Решение по дело №2875/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  260812

                                                      гр.Пловдив 15.06.2021г.

 

 

                          В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                         Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2875/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

                         Обжалвано е решение от 03.07.2020г. по гр.д.№20180/2018г. по описа на РС-Пловдив,IХ гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на „МИКРО КРЕДИТ“ АД,че ищцата не му дължи сумата от 946,65лв.,представляващи главница по договор за заем от 19.12.2016г.,както и договор за допълнителни услуги към договор за заем от 19.12.2016г.Жалбоподателят-ищец счита така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно в тази му част и моли същото да се обезсили,като счита,че първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявената искова претенция.Претендира за разноски. 

                         В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение също за недопустимо и иска неговото обезсилване и връщане за ново произнасяне по предявеният иск.

                         Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство в частта,с която е осъден на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД да върне сумата от 405лв.,която е била получена от него без основание.Счита решението в тази му част за неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени.

                         Постъпил е отговор на въззивната жалба на жалбоподателя-ответник,с който ищеца счита решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди.

                         Постъпила е частна жалба от ищеца в частта за разноските,с която същия моли да се отмени определението на РС-Пловдив,с което е намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

                         Постъпил е отговор на частната жалба,с който ответника по жалбата счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

                         Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                         Сочи се в исковата молба,че между ищцата и „МИКРО КРЕДИТ“ АД е бил сключен договор за заем за сумата от 1500лв.,а общата сума за погасяване била в размер на 1804,80лв.В този договор бил определен процента на възнаградителната лихва-40,65%,а ГПР,част от който е възнаградителната лихва бил определен на 49,92%.Междувременно между страните бил сключен и допълнителен договор за допълнителни услуги,който също предвиждал заплащане на възнаграждение „Преференциално обслужване“.Било уговорено между страните изплащането на договорените суми между тях да стане на 48 седмични вноски по 71,35лв. всяка от тях.В първоинстанционното производство е била назначена ССчЕ,от която става ясно,че след приключване на договора и същия е бил рефинансиран,то „МИКРО КРЕДИТ“ АД е получил без основание сумата от 405лв.,която сума следва да върне на ищцата.Това е така,защото всеки,който е получил нещо без основание е длъжен да го върне,за да се запази баланса в отношенията между страните,а не едната страна да се обогати неоснователно за сметка на другата.В тази му част решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

                          Двете страни сочат,че решението на първоинстанционния съд е недопустимо и следва да се обезсили,тъй като районния съд се е произнесъл по непредявен иск,като е разделил иска на две части за договора за заем отделно и за договора за допълнителни услуги отделно.В исковата молба се твърди,че това е един договор,като договора за допълнителни услуги се явява допълнение към същия и съдът е следвало да се произнесе по отношение на договора за заем.

                          Настоящата инстанция намира,че решението не следва да бъде обезсилено,тъй като същото се явява допустимо,но е неправилно и следва да се отмени в частта,с която РС-Пловдив се е произнесъл по отношение на договора за заем.

                          Това е така,защото в първоинстанционното производство е била назначена СТЕ,от чието заключение става ясно,че шрифтът,на който е бил написан договора за заем е в размер на 11,5,а минималното изискване е шрифтът да бъде с размер 12.Като не е спазено това изискване,то договорът за заем се явява недействителен,тъй като са нарушени разпоредбите на чл.22,вр. с чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 от ЗПК.Без значение за спора е,че размера на шрифта се доближава до размера ,посочен в закона.Настоящата инстанция не може да сподели мнението на РС-Пловдив относно факта,че въпреки по-малкия размер на шрифта,то това не е от значение за заемополучателя,тъй като на него му е станало известно всичко по договора.Нормите на закона са императивни и при нарушение на всяка от тях се стига до недействителност на договора.След като размер на шрифта не отговаря на изискванията на закона,то договорът се явява нищожен само на това основание и няма смисъл от коментар на останалите наведени основания.Това е така и за договора за допълнителни услуги,който пък е с размер на шрифта 10,5.Той също се явява нищожен.

                          При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно в частта,с която съдът е отхвърлил исковата претенция за признаване за установено,че договорът за заем се явява недействителен на основание чл.22,вр. с чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1,т.9,10 и 11 от ЗПК и като такова следва да го отмени поради следното:

                         В настоящото производство се установи,че договорът за заем,както и договорът за допълнителни услуги е недействителен,тъй като не отговаря на законовите изисквания,като настоящата инстанция счита,че не следва да обсъжда липсата на посочена обща сума в договора,липсата на посочен размер на възнаградителната лихва и липсата на посочване в погасителния план на поредността на разпределение на вноските по договора между всички суми,тъй като само нередовността на шрифта на договора за заем и договора за допълнителни услуги влече след себе си недействителността им и същите не могат да породят правни последици.

                         По отношение на частната жалба настоящата инстанция намира,че същата се явява основателна и следва да бъде уважена,като размера на разноските в първоинстанционното производство бъде в размер на 441,60лв.,тъй като от представените доказателства става ясно,че е налице по отношение на пълномощника на ищцата регистрация по ДДС и при заплащането на адвокатското възнаграждение следва да се отчита и този факт.

                         Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на жалбоподателя-ищец и такива следва да се присъдят съобразно чл.38 от ЗА,вр. с чл.7 от НМРАВ в размер на 441,60лв. с ДДС.

                         Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

                                                                Р     Е     Ш     И:

 

                 ОТМЕНЯ решение от 03.07.2020г. по гр.д.№20180/2018г. по описа на РС-Пловдив,IХ в частта,с която е отхвърлен предявеният иск от А.И.Г. с ЕГН-********** *** със съдебен адрес:***,адв.Б. против „МИКРО КРЕДИТ“ АД с ЕИК- **** със седалище и адрес на управление:гр. **** с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено,че договор за заем №1171-10157295/19.12.2016г. е недействителен на основание чл.22,вр. с чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1,т.9,10 и 11 от ЗПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                       ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК,че договорът за заем №1171-10157295,сключен на 19.12.2016г. между „МИКРО КРЕДИТ“ АД с ЕИК- **** със седалище и адрес на управление:гр. ***** и от А.И.Г. с ЕГН-********** *** със съдебен адрес:***,адв.Б. е недействителен на основание чл.22,вр. с чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1,т.9,10 и 11 от ЗПК.

                  ОСТАВЯ В СИЛА решение от 03.07.2020г. по гр.д.№20180/2018г. по описа на РС-Пловдив,IХ гр.с-в в останалата част.

                        ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД с ЕИК- **** със седалище и адрес на управление:гр. **** да заплати на А.И.Г. с ЕГН-********** *** със съдебен адрес:***,адв.Б. направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 441,60лв. с ДДС/четиристотин четиридест и един лв. и 60ст./за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА,както и сумата от 67,51лв./шестдесет и седем лв. и 51ст./разноски от първата инстанция.

                        РЕШЕНИЕТО е  окончателно.

                            Председател:                                                Членове: