МОТИВИ
към Решение №220/04.06.2020г.
по АНД
№293/2020г.
Р.П.– П. е
внесла мотивирано постановление с предложение да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание Л.И.Л. ЕГН: ********** – за
това, че на 04.03.2019 г., в гр. ***, противозаконно пречил на орган на
властта - младши автоконтрольор в сектор
***при ОД на МВР – *** – К.Ч.П., да изпълни задълженията си /чл. 165, ал. 1, т.
1 ЗДвП, чл. 165, ал. 2, т.1 ЗДвП/ – престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.
В хода на
съдебното производство, Р.П.– П. редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият Л.И.Л.,
редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за
виновен и се ползва от правото да даде обяснения, в които излага собствена
версия за събитията, предмет на изясняване по делото. Пледира да бъде признат
за невиновен в извършването на деянието, за което е привлечен към наказателна
отговорност. Защитникът счита, че в хода на съдебното следствие не е била
потвърдена фактическата обстановка, изложена в Постановлението на РП – ***,
както и че не са налице доказателства за конкретно действие или бездействие,
което да съставлява изпълнително деяние на престъпление по чл.270 ал.1 НК.
Пледира обвиняемият да бъде признат за невинен и да бъде оправдан, а
алтернативно – да му бъде наложено административно наказание на основание
чл.78а НК – глоба в минимален размер.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира
за установено следното:
Л.И.Л. е
роден на *** г. в гр. ***, настоящ адрес:***, ***, български гражданин, с висше
образование, женен, не работи – пенсионер, неосъждан, ЕГН: **********.
Към
04.03.2019г. обвиняемият бил претърпял тежка оперативна интервенция – на
20.02.2019г. бил изписан от болнично лечение, след тежка оперативна интервенция
на тънки и дебели черва.
На 04.03.2019г.
около 10:30 – 10:40 часа, Л. управлявал л.а. „***“ с рег.№ *** в гр.***, в
близост до АВТОГАРА – ***. Паркирал превозното средство на пл.“***, в зоната на
пешеходна пътека, в близост до павилион „***“ и отишъл по лична работа.
Приблизително
по същото време, в споменатия райн изпълнявали служебните си задължения по контрол
на ЗДвП свидетелите К.Ч.П. и В.В.К.. Забелязали неправилно паркирания л.а. „К.Ч.П.“
и поради това, пристъпили към извършването на проверка. За целта, св.П. слязъл
от служебния автомобил и изчакал пристигането на водача непосредствено до л.а.
„К.Ч.П.“. Скоро след това, на място се върнал обвиняемият Л.. Св.П. се
легитимирал и поискал от водача изискуемите документи за проверка по ЗДвП.
Вместо да изпълни така даденото му разпореждане, обвиняемият запитал св.П. къде
му е „палката“, което наложило
полицейският служител отново да изиска от обвиняемия предоставянето на
документите за проверка. В отговор, обв.Л. отвърнал на св.П., че няма „палка“ и не е никакъв полицай, отворил
предна лява врата на л.а. „К.Ч.П.“ и седнал на предна лява седалка. СВ.П.
разпоредил на обвиняемия да излезе от автомобила и да представи документите за
проверка. Вместо да изпълни така даденото му разпореждане, обвиняемият отново викнал,
че св.П. не е никакъв полицай, стартирал двигателя и превключил на задна
скорост, при което автомобилът потеглил назад, а свидетелят П. бил бутнат от
отворената предна лява врата, но запазил равновесие и се хванал за покрива на
купето. Полицейският служител разпоредил на обвиняемия да спре, но Л.Л.
превключил на първа предавка и потеглил напред; наложило се обаче да спре, за
да не блъсне преминаващо по пешеходната пътека лице – СВ.Н.Г.. Междувременно,
св.П. съумял да навлезе във вътрешността на купето и да изключи двигателя на
автомобила, а на помощ на своя колега се притекъл и св.В.К.. Въпреки отново
даденото му разпореждане да излезе от превозното средство, обвиняемият не се
подчинявал и физически се съпротивлявал на полицейските служители, които се
опитвали да го изведат от автомобила, като междувременно възразявал срещу
действията на полицейските служители и заявявал, че е болен. Наложило се св.П.
и К. да използват помощни средства – белезници, Л.Л. бил задържан и отведен в
ЦСМП – ***, където бил преценен като негоден за по-нататъшно задържане, предвид
здравословното му състояние. Била изяснена самоличността му и били съставени
АУАН №200703/04.03.2019г. и АУАН № 200704/04.03.2019г. - съответно за извършени
административни нарушения по чл.98 ал.1 т.5 и по чл.119 ал.1 ЗДвП.
С първо
действие по разследването – разпит на свидетеля К.Ч.П., извършен при условията
на чл.356 ал.3 вр. ал.1 т.4 НПК, започнало бързо производство №Б-70/2019г. по
описа на РП – ***, в хода на което, в качеството на обвиняем бил привлечен Л.И.Л.
ЕГН: ********** – за престъпление по чл.270 ал.1 НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от
приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в това число:
-
показания на свидетелите К.Ч.П., В.В.К., Н.Т.Г. /л.3
– 4, л.11 – 12, л.66 – 68 от ДП, л.16 – 22 от НОХД №662/19г. по описа на РС - ***/
-
удостоверение и длъжностна характеристика във връзка
със служебното положение на мл.*** К.Ч.П. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „***“
при ОДМВР – *** /л.70 - 74 от ДП/;
-
справка за нарушител от региона на името на Л.И.Л.
/л.14 – 22 от ДП/;
-
медицински документи във връзка със здравословното
състояние на обвиняемото лице /л.26 – 57 от ДП/;
-
писмени доказателства във връзка с имущественото състояние
и трудова ангажираност на обвиняемия, изискани от ОБЩИНА ***, ОД „***“, ***, ***–
***, ***– ***, ОДМВР – *** /л.13 – 24, л.30, л.33 - 35 от делото/
-
справка от ОДМВР – *** във връзка със съхранение на
видеозапис от ВПК /л.45 от делото/;
-
характеристична справка за обвиняемото лице / л.27 от делото/;
-
справка за съдимост на обвиняемото лице /л.37 от
делото/.
Съдът
преценява, че от посочените доказателствени материали следват по
безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети от Съда и
изложени по – горе. Единственият доказателствен източник, влизащ в противоречие
с приетата и изложена по-горе фактическа обстановка са обясненията на
обвиняемия Л., дадени както по настоящото дело, така и в досъдебното производство,
и в хода на НОХД №662/19г. по описа на РС – ***. Предадени накратко, същите се
свеждат до следното – по същество, Л. не отрича, че при посочените по-горе
време и място е бил паркирал неправилно л.а. „К.Ч.П.“ с рег.№ ***, но същевременно
изтъква, че е е имал проблеми с перисталтиката и е следвало да се прибере
спешно вкъщи, предвид належащата си физиологична нужда. Преди това обаче, решил
да си купи вестник – и това била именно причината, поради която паркирал
превозното средство в зоната на пешеходна пътека, след което се отправил до
близконаходящата се „***“. Посочва, че всъщност св.П. не се легитимирал като
полицейски служител, а „притиснал“ обвиняемия при опита да влезе в собственото
си МПС. Потвърждава, че не е желаел да напусне превозното средство и че е
стискал волана, тъй като усещал належащата си физиологична нужда и изпитвал
силно неудобство; твърди, че бил уведомил полицейските служители, че има прясна
оперативна рана, но същите били непреклонни и явно не пожелали да се
поинтересуват от здравословното състояние на Л..
Съдът намира,
че от една страна, така изложената от страна на обвиняемия версия, не намира достатъчна
опора в събраните по делото доказателства – с изключение на твърденията на Л.
за сериозно здравословно положение, които се потвърждават от представените от
негова страна медицински документи, в т.ч.- Епикриза, издадена от БОЛНИЦА ***
/л.35 – 39 от ДП/, от която се установява, наред с другото, изписването на
обвиняемия на 20.02.2019г. след тежка оперативна интервенция на тънки и дебели
черва. Ето защо, влошеното здравословно състояние на Л.Л. към 04.03.2019г.
Съдът приема за установено по убедителен начин, а оттам – и твърденията за
спешни физиологични нужди, свързани с особености на перисталтиката, при
описаните събития, се ползва с достоверност, макар подобна нужда да следва
единствено от твърденията на самия Л.. От друга страна, останалите твърдяни от
страна на обвиняемия факти и обстоятелства – в т.ч. – липса на легитимация от страна
на полицейските служители, използването от тяхна страна на физическа сила
/“притискане“/ още в самото начало на ситуацията, без причина - не могат да
бъдат възприети не само поради тяхната непотвърденост, а и доколкото влизат в
пряко противоречие с показанията на трима от свидетелите по делото П., К., Г.,
които изграждат хармонична доказателствена съвкупност, не пораждат съмнение в
своята достоверност и се кредитират от Съда, не на последно място – и поради
това, че изхождат от незанитересовани спрямо изхода на наказателното
преследване, лица. Следва обаче да бъде подчертано, че не само липсват
доказателства в подкрепа на твърдяното от обвиняемия поведение от страна на
полицейските служители, но и същото, описано от обвиняемия поведение, е
логически неиздържано и видимо некоректно интерпретирано. Налага се да бъде
припомнено, че самият Л. потвърждава, че не се е подчинил на полицейските
служители да представи документите си, а впоследствие – и да излезе от
превозното средство; потвърждава, че е правоспобен, считано от 1969г. и е
наясно със задълженията си като водач, спрямо органите за контрол по ЗДвП.
Следователно, съзнавал е, че не само следва да представи изисканите от
компетентния полицейски служител документи за проверка, но и не следва да
създава пречки при извършената проверка по ЗДвП, още по-малко – да прави опит
да напусне мястото на провеждането й или да оказва каквато и да било съпротива
/пасивна или активна/, на разпорежданията на полицейските служители, дадени в
кръга на тяхната компетентност. Въпреки това, обясненията на Л., в
преобладаващата си част са насочени към оплаквания от действията на
полицейските органи, които – явно по виждане на самия обвиняем – е следвало да
преустановят извършената проверка по ЗДвП и да оставят Л. да си тръгне към къщи
– единствено, тъй като последният е отправил възражение, че е в тежко
здравословно състояние. Видно е, че с изключение на отбелязаното обстоятелство
– а именно, тежко здравословно състояние към 04.03.2019г. и изводима от същото,
особеност във физиологичните процеси на перисталтиката на Л. – в останалата си
част, обясненията на обвиняемия както пред настоящата инстанция, така и дадени
в предходни процесуални етапи, са необективни и на практика са повлияни от собственото
му убеждение за правота в ситуация, в която – както беше отбелязано - дори
самият той потвърждава липсата на такава правота: и неправилно паркиране на
МПС, и последвала съпротива и несъответно отношение към компетентни полицейски
служители, при изпълнение на задълженията им по ЗДвП. Поради това, като
доказателствен източник, обсъжданите обяснения на Л.Л. Съдът приема за
неубедителни и не им отдава вяра – освен в частта, досежно твърдяна спешна
физиологична нужда, свързана с перисталтиката, резултат от доказаното му
влошено здравословно състояние към 04.03.2019г.
На тази
основа Съдът намира, че от обективна страна, обвиняемият Л.И.Л. ЕГН: **********
е осъществил състав на престъпление по чл. 270 ал. 1 НК - на 04.03.2019 г., в
гр. ***, противозаконно пречил на орган на властта - младши автоконтрольор в сектор ***при ОД на
МВР – *** – К.Ч.П., да изпълни задълженията си /чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл.
165, ал. 2, т.1 ЗДвП/.
Престъплението
по чл.270 ал.1 НК е формално – не изисква настъпването на нарочен престъпен
резултат, а се явява довършено с изпълнителното деяние, изразяващо се в
определени форми на противозаконно поведение, които са обективно насочени към
препятстване на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен
съдебен изпълнител да изпълни своите задължения. Именно такова било поведението
на обвиняемия при процесната ситуация – от страна на мл.автоконтрольор К. П.
неколкократно му били изисквани документите за проверка по ЗДвП, но Л.Л. не
само не представил същите пред компетентния полицейски служител, а влязъл в
превозното си средство, опитал се да приведе същото в движение, дори при риск
да нарани св.П., а впоследствие – категорично отказвал да напусне автомобила,
като наред с това и физически се съпротивлявал да бъде изведен, както на св.П.,
така и на притеклия се на помощ св.В.К.. Следва да бъде напомнено, че съобразно
чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП, „Определени от
министъра на вътрешните работи служби: контролират спазването на правилата за
движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването
на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта
служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин,
осигурявайки необходимата видимост…“, а съобразно чл. 165, ал. 2, т.1 ЗДвП,
„При изпълнение на функциите си по този
закон определените от министъра на вътрешните работи служби: имат право да
спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и
свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с
управляваното превозно средство, и с извършвания превоз и със заплащането на
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата…“. Ето защо Съдът приема, че е налице съвкупност
от действия, които са в разрез с изискванията на Закона, извършени са от
обвиняемия и обективно са насочени към препятстване на младши автоконтрольор в
сектор ***при ОД на МВР – *** – К.Ч.П., да изпълни задълженията си, възложени с
разпоредбите на чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 165, ал. 2, т.1 ЗДвП.
