№ 4148
гр. София, 25.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110127719 по описа за 2024 година
Ищецът П. М. М. твърди, че на 14.01.2022 между него и
ответника „Фератум България“ ЕООД бил сключен договор
за кредит № 1111471. По силата на договора за потребителски
кредит „Фератум България“ ЕООД е поел задължението да
му предостави, парична сума в размер на 2 500 лв.. Милаанов
се задължил да върне заемната сума по договори при
следните параметри:
- годишен лихвен процент - 35,00 %
- годишен процент на разходите - 49,66%
- брои вноски - 18
- общ размер на плащанията - 3 375,00 лв.
Към основният договор за потребителски кредит бил
сключен допълнителен договор за поръчителство,
обезпечаващ процесния договор за кредит, по който на
заемателя е начислена допълнителна такса за възнаграждение
на поръчителя. Въпросната допълнителна такса е дължима,
по силата на чл. 5, от процесния договор. Като в настоящия
случай, а и масово при договорите на ответника,
юридическото лице – за поръчител кредиторът избрал
„Фератум Банк“, което е свързано лице с кредитното
дружество.
Според чл. 1.6 от договора за предоставяне на
1
поръчителство, дължимото възнаграждение на поръчителя е в
размер на 2 450,00 лв., като това възнаграждение не било
включено, нито в годишния процент на разходите по
процесния договор за потребителски кредит, нито в
погасителния план към него.
При условие на евентуалност ищецът инвокира
нищожност на целия договор или нищожност на клаузата за
предоставяне на гаранция под формата на поръчителство със
свързаното с кредитора лице.
По отношение на предпочитания иск ищецът излага
аргументи покриващи практически всички изрични хипотези
на недействителност, предвидени в ЗПК. Подробно излага
съображения за недействителност поради прикриване и
превишаване на действителния процент на годишните
разходи, в които според ищецът следва да се включи и
размера на възнаграждението на поръчителя по договора.
Твърди, че е налице нищожност и поради превишаване
допустимия лихвен процент, който в случая е 35% годишно.
Ищецът моли съда да прогласи нищожността на договор за
потребителски кредит № 1111471 и при условие на
евентуалност – нищожността на клаузите предвиждащи
възнаградителна лихва в размер на 35 % годишно, както и на
клаузата на чл. 5 от договора.
В писмения си отговор ответното дружество заявява, че
кредитът е бил продаден на 06.11.2023г. на трето лице, поради
което счита, че не е надлежен ответник по спора. Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата и
доказателствените искания в първо заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпращи на
ищеца.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на
2
страните.
НАСРОЧВА делото в открито заседание за 10.03.2025г.
от 9:40ч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3