Р Е Ш
Е Н И Е
Номер1844 от 01.11.2019г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на първи
октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 500 по описа за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „А.“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл. 113, вх. 1, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя К. Д. Андонов против Заповед № 251/ 05.02.2019 год. на Заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас. С оспорения административен акт, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж: „Едноетажна постройка с размери 4,20/3,20 – Обект № 3 по схема“, изпълнен от тухлена зидария, покрив с дървена конструкция, покрит с хидроизолационен материал, построен в поземлен имот с идентификатор 07079.653.201 по КК на гр. Бургас, представляващ УПИ ХХІ-8, кв. 142 по плана на ж.к. „Меден рудник“ гр. Бургас, извършен от „А.“ ООД.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен адв. П.К. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни писмени доказателства, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Заместник кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ („СИРР“) при Община Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Станимир Д. оспорва жалбата като неоснователна, представя допълнителни писмени доказателства и формулира искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото, като
съобрази исканията, становищата и доводите на страните и като се основа на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице – адресат на заповедта с правен интерес от обжалването, в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Същата отговаря на формалните изисквания за съдържание и реквизити, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество, съда намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че А. Н. Г. и Н. А. Г. са собственици на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 07079.653.201 по КККР на гр. Бургас, идентичен с УПИ ХХІ-8, кв. 142 по плана на ж.р. „Меден рудник“ гр. Бургас, целия имот с площ от 559 кв.м.
На 19.03.2012 год. между А. Н. Г. и Н. А. Г., от една страна като наемодател и Кристиан Д. Андонов, в качеството му на представляващ фирма „А.“ ООД от друга страна като наемател е сключен договор за наем, по силата на който, наемодателя отдава под наем на наемателя собствения си недвижим имот – 547/559 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор 07079.653.201 по КККР на гр. Бургас. Срокът на договора е пет години, с опция за продължаването му за още пет години. На същата дата – 19.03.2012 год. Атанас и Никола Георгиеви са упълномощили Ж. Д. Андонов и К. Д. Андонов да ги представляват пред изчерпателно изброени общински и държавни органи и организации, както и пред физически и юридически лица, като им предоставят правото да извършват всякакви правни и фактически действия във връзка с извършването на необходимото строителство и монтаж на съоръжения – автомивка и павилиони в дворното място с площ от 559 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор 07079.653.201 по КККР на гр. Бургас.
Във връзка с така предоставените права, със Заявление вх. № 70-00-1103/ 04.06.2012 год. дружеството „А.“ ООД е поискало от Териториална дирекция (ТД) „Възраждане“ при Община Бургас издаване на разрешение за поставяне на временен преместваем търговски обект, съгласно чл. 56 от ЗУТ, а именно 6 броя павилиони за търговия с промишлени стоки за времето от 01.06.2012 год. до 01.06.2015 год. Във връзка с така депозираното заявление, приложените към него документи и като е приел, че са изпълнени законовите предпоставки, Директора на ТД „Възраждане“ е постановил Разрешение № ІІІзона-000699/13.06.2012 год., по силата на което, на основание чл. 56 от ЗУТ разрешава на дружеството „А.“ ООД да постави в к-с „Меден рудник“, УПИ ХХІ-8, кв. 142, р.ц., временен преместваем обект – павилиони 6 броя по 12 кв.м. – общо 72 кв.м. за промишлени стоки, като е посочено, че разрешението се издава за срок от 01.06.2012 год. до 01.06.2015 год. От приложеното по делото Разрешение № ІІІзона-001228/11.08.2015 год. на Директора на „ЦАУ Възраждане“ при Община Бургас се установява, че срока за поставяне на посочените преместваеми обекти е удължен от 01.06.2015 год. до 01.06.2018 год.
Междувременно, на 21.07.2012 год. Ж. Д. Андонов и К. Д. Андонов, като пълномощници на собствениците А. Н. Г. и Н. А. Г., в качеството им на инвеститори са сключили договор с Нина Светлозарова Димова, в качеството й на изпълнител, по силата на който, инвеститорите възлагат, а изпълнителя приема да ръководи техническите работи на обект: „Временен обект – автомивка“, находящ се в ПИ 07079.653.201, УПИ ХХІ-8, кв. 142 по плана на к-с „Меден рудник“. Във връзка с така възложеното и след извършване на необходимите действия по проектиране е издадено Разрешение за строеж № В-20/ 06.07.2012 год. за: „Временен строеж-автомивка“, издадено на името на собствениците А. Н. . и Н. А. Г.. След реализиране на разрешеното строителство е издадено и Удостоверение за въвеждането му в експлоатация № 223/19.12.2012 год.
Към 19.03.2017 год., след изтичане на 5-годишния срок на договора за наем, между страните не се е постигнало съгласие за продължаването му, поради което, собствениците на поземления имот са поискали неговото освобождаване, а наемателите са поискали заплащане на направените от тях подобрения в имота. Във връзка с така заявените от двете страни претенции е образуван и съдебен спор, който към настоящия момент не е приключил с влязъл в сила съдебен акт.
На 15.08.2018г. Атанас Георгиев е депозирал в Община Бургас молба с вх. № 94-01-18231/4/15.08.2018 год. в която е заявил искане за извършване на проверка и установяване на реализирано незаконно строителство в собствения му поземлен имот. Във връзка с така депозираната молба, на 11.09.2018 година, специалисти от Община Бургас са извършили проверка на поземления имот с идентификатор 07079.653.201 по КК на град Бургас, представляващ УПИ XXI – 8 в кв. 142 по плана на ж.к. „Меден рудник“, резултатите от която проверка са обективирани в Констативен протокол № 105В/11.09.2018 год. В цитирания протокол са описани наличните документи – за правото на собственост върху поземления имот, сключения наемен договор, както и издаденото на Ж. и К. А. пълномощно. По отношение на сградите са описани издадените разрешения за поставяне, както и издаденото разрешение за строеж и въвеждане на строежа в експлоатация. В протокола е направено и описание на установените на място обекти, като по отношение на процесния обект под № 3 от схемата е направено следното описание: едноетажна постройка с размери 4,20м./3,20м., изпълнена от тухлена зидария, покрив с дървена конструкция, покрит с хидроизолационен материал. Постройката е трайно свързана с терена, електрифицирана и водоснабдена. Към момента на проверката се използва като магазин за цветя от „Ю-АЛ“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес за кореспонденция гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 6, ет. 2.
Подалият сигнала за незаконно строителство Атанас Георгиев е подал последваща молба с вх. № 94-01-18231/4/15.08.2018г., въз основа на която служителите при Община Бургас са извършили на 01.11.2018 год. нова проверка на поземления имот, резултатите от която са обективирани в Констативен акт № 78В/01.11.2018 год. В така съставения констативен акт е отразено, че в хода на тази проверката е установено, че в поземления имот на Георгиев наемателят „А.“ ООД е изградил обект № 3 по изготвената схема, представляващ едноетажна постройка с размери 4,20м/3,20м., изпълнена от тухлена зидария, покрив с дървена конструкция, покрит с хидроизолационен материал. Постройката е трайно свързана с терена, електрифицирана и водоснабдена. Към момента на проверката се използва като магазин за цветя от „Ю-АЛ“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес за кореспонденция гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 6, ет. 2. Вписана е констатацията, че за описания обект няма одобрени проекти, разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия и ниво. Строежът е категоризиран като „пета категория“, съгласно чл. 10 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовите строежи и чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. В протокола е вписана и констатацията че строежът е без одобрени проекти и без разрешение за строеж, което е квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ.
Така съставения констативен акт е бил изпратен на дружеството с писмо, което е редовно получено от представляващия К. Андонов на 14.11.2018 год. Видно от приложения по делото от акт за резултатите от обявяване на КА № 78В/01.11.2018 год., в законоустановения срок от страна на дружеството не е постъпило възражение срещу констатациите.
Въз основа на констатациите, обективирани в констативния акт и на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, Зам.-кмета по „СИРР“ при Община Бургас е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № 251/05.02.2019 год. с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „Едноетажна постройка с размери 4,20/3,20 – Обект № 3 по схема“, изпълнен от тухлена зидария, покрив с дървена конструкция, покрит с хидроизолационен материал, построен в поземлен имот с идентификатор 07079.653.201 по КК на гр. Бургас, представляващ УПИ ХХІ-8, кв. 142 по плана на ж.к. „Меден рудник“ гр. Бургас, извършен от „А.“ ООД. От приложеното по делото известие за доставяне се установява, че заповедта е редовно връчена на представляващия дружеството на 13.02.2019 год.
Недоволен от така постановената заповед, дружеството жалбоподател е оспорило същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и е материално незаконосъобразна. Жалбоподателят счита, че не може да бъде сочен като възложител, защото не е собственик или лице, на което е учредявано право на строеж, нито е имал такова право по закон. Твърди се също, че всички строителни дейности в поземления имот са извършвани от физическите лица Ж. и К. А., от името и за сметка на собствениците на имота – А. Г. и Н. Г., въз основа на упълномощаване с пълномощно рег. № 980 от 19.03.2012г. Заявено е също, че търговското дружество „А.“ ООД е единствено наемател на поземления имот, а договорът за наем изтекъл през 2017 година, като дружеството е разполагало единствено с преместваеми обекти за този период. В този смисъл е развита тезата, че след като дружеството е било отстранено от имота, след прекратяване на наемното правоотношение, то е възпрепятствано от наемодателите да премахне изградените обекти, в това число и процесния. Възразява, че след като за обекта има издадени разрешения за поставяне на преместваеми обекти, производството по чл. 225а от ЗУТ е неприложимо, а административният орган е следвало да проведе производство по чл.57а от ЗУТ. В представените писмени бележки по съществото на спора, от страна на процесуалния представител отново е заявено твърдението, че неправилно и незаконосъобразно дружеството „А.“ ООД е вписано като адресат на заповедта и на него е вменено задължението за премахване на незаконния строеж, тъй като дружеството не е реализирало строителството на обекта.
След анализ на така
установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че оспорената
заповед за премахване на незаконен строеж е постановена от компетентен
административен орган, в съответствие с относимите административнопроизводствени
правила и при правилно приложение на материалния закон. Мотивите в подкрепа на
този извод са следните:
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. По делото е представена Заповед № 490/28.02.2018 год. на Кмета на Община Бургас, по силата на която, същия е делегирал на Заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ правомощията си по ЗУТ, в т.ч. в т. 21 и да издава заповеди по премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл, оспорената заповед е постановена от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия.
Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. От приложения Констативен акт № 78В/01.11.2018 год. съставен от служители в отдел „БКСВЕ“ при Община Бургас се установява, че така указания ред е спазен. Съдът намира, че Констативния акт е съставен в съответствие с административнопроизводствените правила от компетентните за това длъжностни лица, определени от Кмета на Община Бургас. Въз основа на така съставения констативен акт е постановена и оспорената заповед.
Предвид горното, съда приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.
Анализът на събраните в хода на съдебното дирене доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка обосновава извод, че в случая оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон.
В разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на понятието „строежи“, съгласно което, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74 ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Съпоставката на характеристиките на процесния обект с тези, дадени в легалното определение показва, че същия отговаря на критериите за „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ – същият е трайно прикрепен и по своята същност и конструктивни особености е надземна сграда с тухлени зидове и дървена покривна конструкция. Правилно административния орган е определил, че строежа е V категория съобразно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ, което от своя страна обуславя и компетентността на административния орган.
В мотивите на оспорената заповед е прието нарушавате на нормите на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а според чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. От събраните както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното дирене доказателства се установява, че за процесния обект не е издавано разрешение за строеж, както и строежът е без одобрени инвестиционни проекти. Следва да се посочи и обстоятелството, че и жалбоподателят не твърди, нито ангажира доказателства че описаният в обжалваната заповед незаконен строеж притежава разрешение за строеж.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал. 2, или на части от тях. В нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е указано, че строеж или части от него са незаконни, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. В този смисъл, след като за изграждането на строежа не е издадено надлежно разрешение и същият е без одобрени инвестиционни проекти, то той се явява незаконен и подлежи на премахване.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателят, че неправилно и незаконосъобразно „А.“ ООД е посочено като адресат на заповедта.
От нормите на чл. 225а, ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ може да се направи извод, че адресат на заповедта следва да бъде извършителя на строежа. От друга страна в нормата на § 3 от ДР на Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или части от тях на територията на община Бургас (Наредбата) е очертан кръга на адресатите на заповедите за премахване на незаконните строежи и съгласно този текст, „адресат/адресати на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственика на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. По мнение на настоящия съдебен състав, предвид така цитираните правни норми се налага извод, че производството по чл. 225а от ЗУТ се развива между административния орган и кръга от лица, изчерпателно очертан от § 3 от ДР на Наредбата.
В случая, противно на заявеното в жалбата твърдение, от събраните по делото доказателства се обосновава извод, че именно дружеството „А.“ ООД е извършителя на незаконния строеж. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:
В жалбата е заявено твърдение, че всички фактически и правни действия по проектиране и извършване на строителни действия са извършвани от физическите лица Ж. и К. А. от името и за сметка на собствениците на имота – Атанас Георгиев и Никола Георгиев, въз основа на упълномощаване с приложеното по делото пълномощно. Съдът приема това твърдение за достоверно, но само и единствено по отношение на строежа: „Временен обект-автомивка“. В доказателствата по делото са приложени и строителните книжа за автомивката, като сред тях е пълномощното и договора от 21.07.2012 год., сключен между наемодателите и наемателите от една страна, в качеството им на инвеститори и Нина Димова в качеството на изпълнител относно ръководенето на техническите работи на обект „Временен обект-автомивка“ в имот с идентификатор 07079.653.201 по КК на гр. Бургас. Следва да се отбележи и обстоятелството, че процесният обект – едноетажна постройка с размери 4,20м/3,20м – обект № 3 по схемата, безспорно е различен от автомивката. За този обект липсват доказателства, които да обосноват извода, че строителството му е извършено от Ж. и К. А. като пълномощници на Атанас Георгиев и Никола Георгиев. Нещо повече, събраните в хода на съдебното следствие доказателства обосновават извод, че именно дружеството „А.“ ООД е реализирало строежа на въпросната едноетажна постройка. В подкрепа на това твърдение следва да се посочи, че по делото са представени заверени копия от молба по чл. 207 от ГПК, депозирана от „А.“ ООД до Районен съд Бургас с вх. № 15292/21.04.2017 год. по описа на съда, както и Искова молба депозирана от „А.“ ООД до Окръжен съд Бургас с вх. № 8933/20.06.2018 год. по описа на съда. В така представените документи, представляващия дружеството недвусмислено е декларирал, че: „Заедно с това след издадено разрешение за поставяне по реда на чл. 57 ЗУТ, пак със съгласието на ответниците поставихме и пет броя павилиони, всеки от по 12 кв.м., павилионите са изградени върху бетонова основа, масивни стени от тухли, дървен таван и покрив, отвън санирани“, „Оценяваме общите ни разходи по проектирането и изграждането на горните обекти минимум на 80 000 лв., изцяло заплатени от нас“. Така вписаните обстоятелства безспорно съставляват признание за авторството на реализирания незаконен строеж. В така депозираните до съда молби се съдържа и описание на строежите (в частност на строежа под № 3 от схемата), а именно: „По своето естество и начин на изграждане бетоновата площадка, масивната сграда и петте броя павилиони са трайно и постоянно закрепени и не могат да се разглобят и отделят от терена и в този смисъл носят белезите на строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и на сграда по смисъла на чл. 110 ЗС“.
Предвид така депозираните пред Районен и Окръжен съд Бургас молби с формулираните в тях изявления, настоящия състав приема за доказано, че именно „А.“ ООД е извършител на незаконния строеж, както и че обекта под № 3 от схемата съставлява строеж по смисъла на ЗУТ.
В сезиращата съда жалба, а и в писмените бележки по съществото на спора е развита и тезата, че дори и да е налице незаконно строителство, същото е извършено след датата 19.03.2017 год., от която дата „А.“ ООД е било лишено от достъп, поради което не е възможно дружеството да е реализирало незаконния строеж. Така заявено твърдение изцяло се оборва от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – Ж.Я.К.. От показанията на този свидетел, след предявяване на снимка на процесния строеж, става ясно, че това е цветарският магазин, където свидетелката е била под наем. В показанията си, свидетеля декларира, че за последно е видяла магазина „тази сутрин“ (деня на съдебното заседание), като от момента на неговото изграждане до момента в който го е видяла за последно, обекта си е същия. В показанията си, свидетелката удостовери и обстоятелството, че именно А. са изградили магазина, но не може да каже с точност, дали фирмата „А.“ ООД или К. и Ж. А..
Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че след като за обекта има издадени разрешения за поставяне на преместваеми обекти, производството по чл. 225а от ЗУТ е неприложимо, а административният орган е следвало да проведе производство по чл.57а от ЗУТ. По делото е доказано, че предметът на заповедта е строеж. Този факт е деклариран дори и от жалбоподателя в цитираните по-горе молби до Районен и Окръжен съд Бургас. В този смисъл правилно административният орган е приложил процедурата за премахване на незаконни строежи, вместо тази касаеща преместваемите обекти.
По изложените съображения, съда намира жалбата на дружеството за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспорената заповед, като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на ответника сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр.
Бургас, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата „А.“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл. 113, вх. 1, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя К. Д. Андонов против Заповед № 251/ 05.02.2019 год. на Заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж: „Едноетажна постройка с размери 4,20/3,20 – Обект № 3 по схема“, изпълнен от тухлена зидария, покрив с дървена конструкция, покрит с хидроизолационен материал, построен в поземлен имот с идентификатор 07079.653.201 по КК на гр. Бургас, представляващ УПИ ХХІ-8, кв. 142 по плана на ж.к. „Меден рудник“ гр. Бургас, извършен от „А.“ ООД
ОСЪЖДА „А.“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл. 113, вх. 1, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя К. Д. Андонов да заплати на Община Бургас сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: