща обща стойност от 61 195,21 лева и му е причинил имуществени вреди в този размер, както и че в периода 1.01. 2010 г. -31.12.2015 г. е измамил трето лице, че има право въз основа на „ карта за зареждане на гориво “ , издадена привидно за автомобил с рег.№ *** , собственост на дружеството, да зарежда горива от бензиностанция на „ МТТ“ ООД, град Добрич и е получил горива за сметка на дружеството на обща стойност от 52 969,76 лева, като му е причинил имотна вреда в този размер. Делото е разгледано от първоинстанционния съд по реда на съкратеното съдебно следствие по глава двадесет и седма от НПК при извършено от подсъдимия признание на фактите по обвинителния акт по член 371,т.2 от НПК .
Исковете на дружеството за вземания от вредите от престъпленията в пълните им размери са заявени с молбата с вх.№ 8459/24.04.2019 г. ( по регистратурата на ДРС ) в наказателното производство. Не са приети за разглеждане от наказателния съд. Образуваното по тях гр.д.№ 408/2020 г. по описа на ДОС е прекратено с влязло в сила определение № 260061 от 4.09.2020 г. поради неотстраняване на нередовностите по исковата молба в срок. Исковете по настоящото дело са предявени на 15.10.2020 г.
Междувременно ответникът е наредил с банкови преводи на 23.02.2016 г.; 21.03.2016 г.; 8.04.2016 г.; 16.05.2016 г. ; 2.06.2016 г. ; 8.06.2016г. и 3.08.2016 г. следните суми : 1000 лева ; 1 254,62 лева ; 500 лева ; 500 лева; 500 лева; 500 лева и 200 лева по сметка на дружеството . Видно от приложените ( на л.10 – 16 от делото ) банкови документи основанията за преводите са едни и същи - „ договор “ .
По образуваното по иск по член 59 от ЗЗД на дружеството срещу третото лице В. В. исково производство- гр.д.№ 1657/2019 г. по описа на ДРС - ответникът е разпитан като свидетел (съдебен протокол от заседание на 4.10.2019 г. на 171-174 от делото ). Дал показания за това , че при започване на разследването срещу него научил ,че само преводите, които извършил в полза на третото лице В. възлизат на около 36 000- 37 000 лева от общо 61 000 лева . Поискал да му върне сумите. В. започнал да му плаща и с части от платеното свидетелят направил няколко вноски в полза на дружество, защото трябвало „ да ги възстанови в дружеството“ . Спрял да внася пари при започване на ликвидационния процес . С получените междувременно от В. други средства погасил свои кредити и други задължения.
В съгласие с член 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ деликтните искове за обезщетяване на вредите от същите деяния по посочените в това правило въпроси : извършване на деянието, противоправността му и виновността на дееца. А до колкото размерите на вредите са и елементи от съставите на член 202,ал.2, т.1 от НК и член 210, ал.1,т.5 от НК, те са задължителни за гражданския съд също. Но наред с това гражданският съд е длъжен да зачете съобразно член 26,ал.2 от НК, че вредата от 61 195,21 лева е общ престъпен резултат от всички извършени от ответника в единство увреждащи деяния, квалифицирани с влязлата в сила присъда като продължавано престъпление – длъжностно присвояване . Именно с оглед дадената правна квалификация по член 26, ал.1 от НК деянията не могат да бъдат отграничавани като причина за една или друга част от вредите. Посоченото от ищеца в допълнение на обстоятелствената част от исковата молба , че вземането по частичния иск произтича от само 13 на брой преводи – тези, с които са наредени суми от сметки на дружеството по личната ( на ответника) банкова сметка *** *** : 23.09.2014 г.;13.10.2014 г.; 31.10.2014 г. ;27.11.2014 г. ; 10.02.2015 г.; 11.03.2015 г.; 26.03.2015 г. ; 9.04.2015 г.; 22.04.2015 г. ; 30.04.2015 г.; 15.05.2015 г.; 5.06.2015 г. и 10.07.2015 г. няма значение. Значение имат твърдените от ищеца неизгодни за него факти, че между 23.02.2016 г. и 3.08.2016 г. ответникът е извършил частични плащания по това вземане в общ размер от 4 454,62 лева . При положение, че за присвоените от ответника суми и наредени от него по сметка на третото лице ищецът не претендира обезщетение съобразно изрично посоченото в исковата молба, ( за тях има успешно проведен иск по член 59,ал.1 от ЗЗД за обезщетение в размер от 21 612,51 лева срещу третото лице по гр.д.№ 1657/2019 г. по описа на ДРС ) и искането му е за осъждане на ответника само за сумата от 21 587,29 лева, това е достатъчно, за да се приеме, че искът е частичен, както е и докладван – за част от вземането за обезщетяване на вредата от всички деяния от продължаваното престъпление – длъжностно присвояване.
С присъдата и потвърждаващото я решение № 75 от 29.10.2019 г. по в.н.о.х. д.№*** г. по описа на ДОС с изложените от въззивната инстация мотиви е установено, че за улесняване на част от изпълнителните деяния от продължаваното престъпление – длъжностно присвояване - ответникът е извършил други престъпления. Съставил 12 броя неистински частни документи – платежни нареждания за кредитен превод с наредител- дружеството, в които подправил подписа на управителя. Установено е още, че изпълнителните деяния от продължаваното престъпление – измама - са осъществени чрез използване на служебна карта за зареждане с гориво в служебен автомобил с рег. № *** , чийто номер дублира ( без последните букви ) действителния номер на служебното превозно средство с рег. № *** РХ. Съмнение за неправомерно използване на картата не е могло да се породи към датите на получаване на горивата с оглед заблуждаващите действия на ответника и практиката, възприета от търговците, заредените количества горива да се заплащат по банков път след фактурирането им. Че ответникът зарежда гориво въз основа на картата в лек автомобил, различен от служебния такъв, е открито при преглед на записи от видеокамери на бензиностанцията.
Тези конкретни факти, свързани с престъпната дейност на ответника, сочат,че авторството му не е могло да бъде известно към времеизвършването на деянията и настъпване на вредите. То е било установено в необходимата степен на вероятност с доказателствата, събрани от разследването по досъдебното производство № 28/2016 г. по описа на Служба „ ПИП“ към ОД на МВР , Добрич, започнато на 28.03.2016 г. Едва с постановлението за привличане на обвиняем от 27.12.2018 г. ( и за двете престъпления ) с оглед наличието на достатъчно доказателства по член 219,ал.1 от НПК ответникът е посочен като съпричастен към извършването на престъпленията . В този момент следва да се приеме, че той е открит като деец на непозволените увреждания и от този момент – 27.12.2018 г. - започва да тече давностният срок – член 114, ал.3 от ЗЗД .
Плащанията на ответника към ищеца между 23.02.2016 г. и 3.08.2016 г. не могат да имат прекъсващ давността за вземането по частичния иск ефект при условията на член 116,б. „а“ от ЗЗД, защото с оглед гореизложеното давността е започнала да тече след извършването им . Дадените от ответника на 4.10.2019 г. свидетелски показания се отнасят до релевантни за другия спор факти. Свидетелят – ответник е посочил, че е дължал възстановяване на суми на дружеството и не ги възстановил ( освен дадените около „ четири хиляди и нещо“ ). Признанието по член 116,б. „а“ от ЗЗД е недвусмислено, ясно изразена от длъжника воля за съществуване на вземане срещу него от определен фактически състав и в определен размер. А такава изразена в показанията воля липсва . Следва да се отрече значението на признание на вземанията и на извършеното от ответника признанаие по член 371,т.2 от НПК. То се отнася само до фактите от престъпната дейност, не и до вземанията . Следователно тези две действия на ответника не прекъсват давностния срок за нито едно от вземанията . Но давностните срокове за двете вземания спират да текат за краткото време от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. на основание член 3,т.2 от ЗМДВИП и продължават да текат от 22.05.2020 г. Следователно до предявяването на исковете на 15.10.2020 г. са изтекли само 1 година, 7 месеца и 4 дни и с оглед приложимостта на общата петгодишна давност вземанията не са погасени на това основание .
Вземането от обезщетяване на вредите от деликта - длъжностно присвояване - е възникнало в размер от 61 195,21 лева , погасено е частично чрез плащанията от 4 454,62 лева и съществува в размер от 56 740,59 лева ,от което се претендира част в размер от 21 587,29 лева. Вземането от обезщетяване на вредите от деликта – измама- е възникнало в размер от 52 969,76 лева и съществува в този размер. Исковете за част от първото вземане и за второто вземане са изцяло основателни . Ищецът е заявил искане за присъждане на законни лихви само върху вземането по частичния иск от датата на предявяването му и съдът го уважава според поисканото. Ищецът не е направил никакви разноски по делото и такива не следва да му се присъждат . Ответникът дължи на основание 78,ал.6 от ГПК дължимата за производството държавна такса в размер от 2 971,37 лева .
Воден от
горното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН: ********** *** да заплати на „ ***“ ЕООД, град Добрич, в ликвидация, *** сумата от 21 587,29 ( двадесет и една хиляди петстотин осемдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки ) лева, съставляваща част от обезщетение за имуществени вреди от противоправни, виновно извършени от ответника като „ *** “ в предприятието в периода 23.04.2013 г. – 10.07.2015 г. преводи на суми на обща стойност от 61 195,21 лева от разплащателни сметки на ищеца, установени с влязла в сила присъда № 17 от 15.05. 2019 г. по н.о.х.д.№ *** г. по описа на ДРС, ведно със законните лихви върху сумата, считано от 15.10.2020 г. до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН: ********** *** да заплати на „ ***“ ЕООД, град Добрич, в ликвидация, *** сумата 52 969,76 ( петдесет и две хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки ) лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди от противоправни, виновно извършени от ответника действия в периода 1.01.2010 г. – 31.12.2015 г. – получаване на горива за сметка на дружеството, установени с влязла в сила присъда № 17 от 15.05. 2019 г. по н.о.х.д.№ *** г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на ДОС дължимата държавна такса по уважените искове в размер от 2 971,37 ( две хиляди деветстотин седемдесет и един лева и тридесет и седем стотинки ) лева .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните .
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :