Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 08.03.2021г.

                                              

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на девети февруари  две хиляди  двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Цветослава Гулийкова  като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1460 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ.

 

Ищците „Х.1“ ЕООД, В.Д.С. и Д.Х.Д.  твърдят, че са миноритарни съдружници в ответното дружество „Е.Е.М.“ ООД, като „Х.1“ ЕООД притежава 86 дружествени дяла, всеки на стойност от 10 лева, равняващи се на 860 лева, или 17.2% от капитала на дружеството,  В.Д.С. притежава 46 дружествени дяла, всеки на стойност от 10 лева, равняващи се на 460 лева, или 9.2% от капитала на дружеството, а Д.Х.Д. - 25 дружествени дяла, всеки на стойност от 10 лева, равняващи се на 250 лева, или 5% от капитала на дружеството. Останалите 343 дружествени дяла, равняващи се на 68.6% от капитала, се притежават от мажоритарния съдружник „ИФГ 2004“ ЕООД, с действителен собственик Н.П.Я., управител на това дружество и на ответника „Е.Е.М.“ ООД.

В последните години мажоритарният съдружник е загуби доверието на останалите съдружници. В резултат на силното влошаване на отношенията между съдружниците през 2019г.  Н.П.Я. е предложил миноритарните съдружници за изключване. На провело се на 18.09.2019г. общо събрание ищците  „Х.1“ ЕООД и В.Д.С. са били изключени като съдружници. Решенията са били отменени с влязло в сила на 15.07.2020г.  Решение от 24.04.2020г. по т.д. № 1891/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав.

След влизане в сила на това решение ответното дружество чрез управителя отново е инициирало процедура по изключване, като е отправило покани за свикване на общо събрание на 29.07.2020г. с дневен ред: т. 1. Изключване на съдружника  Д.Х.Д. и вземане на решение за изплащане на дружествените му дялове по балансова стойност към 30.07.2019г.; т.2. Изключване на съдружника  В.Д.С. и вземане на решение за изплащане на дружествените му дялове по балансова стойност към 30.07.2019г.; 3. Изключване на съдружника „Х.1“ ЕООД и вземане на решение за изплащане на дружествените му дялове по балансова стойност към 30.07.2019г.;  т. 4 – Приемане на промени в дружествения договор на „Е.Е.М.“ ООД съобразно взетите решения по горните точки и т.5. Разни. Поканите са били получени през месец май 2019г. и са съдържали и предупреждение към всеки един от съдружниците, с обвинения за извършването на действия във вреда на дружеството и неизпълнение на задължения за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството.

Общото събрание е било проведено на посочената в поканите дата. Съдружникът  Д.Х.Д. не е бил изключен, но са били взети решенията по т. 2, 3 и 4 по обявения дневен ред, включително конкретни изменения в дружествения договор – уводна част, чл. 5, чл. 7, чл. 9, ал. 2, чл. 21, ал. 2, чл. 33, ал. 2.

Според ищеца решенията са били взети в нарушение както на процедурните правила, така и на материалния закон.

Не са били налице предпоставките за изключване на съдружниците „Х.1“ ЕООД и В.Д.С.. Отправените до тях покани нямат правната характеристика на предупреждение по смисъла на чл. 126, ал. 3 от ТЗ, тъй като те не съдържат достатъчна конкретизация на нарушенията, както и подходящ срок за тяхното отстраняване. Като нарушения са посочени обстоятелства, за които с влязла в сила решение е прието, че не представляват нарушение на дружествения договор. Друга част са общо посочени. Дори да се приеме, че е налице законосъобразно изготвено предупреждение, то не е връчено на лица, имащи качество съдружници. Предупрежденията са били връчени през месец май 2020г., когато поради предходно изключване ищците не са имали качеството съдружници. Решението на СГС, ТО, VІ-4 състав, с действие занапред, е влязло в сила на 15.07.2020г.  Решенията не са съдържали никакви мотиви за конкретните нарушения и фактически основания, налагащи изключване на двамата съдружника, което отново води да извод за незаконосъобразност.

В исковата молба се излагат подробни съображения за това, че посочените в поканата нарушения не отговарят на фактите от обективната действителност.   Положени са нужните усилия дружеството да може да приеме ГФО за 2017г., като решение за ГФО се приема с обикновено мнозинство, което мажоритарният съдружник може да осигури. Относно неприсъствието на общо събрание, касаещо ГФО за 2018г., това нарушение е било обсъдено в мотивите по т.д. № 1891/2019г. на СГС, ТО, VІ-4 състав. Те са задължителни по отношение на страните. Във връзка с общото събрание от 13.06.2019г., касаещо увеличаване на капитала на дружеството, е посочено, че отново не е било съобразено влязлото в сила решение на СГС, ТО, VІ-4 състав. Миноритарните съдружници са участвали активно в проведеното на 29.08.2019г. общо събрание, осигурили са присъствието си, гласували са и са изказали мнението си  защо не приемат увеличението. Съгласно възприетото от СГС, ТО, VІ-4 състав, правото на глас на съдружник е суверенно и не подлежи на съдебен контрол. Неверни са твърденията относно липса на активно поведение. В двете покани като нарушение е било посочено, че съдружниците са възпрепятствали и затруднявали редовното получаване на покани за общото събрание, но липсва конкретизация на нарушенията. Тези твърдения не отговарят на обективната действителност. Изключените съдружници не са проявявали бездействие  и не са неглижирали дружествените работи. Образуването на т.д. № 1801/2019г. по описа на СГС, ТО, VІ-20 състав,  е упражняване на право на иск и не може да бъде тълкувано като неправомерно поведение. Оспорват се и нарушенията по т. 1.1 и т. 3 от поканата до ищеца – търговско дружество. Съдружникът не е бил уведомяван за събранията от 2017г., нито е блокирал работата му. Изнасянето на вътрешни за дружеството отношения през финансираща институция („ОББ“ АД) е поради поведение на управителя на ответното дружество, подписал допълнителни споразумения, за което в исковата молба също се излагат съображения.

Незаконосъобразността на решенията за изключване води и до незаконосъобразност на решението по т. 4 от дневния ред. Част от протоколираните изменения не са били съобразени с обявения дневен ред. Налице е съществено нарушение на правото на информираност в резултат на нарушаването на изискванията на закона за свикване на общо събрание на съдружниците по смисъла на чл. 139 от ТЗ.  

Ищците се позовават на конкретни решения на състави на ВКС на РБ, посочени в исковата молба. 

Искат да бъде постановено решение, с което да се отмени решението, постановено по т. 4 от дневния ред на общото събрание на съдружниците на „Е.Е.М.“ ООД, проведено на 29.07.2020г., с което е бил изменен дружествения договор поради противоречие на взетото решение с императивни разпоредби на закона и дружествения договор.

 В.Д.С. иска да бъде отменено решението постановено по т. 2 от дневния ред на общото събрание на съдружниците на „Е.Е.М.“ ООД, проведено на 29.07.2020г., с което той е бил изключен като съдружник поради  противоречие на взетото решение с императивни разпоредби на закона и дружествения договор, а „Х.1“ ЕООД – да бъде отменено решението, постановено по т. 3 от дневния ред на събранието, с което дружеството е било изключено като съдружник също поради  противоречие на взетото решение с императивни разпоредби на закона и дружествения договор.

Също съгласно изложеното в исковата молба, предявените искове са допустими. Ищците са съдружници в дружеството, всеки от тях оспорва решенията, които накърняват неговите права и законни интереси,  и исковата молба е предявена пред надлежен съд в срока, посочен в чл. 74, ал. 2 от ТЗ. 

 

Ответникът  „Е.Е.М.“ ООД оспорва исковете по същество като неоснователни.

Изключените ищци са имали качеството съдружници в периода 18.09.2019г. – 15.07.2020г., тъй като решението за изключване на съдружниците има сила от момента на вписването му в търговския регистър, което вписване така и не е било осъществено. 

Решенията по т. 2 и т. 3 от дневния ред съдържат мотиви и те отговарят на обективната действителност. Миноритарните  съдружници не са присъствали на нито едно общо събрание през 2017г., както и на това от 29.06.2018г. за приемане на ГФО на ответното дружество за 2017г. Съдружниците не са участвали в събранието от 22.05.2019г. за приемане на ГФО за 2018г., редовно поканени. СГС, ТО, VІ-4 състав  е приел, че това не е самостоятелно основание за изключване, но е приел факта на неучастието в събранието, както и мотивите на съда  не се ползват със сила на пресъдено нещо. Неучастието в общото събрание от 13.06.2019г., за което ищците са били редовно поканени, също е нарушение. Ответникът излага идентични съображения относно възприетото от СГС, ТО, VІ-4 състав в решението му, като подробно излага защо неприсъствието на съдружниците на това събрание е довело до съществено застрашаване на интересите, търговската репутация и дори е поставило под въпрос бъдещото съществуване на ответника – „ОББ“ АД, като кредитираща банка, е изискала предприемане на незабавни действия по увеличаване на основния капитал с не по-малко от 1 000 000 лева чрез трансформиране на заеми от свързани лица в капитала и/или чрез парични вноски.  Дружеството е било предупредено за сериозните последици, които биха възникнали  - възможност за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, невъзможност за връщане на експозициите към редовно обслужване и възможност да не бъдат разглеждани молби за допълнително финансиране, както и възможност за търсене на наказателна отговорност от управителя. Всеки от миноритарните съдружници, без да предлага каквато и да било алтернатива, е изразил несъгласие с увеличение на капитала. Добросъвестното поведение на съдружник, който действително защитава интересите на дружеството, изисква активност, инициативност и отправяне на предложения за разрешаване на възникналите въпроси.  Отсъствието на съдружниците е довело до отлагане на събранието поради липса на кворум. На събранието на 29.08.2019г. миноритарните съдружници са присъствали единствено с цел формална защита на своето членство, гласували са против увеличаването на капитала, но нито един от тях не е направил предложения за стабилизиране на дружеството и за разрешаване на отношенията с кредитиращата банка. Така съдружниците са действали против интересите на „Е.Е.М.“ ООД. Кулминацията на тези действия е фактът на депозиране на искова молба за прекратяване на дружеството, по повод която е било образувано т.д. № 1801/2019г. на Софийски градски съд, ТК, VІ-20 състав. Съдружниците единствено и само са саботирали работата на дружеството и дори са предприели действия за прекратяване на същото. Недоумение буди фактът, че миноритарните съдружници да втори път обжалват решение за изключването им от дружеството, членове на което очевидно не желаят да бъдат, предвид факта, че са завери иск за прекратяването му. Съдружникът – търговско дружество е започнал да действа против интересите на „Е.Е.М.“ ООД още през 2017г. С уведомление от 23.10.2017г. Г.С. е изнесъл пред банката вътрешни за дружеството отношения, които са компрометирали търговския му имидж, а също е изразил несъгласие за сключването на анекси, които очевидно са в интерес на „Е.Е.М.“ ООД, за което в отговора на исковата молба са изложени конкретни съображения. Предвид сериозния характер на нарушенията, очевидно е, че съдружниците няма да преустановят своите действия и даването на подходящ срок за това в случая не би могло да намери приложение. Неоснователно е изложеното, че конкретни промени в дружествения договор не са посочени в дневния ред.  Това е било посочено в отделна точка, още повече, че всички съдружници са присъствали на събранието.

 

С допълнителната си искова молба ищците са потвърдили изложените обстоятелства и исканията си по  първоначалната искова молба.

 

С допълнителния отговор ответникът е потвърдил оспорванията, възраженията и правните си доводи, като отново е изложил подробни фактически и правни съображения. 

 

Ищците претендират направените по делото разноски по списъци по чл. 80 от ГПК.

Не са представяни допълнително писмени защити.

 

По предявените искове

 

            Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

            „Е.Е.М.“ ООД е търговско дружество, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията, с капитал от 5 000 лева, внесен изцяло, и с разнообразен предмет на дейност. 

Съдружници в дружеството са „ИФГ 2004“ ЕООД, притежаващо 343 дружествени дяла със стойност от по 10 лева всеки, на обща стойност 3430 лева, равняващи се на 68.6% от капитала, „Х.1“ ЕООД, притежаващо 86 дружествени дяла, всеки на стойност от 10 лева, равняващи се на 860 лева, или 17.2% от капитала,  В.Д.С., притежаващ 46 дружествени дяла, всеки на стойност от 10 лева, равняващи се на 460 лева, или 9.2% от капитала на дружеството, и Д.Х.Д. - с 25 дружествени дяла, всеки на стойност от по 10 лева, равняващи се на 250 лева, или 5% от капитала на дружеството. Управител на дружеството е Н.П.Я..

Разпределението на капитала на дружеството в дялове и тяхната стойност са били посочени  в клаузите на чл. 6 и 7 от дружествения договор. Капиталът не е  можел да бъде намаляван под 5 000 лева и стойността на всеки дял не е можела да бъде по-малка от 10 лева (чл. 9, ал. 2).

Съгласно чл. 5 от дружествения договор, по решение на общото събрание на съдружниците дружеството е можело да открива клонове и дъщерни компании, да участва в различни видове обединения на търговски дружества, консорциуми, холдинги и други, както и да прехвърля собствеността си чрез търговски сделки.

Също с дружествения договор са били уредени правата и задълженията на съдружниците, от които – задължение да вземат участие и да оказват съдействие в дейността на дружеството (чл. 13, т. 2 от договора).

Участието в дружеството се е прекратявало при изключване (чл. 17, ал. 1, б.“б“ от договора), а прекратяването на участието в дружеството се е извършвало съгласно българските закони (ТЗ) – чл. 18.

В клаузите на чл. 21 и сл. от дружествения договор са били уредени правомощията на общото събрание. То е вземало решения за изменение и допълнение на дружествения договор с мнозинство  85% от капитала (чл. 21, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от дружествения договор); за приемане, освобождаване и изключване на съдружници с мнозинство повече от ¾ от капитала, което е било и за решение за получаване на кредити (чл. 21, ал. 1, т. 2 и т. 14, вр. ал. 1 от договора); за приемане на годишния финансов отчет и баланса с мнозинство повече от ½ от капитала (чл. 21, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2) и вземане на решение за увеличаване или намаляване на капитала (чл. 21     ал. 1, т. 4, вр. ал. 2) с единодушие на съдружниците. Изключваният съдружник не е гласувал при вземане на решение за изключването (чл. 21, ал. 5 от договора).

Общото събрание се е свиквало от управителя с писмена покана, получена от съдружниците поне 7 дни преди датата на събранието. Поканата е съдържала точките от дневния ред (чл. 23, ал. 1).

С разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от дружествения договор е било уредено разпределението на нетната печалба.

За всички неуредени въпроси се е прилагало българското право (§ 1 от ПЗР на договора).

Дружественият договор е бил обявен по партидата на ответника в търговския регистър, както и е представен по делото.

На 13.05.2020г. по телепоща от ответното дружество, чрез управителя, е било изпратено съобщение до В.Д.С., съдържащо покана за извънредно общо събрание на съдружниците на 29.07.2020г. в офиса на дружеството от 10.00 часа при дневен ред: т.1. Изключване на съдружника  Д.Х.Д. и вземане на решение за изплащане на дружествените му дялове по балансова стойност към 30.07.2019г.; т.2. Изключване на съдружника  В.Д.С. и вземане на решение за изплащане на дружествените му дялове по балансова стойност към 30.07.2019г.; 3. Изключване на съдружника „Х.1“ ЕООД и вземане на решение за изплащане на дружествените му дялове по балансова стойност към 30.07.2019г.;  т.4  Приемане на промени в дружествения договор на „Е.Е.М.“ ООД съобразно взетите решения по горните точки и т.5. Разни.

Съобщението е съдържало и писмено предупреждение по чл. 126, ал. 1 от ТЗ за изключване на В.Д.С. като съдружник, обусловено от факта, че с поведението си проявява систематично неизпълнение задълженията си по оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, както и действа против интересите на дружеството.   По-конкретно не е участвал в общите събрания през 2019г. или участието е било формално, без инициативност във връзка с развитието на дружеството или запазване на финансовата му стабилност; не е присъствал, нито е изпратил пълномощник на проведено на 29.06.2018г. общо събрание, касаещо приемане на ГФО на дружеството за 2017г., макар надлежно да е получил покана; не е присъствал, нито е изпратил пълномощник на проведеното на 22.05.2019г. общо събрание, касаещо приемането на ГФО за 2018г., макар да е получил покана; не е присъствал, нито е изпратил представител на проведено на 13.06.2019г. извънредно общо събрание, касаещо въпрос от изключителна важност за развитие на дружеството, макар надлежно да е получил покана – увеличаване на капитала на дружеството с не по-малко от 1 000 000 лева чрез трансформиране на заеми от свързани лица или парични вноски, при възможно обявяване на предсрочна изискуемост на кредит, сключен с „ОББ“ АД, поради което решение не е било взето поради липса на кворум; при насроченото общо събрание от 29.08.2019г. е гласувал против увеличението на капитала без участие в разисквания, направени предложения за стабилизиране на дружеството, оправяне на предложения за допълнителни въпроси в дневния ред, очевидно с цел препятстване възможността за нормално функциониране и вземане на решение от общото събрание. Към момента на предупреждението ищецът В.Д.С. е продължавал да не проявява инициативност по отношение на дружеството при осъществяване на неговата дейност, а също така е продължавал да бездейства по отношение  на преодоляване на проблемите с кредитиращата банка. Кулминация на действията е било, че макар ответникът да е бил добре функциониращо и развиващо се търговско дружество, на 09.09.2019г. е депозирана искова молба за прекратяването му по чл. 155 от ТЗ без да има основание за това и то преди на общо събрание са е  обсъден въпросът с отправено предупреждение за изключване.

Нарушенията по поканата са били квалифицирани по чл. 126, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ТЗ.

Съобщението за общото събрание с предупреждението е  било получено от ищеца В.Д.С. на 15.05.2020г.

На 18.05.2020г.  идентично съобщение е било получено и от „Х.-1“ ЕООД, с разлика, че  предупреждението за изключване е било поради неприсъствие на общи събрания през 2017г., а не 2019г.,  както и допълнително, че се е толерирал бившият управител Г.С. да завежда дела за погасени по давност вземания с налагане на обезпечителни мерки, което уврежда търговската репутация на ответника и може да доведе до обявяване на кредита за предсрочно изискуем и влошаване на финансовите показатели, а на 23.10.2017г. от „Х.-1“ ЕООД е било изпратено писмо до банката „ОББ“ АД, с което съдружникът е изразил несъгласие с предоговаряне на кредита, отпуснат на ответната дружество и така съдружникът е действал директно против интересите на „Е.Е.М.“ ООД. И двете покани са представени по делото.

На 29.07.2020г. е било проведено общо събрание на съдружниците, като съдружникът „ИФГ 2004“ ЕООД е бил представляван от Н.П.Я., а ищците – от адв. Я.П.А..

По т. 2 от дневния ред на събранието, без гласовете на изключвания съдружник, е било взето решение за изключване на В.С. като съдружник и да се изплатят дяловете му по балансова стойност към 31.07.2020г., като дяловете се разпределят пропорционална към останалите съдружници.

  По т. 3 от дневния ред на събранието, без гласовете на изключвания съдружник,  е било взето решение за изключване на „Х.-1“ ЕООД като съдружник и да се изплатят дяловете му по балансова стойност към 31.07.2020г., като дяловете се разпределят пропорционална към останалите съдружници.

При гласуване от останалите двама неизключени съдружници, е било взето и решение по т. 4 – за изменения в дружествения договор на „Е.Е.М.“ ООД, които са били – относно съдружници в дружеството в уводната част („ИФГ 2004“ ЕООД и Д.Х.Д.); отмяна на чл. 5; разпределяне на дяловете на съдружниците в чл. 7 с оглед преразпределението им при изключването на съдружници; отмяна на чл. 9, ал. 2; нова редакция на чл. 21, ал. 2 относно  мнозинството при вземане на решения и отмяна на чл. 33, ал. 2 от дружествения договор.

  Изготвеният протокол за събранието е бил подписан от Н.П.Я. като управител на „ИФГ 2004“ ЕООД и от пълномощника на останалите съдружници адв. Я.П.А., при заверка на подписите на 29.07.2020г. с рег. № 4066 на нотариус Р.Т., както е било удостоверено и съдържанието на протокола с рег. № 4067 от същия нотариус. Протоколът е представен по делото. 

            Ищците „Х.1“ ЕООД и  В.Д.С. са били изключени като съдружници и с решение на общо събрание на съдружниците на  „Е.Е.М.“ ООД от 18.09.2019г. включително поради това, че не са взели участие на свиканото за 22.05.2019г. общо събрание, както и това от 13.06.2019г., а  при насроченото общо събрание на 29.08.2019г. са гласували против увеличението на капитала на дружеството.

С  Решение от 24.04.2020г. по т.д. № 1891/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав, по искове по чл. 74, ал. 1 от ТЗ, решенията на общото събрание за изключване на съдружниците са били отменени. По отношение на неучастието на съдружниците на събранието от 22.05.2019г. е било прието, че не може да се квалифицира като нарушение, което да е основание за изключване, тъй като на събранието са били приети решения с гласовете на мажоритарния съдружник „ИФГ 2004“ ЕООД. Неучастието на съдружниците на събранието на 13.06.2019г. не е било систематично и трайно неучастие в дружествените работи, а на 29.08.2019г. и двамата съдружници са присъствали на събранието и са упражнили право на глас – гласували са против предложението за увеличаване на капитала, което е тяхно суверенно право на глас и не подлежи на контрол.       

Решението на СГС, ТО,VI-4 състав, е било връчено на ответното дружество на 22.05.2020г., а на изключените съдружници – на 29.06.2020г., като е влязло в сила на 15.07.2020г.  Препис от решението също е представен по делото.

Съгласно данните по партидата на ответника в търговския регистър, за обявяването на годишния финансов отчет за 2017г. от ответното дружество е било подадено заявление образец Г2 вх. № 20180629142106 с приложени съставните части на отчета, но без решение на общото събрание за приемането му. На 19.09.2019г. от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията  са били дадени указания за представяне на протокол от общото събрание за приемане на отчета. Няма данни  по делото дали такъв протокол е бил представен. На 24.07.2020г. отчетът е бил обявен с  вх. № 20200724134843, при съобразяване на законодателното изменение с § 5 от ПЗР на ЗИДЗТРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 38/2020), в сила от 24.04.2020г.  Междувременно на 06.08.2018г. е било проведено общо събрание на съдружниците, при което ГФО за 2017г. е бил приет единодушно и въз основа на протокола е било подадено ново  заявление за обявяването му през август 2018г., което е било отказано от длъжностно лице по регистрацията след дадени указания за представяне на пълномощни за представителите в събранието. Няма данни указанията да са били изпълнени, съответно  отказът да се обяви ГФО за 2017г. въз основа на това заявление да е бил обжалван.  

На 23.10.2017г. от името на „Х. – 1“ ЕООД, чрез управителя Г.Д.С., е било подадено уведомление до „Обединена българска банка“ АД,  че дружеството не е съгласно с Допълнително споразумение № 7 по договорите за кредити на ответното дружество – за заличаване на договорна ипотека, собственост на „К.“ ООД. Уведомлението е било обосновано с желание „да не стига до злоупотреби“. Г.Д.С. е бил поръчител на задълженията на ответното дружество по договор за кредит, съгласно Договор за поръчителство от 26.03.2014г. За обстоятелствата по делото се представят писмени доказателства.

   

            При така възприетото от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

            Исковете на В.Д.С. и „Х.1“ ЕООД по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решенията съответно по т. 2 и т.3 от дневния ред на общото събрание на съдружниците в „Е.Е.М.“ ООД, проведено на  29.07.2020г.,  следва да бъдат приети основателни.

            Свикването на събранието е било по искане на управителя на ответното дружество по реда на чл. 23, ал. 1 от дружествения договор, вр. чл. 139, ал. 1 от ТЗ,  с писмена покана, но към датата на връчване на поканите, съответно на 15.05.2020г. и 18.05.2020г., В.Д.С. и „Х.1“ ЕООД не са били съдружници в дружеството. Тъй като поканите са съдържали и писмено предупреждение за изключването им (което по принцип не е в отклонение на дружествения договор и императивните изисквания на закона), то предупрежденията за изключване  не са били връчени на лица, имащи качеството съдружници. Съгласно трайно установената съдебна практика (напр. Решение № 86 от 01.09.2017г. по т.д. № 1068/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.), предходните решения на общото събрание за изключване от 18.09.2019г. са имали незабавно действие в отношенията между дружеството и съдружниците, а отмяната на решенията, съгласно решението на Софийски градски съд, ТО, VI-4 състав,  влязло в сила на 15.07.2020г.,  е  била с действие занапред (т.3 от ТР № 1/06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС).

Оплакванията на ищците, че е било допуснато на нарушение на чл. 126, ал. 3 от ТЗ относно писменото предупреждение до съдружниците за изключването са основателни, макар да е неоснователно оплакването за липса на индивидуализация на нарушенията по отправените предупреждения и недаване на възможност за отстраняването им, освен в частта относно посоченото в предупрежденията до В.Д.С. и „Х.1“ ЕООД, че и към датата, на която са направени,  ищците са продължавали да не проявяват инициативност по отношение на действие на дружеството при осъществяване на неговата дейност, а също така са продължавали да бездействат по отношение  на преодоляване на проблемите с кредитиращата банка – липсва индивидуализация на нарушенията, допълнително, че през визирания в предупрежденията период ищците не са били и съдружници, т.е. това не би могло да бъде  нарушение по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3  от ТЗ.

Основателно е още оплакването, че  неучастието на съдружниците на събранието на  22.05.2019г. и на 13.06.2019г. не е можело да обоснове тяхно повторно изключване, както и поведението им по време на общото събрание на 29.08.2019г., когато  двамата съдружници са присъствали и са упражнили право на глас – гласували са против предложението за увеличаване на капитала на ответното дружество. Тези нарушения, съгласно възприетото от фактическа страна,  са обосновали изключването им от 18.09.2019г., но решенията по изключването са били отменени с влязло в сила съдебно решение по искове по чл. 74, ал. 1 от ТЗ на материалноправно основание, при приемане от решаващия състав на съда, че не е налице нарушение на задължения на В.Д.С. и „Х.1“ ЕООД като съдружници, при което тези нарушения не могат да обосноват ново изключване – налице е сила на пресъдено нещо на съдебното решение.   В този смисъл е съдебната практика (Решение № 160 от 26.01.2010г. по т.д. № 379/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.). Неоснователно в този смисъл е възражението на ответника, че мотивите на съда  по предходното решение по чл. 74, ал. 1 от ТЗ не се ползват със сила на пресъдено нещо.        

            Изключването на съдружник в дружество с ограничена отговорност е най-тежката последица от неизпълнение на членствено задължение - задължение на съдружника, установено в закона (чл. 124 от ТЗ), в дружествения договор или в решение на  Общото събрание на дружеството (така Решение № 171 от 14.03.2012г. по т.д. № 860/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Поради това   решението за изключването на съдружник следва да бъде обосновано с  нарушение  на членствено задължение, което да бъде и установено като извършено от дружеството ответник по иска по чл. 74, ал. 1 от ТЗ,  при условията на пълно и главно доказване. 

            По делото не се установява В.Д.С. да не е участвал в общите събрания през 2019г., извън посоченото по-горе, или участието да е било формално, без инициативност във връзка с развитието на дружеството или запазване на финансовата му стабилност. Няма доказателства за такива обстоятелства, което е и за ищеца – търговско дружество през 2017г., също посочено в предупреждението.  

            Дори ищците да не са участвали на проведеното на 29.06.2018г. общо събрание, касаещо приемане на ГФО на дружеството за 2017г., не се установява да се касае за неизпълнение на задължения за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, което да е съществено. При редовно уведомяване на ищците за събранието, за приемане на годишния финансов отчет за годината са били достатъчни гласовете на мажоритарния собственик. Допълнително на 06.08.2018г. е било проведено общо събрание и ГФО е бил приет с единодушие, при което протоколът е можело да бъде представен при отстраняването на нередовностите по подаденото заявление пред търговския регистър при Агенция по вписванията от 29.06.2018г., както и при законодателното изменение с § 5 от ПЗР на ЗИДЗТРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 38/2020), в сила от 24.04.2020г., е било достатъчно подаването на декларация от управителя за съществуването на акт по чл. 38, ал. 1 от ЗСч, при което е било извършено и обявяване на ГФО за 2017г.  По подаденото през 2018г. ново заявление (въз основа на решението на общото събрание от 06.08.2018г.) пък в тежест на ответното дружество, чрез управителя, е било да изпълни указанията на длъжностното лице по регистрацията, за да бъде извършено обявяване на годишния финансов отчет.    

            Това е и по отношение на депозираната искова молба за прекратяване на ответното дружество по чл. 155 от ТЗ. Действията на ищците не могат да се квалифицират като неизпълнение на  задълженията за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството или действия против интересите на ответното дружество по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ.  Не е налице неправомерно поведение, тъй като ищците са упражнили  преобразуващо право да поискат  прекратяване на ответното дружество с твърдение, че е налице основание дружеството да бъде прекратено. Ако това твърдение е неоснователно, последицата е, че исковете на съдружниците срещу дружеството по чл. 155 от ТЗ ще бъдат отхвърлени и то няма да бъде прекратявано.

            Няма доказателства ищецът – търговско дружество да е толерирал бившият управител Г.С. да завежда дела за погасени по давност вземания с налагане на обезпечителни мерки, което уврежда търговската репутация на ответника и може да доведе до обявяване на кредита за предсрочно изискуем и влошаване на финансовите показатели, както се е твърдяло в предупреждението за изключване до дружеството – съдружник. Предявяването на искове обаче също не може да бъде нарушение по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3  от ТЗ. Ако  са неоснователни, исковете ще бъдат отхвърлени, а обезпечителните мерки няма да бъдат допускани или  ще бъдат отменени. 

            Действително от „Х.-1“ ЕООД, на 23.10.2017г., е било изпратено писмо до банката „ОББ“ АД – кредитодател по договор за банков кредит на ответното дружество, с което  съдружникът е изразил несъгласие с предоговаряне на кредита (заличаването на ипотеки като обезпечение на кредита, дадени от трето лице). Но писмото е било с оглед защита на правата на управителя Г.С., който е бил  поръчител по договора за кредит и който е считал, че  е  имало противоречия между неговите интереси като физическо лице, обезпечило изпълнението на задълженията на ответното дружество, и самото дружество, съответно третото лице, сключило договор за ипотека за обезпечение на задълженията, при което не се установява съдружникът „Х.-1“ ЕООД да е действал неоснователно против интересите на „Е.Е.М.“ ООД, при което да е  налице нарушение по чл. 126 от ТЗ.

            Основателни са и исковете на всички ищци по чл. 74, ал. 1 от ТЗ  за отмяна на решението по т. 4 от дневния ред на събранието от 29.07.2020г. – за приемане на изменения в дружествения договор. 

            Тъй като се отменят решенията за изключване на В.Д.С. и „Х.1“ ЕООД като съдружници като противоречащи на закона и дружествения договор, измененията в дружествения договор, за които тези съдружници не са гласували, подлежат на отмяна.

Това е и по отношение на третия ищец и измененията, свързани с  изключването на съдружниците - уводна част и  чл. 7 от дружествения договор. Останалите изменения – чл. 5, чл. 9, ал. 2, чл. 21, ал. 2 и чл. 33, ал. 2 от дружествения договор не касаят изключването на В.Д.С. и „Х.1“ ЕООД, но се явяват необявени в дневния ред съответно на изискването на  чл. 23, ал. 1 от дружествения договор, тъй като посочените в дневния ред изменения, съгласно изпратената покана за събранието,  са били „съобразно взетите решения по горните точки“, т.е. свързани единствено с изключването на съдружници. Оплакванията на ищеца Д.Х.Д., че е налице нарушение на правото на информираност по чл. 123 от ТЗ,  в резултат на нарушаването на изискванията на закона за свикване на общо събрание на съдружниците по смисъла на чл. 139 от ТЗ, е основателно. Съответно неоснователно е възражението на ответника, че всички съдружници са присъствали на събранието. Без значение е, че неизключеният съдружник не е възразил изрично по допуснатото  нарушение на дружествения договор (ТЗ) относно свикването на общото събрание,  а е участвал в събранието, включително при разглеждането на т. 4. Достатъчно е, че процедурно нарушение при провеждане на събранието е било извършено. В този смисъл е Определение № 145 от 06.03.2018г. по т.д. № 1615/2017г. на ВКС, ТО, II т.о.

            По делото е безспорно вземането на оспорените от общото събрание на съдружниците от 29.07.2020г. решения.  Отделно е била  спазена формата на протокола по  чл. 137, ал. 4 от ТЗ, относима към част от взетите решения – има нотариалното заверяване на подписа на гласувалия (взелия решението за изключването)  съдружник, при едновременно удостоверяване и на съдържанието на протокола, съдържащ взетото решение по реда на чл. 589 и чл. 590 от ГПК. Дружественият договор на ответното дружество не съдържа отклонения от разпоредбите на чл. 137, ал. 4 и ал. 5 от ТЗ. Самите ищци и не твърдят нищожност на оспорените решения поради липса на форма, а противоречие на закона и на дружествения договор, обосноваващи отмяната им.

            Активната легитимация на ищците да искат отмяна на решенията като съдружници по чл. 74, ал. 1 от ТЗ не е спорна по делото, както не е спорно и спазването на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 от ТЗ за водене на исковете.  

             Настоящият съдебен състав намира, че разглеждането на обусловените от решенията за изключване на ищците – съдружници искове (във връзка с т. 4 от дневния ред) е допустимо, като в този смисъл съобразява  Решение от 03.01.2017г. по т.д. № 2219/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение  от 11.05.2018г. по ч.т.д. № 829/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение от 12.07.2018г. по т.д. № 1479/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. При създадената противоречива практика въпросът е предмет  на т. 2.1 от тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС, по което обаче още няма постановено решение, задължаващо настоящия съдебен състав да приеме друго относно допустимостта на производството. 

            Или исковете по чл. 74, ал. 1 от ТЗ като допустими и основателни следва да бъдат уважени.

 

По разноските

 

По делото ищците са поискали присъждане на направените разноски.

Дължими са разноските по исковете по чл. 74, ал. 1 от ТЗ – за платена държавна такса от общо 240 лева, както и адвокатско възнаграждение от по 800 лева за всеки от тях по приложените договори за правна защита и съдействие, общо по 880 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Платените възнаграждения от по 800 лева за адвокат не са прекомерни и възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. Това е  минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът не е поискал присъждане на разноски и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3 от ГПК относно такива разноски, които при изхода на делото биха били и недължими. 

 

Воден от горното съдът   

             

                                                               Р Е Ш И :

 

             

ОТМЕНЯ, по иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ, предявен от В.Д.С., с ЕГН ********** ***, с посочен адрес по делото гр. София, ул.“******,  срещу „Е.Е.М.“ ООД,  с ЕИК  ******и със седалище и адрес на управление ***, с посочен по делото адрес гр. София, ул.“******, кантора № 3, решението по т. 2 от дневния ред на общото събрание на съдружниците на „Е.Е.М.“ ООД от 29.07.2020г. -  за изключване на  В.Д.С. като съдружник.

ОТМЕНЯ, по иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ, предявен от „Х.1“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление *** Загора, с посочен адрес по делото гр. София, ул.“******,  срещу „Е.Е.М.“ ООД,  с ЕИК  ******и със седалище и адрес на управление ***, с посочен по делото адрес гр. София, ул.“******, кантора № 3, решението по т. 3 от дневния ред на общото събрание на съдружниците на „Е.Е.М.“ ООД от 29.07.2020г. -  за изключване на  „Х.1“ ЕООД като съдружник.

ОТМЕНЯ, по искове по чл. 74, ал. 1 от ТЗ, предявени от „Х.1“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление *** Загора, В.Д.С., с ЕГН ********** ***, и Д.Х.Д., с ЕГН ********** ***, всички с посочен адрес по делото гр. София, ул.“******,  срещу „Е.Е.М.“ ООД,  с ЕИК  ******и със седалище и адрес на управление ***, с посочен по делото адрес гр. София, ул.“******, кантора № 3, решението по т. 4 от дневния ред на общото събрание на съдружниците на „Е.Е.М.“ ООД от 29.07.2020г. -  за изменение на дружествения договор на „Е.Е.М.“ ООД.

 

 

ОСЪЖДА „Е.Е.М.“ ООД,  с ЕИК  ******и със седалище и адрес на управление ***, с посочен по делото адрес гр. София, ул.“******, кантора № 3, да заплати на „Х.1“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление *** Загора, В.Д.С., с ЕГН ********** ***, и Д.Х.Д., с ЕГН ********** ***, всички с посочен адрес по делото гр. София, ул.“******, сумите от по 880 лева (осемстотин и осемдесет лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

                   

 

 

 

 

                                                                      Съдия: