Решение по дело №4/2025 на Административен съд - Пловдив

Н. В. Д., гр. Пловдив, [улица], [ЕГН], с пълномощник адв. И. С., обжалва принудителна административна мярка по чл.171 т.5 б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ - принудително преместване на МПС с рег.№ [рег. номер] без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

- Жалбоподателят счита принудителната административна мярка /ПАМ/ за незаконосъобразна и е поискано да бъде отменена, ведно с присъждане на направените съдебни разноски. Заявено е, че на 22.12.2024г. около 11.30ч. Д. паркирала автомобила си с рег. № [рег. номер] на ул. „Кръстю Пастухов“ в частта, където улицата е без изход, от лявата страна, посока Сточна гара, след пресечката с ул. „Д-р Александър Пеев“. В 11.40ч. оспорващото лице получило съобщение за репатриране на автомобила и за освобождаването му заплатило такса в размер а 82лв. за принудително преместване, което обстоятелство е удостоверено с приложен към жалбата касов бон от 22.12.2024г. Поддържа се, че няма достатъчно доказателства за нарушението, обосноваващи решението на административния орган за принудително преместване на автомобила. Твърди се, че автомобилът не е бил паркиран в нарушение на нормативните изисквания, нито е създал затруднения за движението на автомобили и пешеходци, каквато е законовата регламентация в чл.171 т.5 б.“б“ ЗДв.П. На мястото, където е бил паркиран автомобилът няма поставен пътен знак за забранено паркиране, нито такъв, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано ПС, каквото е изискването на чл.168 ал.2 ЗДв.П, поради което принудителното преместване е неправомерно. Заявено е, че при взимане на автомобила е установено, че на прозореца на шофьорската врата е залепен фиш с глоба 50лв. на основание чл.98 ал.1 т.6 ЗДв.П и същевременно е наложено принудително преместване на МПС, поради което е наложено двойно наказание. Посочено е, че лицето, разпоредило принудителното преместване е неизвестно и няма такива правомощия.

В съдебно заседание с ход по същество адв. С. поддържа жалбата с искане за отмяна на ПАМ. Твърди, че доверителката му не е спряла на забранен участък за паркиране, като действието на знака е след него, а видно от снимковия материал – други автомобили и репатриращият камион могат безпрепятствено да направят ляв завой. Затова не е налице предпоставка за налагане на ПАМ. Заявено бе, че ако знакът се намира на 5 м. от кръстовището, колата е спряла до знака – тоест не е в кръстовище. Изтъкнато бе, че ПАМ не е издадена поради спиране в кръстовище, което е нарушение на ЗДв.П, а че пречи и е необходимо правилно посочване на нарушението.

- Ответникът мл. инспектор И. Д. М. – ст. полицай в сектор „Общинска полиция – Пловдив“ при ОД МВР-Пловдив, оспорва жалбата. В съдебно заседание заяви, че съгласно ЗДв.П, кола, която е в кръстовище на по-малко от 5 м., се репатрира. Не се слагат знаци, указващи, че мястото е кръстовище. В случая има знак В27, който не е в кръстовището, а е сложен на 5 м. от самото Т-образно кръстовище. Пояснена бе причината за проверки на конкретното място и се поддържа принудителната административна мярка.

Представено е писмено становище на Началник сектор Общинска полиция – Пловдив /л.34/, който не е страна по делото.

Жалбата е допустима - подадена в законоустановения срок от адресат на неблагоприятен административен акт /приложен фискален бон от 22.12.2024г. на стойност 82.00лв. отразява осъществено принудително преместване на автомобила на тази дата, вкл. фискален бон от 22.12.2024г. на стойност 2.00лв. – престой паркинг; жалбата е постъпила в АС-Пловдив на 31.12.2024г./.

Правният интерес не е отречен с изпълнение на административния акт, тъй като законосъобразността на даден административен акт не е обвързана с изпълнението му /вкл. при допуснато от административния орган предварително изпълнение или предварително изпълнение по силата на закона/. В тази вр. - при изпълнен и отменен административен акт е налице възможност за търсене на обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ вр. с чл.204 АПК /вкл. чл.301 АПК/.

1. По отношение компетентността на органа по репатриране : Според данните от преписката, ответник в съдебното производство е мл.инспектор И. Д. М. – ст. полицай в сектор „Общинска полиция – Пловдив“ при ОД МВР-Пловдив. Съгласно чл.30 Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив /публично достъпна от сайта на ОбС – Пловдив/ : „Определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностните лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.; Принудителната административна мярка се прилага от длъжностните лица по предходната алинея съобразно тяхната компетентност по преценка за всеки конкретен случай”. В чл.31 т.4 от наредбата е посочено : Звеното за контрол, определено със заповед на кмета на общината, могат съвместно с определените от Министъра на вътрешните работи служби за контрол, да извършват принудително преместване на автомобил без знанието на неговия собственик в случаите – т.4, пр.1-во /изм. и доп. с Р.№ 245, Пр.№ 14 от 27.07.2017г./ „ППС паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението.”. Съгл. чл.33 ал.1 от наредбата, преместването става със специализиран автомобил за преместване на неправилно паркирани ППС, на основание чл.167, чл.168, чл.171 т.5 б.”б” от ЗДв.П.

Със Заповед № 8121з-1215/27.10.2016г. /л.36/ Министърът на вътрешните работи определил длъжностни лица на „ръководна“, „изпълнителска“ и „младши изпълнителска“ длъжност от структурните звена на „Пътна полиция“ и „Охранителна полиция“ в Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР, които да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, на основание чл.168 ал.1 ЗДв.П. Съгласно Заповед № 23ОА-3148/08.12.2023г. на Кмета на Община Пловдив /л.37/, мл. инспектор И. Д. М. – старши полицай /т.23/ е определен за държавен служител от сектор „Общинска полиция” – Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР - Пловдив, който може да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, на основание чл.168 ал.1 ЗДв.П.

Заповед № 23ОА-3148/08.12.2023г. на Кмета на Община Пловдив е издадена от К. Д. – Кмет на Община Пловдив без хипотеза на заместване и авторство не е оспорено. При тези данни следва, че ПАМ е приложена от компетентен орган.

1.1 В докладна записка от 22.12.2024г. от ст. полицай И. М. е вписан чл.171 т.5 буква Б от ЗДв.П /л.35/ : „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.5 преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е: б.“б“ паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи;“.

Преписката съдържа заверени копия на: ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата на сектор „Общинска полиция-Пловдив” за 22.12.2024г. със състав на нарядите и подпис на инструктирания И. М. по вид наряд 50 и участък за обслужване от 8 до 20ч. – т.14, л.39; снимков материал, л.40-42; л.14, 15.

Според „Докладна записка”, на 22.12.2024г. И.М. работил по безопасност на движението за времето от 08.00ч. до 20.00ч. с автомобил за репатриране с ДК № 502 и водач К., като в 11.30ч. на ул. „Кръстю Пастухов“ / ул.”Д-р Александър Пеев” в гр. Пловдив, на основание чл.171 т.5 б.Б ЗДв.П бил репатриран автомобил марка Ауди, цвят черен, с ДК № [рег. номер]. Посоченото основание за репатриране в докладната е : „Паркиран в кр-ще, образувано от горепосочените улици, с което пречи и създава опасност за останалите у-ци в движението“. Автомобилът е оставен на съхранение на паркинга на [улица]. Докладната е подписана от ст. полицай М..

Приложените към жалбата два фискални бона от 22.12.2024г. установяват осъществено принудително преместване на автомобила на тази дата.

1.2. Фактическото основание за налагане на ПАМ съдържа текст от закона – част от съдържанието на приетата за нарушена норма – чл.171 т. 5 б. "Б" от ЗДв.П / ”… и когато създава опасност …”/, като е индивидуализирана хипотезата - създава опасност, произтичаща от местоположението на МПС, онагледено в снимковия материал /л.14, 15, 40, 41/.

При доказателствена тежест за административния орган, който е равнопоставена страна в съдебния административен процес, същият има процесуално право да доказва фактическото основание за издаване на акта посредством всички допустими доказателствени средства.

В съдебното производство са изслушани свидетели – шофьор – кранист и оператор на платформи, които са присъствали на място и осъществили действия по репатрирането по нареждане на административния орган.

2. Актът, съгласно който се осъществява дейността в дадения случай, е нареждане за преместване /репатриране/ на МПС, което е паркирано. По аргумент от чл. 172 ал. 1 ЗДв.П, не е задължителна писмена форма за мярката по чл. 171 т. 5 б. "б" ЗДв.П, като прилагането й по същество представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие /Решения №№ 5459/13г.; 5353/13г.; 7635/2017г.; 9817/2017г. на ВАС, др./. Поради това не е необходимо издаването на писмен документ, в който да е обективирано волеизявлението на компетентния орган.

Възприето е, че тъй като принудителната мярка по чл. 171 т. 5 б. "б" ЗДв.П /каквато е оспорената/ е в устна форма - съставен от органа документ, в който е отразено становището му за мярката, има значение за законосъобразността й, но само като източник на отразени в него факти, а не и като релевантно правно основание.

Няма спор, че по отношение на МПС, паркиран от жалбоподателя - марка Ауди, цвят черен, с ДК № [рег. номер], е осъществено принудително преместване, за фактическото изпълнение на което сочат представените като доказателство заверени копия на финансови бонове от 22.02.2024г. и докладната записка от 22.12.2024г. на И. М. – служител на длъжност ст. полицай в сектор Общинска полиция при ОД МВР-Пловдив.

Местоположението - конкретната позиция на автомобила, описано в докладната записка – паркиран в кръстовище, с което пречи и създава опасност за останалите участници в движението, е онагледено в приложения снимков материал по делото, който не е оспорен. Оспорена е преценката за „пречене“ и създаване на опасност за останалите участници в движението.

- Жалбоподателят не представи доказателства относно твърдението в жалбата за залепен на прозореца на шофьорската врата фиш с глоба 50лв. на основание чл.98 ал.1 т.6 ЗДв.П, което е установено при взимане на автомобила. В тази вр. се съобрази, че не е посочен номер на стикера за фиша, поради което не бе възможно да бъде извършена служебна проверка в портала за електронни услуги на община Пловдив и не е приложено копие от фиша, вкл. в открито съдебно заседание не е доказано твърдението за издаден фиш с глоба /напр. посредством снимка на фиша на мобилен телефон/. Предвид посоченото, следва, че отсъстват доказателства за нарушение на принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК. Ведно с това следва да се отчете, че нарушението по чл.98 ал.1 т.6 ЗДв.П и нарушение на една от хипотезите от нормата на чл. 171 т. 5 б. „б“ ЗДв.П, са различни, поради което при доказана глоба с фиш, не би имало основание да се счита, че е налице двойно наказание за едно нарушение.

- Свидетелят К. е шофьор-кранист и заяви, че в конкретния случай е казано, че колата е в нарушение, тъй като се намира на Т- образно кръстовище. Свидетелят Г. е оператор на платформи /текелажник/ и заяви, че в случая шофьорът не могъл да завие наляво, идвайки от ул. „Александър Пеев“. Паркираното МПС е пречело на водачът на автомобила за репатриране, който се движел от ул. „Александър Пеев“. Камионът за репатриране е визуално около 3 м. широк със стабилизаторите, които увеличават ширината му. Процесният автомобил бил спрян на Т-образно кръстовище.

Свидетелските показания се ценят като достоверни, тъй като произтичат от лица-очевидци, а от друга страна – не са опровергани с други доказателства.

- Следва да бъде отбелязано, че макар съдът да не е обявил на страните по реда на чл.155 ГПК, местоположението на улиците „Кръстю Пастухов“ и „Д-р Александър Пеев“ му е служебно известно. Улица „Д-р Александър Пеев“ е перпендикулярна на ул. „Кръстю Пастухов“ и за движещите се по ул. „Д-р Александър Пеев“ възниква необходимост от ляв завой по ул. „Кръстю Пастухов“, която е задънена /тупик/ в посока към Сточна гара. Двете улици образуват Т- образно кръстовище. Както поясни ответникът по същество, на ул. „Д-р Александър Пеев“ има гаражи, поради което контролните органи са извършвали проверка в конкретния обхват.

Приложеното правно основание - чл. 171 т. 5 б. „б“ ЗДв.П съдържа три отделни хипотези, реализирането на които дават правомощие на компетентния орган да наложи ПАМ – преместване на ППС без знанието на неговия собственик или упълномощено от него лице : първата - когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; втората - когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението; третата - когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Снимковият материал от преписката потвърждава възприетото от административния орган и отразено в докладната записка – автомобилът е паркиран в зоната на кръстовище, пречейки и създавайки опасност за останалите участници в движението.

Налице е втората хипотеза от цитираната норма - когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението - посредством необходимостта от допълнителни маневри при ляв завой от ул. „Д-р Александър Пеев“ в посока ул. „Кръстю Пастухов“, които са предпоставка за съприкосновение между МПС-та.

За обосноваване на ПАМ е от значение създадената опасност посредством ограничението на радиуса за завой наляво, която опасност произтича от местоположението на паркиралото МПС, тъй като фактическото основание за налагане на ПАМ не е единствено паркиране в зона на кръстовище. Ограничената възможност за завой наляво е била спрямо автомобила за репатриране, но същевременно и за всеки друг автомобил в конкретните ден и час, който би имал необходимост от ляв завой от ул. „Д-р Александър Пеев“ в посока ул. „Кръстю Пастухов“. Ограничението на движението на МПС, произтичащо от местоположение на паркирано МПС, обективно представлява пречка, а необходимостта от извършване на допълнителни маневри при ляв завой създава опасност от съприкосновение между автомобилите.

3. ПАМ са форма на държавна принуда. Основанията за прилагането им, органите, които ги прилагат и правните субекти, спрямо които се прилагат, както и мерките за въздействие и редът за прилагането им, са императивно установени. Съгласно чл. 170 ал. 1 АПК - доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния орган. Административният орган следва да докаже, че превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението /в конкретния случай/. ПАМ по чл. 171 т. 5 б. "б" ЗДв.П се налагат с административен акт, издаван в устна форма. Тази законово установена форма на издаване на акта допуска доказване с всички допустими средства, вкл. снимков материал и свидетели.

Съгласно чл.93 ал.2 ЗДв.П, паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Не се спори, че водачът на автомобила не се е намирал в него към момента на разпореждането на ПАМ, поради което и с оглед разпоредбите на чл.93 ЗДв.П, автомобила не е бил в престой, а е бил паркиран.

Според § 6 т.28 ДР ЗДв.П „Участник в движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Репатриращият автомобил също е участник в движението по смисъла на цитираната дефиниция, при което опасността за останалите участници в движението, създадена от паркирано МПС, се отнася и за него. Съгласно § 6 т.8 ДР ЗДв.П, „Кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.

Текстът на нормата, приложена в частта за създаване на опасност от паркиралото в нарушение на правилата за движение МПС – в кръстовище, изисква преценка във всеки конкретен случай, но при съобразяване с целите на ПАМ, дефинирани в чл.171 ал.1 ЗДв.П - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Осигуряването на безопасност на движението изисква предотвратяване на предпоставки за ПТП и установените със ЗДв.П правила за движение и забрани са императивни и целят опазване животът и здравето на участниците в движението по пътищата, включително улесняване тяхното придвижване.

Документираните данни относно мястото на паркиране следва да се приемат за достоверни. Видно от снимковия материал, автомобилът на жалбоподателя е паркиран в зоната на кръстовището на ул.“Кръстю Пастухов“ с ул.“Д-р Александър Пеев“ в гр. Пловдив. МПС не е до знака, а на разстояние зад него /л.40/.

В нормата на чл. 98 ал. 1 т. 1 от ЗДв.П е предвидено, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Нарушение на забрана за паркиране на определено място като административно нарушение, е основание за налагане на административно наказание на основание чл. 186 вр. с чл. 183 ал. 2 т. 1. Това нарушение само по себе си не е достатъчно за прилагане на принудителната мярка - преместване на превозното средство без знанието на собственика. Нарушението на чл.98 ал.1 т.6 ЗДв.П е отделен състав на административно нарушение вр. чл.183 ал.4 т.8 ЗДв.П и се санкционира с глоба, като не се предвижда принудително въздействие с преместване на неправилно паркирано МПС по реда на чл.171 т.5 б.„б” ЗДв.П, без да е установено то да пречи или да създава опасност за другите участници в движението. Паркиране в зона на кръстовище съставлява основание по смисъла на чл. 171 т. 5 б. "б", предл. второ ЗДв.П за прилагане на мярка на административна принуда, когато е доказано безсъмнено, че създава опасност и при съобразяване, че предпоставките, при които е допустимо принудителното преместване, сочат на регламентирана със закон ограниченост на ситуациите.

Видно от снимковия материал и в частност снимките на л.14, 40, 41, онагледяващи позицията на паркиралото МПС в близък план – автомобилът действително попада в зоната на кръстовище и заснетата позиция обосновава извод за ограничаване възможността за ляв завой по отношение автомобилите, завиващи наляво от ул.“Д-р Александър Пеев“ в посока ул.“Кръстю Пастухов“. Тоест, независимо от обхвата на кръстовището, създадената поради местоположението на паркиралото МПС на жалбоподателя – необходимост от допълнителни маневри, поради ограничен радиус за ляв завой, обективно представлява опасност за останалите участници в движението. В конкретния случай е било препятствано движението на репатриращия автомобил, който също е участник в движението - обективно обстоятелство, произтичащо от местоположението на паркиралото МПС и основание за извод за създадена опасност по см. на чл.171 т.5 б.”б” ЗДв.П / Решение № 3467/2025г. по адм.д.№ 10362/2024г., ВАС; Решение № 6363 от 30.05.2016г. на ВАС по адм. д. № 7987/2015г. – по отношение обективност и безпристрастност на свидетелските показания от лицата – очевидци и др. /.

Видно от разположението на МПС, онагледено в снимковия материал, позицията на автомобила затруднява, а не улеснява осъществяване на ляв завой на участниците в движението при завиване наляво от ул. „Д-р Александър Пеев“ в посока ул. „Кръстю Пастухов“, тъй като изисква допълнителни маневри поради ограничение на движението при завой наляво, с което паркираното превозно средство действително създава опасност за другите участници в движението. На конкретните ден и час паркираното МПС не е позволило извършване на маневра от репатриращия автомобил. Отчита се, че не всяко неправилно паркиране би могло да създаде опасност, както и, че само по себе си престой и паркиране на кръстовище не е доказателство, че е налице опасност по смисъла на чл. 171 т. 5 б. "б" ЗДвП. Наличието на такава опасност в конкретния случай произтича от обстоятелството, че разположението на паркиралия автомобил обективно ограничава възможността за ляв завой на другите водачи на МПС и изисква допълнителни маневри, за да се избегне съприкосновението с паркирания автомобил, независимо от широчината на кръстовището.

Ведно с посоченото, при отчитане на пътен знак, заснет в приложения снимков материал, е видно, че паркиралото МПС е след него, а не до него, както и не в зоната на действието му /знак В27 "Забранени са престоят и паркирането" – чл.47 ал.3 ППЗДв.П/, но дори знакът да е на 5м. от кръстовището и да бъде възприето, че паркиралото МПС е извън зоната на Т-образното кръстовище, от снимковия материал е видно, че за осъществяване на ляв завой не би създало опасност и не пречи паркиралото МПС пред това на жалбоподателя в посока Сточна гара. Местоположението на МПС на жалбоподателя дори да не е в зона на кръстовище, обективно създава опасност за репатриращия автомобил при движението му с ляв завой, поради габаритите на същия, като същевременно изисква допълнителни маневри при ляв завой и на останалите МПС, движещи се в тази посока. Необходимостта от допълнително маневриране е ограничение на движението, създаващо опасност за останалите участници в движението. Местоположението на МПС не е след пресечката с ул. „Д-р Александър Пеев“, тъй като след пресечката е заснетото МПС пред автомобила на оспорващото лице /ясно видимо на л.41 – снимков материал/.

Докладната записка не съдържа позоваване „на по-малко от 5м. от кръстовище”, поради което от значение е установеността досежно зона на кръстовище, паркирането в която създава опасност за другите участници в движението. Достатъчно за обосноваване на ПАМ е обстоятелството за създадена опасност спрямо завиващите автомобили наляво към ул. „Кръстьо Пастухов“, идващи от ул. „Д-р Александър Пеев“.

Следователно, позицията на МПС създава опасност на движението на участниците - фактическото основание за прилагане на ПАМ е доказано, поради което жалбата се приема за неоснователна

Мотивиран с изложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля жалбата на Н. В. Д., гр. Пловдив, [улица], [ЕГН], против принудителна административна мярка по чл.171 т.5 б.“б“ от Закона за движение по пътищата - принудително преместване на МПС с рег.№ [рег. номер] без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.