Решение по дело №777/2020 на Софийски окръжен съд

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. С., 30.06.2021 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВАЙЛО Г.ЕВ

                                                                                              ВАНЯ И.

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 777 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 260001/30.08.2020 г. по гр.д. № 611/201 г. Свогенският районен съд на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК е лишил Т.А.Г. от родителските права по отношение на детето й М. Г. Х.; определил е режим на лични отношения между майката и детето – всяка втора събота от месеца от 10 ч. до 18 ч., осъдил е Т.А.Г. а заплаща издръжка на М. Г. Х., чрез К. И. Д. и Д. Г. Д., в размер на 160 лв. месечно, считано от 31.08.2020 г.

Решението е обжалвано от ответницата Т.А.Г. като неправилно и незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено. В жалбата се излага възражение за неправилност на извода на районния съд, че майката изцяло се е дезинтересирала от грижите за детето и неговата издръжка, не го търси и не е запозната с неговото състояние и развитие. Жалбоподателката излага твърдение, че многократно се е опитвала да осъществи контакт с детето и да го вземе при себе си, но К. И. Д. и Д. Г. Д. не са й позволявали. Сочи, че неучастието й в първоинстанционното производство се дължи на невъзможност да ангажира своевременно адвокат, а не на липса на интерес у нея по отношение на собственото й дете. Навежда довод, че фактът, че ангажирането от жалбоподателката на адвокат за изготвянето на въззивната жалба сочи, че тя се е интересувала от детето и не е била съгласна да бъде лишена от родителски права. Жалбоподателката твърди, че е била финансово затруднена, но не е преставала да търси работа и дом за нея и детето й. Към настоящия момент тя е намерила дом в гр. С., където е адресно регистрирана и живее, работи на постоянна работа, заплаща ежемесечна издръжка на детето съобразно постановеното в обжалваното решение. Поддържа, че отчуждаването на детето от майка му не е в негов интерес.

Ответникът по възивната жалба не е представил отговор на същата.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си адв. Т., поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – Софийска окръжна прокуратура, чрез прокурор Малчев, оспорва жалбата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.

Представителят Д. „С.п.”*** излага пред съда, че към момента не е възможна реинтеграция на детето при майката. Сочи, че седем години майката не е полагала грижи за детето си и то е отчуждено от нея, не желае контакт и се разстройва, когато говори за майка си.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 611/2019 г. на Свогенски районен съд е образувано по искане на Районна прокуратура – Своге за лишаване на Т.А.Г. от родителски права по отношение на малолетното дете М. Г. Х..

В молбата се твърди, че от м. декември 2015 г. детето М. Г. Х. се намира под грижите на К. И. Д. и Д. Г. Д., като с решение по гр.д. № 428/2016 г. на Свогенски районен съд същото е настанено в семейството на тези лица по реда на чл. 28 от ЗЗДет. Твърди се, че бащата на детето Г. Х. Г.ев е починал на 16.01.2015 г., след което детето било изоставено от неговата майка Т.Г.. Сочи се, че повече от четири години майката Т.Г. не е полагала грижи за детето, не го е търсила и не е давала издръжка, като трайно се е дезинтересирала от него. Въз основа на тези твърдения молителят счита, че са налице предпоставките на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за лишаване на ответницата от родителски права спрямо детето М. Х..

Ответницата по молбата Т.Г. не е представила писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК и не е взела становище по молбата в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадена е молба с правно основание чл. 132, ал.1, т. 2 от СК за лишаване на ответницата Т.Г. – майка на малолетната М. Х., от родителски права по отношение на детето й. Молбата е подадена от прокурора, който е легитимиран да иницира производството по лишаване от родителски права съгласно чл. 133, ал 1 от СК.

Молбата е основателна.

   Лишаването от родителски права представлява както защита на интересите на детето срещу противоправно поведение на собствения му родител, така и една от най-тежките санкции за виновно неизпълнение на задължения, предвидена в гражданското право. Като крайна мярка за защита на детето, тя следва да се прилага само при доказана нужда, като в основата й е не санкцията, а интересът на детето.

Основанието за лишаване от родителски права по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, на което се основава подадената молба, съставлява виновно поведение на родителя спрямо детето, кумулативно изразено в две проявни форми – неполагане на грижи за детето и недаване на издръжка – за които законът изисква да са трайно установени във времето и да липсва основателна причина, поради която родителят не изпълнява тези свои задължения. Съставът на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК не е формален, нито е резултатен от обективните факти на неполагане на родителска грижа и недаване на издръжка, а се основава на виновно поведение на родителя, изразяващо се в отрицателното му субективно отношение към тези негови родителски задължения, чието изпълнение напълно и трайно е пренебрегнал по причини, за които той отговаря. Критериите, въз основа на които съдът преценява наличието на тези предпоставки, се основават на житейската практика и на морала, а изводите му следва да се формират след изследване на всички обстоятелства, характеризиращи конкретния случай. В тежест на молителя е да установи при условията на пълно и главно доказване не само обективното бездействие на ответника да полага грижи и да дава издръжка за детето си, а и субективното отрицателно отношение на родителя към изпълнение на тези негови задължения. В това производство съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т. ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения. Виновното неизпълнение на родителските задължения следва да е такова, при което формалното притежание на родителските права е неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно за интересите на детето.

Детето М. Г. Х. е родено на *** г. от майка Т.А.Г.. Бащата Г. Х. Г.ев е починал на 16.01.2015 г. От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че след смъртта на бащата на детето през 2015 г. майката е заминала за чужбина. В началото на 2016 г.  грижи за детето започнали да полагат К. И. Д. и Д. Г. Д. – последният братовчед на детето по бащина линия. С решение от 07.10.2016 г. по гр.д. № 428/2016 г. на Свогенски РС, образувано по молба на Д. „С.п.”*** по чл. 28, ал. 1 от Закона за закрила на детето, М. Г. Х. е настанена в семейството на К. Д. и Д. Д., с адрес с. С., до навършване на пълнолетие на детето. Безспорно е установено от социалните доклади, че и до настоящия момент детето се отглежда от семейство Д.и, които полагат пълноценни и адевкватни грижи за него.  Видно от приетия във въззивното производство социален доклад е, че през месец октомври 2020 г. майката Т.Г. е подала заявление до Д. „С.п.” за реинтеграция на детето, във връзка с което е насочена към ЦОП „С. С.” по програма „Реинтеграция – оценка на родителски капацитет” за срок от 6 месеца. На 20.11.2020 г. ответницата е подала молба, с която е заявила желанието си отново да се грижи за дъщеря си М.. До този момент същата не търсила съдействие от социалния орган за установяване на контакти с детето. В петгодишния период от заминаването на майката за чужбина до отправянето от нея на искане за съдействие до социалния орган за реинтеграция на детето същата не е полагала никакви грижи за детето, не го е търсила, не е установявала контакти с лицата, при които то е било настанено, не се е интересувала от състоянието на детето и не е заплащала издръжка. Тези обстоятелства са установени от приетите в двете инстанции социални доклади, а ответницата не е изложила никакви твърдения в тази насока – същата не е подала отговор на исковата молба, не е взела участие в първоинстанционното производство и не е ангажирала доказателства, които да опровергават изложеното в молбата на прокурора. Показанията на разпитаната във въззивното производство по искане на жалбоподателката свидетелка А. Захариева не опровергават изложеното в молбата и установено от социалните доклади, че майката не е полагала никакви грижи за детето си и не се е интересувала от неговото състояние в посочения дълъг период от време. Тази свидетелка сочи, че няколкократно е придружавала ответницата до дома на детето, за да го види, като първото посещение е било на 10.10.2020 г. Няма данни по делото, които да сочат за предприети от майката в периода от заминаването й в чужбина през 2015 г. до м. октомври 2020 г. действия по установяване на контакти с детето или за проява на интерес от неговото състояние и развитие, нито за участие в материалната му обезпеченост. Представените във въззивното производство писмени доказателства за платени от ответницата суми за издръжка на детето М. касаят извършени плащания след датата на постановяване на обжалваното решение в изпълнение на определената с това решение издръжка, дължима от ответницата занапред. Няма нито твърдения от ответницата, нито доказателства за заплащана от нея в предходен период издръжка на детето.

С оглед на горното, следва да се приеме за установено, че ответницата трайно /в значителен период от около 5 години/ не е полагала грижи за детето си М. и не му е предоставяла издръжка, т.е. налице е пълно неизпълнение на родителските задължения от страна на ответницата.

По делото не са установени обективни и основателни причини, поради които майката не е изпълнявала родителските си задължения в значителен период от 5 години, независещи от волята й. За наличието на такива причини не са изложени и твърдения от страна на ответницата в хода на първоинстанционното производство. Изложеното във въззивната жалба твърдение, че ответницата многократно се е опитвала да осъществи контакт с детето и да го вземе при себе си, но не й е било позволено от К. Д. и Д. Д., не е подкрепено с доказателства по делото. Както бе посочено и по-горе, ангажираните от жалбоподателката пред въззивния съд гласни доказателства не доказват осъществяването от майката опити за контакт с детето и участие в грижите за неговото отглеждане. Фактът, че майката е изоставила детето си в ранна детска възраст /когато то е било едва на 4 години/, като е заминала за чужбина, и при положение, че бащата е починал, съчетан с липсата на проявен от нея реален интерес към живота на детето в значителен период от 5 години и недаването на издръжка в този период, сочи за пълна родителска безотговорност, която не може да бъде оправдана с каквато и да било причина. По делото не се и твърди наличието на основателна причина за това поведение на майката. Видно от констатациите в приетия във въззивното производство социален доклад, както и в доклада на ЦОП – Своге за резултатите от провежданата социална услуга във връзка с реинтеграция на детето и сближаване с майка му, липсата на проявен от майката интерес към детето в продължителен период и липсата на всякакви контакти между тях, е довело до загубване на връзката между майка и дете – детето не помни майка си, не желае да се среща с нея и изпитва негативни емоции, когато се говори за нея и от възможността то да бъде отделено от лицата, които го отглеждат и които то приема за свои родители. Проявеният от ответницата едва след приключване на делото пред първоинстанционния съд интерес към детето, обективиран в изразеното пред органите по закрила на детето желание да се грижи за него, е твърде закъснял и не може да дерогира последиците от неполагането на грижи и отрицателното й субективно отношение към изпълнение на родителския дълг в един продължителен и съществен за развитието на детето период. Фактът, че ответницата е предприела действия по възстановяване на контактите с детето, преценен съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, не може да обуслови извод от значение за спорното право, тъй като контакти между майката и детето във връзка с неговата реинтеграция реално не са започнали, въпреки формалното осъществяване на социалната услуга от органа по закрила на детето, а и такива не са възможни предвид отчуждаването на детето от майката и нежеланието му да бъде с нея.

След като ответницата трайно не е полагала грижи за детето и не е давала издръжка за отглеждането му без основателна причина за това, обосован е извод за трайно пренебрегване от нейна страна на родителския й дълг - основание за лишаването й от родителски права над детето. Виновното неизпълнение на родителските задължения от ответницата е такова, при което формалното притежание на родителските права е неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно за интересите на детето.

 

   Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

             

 

С оглед на горното, Софийски окръжен съд

 

РЕШИ:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001 от 31.08.2020 г. по гр.д. № 611/201 г. на Районен съд – гр. Своге.

            Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.