Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 18. 05. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от младши съдия
Любомир Игнатов в. гр. д. № 13281 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от
ответниците в първоинстанционното производство Р.М.Р. с ЕГН ********** и С.В.И.
с ЕГН **********,***, ж. к. “******, съдебен адрес ***5 (въззивници), чрез
процесуалния представител адвокат А.Л. срещу решение № 550643,
постановено на 30. 11. 2018 г. от Софийския районен съд, 30-и състав, по гр. д.
№ 21439 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил изцяло два от предявените четири кумулативно
съединени иска: признал е за установено, че въззивниците дължат солидарно 2 224
лева и 63 стотинки главница за стойността на незаплатена топлинна енергия,
както и 376 лева и 97 стотинки законна лихва, а е прекратил производството по
отношение на претенциите за установяване на съществуването на вземане в размер
на 30 лева и 60 стотинки главница за стойността на услугата дялово
разпределение и 5 лева и 23 стотинки лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение. В диспозитива на обжалваното решение не
е дадена правна квалификация на исковете.
Въззивниците твърдят, че първоинстанционното решение е
неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила.
Заявяват, че ищецът е бил задължен от районния съд да представи данъчни
фактури, главни отчети и изравнителни сметки, но той е представил само
съобщения към фактури. Поддържат, че те не са подписани и нямат доказателствена
сила. Оспорват експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза като необосновано, неточно, неконкретно и неотносимо. Оспорват експертното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, като посочват, че вещото лице е допуснала
грешка. Твърдят, че ищецът не е доказал количеството на топлинната енергия.
Правят възражения във връзка с избора на търговеца, извършващ дяловото
разпределение (липсва актуален договор с “Т.С.” ЕООД); че
не са поискали предоставянето на услугата, както и че липсва договор между
ищеца и „Т.С.“ ЕООД. Оспорват редовността на счетоводните записвания на ищеца и
твърдят, че страната, която се позовава на тях, е длъжна да докаже, че те са
редовни по смисъла на чл. 182 ГПК. Оспорват произнасянето по отношение на
лихвите, като заявяват, че начисляването на лихви по прогнозни сметки е
нищожно. Искат от въззивния съд да уважи въззивната жалба и да постанови
решение, с което да отхвърли претенциите на топлофикационното дружество.
Претендират съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***
(въззиваемо дружество). С писмено изявление за разглеждането на делото в
откритото съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Иска от въззивния съд да
я отхвърли и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Възразява
срещу адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице
помагач на страната на въззивника „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление ***, не предприема процесуални действия във въззивното производство.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните в първоинстанционното производство доказателства, съдът направи
следните фактически и правни изводи.
Въззивната
жалба е подадена от заинтересовани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт в законоустановения срок. Представен е документ за внесена държавна такса.
При това положение въззивната жалба е редовна и допустима.
При служебна
проверка въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Относно правилността му приема следното.
В исковата
молба „Т.С.“ ЕАД твърди, че в периода от 01. 06. 2012 г. до 30. 04. 2014 г.
(процесен период) е доставяло топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в
град София, общ. Люлин, ж. к. „******, абонатен номер 156846 (процесен
топлоснабден имот). Искът за установяването на съществуването на вземане за
стойността на топлинна енергия е с правно основание по чл. 422, ал. 1 във
връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката. Искът за установяването на съществуването на вземане за
обезщетение за забава върху главницата за стойността на топлинната енергия е с
правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Началната предпоставка за основателността на предявените
искове е наличието на валидно облигационно отношение между страните за
процесния период, по силата на което въззиваемото дружество (ищецът) предоставя
на въззивниците (ответниците) топлинна енергия през процесния период и относно
процесния топлоснабден имот. Въззивниците не са оспорили извода на районния съд
за наличието на това валидно облигационно отношение, като то се установява и от
приложените по делото писмени доказателства (нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 190, том II, рег. № 3206, дело 341 от 2007 г.,
нотариус И.Н., л. 8 от исковото производство на районния съд).
Въззивниците
възразяват срещу извода на районния съд, че в процесния период и спрямо
процесния топлоснабден имот въззиваемото дружество е доставяло топлинна енергия
в претендираното количество. Това възражение не е преклудирано, доколкото с
отговора на исковата молба те са оспорили количеството топлинна енергия,
подадено към процесния топлоснабден имот. Въззивният съд намира, че възражението
е частично основателно. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е
работило въз основа на счетоводните документи: обща фактура, изравнителни
сметки, съобщения към фактури и счетоводни справки. Въззивниците (ответниците)
не са оспорили редовността на счетоводството на ищеца (въззиваемото дружество),
нито това на третото лице помагач, поради което същите се считат за надлежни
писмени доказателства по чл. 182 ГПК. Редовността на счетоводните записвания
действително е предпоставка за доказателствената им сила, но тя се предполага,
докато не бъде изрично оспорена. Изброените счетоводни документи обосновават
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице е допуснало
технически грешки в експертното си заключение, които надлежно е отстранило със
съответни отбелязвания, които са подписани от него. Така поправеното експертно
заключение е пълно, ясно, конкретно и относимо към предмета на делото.
Предоставеното
количество на топлинна енергия е установено при условията на пълно и главно
доказване предвид представеното по делото експертно заключение по изготвената
съдебно-техническа експертиза, но не в целия претендиран размер. Въпросното
експертно заключение е изготвено след запознаването на вещото лице с
материалите по делото, включително тези материали, които районният съд е
задължил ищеца да представи съобразно исканията на ответниците (въззивниците): справка
за показанията на общия топломер, сертификат за премината метрологична проверка
на топломера, протоколи за монтаж и демонтаж на общия топломер, акт за
въвеждане в експлоатация на абонатната станция, отчетен картон на абонатната
станция, отчет на общия топломер в абонатната станция и справка за
технологичните разходи, както и акт за разпределяне на кубатурата. След като е
проучило тези материали и при допълнителни справки в „Т.С.“ ЕАД, *** и при
търговеца, осъществяващ дялово разпределение „Т.С.“ ЕООД, вещото лице е дало
обосновано заключение. Показанията на индивидуалните измервателни уреди в имота
са били отразени в представените писмени доказателства и справки от третото
лице помагач „Т.С.“ ЕООД. При това положение вещото лице е направило обоснован
извод, че общата дължима сума за топлинна енергия (за отопление на процесния
топлоснабден имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване) след дялово изравняване е в
претендирания размер от 2 203 лева и 72 стотинки, тоест изчислената реално
(а не прогнозно) топлинна енергия е на стойност по-малка от претендираната.
Въпреки това районният съд е уважил претенцията за стойността на предоставената
топлинна енергия изцяло. В съответната част обжалваното решение трябва да бъде
отменено като неправилно.
Що се отнася
до възражението на въззивниците срещу установяването на съществуването на
вземане за обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата
за стойността на предоставената енергия, въззивният съд приема същото за
неоснователно. Действително, при действието на приложимите за процесния период
общи условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
макар и да липсва изрична подобна забрана, съдебната практика приема, че
обезщетение за забава върху сумите по прогнозни сметки не се дължи. В дадения
случай от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза обаче се
установява, че претендираното обезщетение за забава върху стойността на
доставената топлинна енергия е начислено по изравнителни сметки, тоест след определянето на реално (а не
прогнозно) доставеното количество топлинна енергия. Съобразно данните от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което въззивният съд
кредитира по вече изложените съображения, размерът на обезщетението за забава
върху главницата за потребена, но незаплатена топлинна енергия, възлиза на 376
лева и 97 стотинки. От Приложение № 1 към експертното заключение (л. 139 от
исковото производство на районния съд) е видно, че вещото лице е работило с
данните по изравнителните сметки, тоест става въпрос за лихва, начислена върху
реално потребената топлинна енергия. При това положение районният съд правилно
е уважил изцяло искът с правно основание по чл. 415, ал. 1 във връзка с чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По изложените
съображения въззивният съд приема първоинстанционното решение за неправилно в
обжалваната част, в която искът по чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката за установяването на съществуването на вземане за стойността на
предоставена топлинна енергия е бил уважен над размера от 2 203 лева и 72
стотинки до пълния предявен размер от 2 224 лева и 63 стотинки.
Обжалваното решение е правилно в обжалваната част, в която искът по чл. 415,
ал. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяването на съществуването на вземане за обезщетение за забава върху
главницата за стойността на предоставената топлинна енергия е бил изцяло
уважен.
Разноски. Предвид изхода на делото въззивният
съд следва да се произнесе по своевременните претенции за разноски.
В
първоинстанционното исково производство ответниците са сторили разноски в
размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Договорът за правна защита и
съдействие е на л. 56, гръб, от исковото производство на районния съд и
удостоверява заплащането на същата сума. Поради липса на уточнение въззивният
съд следва да приеме, че възнаграждението е за защита срещу всеки един от
четирите предявени иска, тоест по 75 лева на иск. Предвид частичната
неоснователност на един от исковете, в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени пропорционално разноски в размер на 71 стотинки, съответно по 36
стотинки на ищец. Съответно разноските, присъдени в полза на ищеца в общ размер
на 702 лева и 75 стотинки трябва да бъдат пропорционално намалени на 696 лева и
14 стотинки.
Във въззивното
производство въззивниците са сторили разноски в размер на държавна такса от 52
лева и 3 стотинки и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева (между л. 8 и л. 9 от в. гр. д. № 13281 по описа на Софийския градски
съд за 2019 г.). Следователно общо сторените разноски са в размер на 352 лева и
3 стотинки. Предвид частичната основателност на въззивната жалба,
пропорционално дължимите разноски са в размер на 2 лева и 82 стотинки. В полза
на всеки въззивник следва да бъдат присъдени по 1 лев и 41 стотинки.
Претенция за
разноски във въззивното производство е била направена и от въззиваемото
дружество. Сторените от него разноски се свеждат до размера на юрисконсултското
възнаграждение, което въззивният съд определя по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на
20 лева поради липсата на правна и фактическа сложност по настоящото дело. При
това положение съобразно неоснователната част от въззивната жалба в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени пропорционално 19 лева и 84
стотинки.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 550643, постановено на 30. 11. 2018 г. от
Софийския районен съд, 30-и състав, по гр. д. № 21439 по описа за 2018 г.
в обжалваната
част, в която е признато за установено, че Р.М.Р. с ЕГН ********** и С.В.И. с ЕГН **********,***,
ж. к. “******, дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
разликата от 2 203 лева и 72 стотинки до пълния предявен размер на сумата
от 2 224 лева и 63 стотинки, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 06. 2012 г. до м. 04. 2014 г., като вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***
за установяването на съществуването на вземане за стойността на незаплатена
топлинна енергия в размер на 2 224 лева и 63 стотинки и за периода от м.
06. 2012 г. до м. 04. 2014 г. спрямо солидарните длъжници Р.М.Р. с ЕГН ********** и С.В.И. с ЕГН **********,***,
ж. к. “******, за разликата от 2 203 лева и 72
стотинки до пълния претендиран размер от 2 224 лева и 63 стотинки.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 550643, постановено на 30. 11. 2018 г. от
Софийския районен съд, 30-и състав, по гр. д. № 21439 по описа за 2018 г.
в обжалваната
част, в която е признато за установено, че Р.М.Р. с ЕГН ********** и С.В.И. с ЕГН **********,***,
ж. к. “******, дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
сумата до 2 203 лева и 72 стотинки, представляваща част от пълния предявен
размер на сумата от 2 224 лева и 63 стотинки за стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 06. 2012 г. до м. 04. 2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 15. 05. 2015 г. – датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс до изплащането на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 550643, постановено на 30. 11. 2018 г. от
Софийския районен съд, 30-и състав, по гр. д. № 21439 по описа за 2018 г.
в обжалваната
част, в която е признато за установено, че Р.М.Р. с ЕГН ********** и С.В.И. с ЕГН **********,***,
ж. к. “******, дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
сумата от 376 лева и 97 стотинки – законна лихва за периода 31. 07. 2012 г. –
16. 04. 2015 г.
ОТМЕНЯВА решение № 550643, постановено на 30. 11. 2018 г. от
Софийския районен съд, 30-и състав, по гр. д. № 21439 по описа за 2018 г.
в частта за разноските, в която Р.М.Р. и С.В.И. са осъдени да заплатят солидарно
в полза на „Т.С.“ ЕАД разликата от 696 лева и 14 стотинки до общата сума в
размер на 702 лева и 75 стотинки – разноски в производството пред Софийския
районен съд.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс „Т.С.“ ЕАД да заплати разделно
в полза на Р.М.Р. и С.В.И.
по 36 стотинки – разноски в производството пред Софийския районен съд.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс Р.М.Р. и С.В.И. да заплатят
солидарно в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата от 19 лева и 84 стотинки – разноски в
производството пред Софийския градски съд.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс „Т.С.“ ЕАД да заплати разделно
в полза Р.М.Р. и С.В.И. по 1 лев и 41
стотинки – разноски в производството пред Софийския градски съд.
Решението е
постановено при участието на третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище
и адрес на управление *** на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.