№ 94
гр. Ихтиман, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело №
20211840101332 по описа за 2021 година
Предявен е от АТ. Ж. Б., ЕГН **********, чрез адв. П. от САК, срещу к
БГ ЕАД, ЕИК ..., отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника поради погасяване по давност сумите по изпълнителен
лист от 30.09.2009г. по ЧГД № 463/2009г. на РС- Ихтиман, както следва:
1133,33 лв.- главница, 225,59лв. договорна лихва от 28.03.2007г. до
30.06.2009г., 176,32лв. неустойка за забава от 30.04.2008г. до 03.09.2009г. и
законната от лихва от 03.09.2009г. върху главницата до изплащане на
вземането, както и сумата от 130,70лв. разноски по делото, включващи
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че във връзка с издаден по горепосоченото
дело изпълнителен лист е било образувано изп. дело №20107920400065 по
описа на ЧСИ гк. Поддържа се, че сумите по изпълнителния лист са погасени
по давност и се прави възражение в този смисъл. Твърди се, че е настъпила
перемпция на 25.05.2012г., както и че последното прекъсващо давността
действие е извършено на 25.05.2010г., поради което погасителната давност е
изтекла на 25.05.2015г.. Претендират се разноски и се моли да бъде обезсилен
изпълнителният лист.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който поддържа, че предявеният иск е неоснователен, тъй като са били
предприемани изпълнителни действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност. Поддържа се, че перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. Претендират се разноски и се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
По аргумент от чл. 439, ал. 2 от ГПК искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая се
твърди, че сумите по изпълнителния лист са погасени по давност, поради
което искът е допустим.
При предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че срещу него
е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е
легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже
твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си
възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност
касателно процесните суми. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на
предвидения в закона давностен срок.
В случая вземането е установено със заповед за изпълнение, влязла в
сила като невъзразена от длъжника, поради което за всички вземания по
изпълнителния лист е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД ,
според която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години (Определение № 60818 от 15.12.2021 г.
по гр. д. № 2482 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение;
Определение № 214/15.05.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 1528/2018
година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.).
Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се
установява, че във основа на Заповед №253 от 04.09.2009г. по ЧГД
№463/2009г. по описа на РС- Ихтиман е издаден изпълнителен лист от
30.09.2009г. за следните суми: 1133,33 лв.- главница, 225,59лв. договорна
лихва от 28.03.2007г. до 30.06.2009г., 176,32лв. неустойка за забава от
30.04.2008г. до 03.09.2009г. и законната от лихва от 03.09.2009г. върху
главницата до изплащане на вземането, както и сумата от 130,70лв. разноски
по делото, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
От приложена по делото молба с вх. № 00383/23.04.2010 г. се
установява, че по искане на кредитора „б“ ЕАД въз основа на горепосочения
изпълнителен лист е образувано и.д. № 65/2010 г. по описа на ЧСИ гк.
Установява се и че с молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител
извършване на всички необходими действия за нормалния ход на
изпълнителното производство на основание чл. 18 от ЗЧСИ.
На 25.05.2010г. е била наложена възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника.
На следващо място по делото се установява, че процесните вземания са
прехвърлени от ....“ ЕАД на ответното дружество „к БГ“ ЕАД чрез Договор за
продажба и прехвърляне на вземания, като от приложеното пълномощно се
2
установява, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
извършената цесия. В тази връзка е безспорно между страните, че процесното
вземане е прехвърлено на ответника с договор за цесия, което се установява и
от приложения по делото договор за цесия, като длъжникът е уведомен за
цесията в хода на исковото производство, от надлежно упълномощения за
това цесионер, което уведомление следва да бъде съобразено по реда на
чл.233, ал.2 ГПК.
На 26.08.2015г. с молба до ЧСИ цесионерът е поискал на основание чл.
429 от ГПК да бъде конституиран като взискател в изпълнителното
производство и на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложил извършването на
всички необходими действия.
На 04.11.2016г. новият взискател е поискал пристъпване към
принудително изпълнение чрез насрочване на дата за извършване на опис,
оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника.
На 25.09.2018г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
......
На 21.05.2019г. новият взискател е поискал пристъпване към
принудително изпълнение чрез насрочване на дата за извършване на опис,
оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника.
Със запорно съобщение от 11.12.2020г., получено от банката на
14.12.2020г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в ... АД.
Въз основа на заповед за изпълнение е издаден изпълнителния лист от
30.09.2009г., като по молба на дружеството „б” ЕАД е образувано и.д.
65/2010г. и е поискано извършване на всички необходими действия за
нормалния ход на изпълнителното производство на основание чл. 18 от
ЗЧСИ, т.е. в този период не са изминали 5 години.
Съгласно Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС по арг.
от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно
образуването на изпълнително производство представлява действие, което
прекъсва давността относно вземането, предмет на изпълнението, като
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес.
Следователно давността за процесните вземания е била прекъсната през
2010г. с образуването на и.д. № 65/2010 г.. От доказателствата по делото се
установява, че на 25.05.2010 г. е наложена възбрана и след това в период от
повече от две години не са извършвани действия, прекъсващи давността,
поради което настоящият съдебен състав приема, че изпълнителното
производство е било висящо до 25.05.2012 г. , когато ex lege (по закон) е
настъпило прекратяване на същото. До тази дата по аргумент от
цитираното постановление за процесните вземания не е текла давност.
Новите разрешения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са
неприложими към това конкретно изпълнителното производство.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че изпълнителното
производство е образувано и е приключило преди 26.06.2015 г., когато е
постановено цитираното тълкувателно решение, с което именно
Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило
своето действие. До постановяването на ТР № 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
3
на ВКС на 26.06.2015г. приложимата задължителна съдебна практика, с която
правните субекти е следвало да се съобразяват, представлява Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. Именно такъв е случаят с и.д. № 65/2010 г..
Тълкувателните решения на ВКС принципно имат обратно действие – от
момента на приемане на тълкуваната разпоредба, но не и в случаите, когато
спрямо последната вече е било постановено задължително тълкуване, а
същото впоследствие се изменя с ново тълкувателно решение. Този извод
следва именно от задължителния характер на тълкувателната практика, който
изисква от правните субекти да се съобразяват с действащото към момента на
извършване на съответните процесуални действия тълкуване. В тази връзка
именно тълкуването, дадено с Постановление № 3 от 18.XI.1980 г., е
относимо към и.д. № 65/2010 г., доколкото посоченото постановление е било
единствена задължителна практика (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018
г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Решение по гр.д. №2917/2018г. на IV г.о. на
ВКС).
С оглед гореизложеното съдът приема, че нова давност за процесните
вземания е започнала да тече, считано от 26.05.2012 г. От този момент
нататък обаче няма петгодишен период, през който да не са извършвани
действия, водещи до прекъсване на давността.
На първо място с молба от 26.08.2015г. е възложено на основание чл. 18
от ЗЧСИ на ЧСИ да извърши всички необходими действия, което води до
прекъсване на давността (Решение № 260390 от 19.01.2021 г. по в. гр. д. №
14124 / 2019 г. на Възз. II-в състав на Софийски градски съд).
На второ място давността е прекъсната и с молбата на взискателя от
04.11.2016г., с която е поискано пристъпване към принудително изпълнение
чрез насрочване на дата за извършване на опис, оценка и публична продан на
движими вещи, собственост на длъжника. Искането да бъде приложен
определен способ или да бъде извършено определено действие прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи; давността
се прекъсва с всяко действие за принудително изпълнение, независимо дали
то е достигнало до крайния си процесуален резултат (Определение № 60760
от 10.11.2021 г. по гр. д. № 1532 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение).
На трето място на 25.09.2018г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в ....., с което отново е прекъсната давността.
Неоснователно е основното твърдение на ищеца, че всички извършени
действия след перемпцията са ирелевантни. Следва да бъде посочено, че
перемцията е без правно значение за давността. Извършените изпълнителни
действия или новото искане, след настъпила перемция, също прекъсват
давността, независимо дали е образувано нова дело, защото съдебният
изпълнител е длъжен да извърши поисканото изпълнително действие
(Определение № 441 от 26.05.2022 г. по гр. д. № 495 / 2022 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение №3/22г. на ІV ГО, Решение
№37/21г. на ІV ГО, Решение № 60282/ 22г. на ІІІ ГО; Определение № 248 от
01.04.2021 г. по гр. д. № 3647 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение).
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че вземането не е погасено
4
по давност, респ. искът е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да заплати на ответника разноските по делото.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо
всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение
присъждането на разноските. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25
предвижда възнаграждение в исковото производство–от 100 до 300 лева.
Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът намира, че
извършената от юрисконсулта работа се състои в изготвяне на отговор на
искова молба и молба за гледане на делото в отсъствие на страната, без
явяване в открито съдебно заседание. Освен това настоящото дело не се
отличава с фактическа и/или правна сложност, поради което и съдът намира,
че в полза на ответното дружество, следва да се определи и присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от АТ. Ж. Б., ЕГН
**********, чрез адв. П. от САК, срещу к БГ ЕАД, ЕИК ..., отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради
погасяване по давност сумите по изпълнителен лист от 30.09.2009г. по ЧГД
№ 463/2009г. на РС- Ихтиман, както следва: 1133,33 лв.- главница, 225,59лв.
договорна лихва от 28.03.2007г. до 30.06.2009г., 176,32лв. неустойка за забава
от 30.04.2008г. до 03.09.2009г. и законната от лихва от 03.09.2009г. върху
главницата до изплащане на вземането, както и сумата от 130,70лв. разноски
по делото, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК АТ. Ж. Б., ЕГН
**********, да заплати на к БГ ЕАД, ЕИК ..., сумата в размер на общо 100
лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5