№ 556
гр. Сливен, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230101692 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен
положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за
установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- „ ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България” № 49, бл. 53 Е, вх. В, против длъжника М. Й. ИВ., ЕГН: ********** от гр.
Сливен, *****, която е подала възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът твърди, че бил сключил с ответницата на 06.02.2019 г. договор за
потребителски кредит № 30034916412 в качеството си на кредитодател при следните
параметри – сума на кредита : 600 лв., срок на кредита 24 месеца, размер на вноска по
кредита 36,16 лв., ГПР 44.68 %, годишен лихвен процент-38,30% и лихвен процент на ден
0.11 % . Ответницата също така била поискала да закупи и пакет от допълнителни услуги
със следните параметри: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 742,56
лв. и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги 30,94 лв. Общото
задължение на ответницата по кредита и пакета от допълнителни услуги се било равнявало
на 1610,55 лв., общият размер на вноската бил 67,10 лв., а датата на погасяване 15-ти ден от
месеца. Кредиторът бил изпълнил задълженията си и бил превел по сметката на ответницата
сумата от 600 лв. на 06.02.2019 г. На 12.09.2019 г. страните били подписали Анекс № 1 към
ДПК № 30034916412 за отлагане на погасителните вноски № 6, 7 и 8, като неразделна част
към анекса бил станал и нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски от 24 бр.
били ставали 27 бр. и ГПР бил в размер на 37,04 %. Съгласно т. 4 от ОУ към ДПК №
30034916412 страните били договорили и договорно възнаграждение, което също било
1
отсрочено и се претендира от падежа на първата неизплатена вноска -15.11.2019 г. до
03.12.2020 г. /датата на предсрочната изискуемост на кредита/. Съгласно сключеното между
страните споразумение и чл. 15 от ОУ към ДПК длъжникът бил дължал възнаграждение в
размер на 742,56 лв. и бил заплатил единствено сумата от 182,33 лв. и оставала дължима
сумата от 560,23 лв. Споразумението за допълнителни услуги не било задължително, а се
било сключвало по избор на длъжника. Негов предмет били следните услуги, които
кредиторът се бил задължавал да предостави на длъжника при направено искане от негова
страна-приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Ответницата била пожелала да закупи такъв
пакет от допълнителни услуги. Длъжникът не бил заплатил част от погасителните вноски и
на основание чл. 12.3 от ОУ към Договора за потребителски кредит на 03.12.2020 г. ищецът
бил обявил предсрочната изискуемост на кредита, като ищецът бил направил опит да обяви
предсрочната изискуемост на кредита на длъжника, но видно от приложената обратна
разписка изпратена до посочения в договора адрес на длъжника съобщението останало
непотърсено. Претендират и лихви за забава. Длъжникът бил заплатил сумата от 502,60 лв.,
с която било погасено задължението му в размер на 363,16 лв. номинал и сумата от 39,47
лв., с която била погасена лихвата за забава по кредита на основание т.12.1 от ОУ, а със
сумата от 100 лв. били погасени такси по Тарифата за извънсъдебното събиране на
вземането и чл. 17, т. 4 от ОУ към ДПК.
Ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответницата по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 410/2021 г. на СлРС.
Претендира да се признае за установено, че ответницата им дължи сумата, за която
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно сумата от 509,35 лв.,
съставляваща главница по договор за потребителски кредит № ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението/03.02.2021 г./ до окончателното плащане, сумата от
173,21 лв., съставляваща договорно възнаграждение за периода от 15.11.2019 г. до
03.12.2020 г., сумата от 560,23 лв., съставляваща възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги, сумата от 71,37 лв., съставляваща лихва за забава за периода от 16.03.2019 г. до
03.12.2020 г., сумата от 20,77 лв., съставляваща лихва за забава за периода от 03.12.2020 г.
до 01.02.2021 г. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба чрез адв.
М. от АК-Ямбол. Заявява, че предявения иск бил неоснователен и недоказан. Посочва, че
между страните били възникнали правоотношения на основание договор за потребителски
кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Позовава се на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Твърди, че
процесния договор за потребителски кредит бил недействителен на основание чл.11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, тъй като кредиторът бил посочил само абсолютните стойности на лихвения
2
процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, като била липсвала ясно
разписана методика за формирането на ГПР и кои точно компоненти се включват в него.
Бил посочен лихвен процент по заема, който бил фиксиран, но не било изяснено как
неговите стойности се съотнасят към ГПР. Счита, че максималния размер на уговорената
договорна лихва не следвало да надхвърля трикратния размер на законната лихва за
процесния период. В случая това изискване не била спазено и договорената
възнаградителна лихва противоречала на добрите нрави и била нищожна. Посочените
нарушения на принципа на справедливост от страна на кредитора били създавали условия за
неговото неоснователно обогатяване. Тези клаузи относно възнаградителната лихва и
относно възнаграждението на кредитора за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
били неравноправни по см. на чл. 143 ЗЗП и били във вреда на потребителя и били
противоречали на чл. 10, ал. 2, пр. 2 и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК и длъжникът бил дължал
единствено главницата в размер на 600 лв. по договора за потребителския кредит и бил
заплатил на ищеца сумата от 502,60 лв. към датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира сторените
по делото разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 410/ 2021 г. по описа на РС- Сливен, от което се
установява, че на 03.02.2021 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението.
Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в
заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по
чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа
на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на
сумите по издадената заповед за изпълнение.
С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и
приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.
На 06.02.2019 г. страните били сключили договор за потребителски кредит №
30034916412 при следните параметри – сума на кредита : 600 лв., срок на кредита 24 месеца,
размер на вноска по кредита 36,16 лв., ГПР 44.68 %, годишен лихвен процент-38,30% и
лихвен процент на ден 0.11 % . Ответницата също така е поискала да закупи и пакет от
допълнителни услуги със следните параметри: възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги 742,56 лв. и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни
3
услуги 30,94 лв. Общото задължение на ответницата по кредита и пакета от допълнителни
услуги се равнява на 1610,55 лв., общият размер на вноската е 67,10 лв., а датата на
погасяване 15-ти ден от месеца. Кредиторът е изпълнил задълженията си и е превел по
сметката на ответницата сумата от 600 лв. на 06.02.2019 г. На 12.09.2019 г. страните са
подписали Анекс № 1 към ДПК № 30034916412 за отлагане на погасителните вноски № 6, 7
и 8, като неразделна част към анекса е станал и нов коригиран погасителен план.
Погасителните вноски от 24 бр. станали 27 бр. и ГПР станал в размер на 37,04 %. Съгласно
т. 4 от ОУ към ДПК № 30034916412 страните договорили и договорно възнаграждение,
което също е отсрочено и се претендира от падежа на първата неизплатена вноска -
15.11.2019 г. до 03.12.2020 г. /датата на предсрочната изискуемост на кредита/. Съгласно
сключеното между страните споразумение и чл. 15 от ОУ към ДПК длъжникът се задължил
да заплати и възнаграждение в размер на 742,56 лв. и е заплатил единствено сумата от
182,33 лв. и останала дължима сумата от 560,23 лв. Споразумението за допълнителни услуги
не е задължително, а се сключва по избор на длъжника. Негов предмет са следните услуги,
които кредиторът се задължил да предостави на длъжника при направено искане от негова
страна-приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Ответницата е пожелала да закупи такъв
пакет от допълнителни услуги. Длъжникът не е заплатил част от погасителните вноски и на
основание чл. 12.3 от ОУ към Договора за потребителски кредит на 03.12.2020 г. ищецът е
обявил предсрочната изискуемост на кредита, като ищецът е направил опит да обяви
предсрочната изискуемост на кредита на длъжника, но видно от приложената обратна
разписка изпратена до посочения в договора адрес на длъжника съобщението остава
непотърсено. Длъжникът е заплатил сумата от 502,60 лв., с която е погасено задължението
му в размер на 363,16 лв. номинал и сумата от 39,47 лв., с която е погасена лихвата за забава
по кредита на основание т.12.1 от ОУ, а със сумата от 100 лв. са погасени такси по Тарифата
за извънсъдебното събиране на вземането и чл. 17, т. 4 от ОУ към ДПК.
Съдът е отделил като безспорно обстоятелство между страните фактът на плащането от
страна на ответницата на сумата от 502,60 лв.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи наличието
на договорни отношения между страните – договор за потребителски кредит, изпълнението
на задължението си по предаването на сумата по договора и нейното усвояване от
ответницата, настъпването на предсрочната изискуемост на задължението и нейното
обявяване и уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита, както и изпълнението на задължението си да предостави на ответницата ползването
на допълнителния пакет услуги. Следва да докаже основанието и размера на задължението
4
на длъжника за договорната и мораторната лихва. Следва да докаже, че договорът за
потребителския кредит е бил сключен при спазване на всички императивни изисквания на
ЗПК.
Ответницата следва да докаже, че е извършила плащане по договора за кредит, както и
възраженията си за неравноправност на клаузите за договорната лихва и възнаграждението
за пакета от допълнителните услуги.
Налице е валидно облигационно правоотношение породено от сключване на договор за
потребителски кредит между страните. Съгласието относно описаните в договора уговорки
страните удостоверяват с положените от тях подписи в края на документа. Ответницата не
оспорва авторството на частния документ. Кредиторът е изпълнил задължението си по
кредита и е превел процесната сума на ответницата. Настъпила е предсрочната изискуемост
на задължението и същата е била обявена на длъжника с получаването на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а също и с получаването на исковата молба и приложенията по
нея. Безспорно между страните е обстоятелството, че ответницата е заплатила на ищеца
сумата от 502,60 лв.
Спорен между страните е въпроса дали е налице неравноправност на клаузите за
договорната лихва и възнаграждението за пакета от допълнителните услуги, който да
обусловят приложението на чл. 23 ЗПК, който предвижда, че при недействителност на
договора за потребителски кредит длъжникът дължи единствено чистата стойност на
кредита.
Установената съдебна практика приема категорично, че за неравноправния характер
на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало
следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3
от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че
ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална
дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо
лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е
предоставена финансова услуга – разрешени и усвоен потребителски кредит. Разпоредбата
на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор,
сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна
норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл.
146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
5
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според
чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е
договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази
връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния
договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид
обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е
сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца -
кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при формиране размера на
този договорната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без
обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималният размер,
до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава / в този смисъл решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о./ В настоящият случай договорената
между страните лихва в размер на 38,30 % годишно надхвърля трикратния размер на
законната лихва, което представлява нарушение на добрите нрави/ критерии за норми на
поведение, установени в обществото/, който в случая за претендирания период от 15.11.2019
г. до 03.12.2020 г. се равнява на 54,47 лв.
От ответника, освен вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за
забава, се претендират и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г.,
в сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които
служебно следва да бъдат съобразни от съда. В т. VI от договора е уговорено и заплащането
на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 742,56 лв., което
надхвърля размера на главницата от 600 лв. Възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за
6
тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит." В случая в Договора за
потребителски крелит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират
съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 06.02.2019 г., са изброени вида на услугите, които може да ползва
потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в Споразумението е предвидена
клауза, която да приобщава Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 06.02.2019 г. именно към процесния договор за потребителски кредит, то не би
могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на всяко
конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната
такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В противоречие на
императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове
допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това
заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо
само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е посочено и
в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните Договор. Принципът на добросъвестност
и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е
неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е
задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от
допълнителни услуги в размер на 742,56 лв. Предвид на изложеното се налага извод, че
уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
742,56 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми –
разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският
кредит/ЗПК/.
По тези съображения и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираните по - горе клаузи на
договора и споразумението са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за
страните по договора за кредит.
На следващо място съдът се солидизира с аргументите на ответника, че договорът за
потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания на
чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като кредиторът в договора е посочил единствено абсолютните
стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема без да посочи кои точно
компоненти са включени във величината на ГПР и не става ясно дали в ГПР от 44,68 % се
включва и възнаграждението за допълнителните услуги. В този смисъл договорът за
потребителски кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, т.10 от
ЗПК и на основание чл. 23 ЗПК длъжникът дължи единствено чистата стойност на кредита
7
или в случая единствено главницата от 600 лв. Безспорно между страните се явява
обстоятелството, че ответницата е заплатила на ищеца сумата от 502,60 лв. или остава да
дължи сумата от 97,40 лв. Ищецът обаче претендира в настоящото производство главница в
размер на 509,35 лв., поради което предявения иск се явява основателен единствено за
сумата от 6,75 лв.
Следователно за кредитора е налице неудовлетворено вземане за частично непогасена
главница в общ размер на 6,75 лв., чиято дължимост ще бъде установена в настоящото
производството, поради което предявените акцесорни искове по чл. 422 ГПК подлежат на
отхвърляне изцяло като неоснователни и недоказани, а предявеният главен положителен
установителен иск следва да бъде частично уважен до размера от 6,75 лв. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане.
Отговорност за разноски.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер от 497,47 лв. съобразно
отхвърлената част на исковете. Ответникът не е представил доказателства, че е сторил
разноски в заповедното производство, поради което не следва да му бъдат присъждани
такива. Съдът счита, че възнаграждението на процесуалния представител на ответника не е
прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и извършените от него
процесуални действия.
На основание чл.78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде заплатената сумата от
1,65 лв., съставляваща сторени в настоящото производство разноски и сумата от 0,89 лв.,
съставляваща разноски в заповедното производство съобразно с уважената част на исковете.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД, че М. Й.
ИВ., ЕГН: ********** от гр. Сливен, *****, дължи на "ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.
53 Е, вх. В сумата от 6,75 лева, съставляваща главница по договор за потребителски кредит
№ 30034916412 от 06.02.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в районния съд- 03.02.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 410/2021 г. на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В
8
искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът М. Й.
ИВ. дължи на ищеца сумата над размера от 6,75 лв. до пълния предявен размер от 509,35
лв., съставляваща главница по договор за потребителски кредит № 30034916412 от
06.02.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението/03.02.2021 г./
до окончателното плащане, сумата от 173,21 лв., съставляваща договорно възнаграждение за
периода от 15.11.2019 г. до 03.12.2020 г., сумата от 560,23 лв., съставляваща възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги, сумата от 71,37 лв., съставляваща лихва за забава за
периода от 16.03.2019 г. до 03.12.2020 г., сумата от 20,77 лв., съставляваща лихва за забава
за периода от 03.12.2020 г. до 01.02.2021 г. , за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 410/2021 г. на СлРС.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В да заплати на М. Й.
ИВ., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ***** сумата от 497,47 лв. – разноски по делото
съобразно отхвърлената част на исковете .
ОСЪЖДА М. Й. ИВ., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ***** да заплати на ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 1,65 лв., съставляваща сторени в
настоящото производство разноски и сумата от 0,89 лв., съставляваща сторени в
заповедното производство разноски съобразно уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Сливен в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9