РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1236
Град
Пловдив, 27 юни 2022година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд.,
ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесета и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 495 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с чл.172,ал.5 от ЗДвП.
Делото е образувано по
жалба на Е.В.Т., ЕГН **********,***, против принудителна
административна мярка за репатриране на паркирано пътно превозно средство - лек
автомобил марка Тойота Ярис“, цвят черен с рег.№ ***, без знанието на неговия
собственик, наложена на 18.02.2022 г. от старши полицай Р.Н.К. към сектор
„Общинска полиция“ Пловдив към ОД на МВР – Пловдив.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от
съда. Жалбоподателката твърди, че не е извършила нарушение на правилата за
паркиране. Твърди, че улицата е еднопосочна, а колата й е била спряна от
дясната страна по посока на движението, като както ред нея, така и зад нея
имало други спрени автомобили на живущите. Паркирането по този начин не
затруднявало движението и маневрите на водачите, притежаващи гаражи на
отсрещната страна на улицата. Посочва, че в случая не е налице нито едно от
основанията на чл.171, т.5 от ЗДвП, за да бъде наложена процесната ПАМ. Претендира
се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.
3. Ответникът - орган по
репатриране при ОДМВР – Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Общинска
полиция”, старши полицай Неделчев – в писмено становище е посочено, че ПАМ е
издадена от компетентен орган, при спазване изискванията на чл.171, т.5, буква
Б от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил паркиран пред вход – изход на гараж и
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Окръжна прокуратура -
гр. Пловдив не встъпва в процеса.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и въз основа на приложената
административна преписка и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК/ на 23.02.2022 г., направо
пред съда, а репатрирането е извършено на 18.02.2022 г./ срещу подлежащ на
съдебно обжалване индивидуален административен акт, поради което е допустима.
Жалбоподателят е представил по делото заверено копие на
фискален бон, относно заплащането на таксата за принудително преместване –
60.00 лв. и такса престой паркинг – 4,00 лв. на дата 18.02.2022 г.
По делото от ответника е
приложен снимков материал /5 бр. копия на черно-бели снимки/, с посочена
дата и час на заснемане, както и заверено копие от
докладна записка от 18.02.2022 г.,
заповед № 8121-з-1215 от 27.10.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, опие на книга за получени сигнали, копие на ежедневна ведомост от 18.02.2022
г.
От представените по делото доказателства се
установява, че със заповед заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г. министърът на
вътрешните работи със е делегирал на длъжностните лица на ръководни,
изпълнителски и младши изпълнителски длъжности от структурните звена на „Пътна
полиция” и „Охранителна полиция” в Столична дирекция на вътрешните работи и
областните дирекции на Министерство на вътрешните работи, правомощието да
преместват или да нареждат да бъде преместено, паркирано пътно превозно
средство на отговорно пазене на предварително оповестено място, без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач. Представена е и заповед
№ 18OA2593/06.11.2018г. на кмета на община Пловдив, с която на основание чл.
168, ал. 1 от ЗДвП, е определил държавни служители от сектор „Общинска полиция
– Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Пловдив (сред които и
служителят Р.Н.К. на длъжност старши полицай), които могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено, паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик
или на упълномощения от него водач. Съгласно
представената ежедневна ведомост от 18.02.2022 г., утвърдена от началник сектор
„Общинска полиция - Пловдив“, Р.Н.К. бил определен за наряд с репатриращ
автомобил № 504, за времето от 08:00 часа до 20:00 часа, за територията на град
Пловдив. Според докладна записка от 18.02.2022 г., Р.Н.К. по време на работата
си по безопасността на движението в 10:20 часа на ул. „С.“ пред ***, гр.
Пловдив, наредил репатриране на автомобил автомобил Тойота с рег. № ***, черен
на цвят, тъй като бил паркиран пред вход/изход на гараж, с което направил
невъзможно влизането на лек автомобил Фолксваген с рег. № ***. Принудителното
преместване било извършено по сигнал, подадена в ОДЧ при ОД на МВР - Пловдив.
Автомобилът бил оставен за съхранение на паркинг на бул. „Н. Цанов“ № 24.
По делото се изслушаха
св. показания на св. Н.П., който бил съсед на жалбоподателката. Заявява, че
случаят му е известен. Посочва, че в 9,50ч автомобилът на Г.Е. - Фолксваген
Тигуан, при така спрялата Тойота Ярис срещу гаража по посока на движението, излязъл
без никакъв проблем. След 30 минути паркирал зад яриса колата си и извикал
репатриращ автомобил, за да вдигнат яриса, за да си вкара колата. Лично на
свидетеля и на съпругата му казвал, че вика паяците, за да си вкара колата на
преден. Посочва, че лицето живее в съседна кооперация, но ползва гаража.
Посочва, че Т. нямала гараж, както и той. Паркирали автомобилите си – една част
от съседите в подземния гараж, а останалите – където намерят. Паркирали отдясно
на улицата, но нямало знак за забрана на паркиране. Посочва, че този ден
жалбоподателката паркирала плътно отдясно на уличното платно, по посока на
движението и имало достатъчно място човекът да си прави маневри. Свидетелят
знае всичко това, защото имал охранителна камера и прегледали записите от деня
на репатрирането.
По делото бе допусната
съдебно – техническа експертиза с вещо
лице ижн. С.М., прието без възражение от страните и което съдът кредитира като
обективно и безпристрастно. Експертът е изследвал съставения при репатрирането
снимков материал, ширината на л.а. Тойота Ярис
с лег. *** и техническите параметри на МПС, за което се твърди, че не
могло да излезе/ влезе в гаража – л.а. Фолскваген с рег. № ***, параметрите на
пътното платно и разположението на гаража на ул. „С.“ пред ***, предназначен за
съхранение на лек автомобил Фолксваген с рег. № ***, е установил, че е имало
техническа възможност за вход – изход на същия от гаража, както с една, така и
с повече от една маневри.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
На първо място следва да
се отбележи, че за констатиране на фактите, основаващи прилагането на ПАМ –
принудително преместване на превозно средство по чл. 171, ал. 1, т. 5, буква
„б“ от ЗДвП, не е нормативно предвидено издаването на
конкретен акт в писмена форма, поради което установяването на предпоставките за
нейното прилагане е възможно посредством всички допустими доказателствени
средства, включително и снимков материал. В този смисъл, според чл. 39, ал. 1
от АПК, относимите за административното производство факти се установяват чрез
обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени
и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други
средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва
доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства.
При това положение както докладната записка, така и снимковият материал
представляват доказателства, събрани в хода на административното производство
по прилагането на ПАМ. Същите представляват годно доказателствено средство по
смисъла на чл. 39 от АПК и има сила пред съда, съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК.
На следващо място в закона не е посочено
изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи мярка от
категорията на процесната такава, при което следва да се приеме, че той трябва
да е от кръга на субектите по чл. 168 ал. 1 от ЗДвП: определените от министъра
на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни
лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя.
От цитираните по-горе заповеди става ясно,
че на ст.полицай Р.Н.К. в сектор
„Общинска полиция - Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив,
е вменено правомощието да премества или да нарежда да бъде преместено паркинато
ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието
на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Предвид изложеното съдът намира, че ПАМ е извършена
от лице с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство
е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и
слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение. В случая, не се спори, че водачът на
автомобила, не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради
което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобилът не е бил в престой,
а е бил паркиран.
Разпоредбата на чл. 171,
т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на
които законодателят дава право на компетентните органи да налагат принудителна
административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на
собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава
опасност за другите участници в движението. И третата, когато паркираното
средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Според чл. 94, ал. 3 и
ал. 4 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни
средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя; на път с еднопосочно движение се
допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи
на движението на пътните превозни средства.
Посочената нормативна
уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл.171, т.5 б., ”б”
от ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е
законосъобразно прилагането й, е установено от компетентните органи паркиране
на моторно превозно средство на място, при което създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението в нарушение на
правилата за движение.
В настоящия случай като
основание за репатрирането в докладната записка от 18.02.2022 г. е посочено: „Паркира пред вход/
изход на гараж, с което прави невъзможно
излизането на лек автомобил с рег. № ***“ От посоченото фактическо основание се
установява, че процесната ПАМ е наложена в третата от посочените хипотези, а
именно – когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението.
От събраните по делото
веществени и гласни доказателства се установява, че автомобилът на жалбоподателката
е бил паркиран на срещуположната страна на улицата на гаража /отдясно на улицата/,
при еднопосочно движение и липсата на указателни знаци за забранено паркиране.
Съдът намира за
непротиворечиви показанията на изслушания свидетел и експертно заключение. Така
от събраните доказателства се установява, че на посочените в докладната записка
от компетентния контролен орган дата, място и час, собственият на жалбоподателката
автомобил е бил паркиран пред гараж на ул. „С.“ ***, гр. Пловдив, но без да
създава невъзможност за влизането/излизането на лек автомобил Фолксваген с рег.
№ *** от гаража на ул. „С.“ ***, гр. Пловдив.
На базата на събраните
по делото доказателства от правна страна, съдът намира, че неправилно е било
установено и квалифицирано описаното поведение, състоящо се в паркиране в нарушение
на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, който забранява престоят и паркирането
непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това
затруднява достъпа до тях.
Предвид изложеното, съдът намира наложената принудителна
административна мярка за преместване на
паркирано пътно превозно средство - лек автомобил
марка „Тойота Ярис“, цвят черен с рег.№ ***, без знанието на неговия
собственик, наложена на 18.02.2022 г. от старши полицай към сектор
„Общинска полиция“ Пловдив към ОД на МВР – Пловдив, в несъответствие с материалноправните разпоредби и
целта на закона, поради което подадената срещу нея жалба се явява основателна и
следва да се уважи.
Предвид изхода от делото на жалбоподателката следва да
се присъдят сторените съдебни разноски, които се констатират общо в размер на 720
лева, от които 400 лева за адвокатска защита, 310 лева за възнаграждение на
вещо лице и 10 лева за държавна такса.
На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР
на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в
структурата на което е ответният административен орган.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК Административен съд - Пловдив, І отделение, ХІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
принудителна
административна мярка по чл. 171, т.5, б. „Б“ от ЗДвП – репатриране на моторно
превозно средство, представляващо лек автомобил марка „Тойота Ярис“, цвят черен
с рег.№ ***, без знанието на неговия собственик, наложена на 18.02.2022 г. в
10,20ч. на ул. „С.“ пред ***, гр.
Пловдив, наложена от орган по репатриране при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Общинска полиция”.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив да заплати на Е.В.Т.,
ЕГН **********,***, сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: