Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария
Даскалова
при
секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура – гр. Варна – Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдия
Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №926/2020 г. на Административен съд - Варна, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба от Регионална дирекция „Автомобилна администрация – Варна“
към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ срещу Решение № 283/17.02.2020
г. по н.а.х.д. № 5052/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
отменено Наказателно постановление № 23-0000542/09.10.2019 г. на началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна /РД „АА – Варна“, към
момента, съобразно чл. 17, ал.1 и чл.2, т.2 от Устройствен правилник на ИА „АА“/.
Счита, че неправилно съдът е приел, че АУАН е съставен за нарушение по чл. 87а,
ал.2, изр.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г., поради това, че актът е съставен за
нарушение на чл. 32, §1, изр.2, пр.2 от Регламент 165/2014 г. Изводите на районния съд за неправилно
определена санкционна норма не кореспондират с въведеното от чл. 32, параграф
1, изр. 2, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2004 задължение на превозвача да
осигури правилното използване на тахографските листи, както и с чл. 33,
параграф 3 от същия регламент, според който транспортното предприятие носи
отговорност за нарушения, извършени от неговите водачи и водачите, които са му
на разположение. Счита още, че след като за нарушение на чл. 78 от Закона за
автомобилните превози, който транспонира изискванията на регламента в
българското законодателство, не е предвидена специална санкционна норма, тези
нарушения следва да се наказват по чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП, както е направено с
отмененото наказателно постановление. Отправено е искане за отмяна на решението
на районния съд и за потвърждаване на отмененото наказателно постановление.
Ответникът в
производството, „Логисто“ ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Намира, че предмет на
проверка са е само тахографския лист, като не е изследвано от
административнонаказващия орган, наказаното дружество осигурило ли е възможност
на водачите за правилно използване на тахографските листи и апарати. Моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направени по делото
разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационна жалба за неоснователна, поради
което моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството
по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е приел за установено следното: На 30.07.2019 г.
в около 13:05 ч. в гр.Варна, ул."Тролейна" № 48, административната
сграда на 00 "АА" гр.Варна, след приключване на комплексна проверка
на документите относно транспортната дейност за периода от 01.09.2018 г. до
28.02.2019 г. на превозвача, притежаващ лиценз на Общността № 17672/26.06.2017
г. за международен обществен превоз на товари е установено: На 14.01.2019 г. в
обл. Варна, общ. Варна, с. Каменар, ***, транспортното предприятия не е
осигурило правилното използване на тахографски лист при извършване на обществен
превоз на товари на основание пътен лист сер. "ВА" №
223568/13.01.2019 г., попадащ в обхвата на Регламент ЕО 561/2006 г., с МПС
"Мерцедес 1217 Атего", кат N2, с per. № ***, собственост на
превозвача, оборудвано с аналогов тахограф. На 14.01.2019 г. в 16:35 ч. е
приключило използването на тахографски лист използван от 16:50 ч. на 13.01.2019
г. След констатиране на неизправност в тахографа върху временния тахографски
лист не е отбелязано за периода от 16:35 ч. на 14.01.2019 г. до 17:15 ч. на
14.01.2019 г. дейността, която не е регистрирана от тахографа, което довежда до
невъзможност да се установи дали е спазено времето за управление.
Районният
съд е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в
предвидените срокове. Установил е, че в обстоятелствената част на акта и НП
липсва описание в достатъчна степен на нарушението вменено на дружеството, както
и обстоятелствата, при които е било извършено, тъй като в НП е посочено, че на
определена дата - 14.01.2019 г. в с. Каменар, обл. Варна дружеството не било
осигурило правилното използване на тахографски лист. Какво обаче е
следвало да направи дружеството на визираната в НП дата, как и по какъв начин е
следвало да осигури правилното попълване на тахографски лист от водача на посоченото
МПС, от акта и НП не се установявало. Изведено е, че вмененото деяние се
осъществява чрез бездействие, като АНО не е посочил конкретните действия, които
е следвало да бъдат осъществени от дружеството превозвач, в нарушение на чл. 57, ал.1,
т.5 ЗАНН. Отговорността на превозвача за правилното функциониране на
тахографите и правилното използване на тахографските листи по смисъла на чл.32,
ал.1 във връзка с чл.33 от Регламент /ЕС/ №165/2014 се изразява в: осигуряване
на подходящо обучение и инструктаж за правилното функциониране на тахографите,
предоставяне на достатъчен брой тахографски листи по одобрен образец,
съхранение на тахографските листи най-малко една година след тяхното
използване. От своя страна, отговорността на водача на превозното средство за
правилното функциониране на тахографа и правилното използване на тахографските
листи по смисъла на чл.32 от Регламент /ЕС/ №165/2014 трябва да се разглежда в
светлината на чл.34 озаглавен „Използване на карти на водача и тахографски
листи“ и чл.37 озаглавен „Процедура при неизправни уреди“ от същия регламент.
Съдът е анализирал вменените отговорности на водача и е приел, че водачът е
отговорен да извърши отбелязването върху тахографския лист на дейността, която
не е отразена от тахографа, поради неизправност на последния. На следващо
място е прието, че на дружеството е наложено наказание на основание чл. 105, ал.1
от ЗАвтП, но в конкретния случай липсва констатирано нарушение на Закона за автомобилните превози
или издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове. И в АУАН и в НП
е установено нарушение на чл.32, §1 от Регламент 165/2014 г. Нарушения на Регламент
165/2014 г. не са посочени като наказуеми в чл. 105 от
ЗАвтП, поради което и не подлежат на санкциониране по този ред.
Безспорно спазването на регламент 165/2014 г. от страна на превозвача е вменено
в негово задължение с нормата на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвтП и точно за това
нарушение, във връзка с конкретна норма от регламента /доколкото нормата на
чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвтП е бланкетна/ следва да бъде наложена санкция при
наличие на предпоставките за това. Анализирана е разпоредбата на чл.32, §1,
изр.2, предл.2 от Регламент /ЕПС/ №165/2014г. и е прието, че е предвидена
„отговорност“ за превозвачите да осигурят правилното функциониране и използване
на дигиталните тахографи и картите на водача, т.е. да обезпечат техническата
изправност. В разпоредбата на чл.33 от Регламент /ЕПС/ №165/2014 г. е
предвидено, че транспортните предприятия носят отговорност по отношение на
обучението и инструктажа относно правилното функциониране на дигиталните и
аналоговите тахографи. Транспортните предприятия следва да обезпечат обучението
на водачите, правилното функциониране на тахографите, съхраняването на
тахографските листове и разпечатки. Отговорността за „употребата“ /„експлоатацията“/
на самия тахограф или карта на водача е на самия водача, тъй като той
осъществява превоза на стоката, негова е отговорността да попълни данните в
тахографа, да отрази километрите преди тръгване и в края на превоза, както и да
попълни датата на извършване на превоза.
Решението е
правилно и законосъобразно.
Касационният
състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи.
В АУАН и НП
липсва конкретно посочване на фактите, чрез които се установява, че наказаното
дружество не е изпълнило свое задължение по използване на тахографдси лист от
водач на МПС. Неоснователен е доводът, че след като нормата на чл. 32, §1,
изр.2, пр.2 от Регламент № 165/2014 г. не съдържа конкретно описание на задълженията
на транспортните предприятия, АНО не следва да ги посочва. За обезпечаване правото на защита на
привлеченото към отговорност дружество, в описанието на нарушението от
фактическа страна е следвало да се уточни коя от тези предпоставки за правилно
използване на тахографския лист от водача не е била налице и въз основа на
какви доказателства актосъставителят и административнонаказващият орган са
достигнали до извода за нарушение на чл. 32, параграф 1 от регламента,
извършено от превозвача. Предвид това, изводите на районния съд за допуснати
съществени процесуални нарушения са правилни и съответстват на установените в
производството обстоятелства. Доколкото не е посочено конкретното бездействие,
вменено на дружеството, това не само не позволява на дружеството да разбере
какво нарушение му е вменено и да организира защитата си, но и препятства
съдебната проверка дали за конкретното бездействие е определена правилно
санкционната норма, като се има предвид подробно развитата система на санкции
за отделните нарушения по чл. 32, параграф 1 от регламента.
По
изложените съображения не са налице отменителни основания и оспореното решение
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и по арг. на чл 63, ал.3 от
ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК искането на ответника за присъждане на сторени
разноски е основателно. Съобразно Договор за правна защита и съдействие №
508/02.06.2020 г. е договорено и платено възнаграждение в размер на 300 лева от
„Логисто” ЕООД на адв. А.. Съгласно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение по настоящото
дело е в размер на 100 лева. От жалбоподателя не е
направено възражение за прекомерност, поради което съдът не следва да намалява
платеното възнаграждение, предвид нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144
от АПК. РД „Автомобилна администрация – Варна“ следва да бъде осъдена да
заплати на „Логисто“ ЕООД сумата от 300 лева.
Въз основа
на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 283/17.02.2020 г.,
постановено по НАХД № 5052/2019 г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация – Варна“ да
заплати в полза „Логисто“ ЕООД, ЕИК ***** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща възнаграждение за един адвокат по настоящото дело.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.