№ 100
гр. Враца, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20211400900176 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ 3132/24.11.2021
г. на адв.Р. П., като пълномощник на Р. Т. Г. от гр.Враца, с която против
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД-гр.София, е предявен иск за сумата от 30000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ПТП, настъпило на 17.09.2017 г., причинено от водач на лек автомобил, който е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Претендира се
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 17.09.2017 г. към 10:00 ч. в гр.Враца на ***,
водачът И. С. М., управлявайки лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 от ЗДвП, вследствие на което
ударил Р. Т. Г., която пресичала пътното платно отляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила. Вследствие така възникналото ПТП ищцата получила
травматични увреждания. По повод настъпилото ПТП било образувано ДП № 949/2017
г. по описа на РУП-Враца, като досъдебното производство, образувано за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК, срещу неизвестен извършител, е прекратено
с постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.03.2018 г. на
осн. чл.343, ал.2 от НК – по искане на пострадалото лице.
Поддържа се, че извършеното деяние от водача на лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА – И. С. М., на плоскостта на гражданското право
съставлява деликт по см. на чл.45 от ЗЗД, като вината на делинквента за възникване на
вредоносния резултат се предполага (чл.45, ал.2 от ЗЗД), или, че са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: деянието на водача И. С.
М., неговата противоправност, изразяваща се в нарушение на чл.20 от ЗДвП, вината на
дееца и пряката причинно-следствена връзка между пътнотранспортното
произшествие, осъществено от последния и представляващо застрахователно събитие
по сключената за лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗД „Бул Инс“ АД, и получените от
1
ищцата травми.
Твърди се, че в резултат на ПТП ищцата е претърпяла и продължава да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни физически болки и
емоционални страдания, вследствие причинените й увреждания, предприетото лечение
и настъпилите пожизнени физически увреждания. Посочва се, че след инцидента
същата била хоспитализирана в ОТО към МБАЛ „Христо Ботев“ АД-гр.Враца, където
е констатирано, че е получила двуглезенно счупване на далечния край на десните
пищялни кости с изкълчване на дясна глезенна става. Била проведена оперативна
интервенция, като е извършена открита репозиция с остеосинтезна плака и фиксиране
с винтове, както и имобилизация с гипсов лонгет. След 7-дневно болнично лечение
пострадалата била изписана на 24.09.2017 г., като възстановяването й е продължило в
домашни условия, първоначално – при постелен режим и медикаментозна терапия, а
впоследствие – с постепенно раздвижване на увредения крайник и възстановяване на
възможността за самостоятелно придвижване с помощни средства. Сочи се, че въпреки
проведеното лечение, ищцата все още не се е възстановила, като са налице ограничени
в обема си движения на десния крак и нарушена походка, а в областта на оперативните
разрези са се оформили трайни белези. Твърди се още, че възстановителният процес
след ПТП и настъпилият дефицит в обема на движение на увредения крайник
възпрепятстват Р. Г. да живее пълноценно. Освен физическите болки и страдания,
които пострадалата е претърпяла и продължава да изпитва вследствие получените
травматични увреждания, настъпилото ПТП е довело и до негативна промяна в
емоционалното й състояние, което все повече се влошава с напредване на времето и
невъзможността на 69-годишната жена да се възстанови в предишното си състоянието.
Сочи се, че наред с изпитвания значителен битов дискомфорт, настъпилата затруднена
възможност за самостоятелно придвижване и обслужване на жизнените потребности
на пострадалата, тези обстоятелства са довели до редица отрицателни емоционални
преживявания – отчаяние, тревога, раздразнителност, чувство за непълноценност и
несигурност.
В исковата молба се сочи, че гражданската отговорност на виновния водач е
била застрахована при ЗД „Бул Инс“ АД, съгласно полица №
BG/02/117002307715/22.08.2017 г., със срок на валидност от 22.08.2017 г. до 21.08.2018
г. Затова с молба вх.№ ОК-311858/17.05.2018 г. ищцата поискала да й бъде изплатено
справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди. По образуваната
щета № **********, с уведомление изх.№ 3766/05.06.2018 г. и изх.№ 1800/11.03.2019
г. дружеството е изискало представянето на редица документи, които са предоставени
с молби вх.№ ОК-2094081/03.04.2019 г. и ОК-116649/21.02.2019 г., но по банковата
сметка на ищцата не е преведено застрахователно обезщетение.
Посочва се, че предвид гореизложеното и доколкото застрахователното
събитие е причинено в резултат на допуснати нарушения на ЗДвП от водача И. С. М.,
управлявайки лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА, за пострадалата Р. Т.
Г. е налице правен интерес да предяви претенцията си по чл.432, ал.1 от КЗ пред ЗД
„Бул Инс“ АД. Посочва се, че физическите и психически болки и страдания не могат да
бъдат съизмерими с пари, но все пак пълното обезщетяване на всички неимуществени
вреди изисква същото да бъде съотносимо както с физическите болки и страдания,
претърпени от увреденото лице, така и с психическите травми и негативните
последици, отразили се върху обичайния жизнен стандарт на пострадалата. По силата
на чл.52 от ЗЗД то следва да представлява справедлив паричен еквивалент на
нанесените щети.
С подадения отговор ответникът ЗД „Бул Инс“ АД-гр. София поддържа, че
оспорва иска по основание и размер, като не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
2
автомобилистите.
Ответникът оспорва да е причинен деликт от страна на водача на лек
автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА, както и същият да е действал
противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпила вреда за ищцата.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на
МПС и неговия застраховател по полица „Гражданска отговорност“ оспорва да е
налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки един от
неговите елементи, в т.ч. противоправност и вина в поведението на водача на МПС.
Твърди, че е налице случайно събитие (чл.15 от НК) за водача на МПС „Форд Фиеста“
с рег.№ ВР *** СА, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. Оспорват се и правните доводи за допуснати от
водача на МПС нарушения на правилата за движение. Посочва се, че единственото
доказателство за механизма на ПТП, което ангажира ищецът, е констативен протокол
за ПТП, който не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства
и причини за ПТП“, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично
настъпването на инцидента. Твърди се, че без да е установен механизмът на ПТП не
може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а
без да е установено противоправно поведение не подлежи на приложение
презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Ответникът поддържа също, че претендираното застрахователно обезщетение е
прекомерно завишено и не отговаря на икономическата конюнктура и вредата, на
установеното от съдебната практика и критерия за справедливост. Твърди, че съгласно
медицинската документация ищцата е получила двуглезенно счупване с изкълчване на
дясната глезенна става, която травма й е причинила трайно ограничение на движенията
на десния крак – средна телесна повреда по см. на чл.129 от НК, за която
нетрудоспособността за физически труд при нормално възстановяване е около 5-6
месеца. Излагат се съображения, че претенцията е завишена спрямо получените
травматични увреждания и противоречи на съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК,
във връзка с прилагането на чл.52 ЗЗД при много по-тежки травми, като в този смисъл
посочва примерни съдебни решения на ВКС.
Посочва се, че съгласно т.9 от Постановление № 7/77 г. на Пленума на ВС
отговорността на застрахователя е функционална и е обусловена от основанията за
отговорността на самия застрахован. Затова е случаите, при които той не следва да
отговаря, не дължи обезщетение и застрахователят. Навеждат се доводи, че без
всякаква опора в закона и формалната житейска логика срещу застрахователите се
претендират, и присъждат по-големи обезщетения, отколкото срещу делинквенти
физически лица или други случаи на непозволено увреждане, въпреки че за
обезщетението се прилага правилото на чл.52 ЗЗД и тълкувателната практика на ВС за
тази законова разпоредба (ППВС № 4/68 г.). Сочи се, че такава е и конкретната
претенция по делото – прекомерна и неотговаряща на травмата и „икономическата
конюнктура“ в страната, както и практиката на ВС в ППВС № 4/68 г. Посочва се, че
съгласно задължителните указания, дадени в ППВС № 4/68 г., доразвити с трайната
практика на ВКС по чл.290 ГПК, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а в
винаги свързано с преценка на редица обективно съществуващо конкретни
обстоятелства, като в този смисъл се посочват решения на ВКС. Навеждат се доводи,
че лимитите на застрахователното покритие на застраховка „Гражданска отговорност“
следва да се имат само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, без да
представляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението, като в този
смисъл се посочва съдебна практика.
Релевира се възражение за съпричиняване на вредата от Р. Г.. Твърди се, че тя е
пресичала на обозначено за целта място, но без да се съобрази с посоката и скоростта
3
на приближаващото МПС, към което е имала видимост и което представлява конкретна
опасност за нея. Сочи се, че за разлика от деликта, съпричиняващото деяние може да не
е противоправно поведение само по себе си, но в повечето случаи е и такова. Изтъква
се посоченото в ППВС № 17/63 г., че от значение е наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина.
Твърди се, че пострадалата е нарушила правилата за движение по пътищата по чл.32,
чл.113 и чл.114 от ЗДвП, с което се поставя в повишен риск и съпричинява
настъпилото ПТП в значителна степен. Дори и да пресича на пешеходна пътека,
същата е могла да избегне ПТП, като предприеме необходимите мерки за запазване на
живота и здравето си, които мерки не е предприела и се е поставила в явен и превишен
риск.
Прави се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение иска за
главница и иска за лихва, както и евентуално възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК.
В подадената допълнителна искова молба ищцата излага съображения, че
механизмът на ПТП, както и всички оспорени от ответника предпоставки на
фактическия състав по чл.45 от ЗЗД ще бъдат установени в хода на производството.
Оспорва се наведеното с отговора възражение за съпричиняване, релевирано с
допуснато нарушение по чл.32, чл.113 и чл.114 от ЗДвП, както и за завишеност на
исковата претенция. Поддържа се, че ищцата при предприетото пресичане не е
навлязла внезапно и при ограничена видимост на пътното платно, не е удължила пътя
и времето на пресичане, не е спирала, както и не е преминавала през ограждения. По
отношение размера на претенцията сочи, че посочените в отговора решения на ВКС са
неотносими, тъй като настоящият казус е от 2017 г. (най-малко 10 години след
цитираните съдебни решения) и в този смисъл съдът следва да има предвид
конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК не е подаден допълнителен отговор от ответника.
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
С протоколно определение от 06.10.2022 год. на основание чл.214, ал.1 ГПК
съдът е допуснал изменение на иска за неимуществени вреди, чрез увеличението му от
30 000 лв. до размер на сумата от 45 000 лв., ведно със законната лихва от 17.08.2018 г.
до окончателното й изплащане.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
С постановено по реда на чл.374 ГПК определение е обявено за безспорно в
отношенията между страните наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/02/117002307715/22.08.2017 г. за
лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА, със срок на валидност от 22.08.2017
г. до 21.08.2018 г., сключена с ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД-гр.София. С
исковата молба е представена молба /застрахователна претенция/ вх.№ ОК-
311858/17.05.2018 г., с която ищцата е поискала от ответника изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди като
резултат от настъпило на 17.09.2017 г. ПТП по вина на водача на застрахования лек
автомобил. При ответника е била образуваната щета № **********, като с
уведомление изх.№ 3766/05.06.2018 г. и изх.№ 1800/11.03.2019 г. дружеството е
изискало представянето на редица документи, които са предоставени с молби вх.№
ОК-2094081/03.04.2019 г. и ОК-116649/21.02.2019 г., но ответникът не е изплатил на
ищцата застрахователно обезщетение.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
4
9670000-5476/26.04.2018 г., относно посетено ПТП от 17.09.2017 г. от дежурен ПТП
при сектор ПП при ОД на МВР-Враца. От протокола се установява, че в резултат на
настъпилото на 17.09.2017 г. към 10:00 ч. ПТП в гр.Враца на ***, причинено от водача
на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА – И. С. М., който е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20 от ЗДвП, е пострадала пешеходката Р. Т.
