Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.***,
11.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***ски районен съд
в публично заседание на 26.02.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.6862/13 г., за да се
произнесе, взема предвид:
Искове за издръжка
на основание чл.144 от СК и чл. 149 във вр. с чл. 144 от СК.
Постъпила е искова
молба от И.Р.Х. срещу Р.Д.Х., в която се твърди, че ***е ***на ***, че тя е
навършила пълнолетие на 26.08.2019г., но продължава средното си образование
като редовен ученик в ***в ***гр. ***за
учебната 2019/2020г. Твърди, че ***ѝ дължи издръжка на осн. чл. 144 от СК, че досега определената издръжка от 2013г. е била в размер на 150.00лв., но
понастоящем не е достатъчна, т.к. следва да покрива разходи за обучение,
прехрана, потребности, заболявания от язва и синузит. Сочи, че другият ***– ***
- има месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата, има и
друго малолетно дете. Счита, че ***има достатъчно високи доходи за да ѝ
изплаща издръжка в размер на 300лв., която няма да се явява съществено
затруднение за него. Моли съда да осъди ответника да ѝ заплаща месечна
издръжка в размер на 300 лв., считано от 01.09.2019г. до настъпване на причини
и условия за нейното прекратяване. Претендира разноски.
***заявява, че вече
е предприел действия и е заплатил издръжка за периода м. септември 2019г. – м.
януари 2020г. Счита, че размерът на издръжката не следва да се увеличава, т.к.
няма доказателства за увеличени разходи на ***. Счита, че за заболяванията, за
които са представени доказателства не са необходими специални медикаменти, а
синузитът вероятно е от алергия, която е отшумяла. Твърди, че доходите му са
минималните за страната, не притежава недвижимо имущество, има *** на обща
стойност 2800лв., поради което моли размерът на издръжката да не се увеличава,
т.к. и към момента се затруднява с нея. В
ход по същество моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установено: От приложеното
удостоверение за раждане по акт № 1367/2001г., издадено от Община ***, се
установява, че *** е ***на ответника, родена е на ***г., ***към настоящия
момент – на навършени 18 години. От представената по делото Служебна бележка на
***гр. ***от 09.12.2019г. се установява, че за учебната 2019/2020г. *** е ученичка,
редовна форма на обучение в 12. клас. Приложените медицински документи за
здравословното състояние на *** сочат установена на 01.11.2019г. ***, както и
установена на 11.09.2018г. ***. Разпитана в с.з. в качеството но свидетел Р.И.,
***на ***, посочи, че ***ѝ е в последен клас средно образование, предстои
ѝ да бъде абитуриентка за което е закупила рокля за 600лв., че
понастоящем кандидатства във ***и във ***в гр.***, ходи на предварителни изпити
и медицински прегледи във връзка с кандидатстването, има разходи както по
пътуването, така и за престоя в гр. ***. Посочи, че ***ѝ има язва, но
епикризата за заболяването още не е изготвена, че за прегледите се заплаща, а
изписаните лекарства са по 12лв. на седмица. Посочи, че около 200-250лв. са
необходими за *** за обичайните разходи – храна, обличане, закуска, като
храненето ѝ е по-различно, подложена е на диета и това го оскъпява. По делото са представени доказателства, че ***на
*** има и ненавършило пълнолетие дете, както и че определената до навършване на
пълнолетие издръжка за *** е била 150.00лв. месечно, определена с решение от
13.12.2013г. по гр.д. 5737/2013г. на ПлРС.
Ответникът, съгл.
представените справки от Търговския регистър е регистриран като едноличен ***ЕТ
Р.Д. – ***и ***на ***на ***. Въпреки че по делото са приети годишните данъчни
декларации на *** за 2018г. и за 2019г., както и удостоверение за доходите, на
които ***се осигурява за 2019г., съдът не следва да обсъжда и цени съдържанието
на тези документи, като изходящи от самата страна и имаща характер само на
изявления, но не и на доказателства за размера на неговите доходи. От
приложената справка от Агенция по вписванията гр. ***се установява, че след
делба на недвижими имоти, ***е станал ***на ***в гр. ***, а от приложените
свидетелства за регистрация е видно, че притежава *** – лек и товарен. В хода
на делото ***е заплатил на *** по 150лв. месечно за месеците 09.2019г. –
01.2020г. вкл. и е представил потвърждения за плащанията от Прокредит банк.
Съдът, въз основа
на представените доказателства, намира предявения иск за издръжка за бъдеще
време за частично основателен. Съгласно чл. 144 от СК, родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, ако последните не могат да се издържат от
доходите си, учат редовно в средни и висши учебни заведения – до навършване на
20 годишна възраст при обучение в средно учебно заведение, и издръжката им не
представлява особено затруднение. От събраните доказателства е видно, че в
случая са налице основания за присъждане на издръжка – *** е пълнолетна, но все
още учи редовно обучение в средно учебно заведение, не е навършила 20 години, и
понастоящем няма доходи, от които да се издържа. Нуждите ѝ като ученичка
в последен гимназиален клас са възможно най-високи в този етап на обучението –
освен завършване, за което е ноторно известно, че са необходими средства за
абитуриентски бал, традиционен за всички български училища, а също и за добра
подготовка и за кандидатстване за следващ етап на обучение. Съдът дава вяра на
показанията на св. И., независимо, че тя е заинтересован от изхода на делото
свидетел като ***на ***, който поема нуждите ѝ понастоящем и в заявени
лоши отношения с ответника по делото, доколкото те са дадени от непосредствен очевидец
на кандидатстудентската кампания на ***, която се явява на предварителни изпити
за две висши училища, като родител, който я придружава на медицински прегледи
за заболяванията ѝ, но също и като свидетел, чиито показания се подкрепят
от приложените медицински документи за прегледи и рентгенови изследвания.
Установените от доказателствата здравословни проблеми на ***и ***на ***,
високите разходи за завършване и кандидатстване като ученик в последен
гимназиален клас сочат, че *** - като ученик, не може да реализира доходи и да се
издържа сама, а има необходимост от издръжка, т.к. понастоящем разходите
ѝ са във висок размер, като те касаят и се обсъждат само в хипотезата на
учещ в средно учебно заведение. Посочената от св. И. сума от 200-250лв.
месечно, обхваща само базовите потребности от джобни, храна и обичайно облекло,
но не и всички съпътстващи завършването, заболяванията и кандидатстването на ***
разходи. Относно доходите си, ответникът, както беше посочено по-горе, не представи
доказателства, които да сочат категоричен месечен размер. Сумата, върху която
той се осигурява, при деклариран нулев доход сочи, че той има средства за
осигуровки, същевременно работи като ***в две ***– ЕТ и ***, които не са
прекратени, притежава ***, които също представляват разход за собственика си.
Липсват твърдения от негова страна да е безусловно задължен за издръжка към
друго лице, и всичко дотук посочено води до извод, че той има доход, има
възможност да реализира такъв и то достатъчно, за да може да дава издръжка на ***
без особени затруднения, макар и не в претендирания размер. Следва също да се
отчете, и че при минимален размер на издръжка през 2013г. от 77.50лв. за
ненавършило пълнолетие дете, ***се е задължил да заплаща на ***, тогава на 12
години, издръжка от 150лв. месечно, като в хода на делото е заплатил същия
размер за претенцията за минало време. При така установената нужда и установената
за ответника принципна възможност, съдът намира, че искът следва да се уважи за
издръжка в размер от 200.00лв. месечно, считано от датата на постъпването на и.м. в
съда – 07.01.2020г., до настъпване на законни причини за нейното изменение и
прекратяване, ведно със законните последици при просрочие. За разликата до
претендираните 300.00 лв. месечно искът следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
По отношение на иска по чл. 149 от СК – издръжка за минало време за периода 01.09.2019г. – 31.12.2019г.: съдът намира, че и този иск се явява частично
основателен. Нуждите на *** за този период преди датата на подаване на исковата
молба са били в същия размер, и в този период тя е била навършила пълнолетие,
била е под 20 години и е учила редовно в ***в средно учебно заведение, именно в
този период е констатирано заболяването на ***ѝ. Поради горното следва да
се приеме, че *** и за този период е имала нужда, а ***– възможност, да дава
издръжка в размер на 200 лв. месечно или общо в размер на 800.00 лв. за целия
период. С оглед доказаното заплащане на сума от 750лв. в хода на делото, съдът
намира, че за минало време и на осн. чл. 149 от СК, искът срещу ответника се
явява основателен за сумата 50.00 лв. и следва да се уважи в тази му част, като
за сумата от 750лв. следва да се отхвърли като погасен чрез плащане, а за
остатъка до 1200лв., като недоказан следва да се отхвърли.
По отношение на
претендираните от двете страни разноски: С оглед изхода на делото, на *** се
дължат разноски в размер на 133.34лв. Своевременно направеното възражение от
нея за прекомерност на заплатения и претендиран адв. хонорар на ответника –
400лв., се явява основателно, доколкото той е заплатен само за явяване в
съдебно заседание в дело с ниска степен на сложност. Поради горното, и на осн.
чл. 78 ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 7 ал. 1 т. 6 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение, следва да бъде редуцирано до 300лв. От
тази сума, с оглед изхода на делото, на ответника се дължи сумата от 100лв. По
компенсация, ***следва да бъде осъден да заплати на *** разноски в размер на
33.34лв.
При този изход на
делото, ***следва да бъде осъден да заплати на ПлРС - ДТ върху присъдената
издръжка за бъдеще време в размер на 288.00лв., за издръжката за минало време –
в размер на минимума от 50.00 лв., както и 5.00лв. - такса в случай на издаване
на изпълнителен лист.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.Д.Х., ЕГН **********
***, да заплаща на основание чл. 144 от СК, на И.Р.Х., ЕГН **********,***,
ежемесечна издръжка в размер на 200.00лв., считано от 07.01.2020г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение и прекратяване, ведно със
законните последици при просрочие, като за разликата до претендираните 300.00
лв. месечно, ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан.
ОСЪЖДА Р.Д.Х., ЕГН **********
***, да заплати на основание чл. 149 вр. чл. 144 от СК, на И.Р.Х., ЕГН **********,***, издръжка
в размер на общо 50.00 лв.,
представляваща издръжка за минало време за периода - 01.09.2019г. –
31.12.2019г., като за сумата от 750лв. ОТХВЪРЛЯ иска като погасен чрез
плащане, а за остатъка до 1200лв., ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан.
ОСЪЖДА Р.Д.Х., ЕГН **********
***, да заплати на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и по компенсация, на И.Р.Х.,
ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 33.34лв.
ОСЪЖДА Р.Д.Х.,
ЕГН ********** ***, да заплати в полза
на ПлРС, ДТ върху присъдената
издръжка за бъдеще време в размер на 288.00лв., за издръжката за минало време –
в размер на минимума от 50.00 лв., както и 5.00лв. - такса в случай на издаване
на изпълнителен лист.
Решението може да
бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок пред ПлОС, който срок тече от 11.03.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: