№ 2980
гр. Благоевград , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
Секретар:Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20201200500835 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред въззивния съд е по реда на чл. 17 от Закона за защита
от домашно насилие (ЗЗДН) вр. чл.258 и сл. от Гражданскопроцесуалния кодекс ГПК).
С Решение № 2434 от 18.06.2020 г., постановено по гр.д.№337/2020 г., РС – Разлог
наложил на Г. Д. Б., ЕГН - **********, от град *, улица *********, следните мерки като
защита срещу домашно насилие:
Задължил извършителя Г. Д. Б., ЕГН - **********, от град *, улица *********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. К. Б., с ЕГН - **********, от град
********* К. Г. Б. с ЕГН: ********* и Я. Г. Б. с ЕГН: *********, за срок от 1 година;
Определил ВРЕМЕННО местоживеенето на децата К. Г. Б. с ЕГН: ********* и Я. Г.
Б. с ЕГН: ********* при родителя И. К. Б. с ЕГН - **********, от град ********* за срок от
12 месеца.
Определил се следния режим на лични посещения на децата К. Г. Б. с ЕГН:
********* и Я. Г. Б. с ЕГН: *********, при бащата - Г. Д. Б., ЕГН - **********:
Бащата Г. Д. Б., ЕГН - **********, има право да осъществява правото си на лични
отношения с децата - К. Г. Б. с ЕГН: ********* и Я. Г. Б. с ЕГН: *********, всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 9.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, както и 10 дни
през лятната ваканция, 5 дни през зимната ваканция и 5 дни през пролетната ваканция -
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, а също така и по всяко друго време по
предварителна уговорка между родителите.
1
РАЗПОРЕДИЛ ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за закрила, която на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на
молителя и ответника.
Наложил на извършителя Г. Д. Б., ЕГН - **********, от град *, улица *********, на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН "глоба" от 200.00 лева.
Осъдил Г. Д. Б., ЕГН - **********, от град *, улица *********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Разлог сумата 25.00 лв., държавна
такса дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Осъдил Г. Д. Б., ЕГН - **********, от град *, улица *********, да заплати на И. К. Б.
с ЕГН - **********, от г********* сумата 450.00 лв., разноски за процесуален представител.
ПРЕДУПРЕДИЛ извършителя Г. Д. Б., ЕГН - **********, от град *, улица *********,
ет. 3, ап. 7, за последиците от неизпълнението на заповедта – че на основание чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението - задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОБЕЗСИЛИЛ издадена Заповед за незабавна защита от 08.05.2020 г. по гражданско
дело № 337/2020 г. по описа на РС - Разлог /издадена въз основа на разпореждане №
1871/08.05.2020 г. по гражданско дело № 337/2020 г. по описа на РС – Разлог/.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от Г. Д. Б., чрез адв.Ю. А.. С
въззивната жалба се атакува решението изцяло като се твърди, че обжалваното решение е
неправилно - незаконосъобразно и необосновано. Поради това, въззивникът моли въззивния
съд, да отмени решението на РРС и да постанови ново, с което да отхвърли молбата по
ЗЗДН. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата
страна - И. К. Б., чрез адв. З. И.а, с който желае въззивният съд да остави без уважение
въззивната жалба като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от И. К. Б., чрез адв.З. И.а против Решение
№2434 от 18.06.2020 г., постановено по гр.д.№337/2020 г. по описа на РС – Разлог, в частта,
в която е определен срок на извършителя за въздържане от извършване на домашно насилие,
доколкото в закона не се съдържа такъв; в частта, в която определен режим на лични
посещения на децата при техния баща, както и в частта, в която е определено временно
местоживеене на децата при майката само за срок от 12 месеца, както и в частта, в която е
наложена глоба само в размер на 200 лв., както и поради неналагане на част от изисканите в
молбата мерки.
Отправено е искане за обявяване нищожността на атакуваното решение или
алтернативно на неговата неправилност, в частта с която е определен срок на извършителя
за въздържане от домашно насилие, в частта с която е определен режим на лични посещения
на децата при баща им и да бъде постановен такъв режим, с който са защитени правата им, а
именно режима на лични посещения на бащата да се определи само в рамките на няколко
часа месечно, само в един от почивните дни и само в присъствието на майката на
извършителя, да се измени решението в частта му, с която е определено временното
местоживеене на децата при майката да бъде само в срок от 12 месеца, като се определи
максимално допустимия срок от 18 месеца; да се забрани на извършителя да приближава
2
жилището, което ще бъде обитавано с децата в град * *********, местоработата на
молителката и местата и за Социални контакти и отдих както на нея, така и на децата в
максимално допустим срок от 18 месеца , училището на сина им и детската градина на
дъщеря им в посочения адрес и като се задължи извършителя на насилието да посещава
специализирани програми, както и да насочи извършителя към програма за възстановяване,
а също и да бъде изменено решението в частта, с която е наложена глоба само от 200 лв.
като бъде наложена глоба в максимално допустимия размер от 1000 лв.
Претендират се разноски за въззивната инстанция, сторени за държавна такса, както и
за адвокатски хонорар. Моли се да бъде изменена и заповедта за защита от 18 юни 2020
година, издадена от първоинстанционния съд.
Постъпил е писмен отговор от другата страна, с който се прави възражение за
неоснователност на тази насрещна жалба.
В с.з. процесуалният представител на И. Б. заявява, че на 01.10.2020 г. в РС Разлог по
искова молба вх. № 508522 на Б. е образувано брачно дело. При служебна проверка съдът
констатира, че брачното дело е с № 20201240100952 и същото е насрочено за разглеждане.
Въззивният съд намира въззивната и насрещната въззивна жалба, че са подадени в
установения от закона срок, от надлежна страна, разполагаща с право и интерес от
обжалване, и са насочени срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от
ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, което е обжалвано изцяло с въззивната жалба и частично с
насрещната въззивна жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районния съд доказателства и констатацията за висящо брачно дело между страните в това
производство, намира, че обжалваното решение в една част е неправилно и
незаконосъобразно.
От събраните доказателства, се установява следното от фактическа страна:
Твърди се в исковата молба, че в дома на страните в гр. ********* Г. Д. Б. е отправял
обиди и заплахи спрямо И. К. Б., в присъствието на децата им, както следва:
На 27.04.2020 г. в 10 ч. сутринта с думите „Боклук,нищо не струваш. Ще те унищожа,
ще те затрия. Ти не си от тук,значи си нищо и никой“;
На 28.04.2020 г. сутринта с думите „Ще ти отрежа ухото.Ще те завра в ъгъла, ти си
нищо. Само да си посмяла да споделиш с приятелки нещо за мен. Ти си курва, елементарно
и тъпо същество, ще те затрия“;
На 29.04.2020 г. в 9 ч. сутринта с думите „Или си вдигай краката или се махай от
къщата“;
На 29.04.2020 г. в 11 ч. с думите „..Ще те закопая и ще те излежа, колко му е, 3
години дават. Ще ти взема и имотите и децата“;
на 29.04.2020 г. в 13 ч. с думите „..Ще ти отрежа ухото, ако не махнеш тази обеца“;
На 29.04.2020 г. около 19 ч. вечерта с думите “Ако още веднъж пипнеш документите,
ще ти отрежа пръстите, разбра ли“;
3
На 29.04.2020 г. около 20 ч. с думите „Кучки всичко е мое и само аз мога да се
разпореждам с всичко и всичко, а вие ще ми се подчинявате, съществувате благодарение на
мен“.
Твърди се още, че Г. Д. Б. е употребявал и наркотични субстанции - трева пред децата
им на 26.04.2020 г. и на 27.04.2020 г. в дома им в *********
Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършени действия на домашно
насилие на 26.04., 27.04.2020 г., на 28.04.2020 г. и на 29.04.2020 г.
Въз основа на депозираното писмено искане е издадена Заповед за незабавна защита
№ 1871/08.05.2020 г., с която съдът предварително е наложил мярка за защита съобразно чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН, до приключването на съдебното производство с окончателно решение на
съда по реда на чл. 17 от ЗЗДН.
Ответникът по молбата Г. Д. Б., не е депозирал писмен отговор в предоставения и от
съда срок. Оспорва молбата при явяването си в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд. Моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде
отхвърлено искането за издаване на заповед за защита по ЗЗДН.
Събрани са писмени и гласни доказателства.
Установява се, че Г. Д. Б. и И. К. Б., са сключили граждански брак на ********* г.
От удостоверения за раждане се установява, че К. Г. Б. и Я. Г. Б. са родени съответно
на ********* г. и на ********* г.
Има данни, че ответникът злоупотребява с алкохол, както и че на 05.06.18 г. Г. Б. е
постъпил за лечение в *********, с диагноза чернодробна цироза, от където е изписан на
12.06.18 г. с декомпенсация на заболяването.
Видно от преписка на РУ *, от молителката е постъпвала жалба срещу ответника,
като е издаден протокол за предупреждение срещу него.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като ги съпостави
едни с други и с останалия, събран по делото доказателствен материал и намира същите за
взаимно допълващи се.
Съдът намира, че именно с оглед показанията на свидетеля И. К. се потвърждават
част и от изнесените обстоятелства с декларацията по чл. 9 ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН представената от молителката
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство за извършване на описания в
него акт на домашно насилие, подкрепена е от събраните гласни и писмени доказателства,
поради което съдът я кредитира изцяло. Посоченото в декларацията не се опровергава от
останалия, събран по делото доказателствен материал, който я допълва и потвърждава.
Молбата е допустима. Установиява се акт на домашно насилие, осъществен на
посочените в декларациите дати, като молбата за защита е подадена в преклузивния 1-
месечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата е основателна, като съдът следва да прецени
мерките, които следва да се наложат по ЗЗДН.
4
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът.
От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН,
следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и
изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и
проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и
дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени
всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно
лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
/крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на
страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се
направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
В конкретния случай се твърди наличие на психическо и емоционално,
осъществено и чрез вербално насилие – крясъци, обиди и заплахи, отправени към молителя
на посочените дати и то в присъствие на децата, както и неадекватно поведение,
застрашаващо психиката им.
Както се посочи вече, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е
предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно
насилие - декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията,
чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу
домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е
придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да
издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация,
доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото,
времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при
направеното оспорване, че е извършила акт на домашно насилие е да проведе успешно
насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване относно нейната доказателствена сила.
Ответникът не е представил писмен отговор в срок, като е заявил оспорване едва с
първото по делото съдебно заседание и не е провел убедително за съда оборване на
обстоятелствата посочени в декларацията. В конкретният случай представената
от молителя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно данни, че е налице
домашно насилие по см. на чл.2 от закона. В нея са посочени конкретни фактически
действия / системно упражнявано на заплахи и закани за саморазправа и обиди; употреба на
алкохол и други упойващи вещества/. Действията на ответника представляват домашно
насилие по см. на чл.2 от ЗЗДН. Безспорно е, че отношенията между страните са влошени,
както и че същите не са в състояние да разрешат личните си проблеми, а се налага да търсят
съдействието на органите на реда и съда.
Въззивният съд намира изложените във въззивната жалба и насрещна такава
оплаквания за частично основателни.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя
5
или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера и
интензитета на актовете на насилие, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие/. Съдът след като прецени осъщественото от ответника домашно насилие,
заплахата, която той представлява за молителката и необходимостта от осигуряване на
защита за нея и децата и при съобразяване здравословния му статус, намира за подходяща
тази определена от първоинстанционния съд мярка - задължаване извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие. Съдът намира, че посочената мярка ще
осигури защита в значителна степен на пострадалите.
Доводите, развити в насрещната жалба от И. Б., че първоинстанционният съд не се е
произнесъл по всичките искания са такива по чл. 250 ГПК и може да сезира с тях единствено
първоинстанционния съд, ако ги поддържа и с оглед даденото по-горе разрешение от
въззивния съд.
Като неоснователни се приемат изложените във въззивната жалба на Б. оплаквания за
нарушение на материалния закон. С обжалваното решение първоинстанционния съд
правилно е приел, че в конкретния казус е налице акт на домашно насилие и е издал
исканата заповед за защита.
Въззивният съд обаче констатира, че мярката за защита, предвидена в разпоредбата
на чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е безсрочна. Извършването на насилие в каквато и да е
от проявните му форми е обществено укоримо и недопустимо и запретяването му от
правния ред не може да бъде обвързано със срок. Доколкото първоинстанционния съд е
наложил тази мярка за срок от една година, в тази част решението следва да бъде изменено,
като мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН бъде наложена без срок за изпълнение.
В тази връзка на основание чл.17, ал.5, изр.2-ро ЗЗДН следва да се измени и
издадената заповед за защита, с която да се задължи ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие без да се определя срок.
Мярката по ал. 1, т. 4 на чл. 5 от същия закон не се налага при висящ съдебен спор
между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето
на детето или режима на личните отношения с него. С оглед на това, макар че при
постановяването на решението на РРС данни в такава насока не са били представени, но по
силата на задължението си, очертано от чл. 235, ал. 3 ГПК, БлОС взема предвид настъпилите
в хода на делото и преди приключването му обстоятелства от значение за спорното право и
заключава, че наличието на висящия между родителите процес за разтрогването на брака им,
засягащ и отношенията им с децата изключва налагането на оспорваната тук мярка за
защита. Защото в рамките на висящото бракоразводно дело по силата на чл. 59 от СК е
задължително да се уредят и отношенията между родителите и родените от брака им
ненавършили пълнолетие деца. Именно там би следвало да се обсъдят всички доводи и
доказателства в защита на интересите на децата и да се определи на кого от двамата му
родители следва да се възложи за в бъдеще упражняването на неговите права. Производство
по реда на ЗЗДН не преследва такава цел и разглежда местоживеенето на детето при
пострадалия родител само като временна защита на тези лица от евентуални бъдещи
посегателства от страна на другия родител.
С оглед на горното, решението на първата инстанция досежно наложената мярка за
защита от домашно насилие по т. 3 следва да бъде отменено, както и издадената въз основа
на него заповед в същата част.
Молителката твърди във въззивното производство, че е със сменено местоживеене –
гр. София, като децата също живеят при нея и учат в същия град, което прави ненужно
6
налагане на други ограничителни мерки.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН въззивният съд приема за правилно определен
размера на наложена на ответника глоба, която е от 200 лева и в тази част решението следва
да бъде оставено в сила.
По правилата на чл.11, ал.2 от ЗЗДН извършителят на домашното насилие заплаща
държавната такса в размер на 12.50 лв. за въззивната инстанция. Съдът констатира, че тази
такса е заплатена и с оглед изхода на спора – не следва да бъде възстановена.
Двете жалби са частично основателни, поради което не се дължат разноски на
страните, сторени за адвокат.
Ръководен от гореизложеното, БлОС
РЕШИ:
Изменя Решение № 2434 от 18.06.2020 г., постановено по гр.д.№337/2020 г., по описа
на РС – Разлог и издадената въз основа на него заповед за защита от домашно насилие от
18.06.2020 г., в частта, с която е определен срок от една година на постановената мярка по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, с която РРС задължава извършителя Г. Д. Б., ЕГН - **********, от
град *, улица *********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. К. Б.,
с ЕГН - **********, от град ********* К. Г. Б. с ЕГН: ********* и Я. Г. Б. с ЕГН:
*********, като заличава определения срок.
ОТМЕНЯ Решение № 2434 от 18.06.2020 г., постановено по гр.д.№337/2020 г., по
описа на РС – Разлог и издадената въз основа на него заповед за защита от домашно насилие
от 18.06.2020 г. на същия съд в частта, налагаща мярка за защита като е определено
временно местоживеене на децата К. Г. Б. с ЕГН: ********* и Я. Г. Б. с ЕГН: ********* при
родителя И. К. Б. с ЕГН - **********, от град ********* за срок от 12 месеца и е определил
режим на лични отношения на децата с бащата - Г. Д. Б., ЕГН – **********.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2434 от 18.06.2020 г., постановено по гр.д.№337/2020
г., по описа на РС – Разлог в останалата част.
Да се издаде заповед за защита, на основание чл.17, ал.5, изр.2-ро от ЗЗДН, съгласно
решението, като се посочат последиците от неизпълнението ù, предвидени в разпоредбата
на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, съгласно която при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
Преписи от решението и от заповедта да се връчат на страните и на съответното РУП
по местоживеене на извършителя - за сведение и изпълнение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8