Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр. Габрово, 06.03.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ГАБРОВО, в открито заседание на осми
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря
ЕЛИСАВЕТА И.
като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ гр. д. №
1416 по описа на съда за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба от В.Г.К.,
чрез пълномощник адвокат А.И., против ОУ “Св. св. Кирил и Методий” гр. Габрово,
представлявано понастоящем от директор И.И. /съгласно регистър Булстат/.
Предявени в срока по чл. 358 ал. 1 т. 3 от КТ са два обективно кумулативно съединени
иска за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
причинени при трудова злополука на ищцата, с правно основание на всеки от
исковете – чл. 200 ал. 1 от КТ.
В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудови
правоотношения с ответника, съгласно трудов договор № 40/10.09.2005г., на
длъжност възпитател, с място на работа - гр. Габрово, бул. „Могильов" №
69, с работно време от 13.15ч. до 19.15ч. На 03.11.2015 г. ищцата била на
работа, като следобедните часове имала учебни занятия с ученици в сградата на
училището. В 18.30 ч. приключили учебните занятия за деня и ищцата се отправила
от учебната стая към учителската стая. Тъй като бил почти края на работния ден,
подът на училищния коридор бил измит и все още мокър. Ищцата се подхлъзнала и паднала
по очи. Ударила си главата в пода, като вследствие на падането получила
следните наранявания: Тъй като в лявата си ръка носила дневника на класа, при
падането с него наранила лявото си око; от удара на главата в земята й се
счупили два зъба, тя видяла парчетата от зъбите по пода, от устата и лицето и
шурнала кръв; от падането, наранила дясната си ръка, която веднага отекла и
почувствала силна болка. Тъй като в коридора нямало други хора, след като
преминал първоначалния шок, ищцата допълзяла до тоалетната и с усилия успяла да
си напръска лицето с вода и да поотмие течащата от лицето и кръв. След това се
насочила към учителската стая. В стаята се намирали две нейни колежки - М.И. и В.Ю..
Дали й да пие вода и тъй като болките и състоянието й били ужасни, извикали
такси и я придружили до МБАЛ „Д-р Тота Венкова" гр. Габрово. В „Спешна
помощ” веднага й направили снимка на дясната ръка и установили, че е счупена.
Гипсирали я и я изпратили вкъщи с назначение и час за другата сутрин, когато трябвало
да и се направят по-подробни изследвания. Когато се прибрала в дома си. ищцата
започнала да повръща, получила световъртеж, болките не утихвали. Тъй като
живеела сама в апартамента си, се обадила на сестра си и тя веднага
пристигнала, за да й помогне, да я почисти и да се погрижи за нея.
На следващия ден, 04.11.2015 г., на ищцата бил
направен подробен преглед и консултация с ортопед. Били констатирани фрактура
на дясна китка - метакарпална кост, множествени повърхностни травми на китката
и на дланта, оток на ляво коляно и глава, оток и палпаторна болка на третия
пръст на дясната ръка. Впоследствие след множество прегледи, с течение на
времето, след премахването на гипсовата имобилизация след един месец,
състоянието на дясната ръка на ищцата не се подобрявало. Провела раздвижвания,
няколко рехабилитации, но безрезултатно. Вследствие на тях чувствала временно
облекчение на болките, но в кратък период отново те се засилвали. Получила
нарушен захват на ръката. Почти непрекъснато имала отоци. Те се проявявали на 4
и 5 пръст, а също така и цялата й длан е отекла и понастоящем. Към настоящия
момент, въпреки непрекъснатите лечения, прием на медикаменти и рехабилитации.
ищцата е с пареза на н. улнарис декстра и няма юмручен захват. Почти нищо не
може да задържи в дясната си длан, ръката и постоянно изтръпва, отича и боли.
Като се има предвид, че се касае за травма на водещата дясна ръка, изключително
много се затруднява начина и на живот и обслужването й. В резултат на
злополуката, ищцата получила трайно затруднение на движението и захвата на
десен крайник за срок. който до настоящия момент е 31 месеца. Според медиците
съществува вероятност този недъг да остане непоправим.
След инцидента ищцата посетила и зъболекар. Били
констатирани две фрактури на 11 и 12 зъб и била насочена към лечение, но чак
след един месец, тъй като устата и челюстта и били отекли и докато не се
възстановяло състоянието й и да спадне отока, не можело да се извършват никакви
манипулации. През този един месец, ищцата се хранила със сламка, само течни
храни в много малки количества, усещала болка при отхапване продължителен
период от време. Впоследствие, въпреки, че счупените зъби били възстановени с
изкуствени импланти, челюстта на ищцата останала вдлъбната навътре и костта
хлътнала, получил се луфт между зъбите, които последици представлявали
непоправими дефекти, според стоматолога. В резултат на злополуката, ищцата
получила временно затруднение при движението на челюстта и дъвкателните
способности за срок от около 1,5 месеца, а също така траен дефект, изразяващ се
във хлътване на челюстта и изкривяване на костта над счупените зъби, както и
тяхното раздалечаване един от друг. Според медиците съществува вероятност този
недъг да остане непоправим.
Тъй като след злополуката и в следващите няколко дни
ищцата продължила да повръща, да й се вие свят, имала ежедневно нестихващо
главоболие, замъглено зрение и по тези причини на 18.11.2015г. била насочена
към невролог. Диагностицирано било мозъчно сътресение с несигурна загуба на
съзнание. Била й назначена терапия със Сомазина и Ноотропил. След един месец
терапията й по повод мозъчното сътресение била продължена, а освен това била
насочена към офталмолог със съмнение за увреждане на зрението на лявото око. В
резултат на злополуката, ищцата получила временни затруднения, свързани с
мозъчното сътресение, изразяващи се в гадене, повръщане, виене на свят, като
съществува вероятност, следствие на това мозъчно сътресение, да се е получило
увреждане на зрителния нерв и появата на глаукома на ляво око.
