Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 135 11.10.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на четвърти октомври две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 234 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27а от Закона за закрила на детето.
Образувано е по жалба на А. М. А. от гр. З., чрез адв.
В. Д. от АК – гр. Велико Търново, срещу
Заповед № ЗД/Д-РР-070 от 26.08.2021 год. на директора на Дирекция Социално
подпомагане – Разград, с която на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал.
1, т.3 от ЗЗД е разпоредено спешно настаняване на малолетния му син М. А. А.,
роден на **.**.**** год., в семейството на В. А. Д. от гр. Р. - баба да детето по майчина линия. В жалбата се
твърди, че посочените в заповедта правни основания за издаването ѝ не
кореспондират с установените факти и обстоятелства. Административният орган не
бил отчел предходното поведение на
бабата на детето- В. Д. Също така се излагат доводи, че административният орган
не се е съобразил с решение № 260012/10.06.2021г., постановено по гр. дело № 34/2020г. по описа
на Районен съд - Елена, влязло в законна сила на 09.07.2021г., с което
родителските права върху детето М. са предоставени на бащата – оспорващия А.,
както и че в това съдебно решение е посочено, че той се подпомага от родителите
си при отглеждане на детето. Също така се твърди, че не е налице трайна
невъзможност оспорващият да отглежда детето М. От съда се иска да отмени
оспореното решение. Претендира се присъждане на деловодните разноски
Ответникът по оспорването – директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“- Разград, чрез процесуалния си представител – старши
юрисконсулт С. И., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я
отхвърли.
Заинтересованата страна – С. М. А., не се явява, не
изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Детето М. А. А. е родено на **.**.**** от брака на С.
М. А. и А. М. А., като за майката детето
е второ по ред. Майката има
по-голяма дъщеря от предишна връзка – С. И. П., родена на **.**.**** год. До 2012 год. детето живее с родителите си в гр. Златарица, като през този период между
родителите на детето имало чести конфликти със събирания и раздели. През 2012
год. майката С. А. заедно с децата си се
премества да живее в гр. Разград при майка си – В. А. Д., която полагала
основните грижи за детето М.
Преди
постъпване на М. в I клас през 2016
год. майката и децата отново се преместват да живеят в гр. Златарица. През м.
ноември 2016 год. оспорващият А. А. заминал
за ФРГермания да работи, като
през м. февруари 2017 год. при него отишла и майката на детето. Грижите за
детето М. и сестра му С. били възложени по съгласие на двамата родители на
бабата по майчина линия – В. Д.
През м. декември 2019 год. пред Разградския районен
съд е образувано гр.дело № 2418/219 год. по описа на Районен съд Разград по
искова молба на С. А. с правно основание
чл. 49 от СК – иск за развод. Във връзка с възражение за подсъдност, направено
от ответника по иска - А. А. – оспорващ по настоящото дело,
производството е продължило пред Районен съд
гр. Елена по гр.д. № 34/2020
год. От протокол от 30.03.3020 год. по гр.д. № 34/2020 год. на
РС Елена /л.50/ е видно, че оспорващият
А. и майката С. А. са се споразумели детето М. да живее при баба си по майчина
линия в гр. Разград. По същото са представени множество социални доклади от Дирекция
„Социално подпомагане” – Разград и Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Елена,
от които се установява, че детето М. завършва успешно учебната 2019/2020 год. в
Основно училище „Отец Паисий” гр. Разград. Установява се, че за детето има
добри битови и жилищни условия и в гр. Златарица, и в гр. Разград, като за
грижите за него помагат бабите му по бащина и по майчина линия. И в двата града детето има роднински кръг, с
който общува, има приятелски кръг и в
квартала, в който живее, и в училище.
На 14.05.2020 год. оспорващият е подал сигнал в Д ”СП”
– Разград, че детето М. живее при баба си по майчина линия в гр. Разград, която
го оставяла често сам в къщи през нощта.
По повод на сигнала е изготвен доклад за оценка /л.35 – 36/ в заключение
на който е посочено, че детето М. е дете лишено от родителска грижа, въвлечено
в междуродителски конфликт и е отворен случай за детето. Проведени са срещи с
детето / протокол л. 39/ и с бабата на
детето В. Д. /протокол л. 40/, която е
подписала и декларация по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД, че е съгласна да се грижи за
внука си М. Във връзка със сигнала е извършено проучване на бащата А. А.
/л.43/, което завършва със заключение, че той притежава необходимите личностни
качества и материална обезпеченост по отношение полагане на пълноценни грижи за
сина си в семейна среда. А. е подписал
заявление, че желае да отглежда
сина си М. От социален доклад от 28.10.2020 год. /л.63/ и Протокол от преглед и
оценка на случая /л.64/ е видно, че към онзи момент детето М. се отглежда в семейна среда от бащата, с когото поддържа
добри отношения, и с роднините от разширеното семейство, поддържа контакти с
майка си и членовете на разширеното семейство по майчина линия и поради
отпадане на риска случаят следва да бъде затворен.
С решение № 260012/10.06.2021г.,
постановено по гр. дело № 34/2020г. по описа на Районен съд - Елена, влязло в
законна сила на 09.07.2021г., родителските права върху детето М. са
предоставени на бащата – оспорващия А., а на майката – С. А. е определен режим
на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден с преспиване, както и
един месец през лятото, когато бащата не
е в платен отпуск.
На 29.07.2021 год. в Д „СП” –
Разград е постъпило заявление от С. А. /л.31 от адм.д. 577/2021 г./, в което
сочи, че от 2017 год. живее и работи в Германия. Родителските права на детето М. А. със съдебно решение са дадени на бащата на детето от 09.07.2021 год. На 29.07.2021
год. тя установила, че бащата е напуснал България за неопределен период от
време. Тя също трябва да замине за Германия и детето остава без родителска
грижа. Заявлението е заведено като
сигнал под № СИГ/Д-РР/216 от 29.07.2021 год.
От проведена среща на социален работник със С. А., бабата В. Д. и детето
М. / протокол л. 30 от адм.д. 577/2021 г / е видно, че С. А. се е върнала в
България на 07.07.2021 год. за отпуск от 3 седмици. На 09.07.2021 год. е
посетила гр. Златарица, за да отпразнува рождените дни на децата си. На
15.07.2021 год. е пристигнала с децата в гр. Разград и отиват на почивка в гр.
Поморие. На 29.07.2021 год. отишла в гр. Златарица, за да върне детето на бащата.
Установила, че оспорващият А. е заминал за Германия за неопределено време. Извършена е оценка на сигнала, съгласно
доклад от 03.08.2021 год. /л.27-29 от адм.д. 577/2021 г /, който констатира, че
към момента на изготвяне на доклада детето е лишено от родителски грижи. Родителите са в Германия. В телефонен
разговор от 29.07.2021 год. със социален работник от Д „СП” – Разград
оспорващият А. е потвърдил, че се намира във ФР Германия. Социалният работник
предлага да бъде отворен случай за детето с цел защита на най-добрия му интерес. Във връзка със сигнала от Д „СП” гр. Елена е
предоставена информация по случая
/л.21-22 от адм.д. 577/2021 г /, в която е посочено, че на 10.08.2021 год. е
проведен разговор с А., който обяснил, че от 09.07.2021 год. детето М.
пребивава в семейната среда на майката, както и че той се намира във ФР
Германия. Извършено е социално проучване на бабата и дядото по бащина линия – М. М. и М. Б.
Установено е, че М. М. разполага с нужния капацитет, със средства и финансова
обезпеченост, както и с подходящи жилищни условия за обгрижване на детето М. Двамата са
подписали декларации / л.23,24 от адм.д. 577/2021 г./, че са съгласни детето М.
да бъде настанено в семейството им. Извършено е и социално проучване на В. Д. –
бабата по майчина линия на детето, относно възможността за полагане на грижи за
дете. Съгласно доклад от 26.08.2021 год. /л. 20 от адм.д. 577/2021 г./ тя е в
добро здравословно състояние, не страда от хронични заболявания, работи в завод
за домакинско стъкло „Шишеджам”, гр. Търговище на смени и не изпитва финансови
и материални затруднения. Разполага с
подходящи за отглеждане хигиенно-битови условия и достатъчно лично пространство
за всеки член от домакинството и е годна да
полага грижи за внука си. Желае да се грижи за детето М. А., за което е
попълнила декларация по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД /л.26 от адм.д. 577/2021 г /
По случая е изготвен доклад за оценка и предприемане на мярка за
закрила на дете от 26.08.2021 год. /л.17-19 от адм.д. 577/2021 г. /. Констатирано е, че към момента на изготвяне
на доклада детето М. е лишено от родителски грижи. Родителите са разведени и са в крайно влошени отношения. Родителските права по отношение на детето са предоставени на
бащата. Към момента детето М. се отглежда
от бабата по майчина линия В. Д. Майката живее и работи в Германия, а бащата
също е напуснал страната с цел трудова дейност.
Направен е извод, че е необходимо да бъде предприета мярка за закрила
чрез настаняване извън семейството, а именно – настаняване на детето М. А. в
семейството на роднини и близки – в семейството на бабата по майчина линия – В.
Д. по административен и съдебен ред.
Изготвен е план за действие /л.15-16 от адм.д. 577/2021 г. /, както и
индивидуална оценка на потребностите /л. 13 от адм.д. 577/2021 г./ .
Въз основа на социалния доклад
директорът на Дирекция „Социално подпомагане”- Разград издал Заповед № ЗД/Д-РР-070 от 26.08.2021 год., предмет на
настоящото оспорване. Заповедта е
връчена на оспорващия на 31.08.2021 год., а жалбата срещу нея е подадена
на 10.09.2021 год. чрез лицензиран пощенски оператор, съгласно пощенското
клеймо върху плика /л.7 от адм.д. 577/2021 год. на АС Велико Търново/. Дирекция
„Социално подпомагане“ е предявила искане по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД пред Районен съд
Разград. По същото има образувано
гражданско дело № 20213330102020, което
е насрочено за 02.11.2021 год.
В съдебно заседание бяха разпитани като свидетели М. М. - баба на
детето по бащина линия и М. И. –
социален работник по случая.
Свидетелката М. обяснява, че това лято С. си дошла в
отпуск. В годината си идвала за по 10-15 дни. Дошла за рождените дни на двете деца - на 9-ти и
10-ти. Дошла у тях и всички заедно
отишли в гр. Елена. Ходили на басейн. Като казвала всички, имала предвид
– бащата, майката и двете деца. От гр. Елена се върнали и се отбили у тях.
Поговорили и С. казала, че взема М. и дъщеря си. Казала, че двете деца ще си
празнуват рождените дни в Разград заедно с приятели. С. съобразно решението по
развода имала право да взема детето. В гр. Разград отишли само майката с двете деца. А. заминал за
Германия на 25-ти или 26.07.2021 г. По принцип той отивал за два месеца и се
връщал. С. трябвало да върне детето на 15.08.2021 г., но тя не го връща.
Свидетелката сочи, че когато С. и М. са идвали в гр. Златарица да го върне на
баща му, не са я потърсили. Синът и А. се обадил по телефона на 30.08.2021 г. и
от него разбрала, че С. му се е обадила по телефона и му казала, че идвала в
гр. Златарица, за да остави детето. Синът ми още е в Германия. До Нова година
ще е там. Във връзка с този случай
социалните два пъти са идвали при нея. Пред тях е декларирала, че може да се
грижи за детето. Към детето изпитва много големи чувства. Мъка ѝ е,
защото той тук /има предвид гр. Разград/ е без надзор. При нея имало малко
повече дисциплина. В 21 – 22:30 часа трябва да си легнат, защото са на училище.
А тук, понеже В. работи в гр. Търговище и работи на смени – дневни и нощни, децата
са сами на 8-мия етаж. Била притеснена за детето. То било много стресирано. Отнело
време докато го предразположат и утешат.
Сега не знаела какво става. Просто желае
внукът ѝ да се върне. Всичко дава на внуците си. Обича ги от душа. Иска
да са добре.
Свидетелката И. обяснява, че в края на месец
юли, на 29-ти, в Отдел „Закрила на детето“
постъпва писмен сигнал от майката, която посочва, че след като е
осъществила режима на лични контакти с детето, определен в съдебното решение,
го връща в гр. Златарица, където се установява, че бащата е в чужбина. Тя търси
съдействие от служителите в Отдел „Закрила на детето“ в гр. Златарица, които я
насочват към Отдел „Закрила на детето“ – Разград. В края на месец август е
предприета мярка за закрила спрямо М., тъй като същият е без родителска грижа. В
момента детето живее с бабата по майчина линия и учи в ОУ „Отец Паисий“, което
е в близост до дома. Има избран личен лекар.
Бабата работи в гр. Търговище в предприятие „Шише джам”. Работи на
смени, като понякога се случва да има и нощни смени. Но има кой да се грижи за
детето и то не остава само. Съседка, с която са близки, се грижи за детето.
Детето я познава още от преди това, когато е живяло в гр. Разград. Тази жена
също е помагала и преди това.
С бащата е разговаряно по телефон от
предишния служител, който е работил по случая, преди да бъде предприета мярката
за закрила. Има предвид настоящия случай. Той не е идвал в отдела след като била
предприета мярката. По телефона лично тя
не го е търсила. С него е разговаряно по телефона на 29-ти. Същият ден, когато майката е подала сигнала е
проведен телефонен разговор с бащата. По време на телефонния разговор той
потвърждава подадената информация, че към момента е в Германия, за да работи и
да осигурява средства за отглеждане и възпитание на сина си. Колегите от гр. Златарица са разговаряли с
него на 10-ти август и се установява, че той от около две седмици, към средата
на месец юли пребивава в Германия с цел трудова заетост. Разказал е как са празнували
рождения ден на М. и после, че М. е тръгнал с майка си за гр. Разград. Правено е изследване на бабата по бащина
линия. Искано е проучване, което е постъпило в Д „СП” – Разград на 12-ти
август. И за двете баби има становища, че притежават необходимия капацитет и
могат да полагат грижи за детето.
Преценката, че на баба В. трябва да се даде детето е на Отдел „Закрила
на детето“ – Разград, тъй като към момента на постановяване на заповедта и
вземане на решенията детето е било в гр. Разград. С детето също са провеждани разговори.
Неговото желание било да остане в гр. Разград.
Запозната е, че има решение по гражданско дело на Районен съд – Елена,
относно родителските права. Под внимание
било взето това, че детето е без родителска грижа, независимо, че има съдебно
решение на кой са възложени родителските права.
Съдът
изслуша детето М., който обяснява, че на 15.07.2021 год. дошъл с майка си в гр.
Разград. До тогава живеел с баща си в гр. Златарица. Живеел в къщата на дядо си
заедно с баща си и дядо си. Баба му и двамата му братовчеди живеят заедно близо
до тях. Завършил пети клас в училището в гр. Златарица. Имал приятели и в
училището, и в квартала. Сега живее в гр. Разград при баба си, заедно със
сестра си. Жилището е апартамент с хол, две стаи и кухня. Ходи на училище в
близкото училище. Баба му / В. Д./
работи в „Шишеджам”/. Два пъти в
седмицата имала вечерни смени, но когато я нямало за тях се грижела баба Ф.,
която живее в съседния апартамент. Той познавал баба Ф. и се разбирал с нея. В
гр. Разград живеел от малък. Имал приятели и в училище, и в квартала. Чувствал
се добре тук. През последните една две години никой не е отправял заплахи или
упражнявал насилие над него. В гр. Златарица баща му работел през деня.
Понякога ходел и при баба си, която му готвела. Понякога баща му не се грижел
за него и той се грижел за себе си, тъй както баща му бил на работа, или пък излизал.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от
надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК е процесуално допустима.
Оспорената заповед е валиден
административен акт. Тя е постановена от
компетентен орган – директора на дирекция „Социално подпомагане” - Разград,
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЗД във вр. с § 1, т. 15 от ДР на ЗЗД.
Същата е в писмена форма, съдържа ясни и конкретни фактически и правни основания
въз основа на които е постановена, както и реквизитите, посочени в чл. 59, ал.
2 от АПК.
При постановяването ѝ
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Административният орган е изяснил фактическите обстоятелства в пълнота. При
постановяване на заповедта е взел предвид всички събрани по преписката доказателства, в т.ч. е взел
предвид и постановеното от Районен съд гр. Елена съдебно решение относно
упражняването на родителските права върху детето М. Спазена е процедурата по
чл. 14-17 от ППЗЗД, както и чл. 27, ал. 3 от ЗЗД. Съдът не споделя становището
на оспорващия, че е допуснато нарушение на чл. 26 от АПК. Същият е уведомен по телефона още на
29.07.2021 год. за постъпилия в Д „СП”
сигнал във връзка с детето му. С
оглед на обстоятелството, че оспорващият се е намирал и все още се намира във
ФР Германия, няма как лично той да се запознае с материалите по преписката.
Въпрос на негова преценка е било да упълномощи процесуален представител в
производството пред административния орган.
С оглед на изложеното съдът
намира, че административният орган не е допуснал нарушение на чл. 26, чл. 34 и
чл. 35 от АПК, както твърди оспорващият.
По отношение на материалната
законосъобразност на оспорената заповед и съответствието ѝ с целта на
закона, съдът намира следното:
Предприетата мярка за
закрила "Настаняване на дете в семейство на роднини и близки" е
предвидена в чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Основанията за прилагане на тази
мярка са посочени в чл. 25, ал. 1, т. 1
от ЗЗД, като в конкретният случай е приложена
т. 3, съгласно която извън семейството може да бъде настанено дете,
чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да
го отглеждат.
Съдът счита тези нормативни
основания за осъществени, предвид безспорния факт, че майката и бащата на детето се намират в чужбина.
Майката от 2017 год., а бащата- от края на м. юли 2021 год. От показанията на бабата на детето по бащина
линия се установява, че бащата ще бъде във ФРГ до Нова година. С оглед на
обстоятелството, че оспорващият, като баща, на когото със съдебно решение са предоставени родителските права на детето
М., до края на годината ще отсъства от
страната, съдът намира, че и за него е
налице трайна невъзможност да отглежда детето.
Предвид гореизложеното съдът
счита заповедта за съответстваща на материалния закон към датата на издаването.
Като взе предвид, че детето
М. преобладаващо е живяло с баба си по майчина линия в гр. Разград, записан е да учи в близкото училище, има
приятелски кръг както в училище, така и в квартала, в който живее и сега се
чувства добре по неговите обяснения, съдът приема за обосновано, че най-добрият
интерес на детето към настоящия момент е да остане да живее в семейството на В.
Д. – баба по майчина линия със срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето, където е временно настанено с процесната
заповед. По делото безспорно е установено, че В. Д. е в добро
здравословно състояние, не изпитва финансови и материални затруднения,
разполага с подходящи за отглеждане хигиенно-битови условия и достатъчно лично
пространство за всеки член от домакинството и е годна да полага грижи за внука си. Тя изрично е
заявила, че желае да се грижи за детето М. А., за което е попълнила и
съответната декларация.
Наложената мярка по чл. 4,
ал. 1, т. 2 ЗЗД е с временен и
обезпечителен характер, което обосновава нейната незабавност. Тази мярка
се прилага само до произнасяне на
компетентния съд в производството по чл. 28 ЗЗД, което следва да приключи в
съкратените срокове, предвидени там. Целта ѝ не е прекъсването на
връзката между детето и родителите му, а постигането на максимална защита на
интересите на детето, които са поставени и от националното и международното
законодателство над тези на родителите му. В разпоредбите на чл. 3, т. 3 от ЗЗД, чл. 3 от Конвенцията за правата на детето и в
чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз е залегнал принципът, че във всички действия и актове
спрямо децата приоритет има техният висш интерес. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД най – добрият
интерес на детето се преценява както с оглед неговите желания и чувства,
физическите, психическите и емоционалните му потребности, така и с оглед
способността на родителите да се грижат за него. Майката на детето е трайно в
чужбина, което безспорно е известно на бащата. След като в настоящото производство
е установено, че бащата на детето – оспорващ по настоящото дело въпреки, че е
знаел, че детето М. ще бъде при майка си най-много до средата на м. август 2021
год., съгласно режима на лични отношения по съдебното решение, е заминал също в
чужбина за продължителен период – до Нова година, то с оглед защитата на интереса
на детето правилно е приложена временната мярка за закрила. С оглед на това
съдът приема, че е спазена и преследваната от закона цел, а именно своевременно
и достатъчно ефективно да се защитят правата и интересите на детето.
Съдът намира твърдението на
оспорващия, че постановеното от Районен съд гр.Елена решение, с което
родителските права върху детето М. са възложени на него, препятства прилагането
на процесната мярка за закрила и че административният орган не се е съобразил с
него, за неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 10 от ЗЗД,
това решение не препятства предприемането на мерки за закрила на детето
по ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в
чл. 146 от АПК, изискващи нейната отмяна, поради което оспорването, като
неоснователно, следва да се отхвърли.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на А. М. А. от гр. З., срещу Заповед № ЗД/Д-РР-070 от 26.08.2021 год. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Разград
Решението може да се
обжалва с касационна жалба в 14- дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд.
Съдия: /п/