№ 33142
*************, 06.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20211110153085 по описа за 2021 година
Делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № *********** г. на
******** срещу *****************, с която е предявен иск прогласяване за
относително недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на *************,
одобрени със Заповед № ************** г. на Изпълнителния директор на *****, с
адрес: **************, който самостоятелен обект се намира в сграда с
идентификатор ****************, който договор е обективиран в Нотариален акт №
***************, дело № ************
В исковата си молба и в последващи уточнителни молби от 07.01.2022 г. и
13.10.2022 г. ищецът поддържа, че притежава по наследство и завещание ½ ид. ч. от
процесния имот и че ответниците са собственици на останалата ½ ид. ч., като след
смъртта на баща му през м.02.2020 г. двете започнали да държат изцяло процесния
имот, без да допускат ищеца до него. Излага твърдения, че с договор за дарение от
13.03.2020 г. ******** дарила собствената си ¼ ид. ч. от имота на ********, макар и
двете да знаели за извършеното в полза на ищеца завещание. Ищецът счита, че с така
извършеното дарение се накърнява притежаваната от него идеална част и ответниците
се опитват да го увредят, като намалят квотата му в съсобствеността до ¼ ид. ч.
При така изложените твърдения и като има предвид направените възражения в
депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, съдът прима, че е
предявен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като същият е недопустим, поради
следните съображения:
На първо място, от депозираната искова молба и последващите уточнителни
молби не може да се извлече активната процесуална легитимация на ищеца, тъй като
същият не обосновава качеството си на кредитор, притежаващ конкретно вземане
спрямо ответника ******** – ******** иска по чл. 135 ЗЗД се упражнява едно
преобразуващо право, което има за цел да запази от намаляване имуществото на
длъжника и да го подготви за принудително изпълнение. Уважаването на този иск няма
вещни последици, тъй като сделката се обявява за относително недействителна само в
отношенията между кредитора и длъжника. В настоящия случай не се установява
ищецът да има правен интерес от обявяване на договора за дарение за относително
недействителен, тъй като не твърди да притежава вземане, което евентуално да бъде
1
удовлетворено чрез принудително изпълнение върху ¼ ид. ч. от процесния имот, при
връщането й в патримониума на ответница ****** в отношенията й с ищеца. Върху
тази ¼ ид. ч. ищецът не би имал права, поради което не може да се поддържа, че ще
има възможност да удовлетвори свое непарично вземане чрез въвод във владение в нея.
Не би могло да се обоснове извод и, че ищецът извежда качеството си на
кредитор, упражнявайки потестативното право по чл. 30 от ЗН, доколкото липсват
твърдения за завещателни или дарствени разпореждания от страна на неговия
наследодател в полза на първата ответница, като общото посочване на фактическият
състав на чл. 30 ЗН не би могъл да промени този извод на съда.
От друга страна, настоящият състав намира, че ищецът не е навел и конкретни
фактически твърдения за действия на длъжника, които го увреждат. В този смисъл
следва да се посочи, че изложеното от ищеца е вътрешно противоречиво, тъй като от
една страна твърди, че притежава ½ ид. ч. от процесния имот, а от друга страна сочи,
че същата е накърнена с извършеното от ответницата ****** дарение на собствената й
¼ ид. ч. – т.е., по същество ищецът не посочва действия на длъжника, които да са
увреждащи, защото така изложените твърдения не сочат на засягане на притежавано от
ищеца право.
На последно място, съдът приема, че за ищеца не е налице правен интерес от
този иск, тъй като твърди да му е накърнено правото на собственост върху
притежаваната от него идеална част върху процесния имот. Както се посочи, искът по
чл. 135 ЗЗД няма вещно действие, поради което не е в състояние да даде търсената от
ищеца защита на нарушеното му материално право на собственост. Защита на
собствеността, в зависимост от търсения обем, следва да се осъществи с установителен
иск за собственост, с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, или с негаторен иск по чл.
109 ЗС. В настоящия случай на съда е служебно известно, че между страните е налице
висящо производство за делба на процесния имот, по гр. д. № ****** г. по описа на
СРС, 54 състав. Именно в това производство ще се установят правата на страните
върху имота, поради което настоящото дело се явява процесуално недопустимо и
следва да бъде прекратено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответниците имат право на разноски, за
присъждането на които са направили искане в отговора на исковата молба.
Доказателства за реално сторени разноски са представени единствено от ответницата
************, като в договора за правна защита и съдействие на л. 53 от делото е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и е посочено, че същото е
заплатено в брой на адвоката, за което договорът има характер на разписка. Поради
изложените съображения ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
******** сторените от последната разноски в размер на 500 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № ******* г. по описа на СРС, 157
състав, образувано въз основа на искова молба с вх. № *********** г. на ********
срещу *****************, с която е предявен иск прогласяване за относително
недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение на недвижим имот,
2
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на *************, одобрени със
Заповед № ************** г. на Изпълнителния директор на *****, с адрес:
**************, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор
****************, който договор е обективиран в Нотариален акт №
***************, дело № ************.
ОСЪЖДА ********, ЕГН: **********, адрес: *************,
****************, да заплати на ************, ЕГН: **********, адрес:
*************, **************, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 500 лв.,
представляваща разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3