РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Ямбол , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Х. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Х. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330100831 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от П. И. Г. за издаване на заповед
за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от
страна на Г. С. Г. – нейн съпруг.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършени твърдените актове на домашно насилие. По отношение на молителката
било осъществявано системно домашно насилие, което я принудило да се изнесе от
семейното жилище на 24.12.2020 год. Твърди се, че на 11.03.2021, 15.03.2021 г. и
17.03.2021 год. спрямо нея било осъществено домашно насилие от страна на съпруга й,
изразяващо се в опити да влезе в жилището й, крясъци, заплахи , причакване, блъскане
и обиждане. Същият бил предупреден с протокол по чл. 65,ал.1 от ЗМвР.
Към молбата е приложена декларации за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.
3 от ЗЗНД. Представени са и други писмени доказателства.
В съдебно заседание молителката – лично и чрез процесуален представител
поддържа молбата.
Ответникът се явява лично и с упълномощен адвокат. В депозиран писмен отговор
оспорва молбата по изложени съображения. Ангажира доказателства.
1
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в
нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10 от
ЗЗДН, т.к. се твърди, че актовете на домашно насилие са осъществени на -11.03, 15.03.
и 17.03.2021 год. , пред родово и местно компетентен съд.
За осъществените актове на домашно насилие е представена декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, която изцяло възпроизвежда фактите в молбата.
От представените писмени доказателства се установява, че страните са съпрузи,
сключили граждански брак на 15.08.1992 год.
В подкрепа на твърденията си ответникът е представил писмени доказателства
относно здравословното си състояние, от които се установява, че към момент на
извършения му преглед няма данни за алкохолна зависимост, както и Протокол за
психологическо изследване от 01.04.2021 год.
Представени са още Характеристика от кмета на с. Г., както и Трудова
характеристика от и.д. на *** ЕАД.
От представените доказателства относно извършени изследвания и прегледи на
лицето Д. Д. е видно, че 15.03.2021 год. посоченото лице е посетило лекар, в 11,30 ч. ,
както и че на 17.03.2021 год. сутринта, са й извършени изследвания.
Представена е и фактура за ползвани туристически услуги от 20.02.2021год.
По делото е изискана и приета в цялост преписка № ***/2021 год. на ЯРП,
образувана по жалба на П.Г. от 12.03.2021 год. По същата са снети сведения от Г. , от
Г.Г., както и от Д. Г.. Преписката е приключила с Постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 30.03.2021 год.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. М., майка на молителката посочва, че е била свидетел на
скандали между страните. Те имали много скандали, П. й се обаждала по телефона и тя
чувала. Внукът й им казвал да се разведат. Двамата били разделени от 24.12.2020 год.,
като съпругът останал да живее в къщата, а съпругата в апартамента им. През
последния месец звъняла на свидетелката и й казвала, че Г. пак е на вратата и чука, и
думка. Тя викала полиция, но докато дойдат полицаите той си тръгвал и отивал на
врата на свидетелката. Това било на 11.03, а втория случай бил на 15.03 , в 7. 30
вечерта. Дъщеря й се притеснявала. Отправял й заплахи, че ще остане гладна , че ще
2
рови по кофите и др. Като чукал на вратата й говорел обидни думи. П. й споделила, че
я чакал рано пред жилището стрината на 17- ти. Всичко това било, защото П. е подала
молба за развод. Свидетелката посочва, че молителката пиела антидепресанти и описва
в какво се състоят депресивните й състояния.
Свидетелят Г. – син на страните посочва,че никога не е виждал баща му да удря
майка му. От 24.12.2020 год. родителите му били разделени, като отношенията им не
били добри. Постоянно се карали и не се понасяли. Баща му не злоупотребявал с
алкохол. Майка му не била му споделяла март месец спрямо нея да е упражнено
домашно насилие.Поддържали връзка и се виждали, понякога свидетелят я карал на
работа. Доколкото знаел март месец баща му я карал няколко пъти на работа. На 11.03.
баща му си бил в къщи. Него ден майка му не била му споделяла да я е притеснявал.
На 15 и 17 – ти март не знаел да е имало срещи между майка му и баща му. Свидетелят
посочва, че е ходил при майка си да я моли да оттегли делото и да се разберат като
хората. Тя не се съгласила, нито той. Бил е свидетел на много караници между
родителите му.
Свидетелката М., доведена сестра на ответника посочва, че в момента страните не
живеят заедно. П. била изпаднала в депресия и не искала да живее с ответника. Не е
присъствала и не знае какви са им скандалите. След като се изнесла няколко пъти
пускала ответника в апартамента. Помогнал й да си премести багажа, ходили с М. да
купят пералня и сушилня и да й ги поставят. Брат й нямал ключ за апартамента, само
синът им имал. Според свидетелката молителката заплашвала брат й,искала му пари, за
да се откаже от делото. Свидетелката твърди, че е в много добри отношения с
молителката, помагали си. На 15- ти март имали големи проблеми, водили майка си на
лекар и на обяд се прибрали в селото, където живеела майка им.Разделила се с
ответника около 8 вечерта. Тя искала да я закара да говори с П.. Свидетелката твърди,
че тя звъннала на звънеца, но т.к. не работел почукала. Нямало никой в къщи.Искала да
поговорят, за да не се разделят.На 17.03. брат и водил майка й на лекар, имало
кардиограма от 09.11 ч. Докторът , който я правил бил в с. Т..Майката живеела в с.
