Р Е Ш Е Н И Е
№ 255
гр. С., 05.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми май
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 767 по описа на съда за
Ищецът БНП П.
П. Ф. С.А. чрез БНП П.П. Ф.С.А. – клон Б.
твърди, че посредством сключен между
страните договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 15355876 от 09.10.2017 г.
кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер от 5000 лв.,
който последният се задължил да му върне заедно с уговорената възнаградителна
лихва на 60 месечни вноски в срок до 20.10.2022 г. Същият преустановил
обслужването на задълженията си, считано от 20.04.2018 г. – датата на първата
неплатена погасителна вноска, поради което кредитът станал предсрочно изискуем
на основание неплащане на две поредни погасителни вноски. Ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение срещу длъжника, издадена по ч.гр.д. № 427 по описа на СРС
за
Ответникът Н.А.Н. чрез назначения си по делото особен представител оспорва иска с възражението, че размерите на предявените вземания не се установяват от доказателствата по делото.
След като
прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на
постъпило на 22.03.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е
издал такава заповед под № 799 от 25.03.2019 г. по ч.гр.д. № 427 по
описа за
По делото е представен договор за потребителски кредит № PLUS – 15355876 от 09.10.2017 г., от който е видно, че „БНП П. П. Ф.” ЕАД в качеството си на заемодател е предоставило на ответника в качеството му на заемател потребителски заем в размер на 5000 лв., а последният се е задължил да му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна лихва (16,66 % годишно) на 60 месечни погасителни вноски в срок до 20.10.2022 г. Според постигнатите между страните уговорки кредитополучателят дължи на кредитора си такса ангажимент в общ размер от 175 лв., която съгласно чл. 2 от договора се удържа от общата сума на кредита преди неговото усвояване. Договорът предвижда заплащане на застрахователна премия по застраховка „защита на плащанията“ в размер на 1680 лв., разделена на равен брой вноски, която според чл. 2 от договора за кредит „ще бъде платена директно на застрахователния агент“ – т.е. установява се, че застрахователната премия не е предварително заплатена на застрахователя от кредитора „БНП П. П. Ф.” ЕАД и не следва да се разглежда като главница по кредита, а се дължи на ежемесечни вноски, включени в общия размер на месечната погасителна вноска на кредитополучателя. Клаузата на чл. 5 от договора предвижда санкция за забавеното плащане на една или повече месечни вноски, а именно заплащане на неустойка в размер на законната лихва върху просрочената вноска за периода на забавата, както и основание за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска.
При установената дотук фактическа
обстановка съдът намира, че страните по делото са встъпили в договорни правоотношения
с посочения в исковата молба предмет, по силата на които финансовата институция
е предоставила в заем на съконтрахента си сумата от 5000 лв., а последният се е
задължил да възстанови тази сума на 60
месечни вноски заедно с уговорената между страните договорна лихва. По делото е
представена справка за извършените от длъжника плащания по кредита, от която
става ясно, че длъжникът е преустановил обслужването на кредита на 20.04.2018
г. – падежната дата на първата незаплатена погасителна вноска. По силата на
уговорката в чл. 5 от договора предсрочната изискуемост на задълженията по него е настъпила на 21.05.2018 г. след
забавата на втора поредна вноска, като в тази насока следва да се добави, че
чл. 60, ал. 2 ЗКИ поставя изискване за обявяване изискуемостта на кредитите, единствено когато
са отпуснати от банкова институция, докато в останалите случаи начинът на
настъпването ѝ следва да се определи по свободно договаряне между
страните, чиято воля в тази насока не
търпи законови ограничения. Според разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/2017
от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК договорна лихва не се дължи
след настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, поради което съдът
приема, че в рамките на исковия период (от 20.04.2018 г. до 20.10.2022 г.)
такава лихва се дължи единствено за времето
от 20.04.2018 г. до 20.05.2018
г., т.е. до датата преди настъпването на изискуемостта, чийто размер възлиза на
сумата от 65,11 лв. съгласно представена по делото справка. Съдът счита също
така, че върху просрочената главница се дължи лихва за забава на основание чл.
5 от договора за кредит за периода от 20.05.2018 г. до 08.03.2019 г., посочен
от кредитора в заявлението му за издаване на заповед за изпълнение, както и в посочения
от него размер от 76,33 лв., който не надхвърля действителния размер на лихвата
за забава за този период, изчислен посредством on-line калкулатор.
Кредиторът признава плащане,
извършено след издаването на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 427 по описа
на СРС за
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищеца и направените по настоящото дело разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 79,56 лв. за държавна такса (при обща дължима такса в производството 116,60 лв.) и 68,23 лв. за юрисконсултско възнаграждение (на база определено от съда възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.), както и разноски за заповедното производство в размер на 90 лв. за държавна такса и 45 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Разноските по заповедното производство се дължат в пълен размер, тъй като плащането, което намалява присъдената чрез заповедта за изпълнение главница, е извършено след подаване на заявлението за нейното издаване. Надвнесената по делото държавна такса следва да се възстанови на ищеца след депозиране на молба с посочена банкова сметка, ***. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.А.Н.
с ЕГН ********** *** дължи на БНП П. П. Ф. С.А. – клон Б. с ЕИК ... и адрес на
управление гр. С., ж.к. „М.” ., Б.п. С., сг. .., представляван от Д. Д.,
главница по договор за потребителски кредит № PLUS – 15355876 от 09.10.2017 г. в
размер на 3977,80 лв. (три хиляди деветстотин седемдесет и седем лв. и 80 ст.),
както и законна лихва върху главницата от 17.04.2019 г. до окончателното й
плащане, без периода по чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от БНП П. П. Ф. С.А. – клон Б. с ЕИК ... и адрес на управление гр. С., ж.к. „М.” ., Б. п. С., сг. .., представляван от Д. Д.,.против Н.А.Н. с ЕГН ********** *** за заплащане на договорна лихва по договор за потребителски кредит № PLUS – 15355876 от 09.10.2017 г. за периода от 20.04.2018 г. до 20.10.2022 г. в размер на 1028,46 лв.
ОСЪЖДА Н.А.Н. с ЕГН ********** ***
да заплати на БНП П. П. Ф. С.А. – клон Б. с ЕИК ... и
адрес на управление гр. С., ж.к. „М.” ., Б.п. С., сг. .., представляван от Д. Д.,,
направените по настоящото дело разноски съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 79,56 лв. (седемдесет и девет лв. и 56 ст.) за държавна
такса и 68,23 лв. (шестдесет и осем лв. и 23 ст.) за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски за заповедното производство (ч.гр.д. № 427 по
описа на СРС за
Дължимите суми могат за бъдат заплатени по следната банкова сметка ***сена по сметка на заявителя/кредитора: С. Е. АД, клон Б., BIC/***: CITI BG SF, IBAN: ***.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ по банкова сметка ***,87 лв. след депозиране на молба с посочване на сметката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/