Г., която пресичала пътното платно отляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила, като е получила фрактура на дясна глезенна става. Превозена е до ЦСМП
Враца с линейка и е настанена в Ортопедично отделение. Като обстоятелства и
причини за ПТП е протокола е посочено отнемане на предимството на пешеходеца на
пешеходна пътека тип „Зебра“ от водача на МПС с рег.№ ВР *** СА марка и модел
„Форд Фиеста“ – И. С. М..
От приложеното заверено копие на ДП № 949/2017 г. по описа на РУП-Враца
/пр.пр. № 2219/2017 г./ е видно, че по повод настъпилото ПТП е било образувано
досъдебното производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК, срещу
неизвестен извършител, което е прекратено с постановление за прекратяване на
наказателното производство от 02.03.2018 г. на осн. чл.343, ал.2 от НК – по искане на
пострадалото лице.
При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на
пътнотранспортното произшествие, за изясняване на механизма на същото по делото е
назначена и изслушана автотехническа експертиза при задачи поставени и от двете
страни, чието заключение не е оспорено и е прието от съда като пълно и обосновано.
Изследвайки конкретния пътен участък, на който е настъпило процесното ПТП,
времето на настъпване и данните от констативните протоколи, вещото лице е
посочило, че движението по *** е двупосочно, като се състои от две еднопосочни
трилентови платна за движение на ППС, разделени помежду си с бетонна преграда
/мантинела/ с височина 0,7 метра и наличие на просек в условия на кръстовището за
преминаване на ППС от едно платно в другото, сигнализирано с хоризонтална и
вертикална маркировка. Лекият автомобил се е движил по източното платно за
движение на ППС по *** в посока от юг на север в средна лента, а пешеходката се е
движила пресичайки източното платно за движение на ППС по неговата ширина в
посока от запад на изток, т.е. с движение от дясно наляво спрямо посоката на
автомобила. ПТП-то е реализирано на еднопосочно платно за движение на ППС,
състоящо се от три ленти. Организацията на движение по това платно е сигнализирано
с хоризонтална маркировка, определяща крайна дясна лента и вътрешна /средна/ лента
за движение с маневра „Завой на ляво“. Вертикална маркировка: пътен знак Г9 –
преминаване от дясно на знака. От техническа гледна точка мястото на удара е
определено като пресечна точка на траекториите на движение на предна челна част на
л.а. „Форд Фиеста“ и областта на предна дясна гума и тялото на пешеходката в
областта на десен глезен. Същото е на около 16,5 метра от линията на ориентира и по
ширина на около 3,3 метра в ляво от десния ръб на платното за движение на ППС по
***. Ударът е настъпил в средната лента за движение на ППС по *** в десния й край на
около 30 см. от дясната й граница или на около 6,8 метра от левият ръб на процесното
платно за движение на ППС. В момента на удара лекият автомобил е бил в режим на
аварийно спиране с блокирани колела. Моментът на възникването на опасността е при
навлизането й в еднопосочното трилентово платно за движение на ППС в посока
изхода на гр.Враца. Експертът сочи, че в този момент разстоянието между автомобила
и пешеходката е било 83 метра. От разстояние 83 метра водачът на лекия автомобил е
имал техническа възможност да вижда и възприема началното навлизане на
пешеходката в платното за движение на ППС и нейното движение до достигане
мястото на удара. Експертът е изчислил, че скоростта на движение на лекия автомобил
„Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА преди началото на аварийното спиране в условията
5
на настъпилото ПТП е била около 62,4 км/ч, а към момента на удара е била около 37,73
км/ч, при максимално разрешена за участъка на ПТП скорост от 50 км/ч. Опасната зона
на спиране на лекия автомобил при движение със скорост от 62,4 км/ч в условията на
настъпилото ПТП е била около 42,6 метра, а при движение със скорост от 50 км/ч е
била 30,68 метра. Изводът е, че водачът на лекия автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР
*** СА при движение със скорост от около 62,4 км/ч е имал техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП чрез своевременно реагиране - намаляване на скоростта
и аварийно спиране при възникналата опасност, видимост към пешеходката навлизаща
по платното му за движение - пешеходката не е попаднала в опасната му зона на
спиране, а същото условие е валидно и за движение с разрешена скорост от 50 км/ч.
Контактът между част от лекия автомобил и тялото на пешеходката в момента на
инициалния удар е между предна дясна гума на лекия автомобил и в съответствие с
медицинската документация дясна глезенна става на пешеходката.
От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се
установява следният механизъм на настъпилото произшествие: ПТП-то е станало през
светлата част на денонощието при сухо време с нормална видимост в гр.Враца на ***,
в района на кръстовището му с *** /срещу началото на гробищния парк/. Лекият
автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА се е движил по *** в посока изхода на
гр.Враца. Движил се е в средната лента със скорост от около 62,4 км/ч. В един момент
в който лекият автомобил се е намирал на разстояние от около 83 метра от мястото на
удара, водачът му е имал техническа възможност да види и възприеме навлизащата по
платното му за движение от ляво на дясно пред неговото движение пешеходка, като
опасност от ПТП, да реагира на възникналата опасност, чрез намаляване на скоростта
или аварийно спиране и да предотврати настъпилото ПТП, но поради закъсняла
реакция на аварийно спиране при достигане мястото на удара със скорост от около
37,73 км/ч. в режим на аварийно спиране, лекият автомобил с предна челна част в
областта на предна дясна гума, удря пешеходката и след изминаване на разстояние от
около 8 метра се установява в покой, като след това водачът, за да не пречи на
движението, измества автомобила с което нарушава ПТП-то. Пешеходката – жена на
възраст 65 год. от своя страна е предприела пресичане на *** в района на
кръстовището му с *** с бърз ход в посока запад-изток /посока гробищния парк/. След
пресичане на западното платно за движение на ППС е достигнала до началото на
източното платно, предприела е и неговото пресичане в посока изток и след
изминаване на разстояние по него от около 6,8 метра, при достигане до мястото на
удара е била ударена от лекият автомобил Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА.
Вследствие на удара и получения ударен импулс под центъра на тежестта на тялото,
пешеходката пада в дясно от лекия автомобил, на място около разпръснатите листа от
цветя.
От техническа гледна точка вещото лице сочи, че причина за настъпване на
ПТП-то е закъснялата реакция на водача на лекия автомобил Форд Фиеста“ с рег.№ ВР
*** СА за намаляване на скоростта на движение или аварийно спиране на
възникналата опасност с което е поставил сам себе си в невъзможност да предотврати
настъпилото ПТП. В участъка на ПТП и в близост до него няма видими отпечатъци на
пешеходни пътеки и ищцата не е пресичала пътното платно по пешеходна пътека.
Вещото лице изяснява, че за внезапно пресичане може да се възприеме действие от
страна на пешеходката, когато същата започне пресичане на коридора на движение на
лекия автомобил, находяща се на разстояние от автомобила, по-малко от опасната му
зона на спиране, но в случая няма внезапно навлизане на пешеходката на пътното
платно при пресичането му от ляво на дясно спрямо движението на лекия автомобил.
Установява се обаче също, че няма данни и за спиране на пешеходката по време на
пресичане на платното в посока гр.Оряхово. При спиране на ищцата при бетонната
6
мантинела на границата на платното за движение на ППС в посока движението на
лекия автомобил и виждайки автомобила на около 83 м. от нея, при продължаващо
изчакване още около 4,8 секунди, тя би пропуснала /дала предимство/ автомобила
пред себе си и ПТП не би настъпило.
За установяване на претърпените от ищцата вреди е изслушано заключение по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните.
Изследвайки данните от така представените писмени доказателства и след извършен
личен преглед на ищцата вещото лице д-р К. е представило заключение, че в резултат
от настъпилото ПТП ищцата е получила двуглезенно счупване на дясна подбедрица с
изкълчване на дясна глезенна става, като не са настъпили усложнения. Лечението,
което е било проведено е оперативно и медикаментозно по време на престоя в
здравното заведение и домашно след поставяне на имобилизация на крайника и
изписване. Извършена е една оперативна интервенция за наместване на счупванията и
фиксация на костите, като в периода на възстановяване е от порядъка на около 5-6
месеца. Болките и страданията са с характерни за тези увреждания интензивност и
продължителност, като същата ги е изпитвала за периода по време на лечението и
възстановяването. Според вещото лице е възможно за в бъдеще ищцата да изпитва
болки и страдания при определени условия, свързани с физическото пренатоварване,
промяна на метеорологичните условия и други. Експертът сочи, че здравословното й
състояние към момента е добро, като е налице пълно физическо възстановяване от
травмите, получени при процесното ПТП. Прогнозата е благоприятна. При извършения
преглед се установява, че не е налице промяна в мускулатурата на крайниците на
ищцата, като е налице оток в областта на дясната глезенна става. Уврежданията
подлежат на пълно възстановяване за периода посочен по-горе. Вследствие на
проведеното оперативно лечение са налице белези по кожата, като те са локализирани
в дисталния край на дясна подбедрица и са с размери както следва – в областта на
външния глезен по дължина на малкия пищял 11 см. и в областта на вътрешния глезен
9 см., като същите са дефинитивни. Вещото лице сочи, че през възстановителния
период ищцата е търпяла физически и битов дискомфорт в дейности от ежедневието,
свързан с функциите на долния крайник. Посочените увреждания могат да бъдат
получени при описаното ПТП на 17.09.2017 г.
В съдебно заседание д-р К. поддържа заключението, като посочва, че
глезенната става на ищцата е с нормален обем на движение съпоставено с другата
глезенна става. Относно болката и отока изяснява, че при такива счупвания винаги
остават последствия, тъй като това е вътреставно счупване, което при претоварване,
промяна на времето и промяна на телесното тегло винаги се получават усещания като
болка и оток. Сочи, че остеопорозата е едно физиологично състояние, което настъпва
след определена възраст, особено при жените, но не смята, че е вследствие на травмата
от катастрофата. Такива травми като в случая, след ПТП-то могат да доведат до
временно засилване, което в последствие с нормализиране на походката се
възстановява. Според експерта травмата временно е повлияла върху остеопорозата и
артритните заболявания, които при ищцата си идват с възрастта. Сочи, че не е видял
документи за отстраняване на отстеосинтезният материал, но същият се отстранява
оперативно и знае, че пациентката е била в отделението, т.е. в случая е отстранен.
Обикновено след отстраняването му възстановяването е много по-бързо, тъй като
пациента щади за няколко дни крайника и до месец максимум се възстановява.
Във връзка с установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на св.Н. Л. Г., която е дъщеря на ищцата.
Свидетелката посочва, че след катастрофата е видяла майка си за първи път в Бърза
помощ на носилка и с изхвръкнала кост на крака, която страдала много, с много болки.
След това в снимали и я вкарали в операция. За ищцата след операцията се грижили
7
св.Г. и нейният баща. Твърди, че болки и страдания ищцата е продължила да изпитва
докато е била в болницата. Постепенно, след като се прибрала, те понамалели, но пак
били силни и това налагало тя да приема обезболяващи. Посочва, че един месец е била
на легло, като единственото й движение е било с помощ до тоалетната. След това й
свалили гипса и започнала раздвижване с бастун, като се движела само в рамките на
стаята и вкъщи, докато болките продължили. Свидетелката сочи, че Р. Г. е изкарала
така цяла зима, до пролетта не е излизала въобще, тъй като се страхувала, че било зима
и не можела хубаво да слиза по стълбите, а я болял и кракът, не знаела как ще стъпи
като излезе и затова се страхувала да излиза. Когато започнала да излиза напролет
ходела само около 200 метра от вкъщи и се придвижвала с бастун. Сега била в по-
добро състояние, но като се движи продължавал да я боли кракът и е подут, а тя се
движи много бавно и сега. Посочва, че докато си била вкъщи майка й била доста
отчаяна, защото почти само лежала и не можела да си върши домакинските
задължения, бащата на св.Г. вършел тези неща. Майка й се отнасяла, изпадала в
депресия от време на време, после лека полека се възстановила като започнала да
излиза. Болки имала и след втората операция и пак е тръгнала с бастун. Св.Г. не е
сигурна колко време майка й е изкарала с бастуна, но си имала болки доста време и
след втората операция. С гипс е била един месец.
След преценка на тези показания по реда на чл.172 от ГПК, съдът намира, че
няма основание да се съмнява в тяхната достоверност, при което ги кредитира с
доверие. Свидетелката, въпреки че е заинтересована от изхода на спора, има пряко
наблюдение върху физическото и психическо състояние на ищцата след претърпения
инцидент и в най-голяма степен може да разкрие как се е чувствала същата след
претърпените травми.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 от
КЗ. Доколкото отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ е
функционално обусловена от отговорността на деликвента /причинителя на вредата/,
то тя се осъществява и при наличието на всички обективни и субективни признаци на
фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл.45 от ЗЗД. С оглед
на това фактите, въз основа на които се поражда правото по чл.432, ал.1 от КЗ са: 1)
валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между застрахователя и деликвента; 2) настъпване на застрахователно
събитие – ПТП; 3) претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие; 4) предпоставките по чл.45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и причинените вреди.
С постановено по реда на чл.374 ГПК определение съдът e обявил за безспорно
между страните обстоятелството, че за л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG/02/117002307715/22.08.2017 г., със срок на валидност от 22.08.2017 г. до 21.08.2018
г., сключена с ответното ЗД „Бул Инс“ АД-гр.София.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, който са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. При действието на
8
чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя, при наличието на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на управлявания от причинителя
на деликта автомобил, при спазване изискванията на чл.380 – да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат
установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45
от ЗЗД по отношение на прекия причинител на вредите.
В разглеждания случай се установи, че е налице валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото са представени
доказателства, че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ – с молба е заявена писмена
претенция за изплащане на обезщетение за понесените от ищцата неимуществени
вреди, с приложени доказателства. По повод на заведената щета № ********** с
уведомление изх.№ 3766/05.06.2018 г. и изх.№ 1800/11.03.2019 г. дружеството е
изискало представянето на редица документи, които са предоставени с молби вх.№
ОК-2094081/03.04.2019 г. и ОК-116649/21.02.2019 г., но няма данни по делото, а и не се
твърди да е определило и изплатило застрахователно обезщетение.
Посредством официален документ - констативен протокол за ПТП с
пострадали лица се установява по безспорен начин и настъпването на застрахователно
събитие – ПТП от 17.09.2017 г., причинено противоправно от водача на л.а. „Форд
Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА. Констативният протокол за ПТП с пострадали лица от
26.04.2018 г., е съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, в
установената форма и ред, и съставлява официален документ, които се ползва не само
с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила, че фактите са се осъществили така, както е отразено в тези
документи. Посочените в протокола за ПТП обстоятелства и причини за настъпване на
произшествието са потвърдени и от заключението на приетата автотехническа
експертиза, изготвена от експерт, притежаващ специални знания. Неправилно в
протока е посочено единствено това, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека,
доколкото от изслушаната по делото САТЕ се установи, че както на самото място, така
и в близост до него няма пешеходни пътеки. Категорично се установява, че причината
за настъпване на ПТП е закъснялата реакция на водача на лекия автомобил Форд
Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА за намаляване на скоростта на движение или аварийно
спиране на възникналата опасност с което е поставил сам себе си в невъзможност да
предотврати настъпилото ПТП. Същият, при движение със скорост от около 62,4 км/ч е
имал техническа възможност да види и възприеме навлизащата по платното му за
движение от ляво на дясно пред неговото движение пешеходка, като опасност от ПТП,
да реагира на възникналата опасност, чрез намаляване на скоростта или аварийно
спиране и да предотврати настъпилото ПТП, но поради закъсняла реакция на аварийно
спиране при достигане мястото на удара със скорост от около 37,73 км/ч. в режим на
аварийно спиране, лекият автомобил удря пешеходката с предна челна част в областта
на предна дясна гума. От изслушаната по делото СТЕ се установи още, че разстоянието
от автомобила и пешеходката в момента на пресичане е било 83 метра, като ищцата не
е попаднала в опасната зона на спиране на автомобила. Тази зона, при движение със
скорост 62,40 км/ч е 42,60 метра и при предприето своевременно аварийно спиране от
автомобила, то същият е следвало да преустанови движението си на разстояние от
40,40 метра от мястото на удара, каквото е било дължимото от него поведение.
Преценени в съвкупност така посочените доказателства, единно и непротиворечиво
сочат на виновно извършено от страна на водача на застрахованото МПС л.а. „Форд
Фиеста“ – И. М. противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на правилата за
9
движение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, в която хипотеза е налице задължение за водача да
съобразява скоростта на управляваното МПС с конкретната пътна обстановка, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението. Водачът на лекия автомобил е можел да възприема движението на
пешеходеца и при своевременна реакция на водача на МПС произшествието е могло да
бъде предотвратено.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда
по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени от ангажираните
доказателства по делото /показанията на свидетелите, представените писмени
доказателства и експертните заключения/. Безспорно е установено и наличието на
валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество
ответник и собственикът на лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА, с
който виновно е реализирано пътно транспортното произшествие.
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответника за това, че
в настоящия случай се касае за случайно събитие по см. на чл.15 от НК. Случайното
събитие е такова обстоятелство, което е непредвидимо и непредотвратимо по своя
характер, какъвто не е настоящият случай. Безспорно е установено по делото, че
процесното ПТП е могло да бъде избягнато, ако водачът на застрахования при
ответника автомобил, е реагирал своевременно на възникналата опасност, чрез
намаляване на скоростта или аварийно спиране /така заключението на вещото лице по
приетата САТЕ/, поради което не е налице и един от елементите на състава по чл.15 от
НК, което изключва случайния характер н деянието.
На базата на представените писмени доказателства, експертните заключения и
показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира, че безспорно по
делото е установен и причиненият вредоносен резултат – телесните увреждания и
търпените болки и страдания от страна на пострадалата, както и причинната връзка с
противоправното поведение на деликвента. От заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява механизмът на настъпване на ПТП, както
и че е налице причинно – следствена връзка между травматичните увреждания и
процесното ПТП. Вещото лице установява освен това, че причина за настъпване на
ПТП е поведението на водача, който е имал възможност да предприеме мерки да не
настъпи удар при наличие на пешеходец на пътното платно. Установява се още, че
пострадалата от своя страна е предприела пресичане на пътното платно на
необозначено за това място, като е могла да избегне удара, ако не е предприела
пресичане и е била изчакала около 4,8 секунди преминаването на автомобила.
Реализирането на вредите е в пряка причинна връзка от противоправното
поведение на водача, чиито субективни действия – закъснялата реакция за намаляване
на скоростта на движение или аварийно спиране, са причината за настъпилото ПТП,
като презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД не е оборена. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от
увреденото лице.
Възражението на ответника за погасяване по давност на ищцовата претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът намира за неоснователно. Съгласно
чл.378, ал.2 и ал.9 от КЗ, давността на вземането на увреденото лице по пряк иск срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, е 5-годишна, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие, като спира да тече от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на получаването на
произнасянето на застрахователя, съответно до изтичане на максималния срок за
произнасяне, която от двете дати е по-ранна. В настоящия случая застрахователното
10
събитие е настъпило на 17.09.2017 г., считано от която дата 5-годишният давностен
срок изтича на 17.09.2022 г., а ищцовата претенция е заведена на 24.11.2021 г., т.е. в
границите и преди изтичане на погасителната давност, и то без да се отчита спирането
на срока от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до изтичането
на срока за произнасяне по чл.496, ал.1 от КЗ.
При това положение и съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението следва да се
определи по справедливост за всички неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Според разясненията, дадени в т.11 от
ППВС №4/68 г. и установената от ВКС практика /решение №749/05.12.2008г. по т. д.
№387/2008 г. на ІІ ТО, решение №95/24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011 г. на І ТО,
решение №103/2.11.2020 г. по т.д. №2181/19 г., І ТО, решение №240 от 15.01.2019 г. по
т. д. 518/29 г,. І ТО/, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички
„неимуществени вреди“, включващи всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Безспорно е доказано, че с деянието си ответникът е причинил на ищцата
описаните телесни увреждания, изразяващи се в двуглезенно счупване на дясна
подредрица с изкълчване на дясна глезенна става. Ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, както физически, като пряка
и непосредствена последица от виновно извършеното противоправно деяние от
ответника, така и психически. От свидетелските показания събрани в производството,
съдът приема за безспорно доказано, че след ПТП ищцата е постъпила в болницата в
гр.Враца за периода от 17.09.2017 г. до 24.09.2017 г. По време на престоя й в здравното
заведение на ищцата е било проведено оперативно и медикаментозно лечение. Същата
е претърпяла оперативна интервенция, като е извършена открита репозиция с
остеосинтезна плака и фиксиране с винтове, както и имобилизация с гипсов лонгет.
След 7-дневно болнично лечение и поставяне на имобилизация на крайника
възстановяването й е продължило в домашни условия. Обичайната продължителност
на пълно възстановяване след една оперативна интервенция за наместване на
счупванията и фиксацията на костите е от порядъка на около 5-6 месеца, като през този
период ищцата е чувствала болки в крака, общо неразположение и затруднения в
движението. Ищцата е била един месец на легло, с гипс, след което постепенно
започнала да се движи из стаята вкъщи и изкарала така цяла зима, а едва през пролетта
е започнала да излиза недалеч от вкъщи, придвижвайки се с бастун. Съдът отчита и
факта, че влошаване на състоянието на ищцата след това не е настъпвало и и
здравословното й състояние към момента е добро, прогнозата е благоприятна, като е
налице пълно физическо възстановяване от травмите, получени при процесното ПТП.
Болките и страданията са с характерни за тези увреждания интензивност и
продължителност, като същата ги е изпитвала за периода по време на лечението и
възстановяването. Неминуемо е изпитвала притеснение и стрес от претърпяното
произшествие, който според разпитания свидетел се е изразил в страх да излиза навън,
тревожност, липса на енергия, депресия и отчаяние. Търпяла е физически и битов
дискомфорт в дейности от ежедневието, свързан с функциите и намаленото движение
на долния крайник. Няма спор, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени по справедливост според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Константна е
съдебната практика, според която справедливостта не е абстрактно понятие.
Изхождайки от критериите, посочени в чл.52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на
травмите – двуглезенно счупване на дясна подбедрица с изкълчване на дясна глезенна
става, възрастта на пострадалата към момента на настъпване на увреждането – 65
11
години, обичайният срок за възстановяване – около 5-6 месеца, неудобствата от личен
и битов характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й
състояние, обществено икономическите условия към 2017 г. /МРЗ от 460 лева/, съдът
намира, че сумата от 18 000,00 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла
на чл.52 от ЗЗД за репариране на вредите, съобразно тяхната тежест и
продължителност. Обезщетението в този размер съответства както на установения в
чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключението на СМЕ и от свидетелските показания/, че пострадалата е търпяла болки
и страдания и свързаните с това лични и битови неудобства, изпитвала е душевен
дискомфорт от преживяното. Съдът съобрази и относително продължителния период
на възстановяването й (около 5-6 месеца), през който е изпитвала болки и затруднения
в движението, като през първия месец ищцата е била с гипс и не е можела да се
придвижва сама, а е трябвало да бъде подпомагана от близките си, което й е причинило
допълнителен дискомфорт, механизма на настъпването на вредите и типичните за
такъв тип травми болки и ограничения и възрастта на която ищцата е претърпяла.
Житейски логично е и това не се нуждае от специално доказване, че в резултат на
настъпилото ПТП ищцата е изпитала силен страх, притеснения и стрес, но предвид
доказателствата за конкретните обстоятелства около катастрофата и за това, че
телесните повреди на ищцата нямат значителен характер, то не може да се приеме, че
тези душевни безпокойства имат продължителен и траен характер и съществуват
обективно след изтичането на възстановителния период. При извършения на ищцата
преглед от вещото лице по назначената медицинска експертиза е установено, че в
резултат на проведеното оперативно лечение на ищцата са останали постоперативни
белези по кожата, както и че е налице оток в областта на дясна глезенна става. За в
бъдеще е възможно ищцата да изпитва болки и страдания при определени условия,
свързани с физическо претоварване, промяна на метеорологичните условия и и други
фактори, което съдът също отчита като релевантно при определяне размера на
дължимото обезщетение. Предвид изложеното и с оглед липсата на медицински или
други гласни доказателства за по-висока интензивност или продължителност на
вредите, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е 18 000 лв.
При определяне на крайния размер на обезщетение съдът следва да обсъди и
направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищцата с оглед
неправилно пресичане на пострадалата на пътното платно, което съдът приема за
основателно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения
законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат, какъвто съдът прие за установен по делото.
В конкретния случай водачът И. С. М. е допуснал нарушение на разпоредбата
на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като по време на движението си не е извършил
непрекъснато наблюдение на пътя пред превозното средство, поради което не е
възприел навреме предприетото от ищцата Р. Г. пресичане на пътното платно.
Действително, както разяснява вещото лице, водачът на лекия автомобил е разполагал
с възможност да намали скоростта си и дори да спре, много преди това да стане
невъзможно за него и след като е забелязал движението на ищцата по пътното платно.
Въпреки това водачът не е сторил това своевременно, а когато е предприел спиране,
12
ударът вече е бил непредотвратим за него. При своевременно предприето намаляване
на скоростта или аварийно спиране, ударът е можел да бъде предотвратен, но поради
закъснялата си реакция водачът сам се е поставил в невъзможност да стори това.
Именно поради това основна причина за настъпване на процесното ПТП е поведението
на водача на лекия автомобил.
Същевременно обаче следва да се съобрази, че ищцата е предприела пресичане
на необозначено за това място – в близост няма пешеходна пътека, както е посочено и
в заключението на експертизата, поради което Р. Г. е могла да пресече пътното платно
и извън определените от закона места, но при съобразяване на законовите ограничения.
Разпоредбата на чл.113, ал.1 ЗДвП задължава пешеходците при пресичане на платното
за движение да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане,
както и да не спират без необходимост на платното за движение; 3. да спазват
светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; 4. да не преминават през
ограждения от парапети или вериги. Разпоредбата на чл.113, ал.2 ЗДвП дава право на
пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за целта места,
но при определени условия - извън населените места и по двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека,
като при това спазват правилата по ал.1, т.1, 2 и 4. В такава ситуация пешеходецът
няма абсолютно право на преминаване през пътя, на което да съответства задължение
на водачите на превозни средства да го пропуснат (за разлика от пресичането на
пешеходна пътека – обозначена или не). Затова, за да пресече, пешеходецът следва да
се съобрази с движението на превозните средства по пътя. При това не само преди да
навлезе на платното за движение (каквото изрично изискване съдържа чл.113, ал.2 вр. с
ал.1, т.1 ЗДвП), но и докато се намира върху него, което следва и от общото изискване
на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП за това, че всеки участник в движението с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението. Изискването пешеходецът да
съобразява поведението си с движещите се платното за движение превозни средства
следва от това, че водачите поначало не са длъжни да го пропуснат да премине в
разглеждания случай (в този смисъл е и т.6, б. „г“ на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС).
От заключението на автотехническата експертиза се установи, че пострадалата
е възприела приближаващия се към нея автомобил /на около 83 метра/ и е могла да го
изчака още около 4,8 секунди, за да го пропусне пред себе си, но въпреки това тя не се
е съобразила с него, а е предприела пресичане на пътното платно по начин и място,
когато това не е било безопасно за нея. Следователно Р. Г. също е имала възможност да
предотврати настъпването на удара, ако е изчакала преминаването на автомобила и
след това е предприела или продължила пресичането на пътното платно. При тези
данни настоящият съдебен състав намира за основателно направеното от ответника
възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като въз основа на събраните доказателства
категорично може да бъде направен извод за наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалата и настъпилия инцидент и то не въз основа на съмнение, а
на базата на установеното по несъмнен начин нарушение на чл.113, ал.2 вр. ал.1, т.1
ЗДвП и съществуващата безспорно установена възможност на ищцата, предприемайки
пресичане на улицата при липса на пешеходна пътека, да се съобрази с
приближаващия, видим за нея автомобил.
При определяне на този принос от нейна страна обаче следва да се съобрази, че
в конкретния момент на пътя не е имало интензивно движение, а единственият
автомобил, който се е движел по него, се е движел със сравнително ниска скорост от
62,4 км/ч, близка до наличното за района ограничение от 50 км/ч (както е посочено от
експертизата). Същевременно, ищцата не е навлязла внезапно на платното за движение
13
или при ограничена видимост, не е удължила пътя и времето на пресичане, като е
извършила субективна преценка, че съобразно скоростта на движение на
приближаващото МПС ще успее да пресече пътното платно. При наличието на
достатъчна видимост и време за реакция на водача на автомобила, както беше
разяснено по-горе, обстоятелството, че ищцата не е изчакала преминаването на
автомобила, е допринесло в невисока степен за настъпване на ПТП. Рискованото
пресичане от страна на Р. Г. обаче безспорно обосновава наличие на принос за
настъпване на процесното ПТП, поради което съдът приема, че е налице 20%
съпричиняване и при условията на чл.51, ал.2 ЗЗД определеният като справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намален с 3 600,00
лв. и искът да бъде уважен до размера от 14 400,00 лв. За разликата до пълния му
предявен размер от 45 000,00 лв. /след допуснато увеличение в съдебно заседание/
искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Ответникът дължи и законната лихва за забава върху обезщетението от
18.08.2018 г. /датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ/ до окончателното
изплащане на сумата, съгласно чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Застрахователят е сезиран на
17.05.2018 г., следователно, същият е изпаднал в забава на 18.08.2018 г., след изтичане
на 17.08.2018 г. на тримесечния срок за произнасяне от негова страна по заявената от
увреденото лице претенция.
Основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираната законна лихва за период от 3 години преди предявяване
на иска- чл.111, б. „в“ от ЗЗД. В разглеждания случай отговорността на застрахователя
се претендира на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със срок на действие от 22.08.2017 г. до 21.08.2018 г., т.е. при
действието на Кодекса за застраховането, обн. ДВ бр.102 от 2015 г., в сила от
01.01.2016 г. От изпадането на застрахователя забава на 18.08.2018 г. до завеждането на
исковата молба в ОС-Враца на 24.11.2021 г. е изминал по-дълъг от тригодишния срок,
предвиден за погасяване на задължения за лихви съгласно разпоредбата на чл.378, ал.8
КЗ вр. чл.111, б. „в“ ЗЗД. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на
длъжника в забава. Когато искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва е предявен след изтичане на три години от изискуемостта на главното
вземане, се погасяват лихвите, които са били дължими преди тригодишния срок от
предявяване на иска /в този смисъл – Решение № 24/17.02.2009 г. по т.д. № 547/2008 г.
на ВКС, І т.о., Решение № 20/30.06.2010 г. по т.д. № 484/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,
Решение № 2648/10.10.1978 г. по гр.д. № 1767/1978 г. на ВКС, І г.о. и др./. Предвид
това, възражението е основателно в частта му за периода от 17.08.2018 г. до 23.11.2018
г. в която част вземането за законна лихва е погасено на основание чл.378, ал.8 КЗ вр.
чл.111 б. „в“ ЗЗД. С оглед изложеното съдът намира, че искането по отношение на
законната лихва за забава върху главницата следва да се уважи за периода от
24.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
В разглеждания случай отговорността на застрахователя се претендира на
основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
срок на действие от 22.08.2017 г. до 21.08.2018 г., т.е. при действието на Кодекса за
застраховането, обн. ДВ бр.102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. От изпадането в
забава на застрахователното дружество на 18.08.2018 г. до завеждането на исковата
молба на 24.11.2021 г. е изминал по-дълъг от тригодишния срок, предвиден за
погасяване на задължения за лихви съгласно разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД. Не са
представени доказателства за уведомяването на застрахователя от застрахования преди
17.05.2018 г. по реда на чл.430 КЗ. С оглед изложеното съдът намира, че искането по
отношение на законната лихва за забава върху главницата следва да се уважи за
периода от 24.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
14
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се
полагат деловодни разноски, като в случая такива не са сторени.
В полза на адвокат Р. П. от Адвокатска колегия-София ответникът следва да
бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото на ищцата Р. Г. на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на
962,00 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от
исковата претенция. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение, тъй като в случая тези разноски
се определят от съда съобразно минималните размери по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Р. Г. следва да бъде осъдена да заплати
на ответника сумата от 1360 лв., представляваща част от направените по делото
разноски от общо 2000,00 лв. (200,00 лв. за възнаграждение на вещо лице и 1800,00 лв.
с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение), съразмерна на отхвърлената част от исковите
претенции.
Тъй като ищцата е освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от заплащане на
държавна такса и следващите се по делото разноски, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
ответникът следва да заплати по сметка на ОС-Враца държавна такса върху уважения
размер на иска в размер на 576 лева, както и изплатеното възнаграждение на вещите
лица, изготвили заключения по делото в общ размер на 180,00 лева, съобразно
уважената част от иска.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.*** да заплати на Р. Т. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр.***,
сумата от 14 400 лв. /четиринадесет хиляди и четиристотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
17.09.2017 г., причинено от водач на МПС, за което е налице валидно сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 19.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД в частта за разликата над сумата от
14 400 лв. до пълния претендиран размер от 45 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** да заплати на адвокат Р. М.
П. от Адвокатска колегия-София, личен номер ***, ЕГН **********, със служебен
адрес: гр.***, сумата от 962 лв. /деветстотин шестдесет и два лева/, представляваща
възнаграждение за осъщественото пред настоящата съдебна инстанция безплатно
процесуално представителство на ищцата Р. Т. Г., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Р. Т. Г., с ЕГН ********** и адрес:
гр.***, да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, сумата от 1360 лв. /хиляда триста и шестдесет
лева/, включваща заплатено възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** да заплати в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 576 лв. /петстотин седемдесет и шест
лева/, както и направените за сметка на бюджета на съда разноски за съдебни
15
експертизи в общ размер на 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/, съобразно уважената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
16