И..Свидетелката твърди, че ответникът не злоупотребявал с алкохол, никога не е
виждала П. в синини, нито й била споделяла такова нещо.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира депозирана
молба за налагане на мерки за защита по ЗЗДН за неоснователна. Съгласно чл.2 от
ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и
на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно
жилище. Събраните по делото доказателства не сочат на осъществено от Г.Г. спрямо
3
П.Г. домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. От доказателствата не се установи, че на
посочените дати е извършено психическо и физическо насилие по смисъла на чл.2
ЗДДН, изразяващо се в опити да влезе в жилището на молителката, удари по вратата,
отправяне на заплахи и обидни думи към молителката и физическо посегателство –
блъскане. Изложените в молбата твърдения се подкрепят единствено от представената
от молителката декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и от показанията на св.М., която следва
да се има предвид, че пресъздава разказаното й от самата молителка, а не свои лични
впечатления, както и че непосредствените впечатления на свидетелката касаят период
преди процесния. Макар и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН да съставлява
самостоятелно доказателствено средство (чл.13, ал.3 ЗЗДН), същата сама по себе си не
може да обоснове извод за доказаност на тези твърдения, след като по делото са
събрани и други доказателства, поради което следва да бъде ценена с оглед на всички
доказателства. Нормата на чл.13, ал.3 ЗЗДН не следва да се тълкува буквално, а в
контекста на останалите разпоредби от закона и целта на същия, тъй като в противния
случай това би означавало във всички случаи на търсена защита от пострадалото лице
съдът да е длъжен да постанови мярка само въз основа на декларацията, без да е
необходимо да събира каквито и да било доказателства.
Действително събраните по делото доказателства са в посока, че страните са в
лоши и конфликтни отношения от години, включително между същите е висящо дело
за развод. Същевременно липсват доказателства ответникът да е агресивен и то след
употреба на алкохол. Следва да се има предвид, че жилището в което молителката към
настоящия момент живее е СИО, придобито по време на брака им, на което тя е
сменила бравата, т.е. лишила е другия съсобственик от достъп до имота, поради което
и самото посещение от страна на ответника до вратата на това жилище и опитът му да
влезе вътре, чрез чукане по вратата, не може да се тълкува като форма на домашно
насилие. Фактът, че по отношение на ответника е съставен протокол по ЗМвР не
следва да се тълкува като доказателство за упражнено насилие. Безспорно се установи
от приетата преписка, че молителката е подавала сигнали, които са посещавани от
органите на полицията, но никога ответникът не е констатиран на място, а приетият
протокол е съставен след това. Освен това в хода на процеса остава недоказано в какво
точно се състоят предприетите спрямо молителката действия, които са предизвикали
страх и смут. И молителката и св. М. твърдят, че се страхуват , когато ответникът ги
потърси, но неясно остава с какво точно свое поведение ответникът е предизвикал този
страх. Твърдения за употребените обидни думи се съдържат в показанията на св. М.,
която както беше посочено не възпроизвежда свои лични впечатления и в обясненията
на молителката, дадени в хода на проверката от МВР. Същите обаче според съда не
съдържат конкретна закана за осъществяване на каквито и да било действия от страна
на ответникът спрямо молителката, респ. за посегателство върху физическата или
психическата й неприкосновеност.
4
При преценката си съдът цени с доверие показанията на св. Г., син на страните,
който предвид близката си родствена връзка със страните според съда не е
заинтересован от изхода на спора в полза на някоя от тях. Същият е категоричен, че
след фактическата раздяла и той и ответникът са карали молителката на работа,че 1-2
пъти са се опитали да се сдобрят / ходили заедно на почивка,според показанията на
останалите двама разпитани свидетели/ , т.е. отношенията между двамата съпрузи не
са били окончателно преустановени, което твърдение не кореспондира с посоченото от
молителката , че е била подложена на системен тормоз и се страхува от ответника.
Същият свидетел твърди и, че майка му не му е споделяла, че баща му я е притеснявал,
не я е виждал синя, въпреки че след фактическата раздяла е поддържал връзка с нея,
включително и по време на делото.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че молителката не
проведе успешно пълно и главно доказване на твърденията си, което да обуслови извод
за осъществени спрямо нея актове на домашно насилие от страна на ответника
на посочените дати и по посочения начин, поради което молбата й за защита по ЗЗДН
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Смисълът на ЗЗДН е да защити
действителните жертви от конкретен акт на домашно насилие, като в това
производство съдът не следва да разрешава изключително влошените лични
отношения между съпрузите, които ще бъдат предмет на заведеното дело по чл. 49 от
СК.
За пълнота следва да се отбележи, че постановената по делото заповед за
незабавна защита по чл.18 ЗЗДН, като привременна мярка, ще преустанови своето
действие с влизане в сила на настоящото решение.
С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане по чл.78, ал.3 ГПК,
молителката следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 400 лв. за направените по
делото съдебни разноски- заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл.11,
ал.3 ЗЗДН, молителката следва да заплати по сметка на съда дължимата за
производството държавна такса в размер на от 25 лв.
Мотивиран от горното и, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за защита от домашно насилие, подадена от
П. И. Г., ЕГН ********* като ОТКАЗВА да издаде заповед за защита срещу Г. С. Г.,
ЕГН ********* с мерките по чл. 5,ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДН.
5
ОСЪЖДА П. И. Г., ЕГН ********* да заплати на Г. С. Г., ЕГН *********
разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА П. И. Г., ЕГН ********* да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6