Изпълнителното
деяние и неговият автор се установяват пряко от показанията на свидетелите К. П.,
В.К., Н.Г., Удостоверение и длъжностна характеристика във връзка със служебното
положение на мл.*** К.Ч.П.
От субективна
страна, деянието по чл.270 ал.1 НК е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемият е съзнавал, че действията му са
противоправни и обективно възпрепятстват орган на властта да изпълни
задълженията си, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици
- противозаконо създаване на пречки в очертаната насока, на орган на
властта – и е целял настъпването на същите последици. Субективната страна на
деянието се установява по несъмнен начин от горепосочените доказателствени
материали, от които се установява и неговата обективна страна.
Следователно,
извършеното от страна на обвиняемия Л.И.Л. ЕГН: ********** деяние е
съставомерно по чл.270 ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът намира вината на обвиняемия в извършване на това престъпление за
доказана по несъмнен начин.
Наред
с това Съдът намира, че спрямо обвиняемото лице са налице материалноправните
предпоставки на чл.78а НК, като същевременно не са налице пречките, посочени в
същата разпоредба. На първо място, престъплението попада в кръга на
престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК –
умишлено деяние, наказуемо с лишаване от свобода до три
години или глоба от петстотин до две хиляди лева. На второ място, обвиняемият отговаря
на изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а НК към момента на извършване на
деянието. На трето място, с деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване.
Ето
защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки обвиняемият Л.И.Л. ЕГН: **********
да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание – глоба в размер от
1000 до 5000 лева.
При
определяне на размера на наказанието, Съдът прецени обществената опасност на
деянието, личната обществена опасност на обвиняемия, оцени смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената
опасност на деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост, е
относително ниска.
Личната обществена
опасност на дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е ниска - обвиняемият
е неосъждан и спрямо него не е прилаган института на чл.78а НК. Според
представените характеристични данни, по местоживеене Л. се ползва с добро име,
липсват данни за нарушения на обществения ред, злоупотреба с алкохол или
наркотични вещества, както и за контакти с лица от активния криминален
контингент. Поради това, съвкупно преценено, личната му обществена опасност
действително се явява ниска.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства Съдът взе предвид:
-
споменатите вече добри характеристични данни;
-
възрастта на дееца /71 навършени години към датата
на деянието/;
-
тежкото здравословно състояние /в което се е намирал
към датата на деянието/.
„Чистата“
съдимост на обвиняемия е предпоставка за прилагане на института за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание и поради това, на самостоятелно основание, не следва да се цени като
смекчаващо отговорността обстоятелство.
Предвид
естеството на препятстваната полицейска проверка, а именно – по ЗДвП, Съдът
намира, че следва да цени като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието
на множество влезли в сила административни наказания за различни нарушения на
ЗДвП – доколкото същото явно демонстрира недостатъчно сериозно отношение към
правилата за движение по пътищата, а индиректно – и към контролните органи,
съблюдюващи за спазването на същите правила.
На тази
основа Съдът направи извода, че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, при относително ниска обществена опасност на деянието и ниска - на
дееца. Ето защо Съдът намира, че размерът на административното наказание глоба
следва да бъде в самия минимум, предвиден в чл.78а ал.1 НК, още повече, че от
представените данни за имущественото състояние на дееца, не може да бъде
аргументиран друг подход – налице са доказателства както за известно движимо,
така и за недвижимо имущество, но също така - и за вещни тежести върху единственото
жилище на обвиняемия, който наред с това, е пенсионер.
Въз основа на
тези съображения, Съдът призна обвиняемия Л.И.Л. ЕГН: ********** за виновен в
това, че на 04.03.2019 г., в гр. ***, противозаконно пречил на орган на
властта - младши автоконтрольор в сектор
***при ОД на МВР – *** – К.Ч.П., да изпълни задълженията си /чл. 165, ал. 1, т.
1 ЗДвП, чл. 165, ал. 2, т.1 ЗДвП/ – престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, поради
което и на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
Съдът счита,
че така определения размер на
административното наказание е достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен
и превантивен ефект върху Л.И.Л., както и възпитателен и предупредителен ефект
върху обществото.
По така
изложените мотиви, Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: