Р
Е Ш Е
Н И Е
№………./ ,
гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно
отделение
На тринадесети
февруари, две хиляди и двадесета
година
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО
САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
Секретар Теодора Иванова
като разгледа докладваното от съдия Румяна
Петрова ВНЧХД №1413 по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на въззивното производство е присъда №216 по НЧХД №2471/2018г.
по описа на РС- Варна, 36-ти наказателен състав,
постановена на 26.09.2019г.,
с която подсъдимият Х.К. Клаентус е признат за невинен в
извършването на престъпление по чл.216ал.4
от НК, а именно за това, че на 27.08.2016 год. в гр. Варна, противозаконно
увредил чрез свои лични действия – рязане, чупене, блъскане надолу и усукване
чужда движима вещ - слънцезащитно съоръжение,
собственост на А.В.С. и М.Е.С., като случаят е маловажен, като на основание
чл.304 от НПК е оправдан по това обвинение. С присъдата е
отхвърлен като неоснователен и предявеният от частните тъжители граждански иск
срещу подсъдимия К. за сумата от 1700 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законнната лихва от
деня на увреждане. Частните тъжители на основание чл.190ал.1 от НПК са осъдени
да заплатят на подсъдимия сторените от него разноски по производството, както и
по сметка на ВСС тези, направени за изготвяне на заключението по назначената
експертиза.
Недоволни от
така постановената присъда са останали
частните тъжители А.В.С. и М.Е.С.,
поради което чрез повереника си адв. Д. я обжалват в
срок с твърдение, че същата е незаконосъобразна, неправилна
и не кореспондираща със събрания по делото доказателствен материал. Моли същата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.216ал.4 от НК, като бъде уважен изцяло
и предявеният от тях граждански иск, ведно със сторените разноски по водене на
делото. В
допълнителното изложение към жалбата повереникът
счита, че деянието на подсъдимия е било осъществено при условията на
посредствено извършителство, така както е приел ВРС в мотивите към
присъдата си, доколкото подс. К. е възложил на две лица да извършат рязането на
болтовете, с които било захванато съобръжението на металните колове. Това
рязане според поверника било единствено
с цел да бъде то съборено
и унищожено, като по делото не било установено да са били извършвани други
действия освен тези, посредством тези две лица. Горното сочело на пряк умисъл
от страна на подсъдимия за увреждане и унищожаване на това слънцезащитно
съоръжение. В тази връзка счита, че показанията на единственият свидетел
очевидец са достоверени и обективни, като същите кореспондират и с останалите
доказателства по делото. Същите според повереника се подкрепят и от показанията
на полицейските служители, посетили местопроизшествието. В заключение се сочи,
че не са застъпвали тезата, че неустановените по делото лица, които са
извършвали действията по рязането на болтовете са знаели, че тези действия са
незаконосъобразни, поради което К. е действал
в условията на посредствено извършителство чрез неосъзнаваното участие
на тези две лица, като подсъдимият е съзнавал обещственоопасния
характер на деянието и е желаел настъпването на обещственоопасния резултат.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от повереника на частните тъжители на
основанията, посочени в нея. Счита, че деянието е доказано от обективна
и субективна страна, като от заключението по назначената експертиза следва
извода, че на база увредата на конкретно посочените в нея детайли процесното
съоръжение е изцяло увредено и не подлежи на ремонт. По изложените събражения повереникът
моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да признае подсъдимя Клеатус
за виновен по повдигнатото му обвинение, като уважи предявеният граждански иск
в претендираният размер.
Защитникът на
подсъдимия счита, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно и моли въззивната
инстанция да го остави в сила. Счита, че за пръв път с въззивната жалба се
въвежда термина посредствено извършителство от страна на частния тъжител в
настоящото производство, което било недопустимо, а именно да се въвеждат нови
обвинения, които не са били предявени с първоначалната тъжба, нито по пътя на
изменение на обвинението. В тази връзка намира, че по делото не са събрани
доказателства, вкл. и във въззивното следствие, че на посочената дата К. е
увредил и унищожил това съоръжение по начин, че след това да бъде разрушено от
него самия. Нещо повече, в тъжбата се сочи, че подсъдимият допълнително го е
разрушил същата вечер, което не е било
установено по делото, вкл. и чрез разпита на свидетеля пред въззивната
инстанция. Предвид изложеното счита, че не са налице безспорни доказателства К.
да е извършил от обективна и субективна страна визираното в частната тъжба
деяние, а именно да е унищожил това съоръжение. Моли съда да не уважава и гражданския
иск. Претендира присъждане на сторените
в настоящата инстанция разноски от подсъдимия.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима,
а разгледана по същество, се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е провел съдебно
следствие, в което е положил грижа с допустими доказателствени способи да
установи обективната истина, като по предвидения в НПК ред е събрал и проверил
множество гласни доказателствени средства, писмени доказателства и е назначил комплексна съдебно оценителна и техническа експертиза.
Всички те са обсъдени в атакувания съдебен акт,
като ВОС счита, че първостепенният съд в съответствие с всички
релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Подсъдимият Х.К.К. работел в
училище „Васил Д.“, където заемал длъжностите училищен психолог и
учител по физическо възпитание. До 2017г. бил на временни
трудови договори поради заместване на титуляри, като междувременно отказал
други предложения за работа с по-добри условия. От
2018г. бил назначен на постоянен трудов договор. Работел добре с
ученици, участвал активно и инициативно в организирането и провеждането на
училищни прояви, състезания и тържества, проявявал толерантност в отношенията
си с децата и техните родители, лоялност към работодателя си, поддържал отлични
отношения с колегите си и работел успешно в екип, като постоянно се стремял да
повишава професионалната си квалификация – завършил психология, начална
училищна педагогика и спортен профил към НСА – треньор по бокс.
Частните
тъжители А. и М. С. живеели на адрес *** в къща, представляваща тип близнак,
като семейство С. ползвали втория жилищен етаж от къщата, а семейство К.
(подсъдимият Х. и неговата майка Н.) обитавали първи жилищен етаж. Къщата
имала два отделни входа, всеки от които се ползвал поотделно
от семействата. В частта от
къщата, обитавана от сем. С. на първия
приземен етаж под наем живеел св. Петър Г.. Дворът към къщата бил в режим
на съсобственост между двете семейства, като всяко от тях притежавало идеални
части от него и между тях по принцип нямало разногласия относно ползването
му. През 2016г. С. изградили
слънцезащитно съоръжение, състоящо се от винкели и поликарбонови
плоскости-прозрачни на цвят, без да се допитат до семейство
К..
Съоръжението
разположили върху общата за двете семейства
оградна мрежа, разделяща дворното пространство, в
близост до която, в частта на семейство К. имало
изградена висока дворна лоза (асма). Същото било захванато в единия си край със
самонарезни видии за металните тръби на общата оградна
мрежа.
След
изграждането му семейство К. изразили несъгласие с разположението на
съоръжението и по-точно със захващането му за общата ограда, тъй като според тях това пречело на вратата
им да се затваря и на асмата им, поради
което подали до Община Варна сигнал за наличие на незаконно строителство. Във връзка с този сигнал била
извършена проверка на място, като
констатациите били, че съоръжението е законосъобразно построено и отговаряло на
законоустановените изисквания по ЗУТ и не
застрашавало по никакъв начин хората.
Въпреки това
обаче отношенията между съседите продължили да бъдат обтегнати по повод на
съоръжението, доколкото сем. К. твърдели, че то нарушава целостта на оградата,
пречи на затварянето на тяхната дворна врата и пречи на намиращата се от
тяхната страна асма.
На
27.08.2016г. подс. К. се уговорил с две неустановени в хода
на производството лица, които срещнал случайно на строителен обект в
близост до неговата къща, да извършат ремонтни дейности по общата ограда,
състоящи се в рязане на винкели, които стърчали. За
целта тези лица носели инструменти, а тподсъдимият им осигурил захранване с електричество и се
прибрал в дома си, за да се подготви да излезе с приятеля си св. Р..
Между 14.00 часа и 16.00 часа същият ден св. Г.
спял в обитаваното от него жилище, тъй като вечерта бил на смяна
в пицария „Селена“, когато чул звук от рязане с ъглошлайф, който
го събудил. Станал,
вдигнал щорите и видял няколко човека с пластмасови маски да извършват дейности
около общата ограда на двата имота в непосредствена близост до съоръжението в
двора на сем. К.. Предположил, че искат да отрежат
съоръжението, поради което и се обадил по телефона на частния тъжител С., който
му казал, че не знае нищо и че ще дойде веднага. След
това св. Г. излязъл навън, видял подсъдимия и
започнал да спори с него, и да го пита какво се случва. К. бил
на земята до стълбата, на която се намирали други две лица с
маски, които извършвали действия по рязане с ъглошлайф около общата ограда. Докато св. Г.
и К. спорели,
другите двама мъже преустановили
рязането и се отдалечили, като съоръжението било с отрязани болтове, но си стояло на място, а св. Г. се прибрал в
дома си. Междувременно пристигнал частният тъжител С.. На място пристигнали и полицейските служители свидетелите М. и М., които
били изпратени от дежурния на Второ РУ по повод скандал между съседи. При
пристигането установили, че става въпрос за метална конструкция, която била
захваната за асма, като били срязани болтовете й, а самото съоръжение било
увиснало, като впоследствие същото паднало.
По повод на
случилото се частите тъжители подали жалба до ВРП във връзка с която било
образувано ДП, което впоследствие било прекратено с мотива, че се касае за
престъпление от частен характер предвид стойността на унищоженото имущество.
От заключението на назначената
по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза се установява,
че процесното слънцезащитно съоръжение не е годно да служи съобразно
предназначението си, не би могло да бъде поправено с подмяна на конкретни части
или компоненти от него, като следва да се извърши цялостен демонтаж и да се
замени с ново. Общата стойност според експертизата на съоръжението при сумиране на
стойността на отделните негови части се равнява на сумата от 1009,60 лева.
В хода на въззивното съдебно
следствие е разпитан св. В., полицейският служител посещавал няколкократно
адреса във връзка с подавани жалби. При първото му посещение по повод
настоящият инцидент сочи, че навесът бил освободен от винкелите и бил наведен
на една страна, като плексигласовото покритие отгоре било напукано. В това
положение съоръжението стояло дълго време, след което изчезнало. При проверката
на свидетеля били предоставени от тъжителя видеозаписи, на които се виждало как
2, 3, 4 лица с бели маски на лицата режат с ъглошлайф по протежението на
оградата винкелите и при освобождаването им, съоръжението увиснало от едната
страна.
Описаната по- горе фактическа обстановка е правилно
установена въз основа на доказателствата по делото, събрани от първоинстанционния съд и от въззивната инстанция.
Първоинстанционният съд след внимателен
и задълбочен анализ на събраните доказателства е постановил присъдата си, като
е признал за невиновен подсъдимия Х.К.К. по
повдигнатото му обвинение по чл.216ал.4
от НК. Настоящата инстанция намира, че тези изводи са правилни и кореспондират с доказателствената
съвкупност по делото.
Първоинстанционният съд е постановил
своето решение въз основа на анализ на всички релевантни към делото
доказателства, като направените изводи са достатъчно обосновани и съответстват изцяло на установените
по делото обстоятелства. Обсъдил е показанията на всички свидетели и се е аргументирал
на кои и за кои обстоятелства дава кредит на доверие, както и поради какви
причини не приема за достоверни други. Детайлно и в съвкупност с останалия
доказателствен материал е анализирал обясненията на подсъдимия, като е аргументирал защо и по
отношение на кои обстоятелства ги приема за достоверни. Действително
от доказателствата по делото се установява, че на
инкриминираната в тъжбата дата, подс. К. и две неустановени в хода
на делото лица, са били възприети от св. Г. да режат с
ъглошлайф захванатото защитно съоръжение за общата на двата имота ограда.
Същият не е конкретен в показанията си кое лице какви точно действия е извършвало,
както и дали подсъдимият е рязал подпорите на това съоръжение, но безспорно,
едното от тези лица е бил именно К.. Този факт не се отрича и от самия подсъдим,
който сочи, че тези две лица са били доведени от него и са действали според
неговите указания. Подсъдимият твърди, че тези лица следвало да извършат ремонт
на оградата му, докато видно от показанията на св. Г., същите са рязали
подпорите, на които е било захванато защитното съоръжение. В този смисъл са и
показанията на разпитаният пред въззивната инстанция свидетел, който е гледал
предоставените му видеозаписи. Съдът дава вяра на показанията на св. Г., тъй
като той е единствения очевидец на деянието, а от друга страна същите са
съответни на останалия доказателствен материал по делото. В резултат от действията
на двете непознати лица с маски, които той е възприел, сочи, че процесното съоръжение е останало на мястото
си, само че било леко увиснало. Показанията му кореспондират с тези на полицейските служители М. и М., които също при
извършената проверка са установили, че са били срязани болтовете, на които се
държало съоръжението за оградата. В този смисъл е и заявеното от майката на
подсъдимия. Нещо повече, от приложения по делото протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума към него, съставени по ДП № 1666/ 2016г. по
описа на Второ РУ, чиито материали са приобщени към доказателствения материал,
се установява, че до 15.02.2017г. това съоръжение се е намирало в имота, било е увиснало от страната откъм оградата
т.е. към тази дата то не е било паднало/ съборено, както се твърди в тъжбата,
но е имало редица увреждания. В хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд не са установени действията от страна на подсъдимия и двете
неустановени лица, описани в тъжбата, а именно да натискат съоръжението в опит
да скъсат другите заварки, за да го съборят на земята. Не са установени чрез
други допустими от НПК средства и твърденията в тъжбата, че по- късно същата
вечер К. лично блъскал съоръжението надолу и го усуквал, за
да го счупи, след което го съборил окончателно, така че същото било невъзможно
да се използва по предназначение. В хода на съдебното следствие, макар и въз
основа на назначената комплексна оценителна и техническа експертиза да е установено,
че слънцезащитното съоръжение е било унищожено, тъй като не можело да се ползва
по предназначение, а не повредено, то правилно първоинстанционният съд е извел
съждението за липса на доказателства това деяние да е осъществено от подсъдимия
К.. Безспорно е само обстоятелството, че чрез двете неустановени лица са били
срязани болтовете на това съоръжение, но не и че унищожаването на същото е било
извършено от него. Настоящата инстанция счита, че в тъжбата се съдържат факти,
досежно наличието на посредствено извършителство и неправилно ВРС е приел, че
не е имало повдигнато такова обвинение. Съдът е този, който дава правната
квалификация на деянието, описано в тъжбата, а безспорно факти в тази насока са
били изнесени в обстоятелствената й част, като не е необходимо изричното му посочване
в диспозитивната й такава. С оглед горното и неоснователно е твърдението на защитата, че
тази правна фигура за пръв път е била изведена във въззивната жалба на тъжителя
и чрез нея всъщност се вменявало ново обвинение. В хода на делото обаче, както правилно
е приел и първоинстанционният съд не е установено намерението на подсъдимия да
унищожи/ повреди/ това защитно съоръжение и услугите на тези неустановени лица
да са били ползвани именно с тази цел,
поради което правилно подс. К. е бил
оправдан. За съставомерността на деянието по чл.216 от НК е необходимо от обективна страна такова
изменение в субстанцията или структурата на предмета, което да прави вещта
временно или частично негодна за
ползване според
предназначението
й. В
случая изхождайки от безспорно установеното в хода на делото, настоящата
инстанция счита, че със срязването на болтовете/ което е единствено доказано в
процеса/, посредством които съоръжението е било закрепено за оградата, същото
макар да има данни, че е увиснало, не се установи да е било негодно за ползване
на инкриминираната дата. Нещо повече, според заключението по назначената
комплексна експертиза, същото е било унищожено, тъй като вещите лица сочат, че
то не било годно за ползване по предназначението си и не можело да бъде
поправено, а следвало да се демонтира и замени с ново. Правилно обаче е прието
от ВРС, че не е установено това
съоръжение да е било увредено до степен на унищожаване от подсъдимия и това да
е станало на датата, посочена в тъжбата. Действително вещите лица са приели, че
то е негодно да бъде ползвано по предназначение и са дали стойност на изграждането
на ново такова, но описаните в експертизата увреждания, причинени чрез усукване
и изкривяване, не е установено в съответствие с фактите в тъжбата да са
извършени от подсъдимия по начина и на датата, посочени в нея, за да му бъде
вменено това във вина. С оглед горното, съдът намира, че със срязването на
болтовете, крепящи това съоръжение от К. с посредственото извършителство на две
неустановени лица, не е налице от обективна страна състава на чл.216ал.4 от НК,
доколкото по този начин, макар и леко наведено според св. Г., същото си стояло
на мястото, т.е. е могло да се ползва по предназначение, а от друга страна от
доказателствата по делото не е установено деянието да е било довършено по-
късно същата вечер от подсъдимия. С оглед на горното, съдът намира, че
присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Първоинстанционният съд е изложил убедителни
доводи относно липса на обективната и субективната
съставомерност на деянието, за което е предадан на съд подс. К., които изводи
се споделят от настоящата инстанция. Предвид горното
намира,
че ВРС в съответствие с доказателствата е приел за установено, че не е доказано подсъдимият да е
осъществил престъплението, в което е обвинен.
В съответствие с наказателно правната
част на присъдата е отхвърлен като неосноватален и предявеният от пострадалите А.С.
и М.С. граждански иск за причинените им от престъплението вреди.
С оглед изхода на
делото съобразно нормата на чл.190ал.1 от НПК в тежест на частните тъжители са
присъдени сторените от подсъдимия разноски по делото и тези от съда по
изготвената експертиза. С оглед представените доказателства за сторените от К.
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, то частните
тъжители следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на същия сумата от 500
лева.
По изложените
съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отменяване или
изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжен съд -
Варна, като въззивна инстанция,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 216
по НЧХД №2471/2018год.
по описа на РС- Варна, 36-ти наказателен състав,
постановена на 26.09.2019г.
ОСЪЖДА А.В.С., ЕГН ********** и М.Е.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на подсъдимия Х.К.К., ЕГН **********
сумата от 500
лева, представляваща направените разноски за въззивната инстанция- адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.