Р Е Ш Е Н И Е №
483
гр. Пловдив, 17.02.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на 19.01.2017г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Радка Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 4297 по описа на съда за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
със субективно активно и пасивно съединени искове с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД, предявени
от Р.С.Ш., ЕГН **********, действаща лично в качеството си на ищец и като майка
и законен представител на *** Г.Д.Ш., ЕГН ********** против Д.С.Ш., ЕГН: **********
и Г.М.Ш., ЕГН: ********** за обявяване за нищожен спрямо ищците на сключения
между ответниците договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № *** на
Нотариус ***- рег. № ***, за следните недвижими имоти: 1/6 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.496.2.21 /пет шест седем
осем четири точка пет четири нула точка четири девет шест точка две точка две
едно/ по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр. Пловдив, ***,
самостоятелният обект се намира в сграда № 2 /две/, разположен в поземлен имот и идентификатор 56784.540.496, с
предназначение на самостоятелен обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ от 73,21 кв.м /седемдесет и три
квадратни метра и двадесет и един
квадратни дециметра/, заедно с прилежащи части: изба № 26 /двадесет и шест/ с
площ от 3.00 кв.м /три квадратни метра/, заедно с 1.958 % /едно цяло деветстотин петдесет и осем хилядни процента/
идеални части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни
обекти на сградата: на същия етаж- няма, под обекта 56784.540.496.2.16, над
обекта 56784.540.496.2.26., както и
1/3 /една трета
идеална част от Дворно място, с площ от 560.00 кв.м /петстотин и шестдесет
квадратни метра/, находящ се в с. Б., общ. р., обл. Пловдив, за което е отреден
УПИ IV-102 /урегулиран поземлен имот четири римско тире сто и две
арабско/ от кв. 9 /девет/ по плана на с. Б., общ. р., одобрен със Заповед №
123/1978г,, при граници на УПИ от изток- улица, от юг- УПИ V-102, от запад УПИ III-102, от север
улица, ведно с всички подобрения и приращения в описания имот.
В исковата
молба се твърди, че на 18.04.2015 г. и на 03.05.2015 г. ответникът Д.Ш. ***
спрямо Р.Ш., поради което било образувано гр. д. № 5372/2015 г., като му били
наложени ***. Същият бил осъден да заплати глоба в размер на 500 лева, както и
бил отстранен от съвместно обитаваното от семейството жилище, задължен бил и да
се *** Г.Ш.. С решение № 3243/08.10.2015 г. по описа на ПРС Д.Ш. бил осъден да
заплати сумата от 450 лева, представляваща разноски по съдебното дело. След
издаване на изпълнителен лист, било образувано и Изпълнително дело № *** по
описа на частен съдебен изпълнител
№ *** *** за събиране на дължимите суми.
Твърди се, че
след подадена молба за развод, на основание чл. 49 от СК от Р.Ш., било
образувано гр.д № 5871/2015 г., приключило с решение, с което бил прекратен
брака между ищцата и ответника Ш.. Родителските права по отношение на *** били
присъдени на майката, а бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на 170 лева, считано от 18.05.2015 г. до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката, като на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК било допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила решение, и бил
издаден изпълнителен лист от 11.02.2016 г. за вземането. След издаването на
Изпълнителния лист по делото, било образувано от ищцата изпълнително дело № ***
по описа на частен съдебен изпълнител № *** *** за събиране на дължимите суми,
присъдени й като майка и законен представител на Г.Ш.. В процеса по събиране на
дължимите суми и след проучване на имотното състояние на длъжника, се
установило, че с Нотариален акт № *** при нотариус ***, Д.С.Ш. дарил на *** Г.М.Ш.
гореописаните недвижими имоти. Сочи се, че дарението било осъществено в период,
в който Д.Ш. е знаел, че ще бъде осъден да заплаща издръжка на *** си дете, тъй
като сделката се състояла преди постановяване на решението за прекратяване на
брака между съпрузите. Твърди се, че действията извършени от ответниците са с
цел да увредят ищцата, като взискател и детето в качеството на бъдещ взискател,
като по този начин им се попречи да се
удовлетворят от имуществото, като получат присъдените в тяхна полза суми. До
момента Д.Ш. не превеждал доброволно ежемесечно определената от съда издръжка
за *** си дете, считано от 18.05.2015 г., нито
погасил и присъдените в полза на ищцата разноски по делото по реда на ***.
Що се отнася до втория ответник по делото- Г. М.Ш., знанието ѝ за
увреждането, според ищцата се предполага до доказване на противното, съгласно
чл. 135, ал. 2 от ГПК.
Въз основа на
гореизложените твърдения ищците са сезирали съдът с искане да постанови
Решение, с което да обяви за нищожен спрямо тях сключения между ответниците
договор за дарение. Претендират се направените по делото разноски, за които е
представен списък. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищцата Р.Ш.
в писмена защита.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК от ответника Д.С.Ш., чрез пълномощника му – адв. Д.П. и от Г.М.Ш.,
чрез пълномощника й – адв. В.Д. са постъпили писмени отговори, с които
изразяват становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват същия изцяло
като считат, че производството следва да бъде прекратено на основание чл. 129,
ал. 3 от ГПК, тъй като процесуалния представител на ищците не изпълнил
указанията на съда в дадения му преклузивен срок, като посочил иск по чл. 135 ЗЗД, без да е уточнил
нов петитум. Твърдят, че нотариалния акт
не е нищожен и поражда действие между страните. Сочат, че за уважаване на
исковата претенция е необходимо наличието на следните предпоставки: ищецът да
има качеството на кредитор; да бъде извършено действие от ответника-длъжник,
което да уврежда ищеца и длъжникът по вземането да е знаел за увреждането при
продажба на имота на трето лице, както и третото лице да е знаело за
увреждането на ищеца-кредитор. В конкретния
случай, към датата на изповядване на сделката 21.12.2015 г. съдебното
решение по бракоразводното дело №
5871/2015 г. по описа на ПРС все още не било постановено. Следователно според
ответниците възникването на вземането на ищеца не предхожда увреждащото
действие. В постъпилия отговор на исковата молба от ответницата Г.М.Ш., се
излагат идентични съображения. Претендират се направените от всеки от тях
разноски, за които е представен списък.
Съдът, като взе предвид
съображенията на страните, събраните по делото доказателства и фактите, които
се установяват с тях, намира следното:
Между страните
не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че по гр.д. № 5372/2015г. по описа на Пловдивския районен съд, І –
ви гр. състав ответникът Д.С.Ш. е осъден да заплати на ищцата Р.С.Ш. сумата от
450 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. Въз основа на цитираното съдебно Решение е издаден на
02.11.2015г. изпълнителен лист за присъдените на Ш. разноски, въз основа на
който последната е образувала изп. дело № *** по описа на ЧСИ *** с рег. № ***
/копие от което е прието като писмено доказателство по делото/. От приложеното
на л. 235 от делото Удостоверение от ЧСИ *** е видно, че от длъжника по изп.
дело – Д.Ш. е извършено на 26.05.2016г. плащане на сума в размер на 47,44 лева.
Между същите
страни е водено и бракоразводно дело, по което с Решение от 18.01.2016г.,
постановено по гр.д. № 5871/2015г. по описа на Пловдивския районен съд, І – ви
бр. състав е прекратен бракът между тях, упражняването на родителските права по
отношение на *** – Г.Д.Ш. е предоставено на майката, определен е режим на лични
отношения между детето и бащата и ответникът е осъден да заплаща за *** дете Г.Д.Ш.,
чрез нейната майка и законен представител издръжка в размер на 170 лева
месечно, считано от подаване на исковата молба в съда – 18.05.2015г. до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Въз основа
на изпълнителния лист е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ ***, като
видно от приетата по делото справка /приложена на л. 236/ се установява,
че на 26.05.2016г. е постъпила сумата от
запор на трудово възнаграждение на длъжника в размер на 217,44 лв., която е
преведа изцяло на взискателя. На 22.07.2016г., също от запор на трудово
възнаграждение е постъпила сумата от 170 лева.
Между страните
не е налице спор, а и от приложения на л. 13 от делото нотариален акт се
установява, че на 21.12.2015г. ответникът Д.С.Ш. е дарил на ответната страна Г.М.Ш.
/***/ съответните идеални части от процесните недвижими имоти, подробно описани
в акта, по отношение на които съдът е сезиран да прогласи частична
недействителност спрямо ищцата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето,
с което длъжникът е договарял трябва също да е знаело за увреждането. В
разпоредбата на ал. 2 от цитираната правна норма законодателят е предвидил презумпция за знание ако третото
лице е съпруг, низходящ, ***, брат или сестра на длъжника.
Законодателят е
предвидил като абсолютна предпоставка за успешното провеждане и доказване на
иска с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД установяване на качеството на
кредитор на ищеца по този иск.
В процесния
случай, ищцата твърди, че се легитимира като кредитор спрямо ответника Д.Ш. въз
основа на два изпълнителни листа – единият за сумата от 450 лева, издаден по
гр.д. № 5372/2015г. по описа на ПРС, а другия - за месечна издръжка в размер на
170 лева за детето Г.Д.Ш., издаден по гр.д. № 5871/2015г. по описа на ПРС, І –
ви брачен състав.
Основният,
релевантен за изхода на спора въпрос е дали към момента на сключване на
процесната сделка ищцата има вземане спрямо ответника, за да се подложи на
анализ и наличието на останалите, визирани в чл. 135 от ЗЗД предпоставки –
увреждащо действие и знание за това.
От приетите по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че към датата на
извършване на дарението между двамата ответници, ищцата има ликвидно и
изискуемо вземане към Ш. единствено за сумата от 450 лева, което вземане е
установено и по съдебен ред, макар последното да не е предпоставка за уважаване на настоящия
иск. Ответникът Ш. от своя страна е знаел за това задължение, доколкото е
осъден да заплати сумата въз основа на влязло в сила съдебно Решение и е
извършил безвъзмездно разпореждане със свое имущество, обективирано в
Нотариален акт за дарение № *** по описа на нотариус ***, с рег. № ***.
Знанието за увреждане в случая се предполага по аргумент от чл. 135, ал. 2 от ЗЗД и по отношение на ответната страна Г.Ш.,
в чиито патримониум са преминали недвижимите имоти, доколкото тя се явява ***
роднина на ответника Ш. – ***. Ответните страни не ангажираха доказателства,
оборващи съществуващата презумпция, поради което и следва да понесат
процесуалните последици от това. Не се споделят от съда и съображенията на процесуалния
представител на ответника Д.Ш., че доброволно е изпълнявал задължения по делото
и не е налице увреждане, както и че доверителят му разполагал с достатъчно
средства и имущество за обезпечаване на задължението си, тъй като съгласно
константната и задължителна за прилагане практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 от ГПК, увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили реализиране
правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворяването на кредитора. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД цялото
длъжниково имущество служи за обезпечаване вземането на кредитора и право на
последния е да избере следователно начина по който да се удовлетвори от това
имущество. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество
извън, това с което се е разпоредил. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то
притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга
и в този случай обявената на основание чл.135 от ЗЗД относителна
недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При
недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да
се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на
принудително изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за
която именно цел му е предоставена възможността за провеждане на отменителния
иск по чл. 135 от ЗЗД.
По тези
съображения предявеният от ищцата Р.С.Ш. в лично качество отменителен иск
против ответниците Д.С.Ш. и Г.М.Ш. се
явява основателен и следва да се уважи.
По отношение на
предявеният от Р.Ш. в качеството й на законен представител на *** дете Г.Д.Ш.
иск, за прогласяване частичната недействителност на процесното дарение и спрямо
детето обаче, същият се явява недоказан по основание и следва да се отхвърли,
по следните съображения:
Видно от
приетите по делото писмени доказателства, към датата на сключване на договора
за дарение на недвижим имот между ответните страни, чиято частична
недействителност ищцата цели да се прогласи, не е възникнало задължението за
заплащане на издръжка, с което детето да се легитимира като кредитор,
представляван от майката. Поради липсата на първата кумулативно предвидена
предпоставка за уважаване на исковата претенция с правна квалификация чл.135 от ЗЗД, то и не следва да се обсъждат останалите и в частност – факта на увреждане
по отношение на кредитора и знанието за това. Не се установи в хода на
настоящото производство, че посредством атакуваната сделка, ответникът Ш. е
целял именно да се лиши от имущество, което би му послужило за изпълнение на
задължението му за издръжка спрямо *** дете Г.Ш., още повече, че по делото са
ангажирани доказателства, че тези суми се изплащат посредством запор на
трудовото му възнаграждение в определения размер.
С
оглед крайния изход от спора, а именно – уважаване на исковата претенция на
ответните страни не следва да се присъждат направените разноски.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за относително
недействителен по отношение на Р.С.Ш., ЕГН **********
сключеният между Д.С.Ш., ЕГН: ********** и Г.М.Ш., ЕГН: ********** договор за дарение, обективиран в Нотариален
акт № *** на Нотариус ***- рег. № ***, на следните недвижими имоти: 1/6 идеална
част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.496.2.21/пет
шест седем осем четири точка пет четири нула точка четири девет шест точка две
точка две едно/ по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив,
одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009
г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр.
Пловдив, ***, самостоятелният обект се намира в сграда № 2 /две/,
разположен в поземлен имот и идентификатор 56784.540.496, с
предназначение на самостоятелен обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ от 73,21 кв.м /седемдесет и три
квадратни метра и двадесет и един
квадратни дециметра/, заедно с прилежащи части: изба № 26 /двадесет и шест/ с
площ от 3.00 кв.м /три квадратни метра/, заедно с 1.958 % /едно цяло деветстотин петдесет и осем хилядни процента/
идеални части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни
обекти на сградата: на същия етаж- няма, под обекта 56784.540.496.2.16, над
обекта 56784.540.496.2.26., както и
1/3 /една трета
идеална част от Дворно място, с площ от 560.00 кв.м /петстотин и шестдесет
квадратни метра/, находящ се в с. Б., общ. р., обл. Пловдив, за което е отреден
УПИ IV-102 /урегулиран поземлен имот четири римско тире сто и две
арабско/ от кв. 9 /девет/ по плана на с. Б., общ. р., одобрен със Заповед №
123/1978г,, при граници на УПИ от изток- улица, от юг- УПИ V-102, от запад УПИ III-102, от север
улица, ведно със всички подобрения и приращения в описания имот, като ОТХВЪРЛЯ искът за обявяване на
относителна недействителност и по отношение на *** Г.Д.Ш., ЕГН **********,
действаща чрез нейната майка и законен представител - Р.С.Ш., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д.С.Ш., ЕГН: ********** и Г.М.Ш., ЕГН: ********** *** да заплатят на ищцата
Р.С.Ш. с ЕГН: **********, с адрес *** сумата от общо 775,39 лева /седемстотин седемдесет и пет лева и тридесет и девет
стотинки/, представляваща направени от последната разноски, от които – 52 лв.
заплатена първоначална ДТ, 59,39 лева допълнително внесена ДТ, 5 лева такса за
съдебно удостоверение, 24 лева държавна такса, и адвокатско възнаграждение в
размер на 635 лева, за които е представен списък и доказателства за реалната им направа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
/Диляна Славова/
Вярно с оригинала
РС