№ 19936
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110117808 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Добричфарма“ ЕООД срещу
И. С. К..
Ищецът твърди, че на 06.01.2020г. между „Алфафарм 2014“ ООД, в качеството
на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен договор за заем за
сумата от 5100лв., съгласно който бил предоставен заем на ответника, подлежащ на
връщане до 31.03.2021г. Това обаче не било сторено, като ответникът изпаднал в
забава и дължал съгласно т. V от договора неустойка в размер на 10% годишно. С
договор за цесия вземанията били прехвърлени от заемодателя на ищцовото
дружество, за което ответникът бил уведомен.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5100лв., представляваща главница по
договора за заем, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, и 1409,58лв., представляваща неустойка за забава, начислена
за периода 01.04.2021г.- 21.12.2023г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Посочва, че по силата на трудов договор от 30.01.2018г. бил
назначен като служител в „Медикотрейд Варна“ ООД, като трудовото му
правоотношение било прекратено на 10.01.2020г. Около 6 месеца след прекратяване на
правоотношението, по телефона му се обадила К. Т., която му била пряк ръководител,
и му заявила, че по време на работата му били установени финансови нарушения.
Казала му, че било желателно за него, защото иначе щял да бъде осъден и да лежи в
затвора, да подпише документите, които били предварително подготвени. По това
време г-жа Т. била народен представител и председател на парламентарната група на
ПП „В.“. Ответникът посочил, че описаните в договорите и записите на заповед суми
не ги е получавал от дружествата, като на тези дати не е бил и в гр. Варна, но Т. му
заявила, че трябва да подпише документите или „да влезне в затвора“. Ответникът се
уплашил и поради това подписал документите. Отрича да е получавал претендираната
1
сума.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като ответникът прави
възражение по чл. 30 вр. чл. 27 ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 06.01.2020г.
между „Алфафарм 2014“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника И. К., в
качеството на заемател, е сключен договор за заем. Съгласно чл. I и III от него,
заемодателят предоставя на заемателя парична сума в размер на 5100лв., която
заемодателят се задължава да върне в срок до последния работен ден на м. март 2021г.
Според чл. II, заемната сума е предадена в брой от заемодателя на заемателя при
подписване на договора и същият служи като разписка за получаването. В чл. V е
предвидено, че ако заемателят не върне на заемодателя заетата парична сума в срока
по договора, той дължи на заемодателя неустойка за забава в размер на 10% годишно
за срока на закъснението.
По делото е представен договор за цесия от дата 14.11.2023г. /л. 38-39/, съгласно
който „Алфафарм 2014“ ООД прехвърля на ищцовото дружество вземането си по
процесния договор за заем, ведно с всички привилегии и другите му принадлежности,
включително лихви, обезщетения неустойки и разноски. С уведомление от
23.11.2023г., връчено на 27.11.2023г., ответникът е уведомен за извършената цесия /л.
9/.
Представени са на хартиен носител счетоводни записи, от които се установява,
че вземането спрямо ответника е осчетоводено от дружеството като отпуснат заем /л.
122-123/, а впоследствие е осчетоводено и прехвърлянето му.
Изискана, постъпила и приета е преписка № 292000-732/12.01.2024г. по описа на
ОД на МВР-Кърджали, която е образувана по жалба на ответника с твърдения за
осъществена спрямо него принуда за подписване на договори за заем и записи на
заповед. В хода на проверката са снети обяснения от К. Н. Т., в които се посочва, че е
работила за дружества от групата на „М.“ и познава ответника. През 2017г. го
предложила за технически организатор на дружествата на М. в гр. Кърджали. Един
ден я потърсил вътрешният одитор и заявил, че в обектите, управлявани от И., има
липси на около 70-80 хиляди лева. Мисли, че И. и счетоводството се разбрали да
оформят липсите като договори за заем. Посочва, че никога не е използвала заплахи
срещу И. и доколкото знае са заведени дела срещу него за връщане на задълженията.
При горните факти, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем има реален
характер, поради което предаването на сумата или вещите е част от фактическия
състав по сключването му.
В настоящия случай, ответникът не оспорва, че е подписал представения по
делото договор за заем от 06.01.2020г. В чл. II от него се съдържа свидетелстващото
удостоверяване, че заемната сума от 5100лв. е предадена в брой на заемателя при
подписване на договора и същият служи като разписка за това. Съдът намира, че това
изявление на ответника е достатъчно за установяване факта на предаване и получаване
на сумата, а оттук и на сключване на заемния договор. Същото представлява
2
признание от негова страна на този факт, което не се опровергава от събраните по
делото и допустими доказателствени източници. За пълнота може да се посочи, че
дори паричната сума да не е реално предадена, а да е уговорено връщането й като заем
поради налични липси от дружества-работодатели на ответника, с подписването на
процесния договор е налице обективна новация на задължението за компенсиране на
липсващите суми. Постигнато е съгласие между страните за връщане на сумата от
5100лв. именно като заем. Самото предаване в собственост на парите или другите
заместими вещи може да бъде извършено и косвено /например, но не само, когато
парите са депозирани за сметка на заемополучателя у трето лице или когато
заемополучателят задържа една сума, която вече е имал или получил на друго
основание, или когато заеманата сума се предоставя на трето лице по нареждане на
длъжника за погасяване на негово валидно възникнало задължение – Решение № 378
от 30.12.2014г. по гр. д. № 3020/2014г. на ВКС/.
Ответникът е навел преобразуващо възражение за унищожаване на договора
поради заплашване. Съгласно чл. 30 ЗЗД, заплашването е основание за унищожаване
на договора, когато едната страна е била принудена от другата или от трето лице да
сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. Съгласно правилото на чл.
154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже фактите, изграждащи това основание,
както му е указано с доклада по чл. 146 ГПК. Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не може да се изгради извод в тази насока. Освен изложените от самия
ответник твърдения, включително в депозираната жалба пред ОД на МВР – Кърджали,
няма доказателствени източници, които да потвърждават описаните обстоятелства за
оказване на въздействие върху психиката му, възбуждащи основателен страх за
сключване на договора. Нито в хода на настоящото производство, нито в хода на
извършената полицейска проверка, приобщена към настоящото дело, са събрани
доказателства, установяващи този факт. Ето защо, съдът следва да приложи
неблагоприятните последици при недоказване на твърдян факт в хода на процеса и да
го приеме за ненастъпил. Тоест, възражението се явява недоказано и като такова
неоснователно.
При доказване сключването на договора за заем, в тежест на ответника е да
докаже връщане на заемната сума, като същият не твърди и установява този факт. Ето
защо, за дружеството се е породило вземане за главницата, като падежът на плащането
е настъпил (последният работен ден на м. март 2021г.).
В настоящото производство от страна се претендира и неустойка за забава в
размер на 1409,58лв. за периода 01.04.2021г.-21.12.2023г. Както се посочи, в чл. V от
договора е предвидено, че ако заемната сума не бъде върната в срок, заемателят дължи
неустойка за забава в размер на 10% годишно за срока на закъснението. Клаузата
представлява по същността си клауза за неустойка съгласно чл. 92 ЗЗД. Според тази
норма, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Предвид че
длъжникът не доказва да е погасил задължението на падежа чрез плащане или по друг
начин, същият е изпаднал в забава и дължи уговорената неустойка. Съдът намира, че
същата отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и не надхвърля
обичайните обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, доколкото се
равнява на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължима при всяко забавено
парично задължение, когато няма друга уговорка. При изчисление на неустойката на
основание чл. 162 ГПК, с помощта на общодостъпен интернет калкулатор, същата
възлиза на претендираната сума от 1409,58лв. Ето защо, в полза на дружеството е
възникнало и това вземане.
Както се посочи, по делото е представен договор за цесия, с който вземанията
3
на заемодателя се прехвърлят на заемателя. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесията следва да му бъде съобщена - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, което в
случая е сторено. От този момент носител на вземанията спрямо длъжника се явява
цесионерът и дължи изпълнение именно на него. Предвид това, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищцовото дружество претендираните вземания и
предявените искове се явяват основателни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 260,38лв. за държавни такси и 1188лв. адв.
възнаграждение или общо 1448,38лв. Съдът намира, че не следва да се присъждат
разноски за обезпечително производство. Доказателства за извършването на такива
разноски следва да бъдат представени в самото обезпечително производство, като по
настоящото дело няма ангажирани доказателства в тази насока (не може да се направи
извод, че представените договор, фактура и платежно са представени в хода на
производството по чл. 390 ГПК). Отделно от това, при извършена служебна проверка
съдът установи, че по другите разделени граждански дела (конкретно гр. д. №
17780/2024г. по описа на СРС, 46-ти състав, което е обявено за решаване), ищецът
претендира същите разноски. Не е допустимо едни и същи разноски за едно
производство да бъдат претендирани по няколко пъти, доколкото това би довело до
неоснователно обогатяване и в случая съдът намира, че е налице недобросъвестно
упражняване на права от страна на ищеца в нарушение на чл. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН: **********, с адрес:
********************************, да заплати на „Добричфарма“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Република“, сграда на
„МЦ Младост – Варна“, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 5100лв.,
представляваща главница по договор за заем от 06.01.2020г., сключен с „Алфафарм
2014“ ООД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 21.12.2023г. до
окончателното плащане, и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 1409,58лв.,
представляваща неустойка за забава съгласно чл. V от договора за периода
01.04.2021г.-21.12.2023г., които вземания са прехвърлени на ищцовото дружество с
договор за цесия от 14.11.2023г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1448,38лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4