След направени медицински изследвания от офталмолог
било констатирано увреждане на зрителния нерв на лявото око и първична
глаукома. Назначена й била терапия. Впоследствие тя неколкократно получавала
кръвоизлив в стъкловидното тяло, оплаквала се от виене на свят, замъглено
зрение, чувството, че потъва. Била насочена за очен преглед в гр. София, за
високоспециализирано изследване в СБАЛБ „Ден". Въпреки многократните
медицински прегледи в гр. София и в гр. Габрово и назначеното лечение и
понастоящем глаукомата на ляво око не е овладяна, ищцата има усещането, че пред
окото й има паяжина, замъглено е и нарушено зрението, има често главоболие. В
резултат на злополуката, изразяваща се в нараняване на ляво око с носения под
мишница училищен дневник с твърди корици, ищцата получила трайно увреждане на
зрителния нерв - глаукома, което според медиците е нелечимо заболяване, като се
приема поддържаща терапия, с цел забавяне на процеса на загуба на зрението.
За периода от 04.11.2015 г. - 21.02.2016г., ищцата е
била временно нетрудоспособна поради фрактурата на дясната ръка. Впоследствие
от 14.05.2016г. до 27.05.2016г. поради кръвоизлив в стъкловидното тяло на окото
и нарушено зрение също е била временно нетрудоспособна. На 04.07.2016г. със
Заповед № 986-ЧР-02/01.07.2016 г. било прекратено трудовото й правоотношение с
ответника поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Разпореждане № 42/13.11.2015г. на НОИ - ТП - Габрово
е прието, че е налице трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Описаните по-горе травми довели до болки и страдания
на ищцата, за един продължителен период от време, на практика до липса на
работоспособност от злополуката до датата на нейното пенсиониране.
По време на лечението, ищцата изпитвала постоянни
болки и слабост в ръката и не можела сама да се обслужва. В продължителен
период от време получавала помощ от сестра си, от съседка и от приятелка, които
се редували да и готвят, почистват, пазаруват в зимния период, помагали и в
тоалетната и в банята да се изкъпе и пр. Многократно сестра й оставала да
нощува в дома на ищцата, за да й помага през нощта в случай на нужда. В
продължителен период от време ищцата нищо не можела да свърши самостоятелно,
освен поради гипсираната дясна ръка, а също и поради болките, световъртежа,
намаленото зрение. Болките и страданията, които изпитвала, налагали прием на
обезболяващи лекарства. Последствията от счупването и понастоящем са неприятни
субективни усещания за тръпнене. болки при допир, отоци, липса на юмручен
захват. Задълженията в дома си, които до момента изпълнявала, вече трябвало да
бъдат поети от други лица. Чувствала се непълноценна, станала раздразнителна,
или плачела или мълчала, затваряла се в себе си и не желаела да общува с
никого. Чувството и за самооценка се понижило драстично, започнала да счига
себе си за половин човек, не знаела как ще живее от тук нататък. Инцидентът
довел не само до влошено здраве, но и до нарушена психика. Това състояние на
ищцата силно ограничило възможността за професионални и социални контакти,
което сериозно се отразило и на психо-емоционалното й състояние.
С оглед гореизложеното за ищцата е налице правен
интерес от предявяване на искова претенция в размер на 14 500 лева за
претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, които следва да
бъдат справедливо обезщетени от работодателя, съобразно обществените критерии и
нагласи. При определяне размера на обезщетението, ищцата е изходила от вида на
засегнатите неимуществени блага и принципа за справедливо обезщетение за
претърпените болки и страдания. Общата сума е формирана от четири броя травми,
както следва: 8000 лева - за фрактурата на метакарпалната кост; 1500 лева за
фрактурата на 11 и 12 зъб, изкривяването и хлътването на челюстта; 2000 лева -
за мозъчното сътресение; 3000 лева за увреждането на зрителния нерв, довело до
глаукома.
Причиненото увреждане на ищцата станало причина и за
реално извършени от нея разходи за лечение, а именно: За специализиран очен
преглед 50 лева; За закупуване на медикаменти: Диалгин - 2.59 лева; Лумиган -
60.26 лева. За пътни разходи за прегледи и лечение в гр. София - 179.20 лева.
Ищцата реализирала имуществени вреди вследствие на лечението и възстановяването
си общо в размер на 292,5 лева, които също претендира да й бъдат присъдени като
обезщетение.
Поради изложеното ищцата моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинените й
вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди /болки и страдания/ на
стойност от 14 500 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на
увреждането - 03.11.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението. Прави
се искане ответникът да бъде осъден и да заплати на ищцата обезщетение за
причинените й вследствие на трудовата злополука имуществени вреди на стойност
от 292.05 лева.
Претендира се ответникът да бъде осъден и да заплати
възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата съобразно сключения Договор за правна помощ и съдействие
от 20.06.2018г., съответен на определения в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер, като се има предвид
оказаната й безплатна правна помощ.
В съдебно заседание адвокат И. поддържа предявените
искове от името на ищцата. Представя писмена защита, в която излага подробни
съображения за уважаването им.
В писмения си отговор ответникът, чрез пълномощник
адвокат Г.М., оспорва предявения иск за присъждане на обезщетение следствие на
трудова злополука - "счупване на матакарпална кост на дясна ръка" по
размер, като счита исканата сума за неоснователно висока. Освен завишената
сума, изразява становището си, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ,
като е налице обстоятелството,че пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е проявил груба небрежност.
Останалите предявени искове се оспорват изцяло, като
се прави искане те да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани,
а ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника и направените по делото
разноски съобразно отхвърлената част от иска. Основанията за това са следните:
1. Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ.
Претендира се присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука в размер на 14 500 лв. за четири увреждания: фрактура на
матакрапланта кост-8000 лв; за фактура на 11 и 12 зъби -1500 лв.;за мозъчно сътресение
-2000 лв.; за увреждане на зрителния нерв-3000 лв.
На 05.11.2015 г., два дни след твърдения инцидент,
училището е подало
декларация за трудова злуполука пред ТП
на НОИ, приложена към делото.В нея, е посочено вида на увреждането:
"счупване на дясна ръка". Липсват данни и доказателства по делото да
е подавана друга декларация сочеща увреждания от трудова злополука различно от
счупването на матакарпалната кост както от училището,така и от ищцата по
смисъла реда и сроковете посочени в чл.57,ал.2 от КСО. Потвърждение на това е и
представеното по делото Разпореждане № 42 от 13.11.2015 г.издадено от НОИ, в
което е призната по чл.55,ал.1 от КСО, единствено и само една трудова
злополука, а именно въпросното счупване на костта от китката на дясната ръка. Останалите
сочени увреждания не са и не могат да бъдат приети,като настъпила "трудова
злополука" по време на инцидента, по смисъла на закона. Те нито са били
претендирани ,нито са били удостоверени по надлежния предвиден от чл. 57 ал.З
от КСО ред и поради тази причина са несъвместими с разглеждането им по реда на
чл. 200 от Кодекса на труда.
От претенцията в исковата молба не се уточнява за кой
период се търси обезщетението за фиксираната трудова злополука, тъй
като видно от представената заповед №986-ЧР-02/01.07.2016 г.,трудовото
правоотношение с ищцата е било прекратено поради пенсиониране считано от
04.07.2016 г.Сочи се претенция за периода от датата на увреждането до
предявяване на исковата молба.Обезщетение по чл. 200 от КТ, легитимира
работодател, а след датата 04.07.2016 г. ответникът е престанал да е
работодател на ищцата.
В този смисъл ответникът счита, че ако се дължи
обезщетение, то следва да бъде възложено върху работодателя от момента на
увреждането, 03.11.2015 г. до датата на пенсионирането й - 04.07.2016 г., като
законна лихва може да тече за този период.От там насетне има законова
предпоставка за протекла мораторна лихва до датата на завеждане на исковата
молба, което в случая нито е посочено като основание, нито като размер.
Във връзка
с направеното по-горе възражение за наличие на предпоставката за намалена
отговорност по чл. 201, ал. 2 от КТ, ответникът счита следното: На въпросния
ден 03.11.2015 г. падането на ищцата, вървейки по коридора, е станало
единствено и само поради нейната груба небрежност. Коридорът по който тя е
минавала от 10.09.2005 г. когато е почнала работа до 03.11.2015 г. е един и
същ. Вероятно го е минавала стотици пъти. Точно този ден коридорът е бил в
същото състояние, в което ищцата го е минавала 10 години, като е бил осветен и
сух.Никой не я е препъвал, нито я е блъскал за да падне. Нещо повече, след
настъпването на инцидента, ищцата пред свидетелките М.Г.И. и В.И.Ю. е заявила,че била с неудобни обувки и се спънала. Тъй
като няма предвидена униформа или работно облекло за възпитателите, то
единствено и само те преценяват с какви обувки да идват на работа, а ако
случайно решат да дойдат с неудобни такива, то тяхна е отговорността и задачата
така да вървят, че да не падат по коридорите.
Предявени са искове за присъждане на имуществени
вреди, които ищецът оспорва изцяло: По отношение претенцията за 50 лв. за очния
преглед счита, че е несъотносима към приетата трудова злополука- счупване на
матакарпалната кост на ръката. По отношение закупуване на медикаментите:
диалгин-2,59 лв. и луминган - 60,26 лв., не е посочено за кое лечение и за кое
от посочените увреждания се отнасят като медикаментозно такова.
По отношение на претенцията за общата сума в размер на
179,20 лв. пътни разходи за лечение в гр. София, не става ясно за
лечението на кои от четирите увреждания са ползвани.Във фишовете се сочат дати
на пътувания, но те не кореспондират с представените писмени доказателства за
прегледи и лечение.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат
Г.М.. Той също представя писмени бележки, в които поддържа и доразвива
становището, изразено в писмения му отговор.
Съдът, след като
прецени събраните доказателства и взе предвид становищата на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а се установява и от
представените трудов договор № 40/10.09.2005г. и заповед № 986-ЧР-02/01.07.2016
г. на директора на ОУ „Св.св. Кирил и Методий” Габрово, че в периода 10.09.2005
г. – 01.07.2016 г. между страните са съществували трудово-правни отношения,
възникнали по силата на горепосочения трудов договор, прекратен на осн. чл. 328
ал. 1 т. 10 от КТ /придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/.
Съгласно договора ищцата е работила при ответника на длъжност старши възпитател
в училището.
Не се спори и че в срока на действие на трудовия
договор, на 03.11.2015 г., след края на учебните занятия ищцата е паднала в
училищния коридор на ОУ “Св. св. Кирил и Методий” гр. Габрово. Видно от
представената декларация за трудова злополука вх. № 5101 -07-21/05.11.2015 г.,
представляващия ответника директор е уведомил ТП на НОИ гр. Габрово за
настъпилата злополука. Като място на настъпването й е посочен училищния
коридор, а като време 18,30 ч. на 03.11.2015 г. В графата „Начин на увреждането
и материален фактор, причинил увреждането” е посочено „Подхлъзване и падане
върху мозайка”. Като вид на полученото увреждане в декларацията е посочено
счупване на дясна ръка.
С представеното разпореждане № 42/13.11.2015 г. на
Териториално поделение на НОИ - гр. Габрово декларираната злополука е приета за
трудова такава по смисъла на чл. 55 ал. 1 КСО. Не е спорно по делото, че
страните не са обжалвали разпореждането, като по делото всяка от тях се
позовава на него, за да обоснове тезата, следователно то е влязло в сила.
От ищцовата страна са представени неоспорени от
ответника болнични листи с номера № Е 2015 3858019, № Е 2015 4085007, № Е 2015
4292156, № Е2016 4696331, всички на на Ортопедична ЛКК – Габрово. От същите се
установява, че вследствие поставената й диагноза „счупване на друга
метакарпална кост” ищцата е била временно нетрудоспособна, като периодът на
нетрудоспособността е от 04.11.2015 г. до 21.02.2016 г. – общо 110 календарни
дни.
По искане на страните бяха разпитани свидетелите М.С.М.
и М.Д.Д., водени от ищцата, и М.Г.И. и В.И.Ю., посочени и водени от ответника.
От показанията на свидетелката М.М. се установява, че
тя е съседка на ищцата и я посетила в апартамента около два часа след
злополуката. Свидетелката видяла, че дясната ръка на ищцата е в гипс, лицето и
устата й били покрити с кървящи рани, а психичното й състояние било сринато.
