Р Е Ш Е Н И Е
№ 446/27.5.2021г.
гр. Пазарджик, 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на дванадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година
в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ПОПОВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Т.Стойнова и с участието на прокурора Пешев, като разгледа докладваното от съдия Попова
КАНД № 346 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР „/ ИАМН /, БУЛСТАТ **********, с адрес : гр.София, п.***,
представлявана от изпълнителния директор д-р Г. Д., чрез главен юрисконсулт Е.
М. Т. е оспорил решение № 260035/08.02.201
г. по АНХД № 1116/2020 г. по описа на
Районен съд Пазарджик, с което е изменено наказателно постановление № 13676-37/13.04.2020
г. , издадено от Изпълнителния директор на ИАМН, с което на МБАЛ „Хигия„ АД
,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.Пазарджик, бул. „ Ал. Стамболийски „ № 29, представлявано
от изпълнителния директор д-р Ц. С., на
основание чл. 229 ал.3 Закона за здравето
и за нарушение на чл. 29 т.1 от Наредба за осъществяване правото на
достъп до медицинска помощ във връзка с чл. 81 ал.3 от Закона за здравето , като
размера на наложената имуществена
санкция от 1250,00 лв. е намален на 500,00 лв. В жалбата се поддържа, че решението
на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, като се
поддържа , че същото е необосновано.Излагат се доводи за незаконосъобразност на
съдебното решение в частта за разноските. Молбата към съда е обжалваното
решение да бъде отменено , вместо което оспореното наказателно постановление да
бъде потвърдено. Не се сочат нови доказателства. Претендират се съдебно-
деловодни разноски.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител, но в депозирана писмена молба заявява чрез процесуален представител, че поддържа жалбата и моли съда да отмени първоинстационното решение, като потвърди отмененото наказателно постановление.
Ответникът по касация , редовно призован, чрез своят процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендират се съдебно- деловодни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.
Касационният съд, като извърши преглед
на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.
348, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ ,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира
за безспорно установено по делото, въз основа на фактическите констатации на
първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в изпълнение на
Заповед № ИАМН –РД 13-676/28.10.2019 г. на Изпълнителния директор на ИА
„Медицински надзор „ е извършена
проверка на място в Многопрофилна болница за активно лечение „ Хигия „ АД гр.Пазарджик от служители на ИА"МН".
В рамките на
проверката е прието за установено, че от страна на жалбоподателя е извършено
нарушение на чл. 29 ал.1 т.1 от
Наредбата за осъществяване правото на
достъп до медицинска помощ, според която норма, не се допуска извършването на
избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на
престоя му в лечебното заведение, в т. ч. на служебно определения от лечебното
заведение лекуващ лекар на пациента, във връзка с чл.
81, ал. 3 от Закона за здравето.
Въз основа на
съставения акт № А13-676-37/10.02.2020
г. за установяване на административни
нарушения, е издадено обжалваното наказателно постановление №НП13-676-37/13.0.2020
г. , от изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция "Медицински надзор"/ИАМН/ , с което на
основание чл.229 ал.3 от Закона за здравето във връзка с чл. 29 т.1 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1250,00
лв. Атакуваното НП е издадено при
идентично фактическо описание на нарушението и дадената му правна квалификация.
Словесното описание на нарушението и възприетата правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци.
Фактическа
обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства за тяхното установяване в следния смисъл :
Пациентката М.
Р.К. с направление за хоспитализация е изпратена за планов прием в МБАЛ „Хигия „ АД .Пациентката е хоспитализирана на 25.05.2019
г. в
лечебното заведение, като е
създадено ИЗ № 3264/62, в което е отразено, че пациентката е приета по КП № 005
Раждане. Пациентката има попълнено заявление
за избор на лекар / екип от
медицински специалисти на 27.05.2019 г.
и е заявила , че предпочита извършването на „Цезарово сечение“ да се осъществи
от д-р П. Н. Ч.. В ИЗ на пациентката, Направлението за хоспитализация и
епикризата, обаче д-р Ч. е посочен и като лекуващ лекар на М. Р. К. и същият е подписал издадената епикриза. В оперативния протокол № 77/25.05.2019 г. е била отразена извършената на пациентката
оперативна намеса от екип в състав :
Оператор д-р Ч. , д-р Г. и д-р Г.. За избор на лекарски екип , пациентката е заплатила сумата от 490,00 лв. по ПКО №
**********/30.05.2019 г.
В настоящия
случай доказателствената съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна
непротиворечивост, поради което подробен анализ и съпоставка на доказателствата
не е наложителен.
В мотивите на
проверяваното решение съдът подробно и обосновано е аргументирал теза, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган в предвидената от закона
форма, без да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила /поради което не е нужно преповтарянето
на съображенията на първата съдебна инстанция,
които настоящият съдебен състав възприема в тази им част /. Настоящата
касационна инстанция споделя изцяло изводите на районния съд и в останалата им
част, поради което намира , че решението
не противоречи и на материално- правните норми – липсва отменително основание
по чл. 348 ал.1. т.1 НПК във връзка с чл. 63 ал. ЗАНН.
Предмет на
касационната проверка е тази част от решението на районния съд, с която НП е
било изменено , като е намален размера на наложената имуществена санкция до
минимално предвидения от 500,00 лв. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , съдът правилно е
възприел фактическата обстановка по делото.
Във връзка
с релевираните в касационната жалба оплаквания
- следва да се посочи, че нормите
на чл. 81 от
Закона за здравето макар и бланкетни и установяващи
общи принципи за поведение, имат изцяло декларативен характер и указват
принципите, които следва да бъдат съблюдавани при предоставяне на медицинска
помощ на всеки български гражданин.Те препращат към конкретен нормативен акт ,
а именно Наредбата за осъществяване право на достъп до медицинска помощ приета
с ПМС № 119 / 22.05.2006 г. , като в случая с оглед на изложеното по-горе ,
както районният съд в обжалваното решение, така и настоящия касационен състав
намират за безспорно установено нарушението на нормата на чл. 29 т.1 от
Наредбата, за което в нормата на чл. 229 ал.3 ЗЗ е предвидена имуществена
санкция в размер от 500,00 лв. до 2000,00 лв., а при повторно нарушение – в
размер от 2000,00 лв. до 5000,00 лв. В
случая АНО е наложил имуществена санкция в размер на 1250,00 лв. ,като вземайки
предвид конкретните данни по настоящото
дело и събраните доказателства, съдът намира , че тази санкция не е съобразена
с изискванията на чл. 27 ЗАНН за
индивидуализация на административните нарушения.
Районният
съд в обжалваното решение е изложил
конкретни и подробно аргументирани доводи , което настоящият съдебен състав
споделя изцяло , тъй като при определяне
на размера на наказанието следва да отчетат както смекчаващите , така и
отегчаващите обстоятелства и да се намери техния баланс. Медицинската дейност е
източник на повишена опасност и всяко отклонение от разписаните правила
потенциално застрашава живота и здравето на пациентите, но в случая наложената
санкция в размер на 1250,00 лв. се явява завишена предвид обществената опасност
и конкретната тежест на нарушението,
което е първо такова. Предмет на оспореното наказателно постановление не е деяние, заради което пациент е бил лишен
въобще от медицинска помощ, нито пък деяние вследствие на което пациент не е
лекуван своевременно или качествено. Конкретното нарушение , в крайна сметка
води до получаване на плащане , което не
се следва , но не води до предоставяне на некачествено или неадекватно лечение.
Наред с това следва да се вземе предвид ,че при извършената проверка от контролните органи
са анализирани общо 463 отделни случая /
ИЗ , ИБР/ за избор на лекар / екип от
страна на пациенти , като от тях са констатирани 39 нарушения и това безспорно
не сочи на техен значителен като процентно
съотношение брой. Нарушенията, както е посочено и в мотивите на самото
наказателно постановление – са осъществени в относително кратък период от време
, идентични са по своя характер. Но не са ангажирани доказателства от АНО /
върху който лежи доказателствената тежест / за наличието на системност при
извършването на тези нарушения. Още повече , че по делото са налице безспорни доказателства,
че установени нарушения са били
санкционирани отделно, дори и когато са били нарушени няколко
забрани по чл. 29 от Наредбата , касаещи
един и същ пациент и един и същ направен от него избор / в случая за пациентката
М. Р. К. са издадени две НП за нарушение на две различни норми /. Накрая следва
да се отбележи и нещо много важно - по
делото не са налице доказателства, от които да се направи извод, че НП за
извършените 39 нарушения са влезли в законна сила , за да се обоснове
евентуален извод за системност и да се съобрази при определяне на завишен
размер на имуществената санкция. До влизане в сила на НП за тези нарушения , няма как да се приеме с категоричност , че
деянията , за които е наказано лечебното заведение са действително извършени.
Предвид
изложеното , правилно и законосъобразно , с обжалваното решение , съдът е
изменил НП в частта му относно размера
на наложената санкция, като според настоящият състав адекватно на извършеното
деяние и степента на обществена опасност на нарушителя се явява "
имуществена санкция " в размер на минималния, предвиден в закона, а именно
500,00 лв. Съдът счита, че така индивидуализираното наказание би способствало
за постигане целите на закона по чл. 12 ЗАНН,
като ще предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и същевременно ще въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите субекти на регулираните по
тези ред обществени отношения.
Неоснователни
са възраженията на касатора за незаконосъобразност на постановеното съдебно-
решение в частта за разноските. На първо място решението в тази му част не
подлежи на пряко обжалване, а подлежи на обжалване съдебният акт , с който
районният съд би се произнесъл по направено искане за изменение на решението
в частта за разноските. Видно от
данните по настоящото дело , касаторът не е заявил в срок такова искане и такава процедура не е била проведена.
Независимо от това , касационна инстанция намира , че в тази му част решението
на районния съд е съобразено с изхода от спора , разноските в полза на
жалбоподателя са били присъдени по съразмерност и след като съдът правилно е
законосъобразно е съобразил , че в кориците
на делото / л. 63 / е приложен договор
за правна защита и съдействие , според които жалбоподателят е заплатил в брой
уговореното адвокатско възнаграждение - и
е присъдил по съразмерност действително
сторените разноски за такова възнаграждение . В настоящото производство ответникът по касационната жалба също има
право на разноски , като такова искане е заявено, но до приключването на
настоящото дело не са представени доказателства за тяхното извършване, поради
което съдът счита, че такива не следва да бъдат присъждани.
Така
мотивиран и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК и чл.
63 ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260035/08.02.201 г. по АНХД № 1116/2020
г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което е изменено наказателно постановление № 13676-37/13.04.2020
г. , издадено от Изпълнителния директор на ИАМН, с което на МБАЛ „Хигия„ АД
,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.Пазарджик, бул. „ Ал. Стамболийски „ № 29, представлявано
от изпълнителния директор д-р Ц. С., на
основание чл. 229 ал.3 Закона за здравето
и за нарушение на чл. 29 т.1 от Наредба за осъществяване правото на
достъп до медицинска помощ във връзка с чл. 81 ал.3 от Закона за здравето , като
размера на наложената имуществена санкция
от 1250,00 лв. е намален на 500,00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......./п/.........
ЧЛЕНОВЕ: 1.........../п/.......
2........./п/.........