РЕШЕНИЕ
№ 1038/22.04.2020г. 26.03.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесет и седми февруари две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 2900 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на И.Г.Т. с ЕГН ********** ***, действащ чрез
пълномощника си адвокат З.М. със съдебен адрес ***, против С.И.Т. с ЕГН ********** и М.И.Т. с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** – адвокат Б.Б..
Предявен е иск за
отмяна на направеното от ищеца в полза на ответниците
дарение, обективирано в нотариален акт № **********г.
на нотариус с per. № 460 на НК – на 1/12 ид.ч. от УПИ VIII-266 с площ от 510 кв.м, находящ се на адрес *****, понастоящем представляващ
поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта на гр.Бургас.
Въведеното основание на иска за отмяна на дарението е неосигуряване от надарените
на издръжка и помощ, която е необходима на дарителя, за да живее.
Ищецът твърди, че е баща на ответниците, които през 2007г. е надарил чрез описаната
атакувана сделка. От 2009г. нямал контакт с децата си, които заминали за Г.
заедно с бившата му съпруга. Полагал усилия да ги открие, но те отказвали
контакт с него. През 2016г. заболял от тежко белодробно заболяване -
туберкулоза. Поради странични ефекти на приеманите лекарства, придобита
инвалидност и напреднала възраст не бил в състояние да работи пълноценно, за да
се издържа и да се грижи за себе си, поради което отново решил да се обърне към
семейството си за помощ. Чрез полицията в Г. се опитал да предаде писмо до
децата си, но на 19.04.2018г. бил уведомен, че дъщеря му отказва да приеме
писмото и бил предупреден да се въздържа от опити да се свърже с нея.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК ответниците
представят писмен отговор, с който оспорват предявения иск и фактическите
обстоятелства, на които той се основава. Сочат, че искане на дарителя за
издръжка не е достигнало до тях, те не са в състояние да му предоставят такава,
както и че ищецът притежава недвижими имоти и парични средства от продажба на
недвижим имот, поради което е в състояние сам да се издържа. Считат, че искът е
предявен след изтичането на установения от закона едногодишен срок от
узнаването на обстоятелствата, които служат за основание за исканата отмяна.
Страните представят и ангажират доказателства
в подкрепа на становищата си. Претендират присъждане на направените по делото
съдебни разноски и адвокатски възнаграждения.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
По делото е
безспорно, че ответниците С. и М. Т. са деца на ищеца
И.Г.Т., който на 29.05.2007г. им подарил притежавана от него 1/12 ид.ч. от наследствен недвижим имот с площ от 510 кв.м, находящ се на адрес **** – тогава индивидуализиран като УПИ
VIII-266 по плана на ж.к.“Лазур“ в
гр.Бургас, а понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор **** по
кадастралната карта на гр.Бургас.
Не се спори също,
че гражданския брак на ищеца и съпругата му – майка на ответниците
е прекратен с развод, допуснат със съдебно решение № ХIII-566/ 10.04.2012г. по гр.д. № 8395 по описа на РС – Бургас за 2011г., а бившата
му съпруга и двете им деца окончателно са се установили да живеят в Г. през
2009г. На следващата година и ищецът заминал за Г.., където се установил
трайно.
Не се спори също,
че оттогава и до настоящия момент страните не поддържат близки роднински
отношения, дори нямат контакт помежду си.
През 2016г. ищецът
се разболял от тежко белодробно заболяване и от 28.12.2016г. до 30.06.2018г. бил
настанен за продължително стационарно лечение в Евангелска белодробна клиника –
Клиника по пневмология – Б., което се установява от
представените удостоверения от тази клиника, подкрепени и от показанията на
разпитания по делото свидетел Р. Т. – брат на ищеца, който го е посетил в
клиниката. Свидетелят установява, че ищецът е страдал от туберкулоза, като
вследствие на лечението е загубил 80% от слуха си.
Ищецът твърди, че
по време на болничното лечение направил опит да се свърже с децата си, като на
09.04.2018г. изпратил до Полицията в гр.Д., Г.
молба за съдействие – да открият децата му и да ги уведомят за неговото здравословно
състояние и за нуждата му от тяхната помощ и подкрепа. В подкрепа на това
твърдение представя две саморъчни писмени изявления и пощенски плик, адресиран
до Полицията в гр.Д. с пощенско клеймо от 10.04.2018г. Достоверността на
изявленията съдът приема за потвърдена от представения отговор от полицейски
комисар при Дирекция Полиция – Д., датиран 19.04.2018г., с което ищецът е
уведомен, че молбата му е получена, но дъщеря му отказва да получи писмото.
Полицейският орган е предупредил ищеца занапред да се въздържа от опити за
свързване с дъщеря си по какъвто й да е начин. Предвид удостоверената дата на
официалното изявление – 19.04.2018г., съдът приема, че до предявяването на иска
на 04.04.2019г. не е изтекъл установеният от закона преклузивен срок за предявяване на иска – една година от
узнаване от страна на дарителя на основанията за отмяна на дарението /чл.227,
ал.3 ат ЗЗД/.
Нежеланието на ответниците да осъществят контакт с ищеца е потвърдено и от
показанията на свидетеля Р. Т., които съдът кредитира, тъй като са основани на
необорени лични впечатления и липсват данни за негова заинтересованост в полза
или вреда на някоя от страните, като той е в близка родствена връзка с всеки от
тях.
При така
въведените по делото твърдения и установените факти по спора съдът прави
следните изводи :
С дарствения договор дарителят безвъзмездно отстъпва в
собственост на надарения свое имуществепно право,
като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това
на надарения се увеличава. Сделката е безвъзмездна, а срещу полученото дареният
има моралното задължение за признателност. Не всяко морално укоримо
поведение на надарения, обаче, е установено от закона като основание за отмяна
на дарствения акт. Основанията за отмяна на дарение
са изчерпателно изброени в закона – чл.227 ал.1 от ЗЗД и не подлежат на разширително тълкуване. За процесната
твърдяна от ищеца хипотеза релевантно е основанието по чл.227, ал.1 б.“в“ от ЗЗД. Нормата гласи, че дарението може да бъде отменено, когато дареният откаже
да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Касае се за изрично
изразена силно укорима непризнателност, при която
отмяната на дарението от една страна е санкция за поведението на надарения, а
от друга страна - ще даде възможност на дарителя да получи средствата, от които
се нуждае.
В настоящия спор
не се установява фактическото осъществяване на въведеното основание за
предявения иск. При кредитиране на твърденията на ищеца въз основа на приетите
доказателства може да се направи единствено извод че през месец април 2018г.
ищецът е направил опит да осъществи контакт с ответниците
– негови деца, като е отправил изявление, с което е заявил нуждата си от
„тяхната помощ и подкрепа“. Липсва отправено искане за заплащане на издръжка,
от която той се нуждае, поради което не следва да се обсъждат останалите
елементи от фактическия състав на въведеното основание за отмяна на дарението –
а именно нуждае ли се трайно ищецът от такава издръжка, искането му достигнало
ли е надлежно до надарените, те в състояние ли са да предоставят исканата
издръжка, отказали ли са да предоставят исканата издръжка /ТР № 1/ 21.10.2013 г.
по т. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС/. Твърдяното морално укоримо
поведение на ответниците, които отказват да
осъществят контакт със своя родител, който ги е надарил, и да му окажат
исканата от него подкрепа и помощ, не е въведено от закона като основание за
отмяна на извършеното дарение.
Ако се приеме, че
предявяването на исковата молба представлява нова покана до ответниците
за предоставяне на издръжка на ищеца, нуждата от такава издръжка за ищеца
следва да се установи към момента на тази покана /предявяването на иска/ или
към момента на приключване на съдебното дирене /чл.235 ал.3 от ГПК/. Съдът
приема, че ищецът не проведе успешно пълно главно доказване на твърдения факт
на нужда от издръжка и към настоящия момент и трайния характер на това
състояние, като ангажираните доказателства се отнасят за минал момент /2016 –
2018г./ и не установяват обстоятелства, релевантни за необходимостта от
допълнителни средства за издръжка към настоящия момент.
По тези
съображения съдът приема, че ищецът не доказа материалноправните
предпоставки за отмяна на процесното дарение, поради
което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответниците направените
по делото разноски в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Г.Т. с ЕГН ********** ***,
действащ чрез пълномощника си адвокат З.М. със съдебен адрес ***, против С.И.Т. с ЕГН ********** и М.И.Т.
с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** –
адвокат Б.Б., за отмяна на дарението, обективирано в нотариален акт № *****/ 29.05.2007г. на
нотариус с per. № 460 на НК, поради неосигуряване от
надарените на необходими на дарителя издръжка и помощ.
ОСЪЖДА И.Г.Т. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес *** - адвокат З.М., да
заплати на С.И.Т. с ЕГН ********** и М.И.Т. с ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** – адвокат Б.Б., направените по делото съдебни разноски в размер на 500
лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
СА