Ищцата обяснила, че е паднала и че ръката й е счупена. Повърнала няколко пъти,
виело й се свят. Не можела да се обслужва и свидетелката й оказвала помощ в
продължение на почти един месец, докато била с гипса. Помагала й да стане, да
си оправи тоалета, да се облече, приготвяла й закуска, кафе и чай. Според
свидетелката, след махане на гипса ищцата не можела да работи спокойно с ръката,
като и до момента не може да държи по-тежки предмети. Дразнела се от светлината
и силния шум. Психичното и емоционалното й състояние било много променливо,
като се притеснявала, че ръката й не била пълноценна. Свидетелката продължава
да се среща с ищцата и понастоящем, и обясни, че два пъти в годината тя ходи на
процедури, като от тях моментното й състояние се облекчава, но след ищцата й
обяснявала, че ръката й отново започва да тръпне и да се подува, вкл. при
промяна на времето.
От показанията на свидетелката М.Д. се установи, че тя
и ищцата са близки и поддържат системни контакти. Три-четири дни след
злополуката се обадила на ищцата, а последната й разказала за случилото се,
като се разплакала. На свидетелката направило впечатление, че ищцата говори
бавно, вследствие на „нещо по челюстта”. Ищцата обяснила на свидетелката, че за
нея се грижат съседките и че й правят супи, като пие през сламка. Когато ищцата
отишла на преглед в болницата, се отбила да види свидетелката. Последната
видяла, че ръката на В.К. е обездвижена, но не помни дали гипс или с лонгета. Била
синя и неестествено подута. Ищцата имала синьо- жълтеещи петна по брадата,
както и нагоре по лицето. Казала, че си е ударила главата и че за болката взема
обезболяващи. Разказала на свидетелката за случката, като обяснила, че при
излизането си от класната стая имало нещо мокро и се подхлъзнала. Свидетелката
обясни, че ищцата ходи с удобни обувки с лека платформа, може би 2-3 сантиметра
платформа, цяла подметка, а не с отделно токче. Ищцата обяснила, че дошли две
колежки, които я вдигнали. Проблемът й с ръката продължил дълго, като след
махане на гипса тя продължила да е отекла и ищцата посещавала нееднократно
физиотерапия. Впоследствие ѝ открили високо очно налягане след преглед
при офталмолог. От болницата предположили, че може да има връзка с падането и
удара в главата.
От показанията на свидетелката М.И. се установява, че
тя работи като учителка в ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" и познава
ищцата като своя колежка. За инцидента от м. ноември 2015 година свидетелката
обясни, че към края на работния ден била в класната си стая на третия етаж.
Чула, че свидетелката Ю. я вика и поискала чаша за вода, като казала, че ищцата
е паднала. Свидетелката й дала чаша и слязла на втория етаж, където се намирала
учителската стая. Видяла ищцата пребледняла, седнала на дивана да си придържа
ръката. Попитала какво се е случило, а ищцата повторила няколко пъти:
"Паднах, пребих се." и казала, че ръката много я боли. Двете учителки
я попитали дали е било хлъзгаво и мокро, а тя казала, че не е разбрала как е
паднала. Не казала да е било мокро или хлъзгаво.
След известно време ищцата настояла да си тръгне за
вкъщи пеша, но двете й колежки извикали такси. Когато то дошло, те видели, че
ръката на ищцата се подува много и я боли, затова решили, че заедно ще отидат в
болница. Трите отишли в „Спешна помощ” и оттам ги изпратили за рентгенова
снимка, а после в отделението по ортопедия. Свидетелките чакали заедно с
ищцата, като през това време св. И. се обадила на директорката и й разказала за
случилото се. След като ищцата излязла от манипулационната, била с обездвижена
ръка, с лонгета или с гипс. След това свидетелките извикали такси, което я
закарало в дома й.
Свидетелката поясни, че в деня на злополуката отишла
да даде чаша с вода на пострадалата, при което минала по същите коридори, по
които се движела и тя. Не било мокро и хлъзгаво. Коридорите били добре
осветени. В учителската стая свидетелката не видяла ищцата да има белези или
подутини, нямало кръв. Не споменала за счупен зъб. Била обаче пребледняла и придържала
лявата си ръка. Известно време след инцидента ищцата благодарила на двете си
колежки за помощта. Оплакала им се, че ръката продължава да я боли и че й се
наложило да ходи по други лекари. Според свидетелката ищцата била обута с
обикновените обувки, с които си ходи по принцип и за които свидетелката е
сигурна, че били на токчета, без да може да уточни колко са високи.
От показанията на свидетелка В.Ю. се установява, че тя
също работи като учител в ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" гр. Габрово и
познава ищцата. За инцидента през месец ноември 2015 година си спомня, че в края
на работния ден взела дневника и тръгнала към учителската стая. Минала покрай
класната стая на св. И. и й казала, че е приключила. Оставила си дневника в
учителската стая и на излизане се засякла с В.К., която се връщала от чешмата и
казала, че е паднала, ударила се е и я боли ръката. Свидетелката решила да й
даде вода и поискала чаша от св. И.. Двете се върнали в учителската стая и дали
на ищцата да пие вода. Тя казала, че много я боли ръката, но иска да си тръгва
пеша, а свидетелките настояли за такси. Ищцата постоянно казвала, че много я
боли ръката. Тъй като свидетелката забелязала, че ръката на ищцата се подува,
настояла да отидат в „Бърза помощ”. Оттам я изпратили да й направят рентгенова
снимка, после ортопед направил преглед. Другата свидетелка се обадила да
уведоми директорката на училището. След като прегледът приключил, свидетелките
извикали такси и свидетелката придружила ищцата до дома й.
Свидетелката обясни, че в учителската стая не забелязала
ищцата да е имала белези по лицето или подутини. Тя не казала да има счупени
зъби, а се оплаквала единствено за ръката си. Случката в учителската стая се
развила около 18:30 ч., а свидетелката се прибрала вкъщи около 22:00 ч. В
рамките на тези три часа не забелязала по лицето на ищцата да се е появило нещо,
както и че не може да дъвче или че има счупени зъби. В момента на инцидента коридорите
не били хлъзгави или мокри. Когато свидетелката питала ищцата как е паднала, тя
казала, че не е разбрала как е паднала и как е станало всичко. Въпреки изричния
въпрос, ищцата не казала мястото да е било хлъзгаво или мокро. Имало лампи и било
светло. Около Коледа ищцата се срещнала със своите колежки, за да им благодари
и ги почерпи. Тогава не се оплаквала, че
е имала комоцио или загуба на зъби. Единствено се оплаквала, че не може да
използва ръката си дори след сваляне на гипса.
Свидетелката обясни, че кабинета на ищцата е на
четвъртия етаж на училището, нейният и на колежката й - на трети, а учителската
стая на втори. Ищцата казала, че е паднала в коридора, но свидетелката не знае
на кой етаж. Не знае дали коридорът на четвъртия етаж е бил сух, тъй като не се
е качвала там, но за останалите посочва, че не са били мокри /вследствие
измиване/.
Освен посочените по-горе болнични листи, ищцата е
представила значителна по обем медицинска документация, установяваща различни
нейни здравословни проблеми и проведени лечения. По делото бе допусната
съдебно-медицинска експертиза, извършена от д-р Я.К., началник отделение по
съдебна медицина при МБАЛ „Д-р Т. Венкова” АД гр. Габрово, извършена въз основа
на представените медицински документи, материалите по делото и непосредствен
преглед на ищцата. Съгласно заключението на експертизата, при инцидента на
03.11.2015 г. ищцата В.К. е получила счупване на 5-та кост на дланта на дясната
ръка (метакарпална, предкиткова); контузия на главата с нащърбяване на ръба на
коронките на първи и втори горен десен зъб; оток на лявото коляно.
Пострадалата е имала оплаквания от главоболие и
световъртеж, евентуално повръщане (субективни данни), но е била с нормален
неврологичен статус при прегледите от невролог – това отхвърля обективно
потвърждение на диагнозата „мозъчно сътресение“.
По отношение на травма на очите – няма описана такава
в медицинската документация през месеца след инцидента – в свидетелските
показания няма описана видима травма на очите или някакъв проблем със зрението
непосредствено след инцидента; липсват медицински данни за увреждания на очите, няма
кръвоизливи или кръвонасядания както в самите очи, така и в меките тъкани на
лицето около очите. Появява се кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото око -
месеци след травмата, което не е в причинно-следствена връзка с инцидента.
Лявото око е със старческа катаракта, а дясното е имало такава, която е
оперирана с поставена изкуствена леща; и двете очи са претърпели манипулации в
миналото – кератотомии; има миопия (намалено зрение, късогледство) на двете
очи. Няма медицински данни за травматична глаукома.
В по-късен период се установява, че след лечението на
счупването на дясната ръка не е настъпило пълно възстановяване, има усложнения
– увреждане на лакътния нерв на дясната ръка, както и болест на Зудек
(усложнениe след счупване, протичащо с оток, болезненост и нарушена подвижност,
остеопороза). Възстановяването на ръката значително се е забавило и не е
настъпило напълно към момента. Вследствие на счупването на дясната ръка и
последвалите усложнения, пострадалата не е можела продължително време да си
служи с ръката (два месеца след травмата – невъзможно нормално използване на
ръката и самообслужване; около година след инцидента, поради усложненията, все
още не може нормално да ползва ръката си и използването й води до болки, част
от движенията са силно затруднени (захват). В по-късен период и до момента,
захватът с ръката е отслабен (поради парезата на лакътния нерв, която е
намаляла), появяват се болки при натоварване, което ограничава физическата
активност.
Увреждането на
зъбите е незначително, не е свързано със засягане на болкови центрове (пулпа,
венец и корен) и до момента на поставяне на пломбите може да е водило до
известно смущаване на процеса на отхапване.
Отокът на коляното (неуточнен) е довел до временна
болка, без ограничаване на основната функция на крайника.
По отношение периода на лечение от подобно счупване,
като полученото от пострадалата, вещото лице сочи, че същият е около 2 месеца,
при нормално протичане на оздравяването. В случая обаче са настъпили
усложнения, които са забавили възстановяването с около 1 година след момента на
травмата. След този период настъпва постепенно подобрение, с остатъчни към
момента на изготвянето на експертизата увреждания – лека степен на пареза на
лакътния нерв, настъпване на лек оток и болезненост при повишено натоварване на
ръката, намалена сила на юмручния захват (не може обективно да се прецени).
Следва в бъдеще състоянието да се подобри още, до почти напълно функционално
възстановяване на ръката. По отношение на другите увреждания – отокът на лявото
коляно следва да премине за период от около 1 седмица след инцидента.
Увреждането на ръба на коронковата част на предните зъби е възстановено от
стоматолог чрез поставяне на пломби на мястото на дефекта.
Съгласно заключението на експертизата, интензитетът на
претърпяната болка е бил значителен към момента на травмата на дясната ръка и е
продължил в първите няколко дни с подобна сила. Постепенно болките са
отслабнали до края на първия месец и са преминали в умерени по сила до края на
втория месец. Поради настъпилите усложнения се наблюдава болков синдром и до
около година след инцидента, след което болките вече са значително по-слаби,
появяващи се след натоварване.
Съдът приема заключението на вещото лице за обективно
и компетентно изготвено, поради което счита също за годно да обоснове
релевантните за изхода на делото изводи. В тази връзка съдът счита за
неоснователни доводите на ответника, че тъй като в разпореждането на ТП на НОИ
като получено увреждане е посочена само фрактурата на дясната ръка, то следва
да се приеме, че единствено такава е настъпила. Действително счупването на
ръката е довело до временната нетрудоспособност на ищцата за срок от 110 дни,
но останалите получени от нея здравословни увреждания са й причинили
неимуществени щети, които подлежат на обезщетяване наред с тези, причинени от
счупването. За тези увреждания са налице обективни данни, отразени в
представения амбулаторен лист №03415/04.11.2015 г., издаден от д-р Мая Р. на
следващия ден след злополуката, в който е отразено следното: „Основна диагноза:
Множествени повърхностни травми на китката и дланта. Придружаващи заболявания и
усложнения: Есенциална (първична) хипертония. Анамнеза: При подхлъзване и
падане в училище на 03.11.2015 г. си удря главата и изпитва силна болка в
същата, счупени зъби, множество натъртвания на дясна китка и длан, кървене от
устата, повръщане. Потърсила спешна медицинска помощ в МБАЛ “Д-р Тота Венкова“
гр. Габрово в ортопедично отделение. Насочва се за ортопед. Обективно
състояние: ...РР 160/90 П-76 ...Крайници – фрактура на дясна китка и оток на
ляво коляно и глава“. Затова, съпоставяйки това писмено доказателство със
заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът намира, че се установи
пряка-причинно следствена връзка освен между безспорното счупване на пета кост
на дланта на дясната ръка, така и с посочените в заключението контузия на
главата с нащърбяване на ръба на коронките на първи и втори горен десен зъб, и
оток на лявото коляно.
Съдът обаче
счита, че ищцата не доказа твърденията си за получено при падането мозъчно
сътресение, основаващо се на представените от нея три амбулаторни листа, а
именно: амб. лист № 3587/18.11.2015 г., изд. от д-р Мая Р., амб. лист №
2896/20.11.2015 г. и амб. лист № 2981/02.12.2015г., изд. от д-р Н.Й. - невролог. Съдът
приема за недоказано наличието на мозъчно сътресение, тъй като в заключението
си, а впоследствие и в съдебно заседание, вещото лице категорично заяви, че
няма обективни данни за поставена посредством медицински методи такава
диагноза. Единствените изследвания, които обективно биха индицирали наличие на
такава са записаните в амбулаторния лист от 20.11.2015 г. проби, свързани с
координацията, които са в норма. Вещото лице поясни, че лечението на мозъчно
сътресение се провежда въз основа на съобщените субективни оплаквания и лекарите
нямат за цел да поставят симптомите под въпрос. Освен това, за приемане на
диагнозата мозъчно сътресение е необходимо да има регистрирана травма на
главата, за каквато в медицинската документация не фигурират описани външни
увреждания, с изключение на описания в амб. лист №03415/04.11.2015 г. оток на
глава. Д-р К. обаче поясни, че няма такова медицинско понятие като общ оток на
глава, а наличните данни се отнасят единствено до получено увреждане в областта
на устата. Тъй като в случая няма описано външно увреждане на брадичката, може
да се приеме, че или не е имало удар в тази област, или е бил малък, без да
остави външна следа. Затова вещото лице смята, че силата на травмата е с
интензитет, който не е от естество да доведе до увреждане като мозъчно
сътресение.
При тези обстоятелства съдът приема за правилно заключението
на експертизата в частта му, съдържаща извод за липса на обективни медицински
данни, установяващи наличието на мозъчно сътресение. Освен, че счита
аргументите на експерта за ясни, непротиворечиви и обосновани, съдът взема
предвид и обстоятелството, че в амбулаторния лист от 04.11.2015 г. е поставена
диагноза „множествени повърхностни травми на китката и дланта”, и ищцата е
насочена към специалист-ортопед, без въобще да са упоменати признаци за наличие
на мозъчно сътресение и необходимост от преглед при невролог. Останалите три
амбулаторни листа, цитирани по-горе, са издадени въз основа на прегледи,
извършени на 18.11.2015 г., 20.11.2015 г. и 02.12.2015 г., като в първият от
тях е отразено, че ищцата е паднала в училище преди една седмица, докато
процесната трудова злополука е настъпила на 03.11.2015 г., т.е. 15 дни преди
прегледа. Отчитайки този немалък период от време и липсата на каквито и да било
констатации на признаци за мозъчно сътресение при първоначалния медицински
преглед, съдът намира, че амбулаторните листи не са годни да установят
обстоятелството, че оплакванията на ищцата са свързани именно със злополуката
от разглежданата дата. Съпоставени с категоричното заключение на вещото лице,
поддържано и допълнено в съдебно заседание, тези доказателства и установените с
тях факти мотивират съда да направи извод за недоказаност на твърденията за
получено на процесната дата мозъчно сътресение от ищцата. Затова съдът остави
без уважение искането за повторна медицинска експертиза.
За установяване на твърдените претърпени загуби от
претърпяната трудова злополука ищцата е представила по делото касови бележки и
фискални бонове, установяващи следните извършени от нея разходи за лечение: за
специализиран очен преглед - 50 лева; за закупуване на медикаменти: Диалгин -
2.59 лева и Лумиган /очни капки/ - 60.26 лева; за пътни разходи за прегледи и
лечение в гр. София - 179.20 лева.
При така
установените факти съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или
служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни
предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между работодателя и
пострадалия работник/служител; 2) професионално заболяване или трудова
злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинила телесното увреждане; 3) неимуществена вреда, респ.
имуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4) причинна връзка между
трудовата злополука и неимуществените/имуществените вреди.
Легално определение на трудова злополука е дадено в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО - всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
1. По иска за неимуществени вреди:
Не се спори между страните, а това е видно и от
събраните доказателства, че между В.К. и ОУ «Св.св. Кирил и Методий» гр.
Габрово е съществувало безсрочно трудово правоотношение. Установи се и, че по
време на трудовото правоотношение /на 03.11.2015 г./ ищцата е претърпяла
злополука. Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като
трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в посоченото
по-горе разпореждане на НОИ, ТП Габрово по чл. 60, ал. 1 КСО. Разпореждането на
органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една страна то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на
правото на обезщетение /така реш. № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009
г. на ВКС/.
Установява се и наличието на причинени вследствие
трудовата злополука неимуществени вреди, претърпени от В.Г.К.. Ищцата
безспорно е преживяла значителни болки вследствие претърпяните счупване на 5-та
кост на дланта на дясната ръка (метакарпална, предкиткова); контузия на главата
с нащърбяване на ръба на коронките на първи и втори горен десен зъб; оток на
лявото коляно. Неимуществени вреди е претърпяла ищцата и от затрудняването на
предвижването, в професионален, общочовешки и битов аспект. Описаното счупване
на ръката е причинило трайно затрудняване на движението на десния горен крайник
за повече от 30 дни, като нормалният възстановителен период, при липса на
усложнения, е 2 месеца, съгласно заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Видно от представените болнични листи, в конкретния случай
временната нетрудоспособност на ищцата е продължила 110 дни. От показанията на
всички разпитани свидетели се установи, че на ищцата е причинена психическа и
емоционална травма.
От разпореждането на НОИ и заключението на вещото лице
по безспорен начин се установява и причинно-следствената връзка между
претърпените болки и страдания на ищцата и настъпилата трудова злополука,
довела до счупване на дясната ръка и временната нетрудоспособност на ищцата.
Въз основа на заключението на СМЕ, кредитирано напълно
от съда като съответстващо на събраните писмени и гласни доказателства, следва
да се приеме, че останаха недоказани останалите описани в исковата молба
здравословни увреждания, за които ищцата твърди да са получени вследствие на
трудовата злополука – изкривяване и
хлътване на челюстта, мозъчно сътресение и увреждане на зрителния нерв, довело
до глаукома на ляво око.
Относно размера на неимуществените вреди:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Ако увреждането е причинило само болка и страдание, тази неимуществена вреда
също подлежи на обезщетяване на осн. чл. 212 от КТ вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и
по арг. от чл. 200, ал. 3 от КТ. От принципа за реално обезщетяване на вредата
следва, че съдът следва да вземе предвид всички релевантни настъпили факти и
обстоятелства от датата на увреждането до датата на приключване на съдебното
дирене.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Във всеки
случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент / виж решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. №
172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. №
2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 год. на III
г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV
ГО на ВКС и др./.
От приетата по делото и неоспорена в тази част СМЕ се
установи, че след лечението на счупената при трудовата злополука дясна ръка на
ищцата не е настъпило пълно възстановяване, а има усложнения – увреждане на
лакътния нерв на дясната ръка, както и болест на Зудек (усложнениe след
счупване, протичащо с оток, болезненост и нарушена подвижност, остеопороза).
Възстановяването на ръката значително се е забавило и не е настъпило напълно и
към момента. Вследствие на счупването на дясната ръка и последвалите
усложнения, пострадалата не е можела продължително време да си служи с ръката –
два месеца след травмата е било невъзможно нормално използване на ръката и
самообслужване; около година след инцидента, поради усложненията, все още не
може нормално да ползва ръката си и използването й води до болки, част от
движенията са силно затруднени (захват). В по-късен период и до момента,
захватът с ръката е отслабен (поради парезата на лакътния нерв, която е
намаляла), появяват се болки при натоварване, което ограничава физическата
активност. Съгласно заключението на експертизата, интензитетът на претърпяната
болка е бил значителен към момента на травмата на дясната ръка и е продължил в
първите няколко дни с подобна сила. Постепенно болките са отслабнали до края на
първия месец и са преминали в умерени по сила до края на втория месец. Поради
настъпилите усложнения се наблюдава болков синдром и до около година след
инцидента, след което болките вече са значително по-слаби, появяващи се след
натоварване. Следва в бъдеще състоянието да се подобри още, до почти напълно
функционално възстановяване на ръката.
Заключението на експертизата съответства на показанията
на разпитаните свидетелки, които също установяват претърпените от ищцата болки
и страдания. Контактувалите непосредствено след инцидента нейни колежки И. и Ю.
обясниха, че в този момента ищцата била пребледняла, казала, че ръката много я
боли, а впоследствие свидетелките видели и как тя се подула. Около
новогодишните празници ищцата отново се оплакала на двете свидетелки, че ръката
продължава да я боли и продължава да търси лекарска помощ. Свидетелката М.
обясни, че около два часа след злополуката видяла ищцата, чието психическо
състояние било сринато, устата й кървяла и тя няколко пъти повърнала. Ищцата не
можела да се обслужва сама, поради което свидетелката й оказвала помощ в
продължение на почти един месец, докато ищцата била с гипс. Понастоящем ищцата
провеждала рехабилитационни процедури, които облекчавали състоянието на ръката
й, но тя периодично продължавал да боли. Сходни са и показанията на
свидетелката Драгиева, която допълни, че ищцата вземала обезболяващи лекарства
за болката.
По отношение на другите увреждания, съгласно
заключението на СМЕ отокът на лявото коляно следва да премине за период от
около 1 седмица след инцидента, като е довел до временна болка, без
ограничаване на основната функция на крайника. Увреждането на зъбите е
незначително, не е свързано със засягане на болкови центрове (пулпа, венец и
корен) и е възстановено от стоматолог чрез поставяне на пломби на мястото на
дефекта, като до този момент може да е водило до известно смущаване на процеса
на отхапване. Тези увреждания обаче също са причинили на ищцата болки и
страдания, които подлежат на репариране в настоящото производство.
Както се посочи и по-горе, причинно-следствената
връзка между трудовата злополука и посочените увреждания и усложнения е
доказана по безспорен начин, както от разпореждането на НОИ, така и от изслушаната
съдебно-медицинска експертиза.
Като прецени всичко изложено по-горе и за да определи
размера на претърпените вреди, съдът отчете претърпените от ищцата сериозни по
интензитет физически и психически болки и страдания, продължили повече от
година, а проявяващи се периодично и към момента, като изгледите за пълно
отминаване на болката са благоприятни; обстоятелството, че в продължение на
около месец тя е имала нужда от помощ за елементарни битови нужди; че травмата
безспорно е оказала влияние на самочувствието и начина на общуване на ищцата с
околните; че ищцата е била във временна нетрудоспособност за един немалък
период от 110 дни; че към момента на настъпване на злополуката тя е била на 60-годишна
възраст. Не на последно място съдът взе предвид и обстоятелствата, при които е
настъпил инцидента – не се установиха нарушения на правилата за безопасност на
труда нито от страна на ищцата, нито от страна на ответника.
При определяне на обезщетението, съдът взе предвид и обществено-икономическите
отношения, и отражението им към размера на неимуществените
вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените
вреди, респ. размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на
справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия,
включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт
на живот и средно статистически размер на доходите /решение № 215 от 03.02.2017
г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/.
Въз основа на всичко изложено по-горе, съдът намира,
че определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди на ищцата
следва да бъде в размер на 5 500 лв., а за горницата над тази сума
предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Върху сумата от 5 500 лв. следва да се присъди и
законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Съгласно
разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по имуществената отговорност
на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се
прилага гражданският закон /така и ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр.д. № 33/1989
г. ОСГК, ВС/. По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от
професионално заболяване или от трудова злополука, приложими са общите
принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ
обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането,
резултат от трудова злополука.
Направеното от ответника възражение с основание
чл. 201, ал. 2 КТ, съдът счита за неоснователно по следните съображения: Съгласно
горепосочената разпоредба, отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само
това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той
не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за
безопасност.
Доказването на така твърдяната грубата небрежност е в
тежест на работодателя /р. № 310 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 1145/2012 г.
на III г. о. на ВКС, р. № 207 от 28.02.2006 г. на III г.о. ВКС, р. №
62 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на IV г. о. на ВКС и др./. От
показанията на ангажираните от ответника свидетели обаче не се установиха
твърденията в отговора на исковата молба, а именно – че ищцата е била с
неудобни обувки и затова се е спънала. По делото няма никакви доказателства
относно това ищцата да е проявила груба небрежност по отношение на собственото
й здраве, независимо дали се е похлъзнала /както е отразено в разпореждането на
НОИ/, спънала или е изгубила равновесие по други причини, като с това да е
допринесла за злополуката. Ето защо и при спазване на правилото на чл. 154 ГПК,
неблагоприятните последици от недоказване на твърденията на ответника настъпват
в негова тежест.
2. По иска за имуществени вреди:
Ищцата основава претенцията си за репариране на
причинени й от трудовата злополука претърпени загуби на представени по делото
касови бележки и фискални бонове, установяващи следните извършени от нея
разходи на обща стойност 292,05 лева, както следва: за специализиран очен
преглед - 50 лева; за закупуване на медикаменти: Диалгин - 2.59 лева и Лумиган /очни
капки/ - 60.26 лева; за пътни разходи за прегледи и лечение в гр. София.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза
безспорно се установи, че извършените медицински манипулации на очите на ищцата
не са свързани с претърпяната от нея трудова злополука, като в тази част
експертизата не беше оспорена от нея. Освен това по делото безспорно се
установи, че лечението на получените при трудовата злополука увреждания е
осъществено изцяло в гр. Габрово. Затова всички документи, удостоверяващи
направени от ищцата разходи за прегледи и лечение в гр. София, както и
медикаменти, свързани с очните й заболявания, не установяват причинени на
ищцата имуществени вреди, вследствие на процесната трудова злополука. На съда е
известно, че лекарството Диалгин е обезболяващо средство, но същото е закупено
на 06.11.2016 г. – една година след процесния инцидент, а от фискалния бон не
може да се установи дали купувач на медикамента е именно ищцата и във връзка с
какви здравословни проблеми е било необходимо приемането му от нея, тъй като
липсват и данни за изписването му на ищцата от лекар. Затова съдът счита, че и
от това писмено доказателство не се установяват претърпени от ищцата
имуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с трудовата злополука.
По изложените съображения предявеният иск за заплащане
на имуществени вреди в общ размер на 292,05 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По
разноските:
Претенция за присъждане на разноски са направили и
двете страни в производството, като при този изход на делото и двете се явяват
частично основателни, съгласно чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Процесуалният
представител на ищцата претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
минимален размер, съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Видно от представеното пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 20.06.2018 г., ответницата е упълномощила редовно
адвокат А.И. да я представлява по настоящото дело и последната от своя страна е
реализирала надлежно процесуалното й представителство в съдебното производство.
В договора за правна защита и съдействие е удостоверено, че адвокатската правна
помощ се оказва по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА /безплатна адвокатска
помощ на материално затруднени лица/. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал.
1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника
да заплати на адвокат А.И. адвокатско възнаграждение, определено на основание
чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2
т. 3 във вр. с ал. 1 т. 1 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер
на 605 лв.
По делото ответникът е доказал заплащането на
адвокатски хонорар в размер на 929 лв. /ДПЗС на л. 86 от делото/, поради което
съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищцата следва да му заплати сумата
583,58 лева.
По правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи държавна такса върху уважения размер на иска,
която възлиза на 220 лв. По силата на същата разпоредба ответникът следва да
заплати по сметка на съда съразмерно и разноските, направени за изготвяне на
съдебната експертиза в общ размер на 94,83 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 200 КТ, ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ
“СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, със седалище и
адрес на управление гр. Габрово, бул. „Могильов” № 69, с код по БУЛСТАТ:
*********, представлявано от директора И.И., да заплати на В.Г.К., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата 5 500,00 /пет хиляди и петстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на претърпяна на 03.11.2015 г. трудова злополука, при която са й
причинени счупване на 5-та кост на дланта
на дясната ръка (метакарпална, предкиткова), довела до временна
нетрудоспособност на ищцата за период от 110 дни, контузия на главата с
нащърбяване на ръба на коронките на първи и втори горен десен зъб и оток на
лявото коляно, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 03.11.2015
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата от 9 000
/девет хиляди/ лева, представляваща разликата до пълния предявен размер от 14
500 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Г.К., ЕГН: **********, с адрес ***, иск по чл. 200 от КТ, против ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “СВ. СВ. КИРИЛ И
МЕТОДИЙ”, със седалище и адрес на управление
гр. Габрово, бул. „Могильов” № 69, с код по БУЛСТАТ: *********, представлявано
от директора И.И., за заплащане на сумата
292,05 лв. /двеста деветдесет и два лева и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се в разходи за пътуване,
медицински прегледи и лечение, вследствие претърпяната на 03.11.2015 г. трудова
злополука от ищцата В.Г.К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул.
„Могильов” № 69, с код по БУЛСТАТ: *********, представлявано от директора И.И.,
да заплати на А.Д.И. – адвокат от Адвокатска колегия – Габрово, със съдебен адрес ***, сумата 605,00 лв. /шестстотин и пет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал.
2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 3 във вр. с ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “СВ. СВ.
КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, със седалище и адрес
на управление гр. Габрово, бул. „Могильов” № 69, с код по БУЛСТАТ: *********, представлявано от директора И.И., сумата 583,58 лв. /петстотин осемдесет и три лева
и петдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски,
на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, със
седалище и адрес на управление гр.
Габрово, бул. „Могильов” № 69, с код по БУЛСТАТ: *********, представлявано от директора И.И., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Габрово сумата 220,00 лв. /двеста и двадесет лева/, представляваща дължима по
делото държавна такса, както и сумата 94,83
лв. /деветдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/ - разноски по
делото, на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: