№ 815
гр. Пазарджик, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20235220100919 по описа за 2023 година
адрес : гр. Пазарджик, ул. „* и настоящ адрес : с. Б, общ. Пазарджик, ул. „* се
излагат обстоятелства, че през 2007 г. заживели с ответницата на съпружески начала в
дома на родителите на ищеца в гр. Пазарджик и от това съвместно съжителство се родили
двете им деца – Х. И. К. ЕГН **********, роден на * г. и Е. И. К. ЕГН **********, родена
на *. Твърди се , че първоначално двамата родители съжителствали добре и с компромиси
решавали всичките си проблеми. След време обаче ответницата напълно се дезинтересирала
от ищеца и от двете им деца. Твърди се ,че през м. септември 2021 г. ответницата напуснала
семейството си и заживяла на съпружески начала с друг мъж в с. Б и от този мъж родила
през 2022 г. още едно дете. Поддържа , че от раздялата им , ответницата не идвала да види
децата си , нито ходела до училището за да се позаинтересува как са и как се учат. Нито им
купувала дрехи, обувки или някакви подаръци за рождените им дни. Бащата с помощта на
своите близки се грижел за тях, за да бъдат децата добре облечени и нахранени, купувал им
всичко необходимо като училищни помагала – учебници , тетрадки. Днес двете деца се
учели много добре и били пълни отличници. Имат си и личен лекар в МБАЛ „ Здраве“ в гр.
Пазарджик. През 2022 г. детето Е. се разболяло и постъпило в болнично заведение в гр.
Пазарджик. Там питали къде е майката за да разговарят и с нея , но майката не била в
България, била заминала да работи в Г. Откакто се разделили родителите , ответницата не
била идвала да вижда децата си макар , че се разпространявали неверни слухове, че бащата
не й разрешавал, тъй като ако една майка иска да види децата си , винаги ще намери начин
за това. Ищецът твърди, че работи като сезонен работник в „* „ АД гр. София в с. З ,а освен
това извършвал в свободното си време и работа като строителен работник. Поради това не
претендира издръжка за дете си деца, но ако съдът прецени, моли да бъде определен
1
минимален размер на такава издръжка. Във връзка с изложеното, моли съда на основание
чл.127, ал.2 от СК да бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата Х. И. К. ЕГН **********, роден на * г. и Е. И. К. ЕГН **********,
родена на *. на бащата И. Х. К. ЕГН ********** и двете деца да живеят на адреса на бащата
: гр. Пазарджик, у*Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК от ответницата В. Ц. Г. не е постъпил писмен
отговор, но в съдебно заседание, същата се явява лично и заявява, че не желае да се откаже
от права си върху децата , но иска да ги вижда по-често. Заявява готовност да плаща
издръжка, като не оспорва , че през двете изтекли години, откакто е напуснала семейството
си не се е виждала с децата и не ги е търсила , защото майката на ищеца не позволявала да
се виждат. Не оспорва, че в момента живее с друг мъж на съпружески начала и от това
съжителство е родила още едно дете.
Съдът като взе предвид събраните в настоящото производство доказателства , прие
за установено следното от фактическа страна : От представените удостоверения за раждане ,
безспорно се установява, че ищецът И. Х. К. и ответницата В. Ц. Г. са родители на двете
ненавършили пълнолетие деца - Х. И. К. ЕГН **********, роден на * г. и Е. И. К. ЕГН
**********, родена на *.
Видно от представеното удостоверение № РД-11-234/16.02.2023 Г. от СУ „ Ди*в гр.
Пазарджик,е че през учебната 2022/2023 г. детето Х. И. К. е бил ученик в VІІІа клас , а
детето Е. И. К. е била ученичка в ІVа клас на същото училище.
Видно от представеното копие от трудов договор № 125 /08.08.2022 г., ищецът И. Х.
К. работи по трудово правоотношение в „Ор*л“ АД гр. София, с място на работа с. З и
получава трудово възнаграждение в размер на минималната за страната работна заплата.
Част от горните обстоятелства се установяват и от изготвения и представен социален
доклад и от показанията на разпитаните по делото свидетели Е И А и Р Х.а Аа. Установява
се още, че и пред социалните работници ответницата е заявила, че не възразява децата да се
отглеждат в семейството на бащата, но иска също така и тя да ги вижда, да ги води на
разходка и да им купува различни неща. Майката В. Г. има още едно дете родено на
07.12.2022 г. и заедно с бащата на това дете се грижат и за неговата дъщеря от друга жена,
родено на 22.05.2018 г. Съжителстващият с майката мъж изразил подкрепа, В. Г. да се
вижда с децата си. При провеждането на разговора със социалните работници с бащата –
ищеца И. Х. К. – присъствали и неговите родители, които му оказвали подкрепа. Жилището
, в което се отглеждат децата е апартамент с подходящи хигиенно – битови условия.
Майката В. Г. работи земеделска работа при повикване, но заедно с съжителстващия с нея
мъж , пътуват за работа и в Испания.
Двете деца Х. и Е. , изслушани в присъствие на социален работник по реда на чл. 15
ал.1 ЗЗДт , заявяват , че не се виждат с майка си , тъй като те не желаят. Чувстват се добре в
дома на баща си , който заедно с техните дядо и баба по бащина линия им осигуряват всичко
което им е необходимо.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като в случай на
невъзможност за постигане на споразумение, според ал. 2 на цитираната норма районният
съд се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142 и 143 СК.
По упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на децата:
Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат
2
интересите на самите деца. Установено е по делото, че до настоящия момент децата Х. К. и
Е. К. са живели със своя баща , който с помощта на своите родители е полагал преките и
непосредствени грижи за тях. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат
на невъзможност на същия да ги полага и за напред или които да опровергаят родителските
му качества. Съобразявайки горното, както и привързаността на децата към техния баща,
възрастта на децата и възможността за помощ от трети лица при обгрижването и
възпитанието на тези деца , така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за
решаването на въпроса, в това число и изразеното от майката становище пред съда, както и
пред социалните работници, съдът намира, че родителските права следва да бъдат
предоставени за упражняване на бащата , при когото да се определи и местоживеенето на
децата.
По режима на личен контакт: Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК, режимът на
лични отношения между децата и родителя, на когото не са предоставени за упражняване
родителските права, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да
вижда и взема децата , включително през училищните ваканции, официалните празници и
личните празници , както и по друго време. В случая при събраните в настоящото
производство данни за пълно дезинтересиране на майката от грижата за нейния син Х. и
нейната дъщеря Е. , съдът счита, че следва да определи един по –редуциран режим на лични
контакти, който все пак да позволява при желание от страна на майката да не прекъсва
напълно връзката си с децата. При отчитане на тези обстоятелства и приоритетно интереса
на децата, съдът намира, че режим на лични отношения всяка първа неделя от месеца от
10,00 ч. до 18,00 ч. и десет дни през лятото , когато бащата не е в платен годишен отпуск е
необходим, подходящ и възможен. С оглед пребиваването им в различни населени места, за
майката няма пречка да общува с децата и чрез електронните средства за комуникация.
По другата последица от разрешаването на въпроса за предоставяне на родителските
права на единия родител – дължимостта на издръжка. Ищецът в настоящото производство
не е заявил такава претенция , но съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика
формирала се по тези въпроси – дори и изрично да не е поискано постановяване
заплащането на издръжка , съдът е длъжен служебно да определи такава. Именно
интересите на децата налагат във всички случаи - или с одобреното от съда споразумение
между родителите или по реда на спорната съдебна администрация – с охранителното
съдебно решение – да бъдат уредени/ разрешени , всички въпроси в тяхната съвкупност и
цялост , като единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях / в този смисъл са и
разясненията дадени в мотивите на ТР № 1/ 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС / .
Съгласно чл.143 ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. В настоящото производство безспорно се установява, че ответницата е
майка на детето Х., което към настоящия момент е навършил 15 години , както и на детето
Е. , която е почти на 11 години. Не се оспорва , че от около две години и до настоящия
момент двете деца живеят със своя баща, който полага непосредствените грижи за тяхното
3
отглеждане и възпитание. Освен това не се оспорва , че родителите на децата не живеят
съвместно, като грижите за тяхната издръжка са поети изцяло от бащата. Затова съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.143 ал.2 от СК за присъждане на издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца от техния родител.
Размерът на издръжката се определя от съотношението на нуждата от издръжка и
възможностите за нейното плащане съгласно общата разпоредба на чл. 142 ал.1 СК, като
тази издръжка определяна в полза на ненавършилите пълнолетие деца съгласно чл. 142
ал.2 СК не може да бъде по-ниска от една четвърт от размера на минималната работна
заплата / от 01.01.2023 г. в размер на 780,00 лв. или минимум от 195,00 лв./. Затова като
съобрази възрастта и нуждите на децата, свързани с тяхното отглеждане и възпитание,
както и възможностите на двамата родители дължащи издръжка, съдът преценява, че за
месечната издръжка на детето Х. са необходими минимум 400,00 лв., а за детето Е.
минимум 370,00 лв. Тъй като през процесния период непосредствените грижи за децата са
били осигурявани от бащата, а не се твърди и не се установява участие на майката в
разходите за издръжката, то съдът счита, че от така опредЕ.та сума майката В. Ц. Г. , следва
да поеме част в размер на 220,00 лв. за детето Х. и 200,00 лв. за детето Е.. При определянето
на този размер на дължимата издръжка съдът счита, че във възможностите на ответницата
е да плаща така опредЕ.та издръжка , тъй като понятието " възможности" включва не само
всички доходи и имущества на дължащия издръжка, но и всички възможности и
обстоятелства зависещи от волята на съответния родител. Имайки предвид трудоспособната
възраст и доброто здравословно състояние на ответницата/ доказателства в противната
насока не бяха представени по делото/, но от друга страна съобразявайки, че ответницата
има задължение за издръжката и на още едно малолетно дете съдът счита, че в нейните
възможности е да плаща на децата си Х. и Е. месечна издръжка в размер близък до
абсолютния минимум, но съобразен и с възрастта на децата. Така дължимата издръжка ,
следва да бъде присъдена , считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно
решение, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска.
С оглед изхода на спора , по делото е направено искане за присъждане на разноски в
полза на ищеца – молител в настоящото производство , но съдат намира това искане за
неоснователно, тъй като се касае за производство по спорна съдебна администрация, в което
е приложима нормата на чл. 541 ГПК , според която разноските в охранителните
производства остават за сметка на молителя.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пазарджик , държавна
такса по присъдената издръжка в размер на 604,80 лева.
Воден от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Х. И.
К. ЕГН **********, роден на * г. и Е. И. К. ЕГН **********, родена на *. на бащата И. Х.
К. ЕГН ********** от гр. Пазарджик, у* , при когото определя и местожителството на двете
деца.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения с майката В. Ц. Г. ЕГН ********** с адрес
: гр. Пазарджик, ул. „* и настоящ адрес : с. Б, общ. Пазарджик, ул. „* с децата Х. И. К. ЕГН
********** и Е. И. К. ЕГН **********, както следва : всяка първа неделя от месеца от
10,00 ч. до 18,00 ч. и десет дни през лятото , когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА В. Ц. Г. ЕГН ********** с адрес : гр. Пазарджик, ул. „* и настоящ адрес :
с. Б, общ. Пазарджик, ул. „* да заплаща на децата си Х. И. К. ЕГН **********/ действащ
лично и със съгласието на своя баща И. Х. К. / и Е. И. К. ЕГН **********/ чрез нейния
баща и законен представител И. Х. К. / месечна издръжка в размер на 220,00 лв. за детето Х.
и месечна издръжка в размер на 200,00 лв. за детето Е. считано от датата на влизане в сила
на настоящото съдебно решение до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА В. Ц. Г. ЕГН ********** с адрес : гр. Пазарджик, ул. „* и настоящ адрес :
с. Б, общ. Пазарджик, ул. „* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Пазарджик , държавна такса в размер на 604,80 лв. на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5