Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 30.06.2021 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет
и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО Г.ЕВ
ВАНЯ И.
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдия И. гр. д. № 777 по описа за
Производството е по чл. 258
и сл. от ГПК.
С
решение № 260001/30.08.2020 г. по гр.д. № 611/201 г. Свогенският районен съд на
основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК е лишил Т.А.Г. от родителските права по
отношение на детето й М. Г. Х.; определил е режим на лични отношения между
майката и детето – всяка втора събота от месеца от 10 ч. до 18 ч., осъдил е Т.А.Г.
а заплаща издръжка на М. Г. Х., чрез К. И. Д. и Д. Г. Д., в размер на 160 лв.
месечно, считано от 31.08.2020 г.
Решението
е обжалвано от ответницата Т.А.Г. като неправилно и незаконосъобразно, с искане
същото да бъде отменено. В жалбата се излага възражение за неправилност на
извода на районния съд, че майката изцяло се е дезинтересирала от грижите за
детето и неговата издръжка, не го търси и не е запозната с неговото състояние и
развитие. Жалбоподателката излага твърдение, че многократно се е опитвала да
осъществи контакт с детето и да го вземе при себе си, но К. И. Д. и Д. Г. Д. не
са й позволявали. Сочи, че неучастието й в първоинстанционното производство се
дължи на невъзможност да ангажира своевременно адвокат, а не на липса на
интерес у нея по отношение на собственото й дете. Навежда довод, че фактът, че
ангажирането от жалбоподателката на адвокат за изготвянето на въззивната жалба
сочи, че тя се е интересувала от детето и не е била съгласна да бъде лишена от
родителски права. Жалбоподателката твърди, че е била финансово затруднена, но
не е преставала да търси работа и дом за нея и детето й. Към настоящия момент
тя е намерила дом в гр. С., където е адресно регистрирана и живее, работи на
постоянна работа, заплаща ежемесечна издръжка на детето съобразно постановеното
в обжалваното решение. Поддържа, че отчуждаването на детето от майка му не е в
негов интерес.
Ответникът
по възивната жалба не е представил отговор на същата.
В
съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си адв. Т., поддържа
жалбата.
Ответникът
по жалбата – Софийска окръжна прокуратура, чрез прокурор Малчев, оспорва
жалбата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.
Представителят
Д. „С.п.”*** излага пред съда, че към момента не е възможна реинтеграция на
детето при майката. Сочи, че седем години майката не е полагала грижи за детето
си и то е отчуждено от нея, не желае контакт и се разстройва, когато говори за
майка си.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид
следното:
Производството по гр.д. № 611/2019 г. на Свогенски
районен съд е образувано по искане на Районна прокуратура – Своге за лишаване
на Т.А.Г. от родителски права по отношение на малолетното дете М. Г. Х..
В молбата се твърди, че от м. декември
Ответницата по молбата Т.Г. не е представила писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК и не е взела становище по молбата в съдебно
заседание.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подадена е молба с правно
основание чл. 132, ал.1, т. 2 от СК за лишаване на ответницата Т.Г. – майка на
малолетната М. Х., от родителски права по отношение на детето й. Молбата е
подадена от прокурора, който е легитимиран да иницира производството по
лишаване от родителски права съгласно чл. 133, ал 1 от СК.
Молбата е основателна.
Лишаването
от родителски права представлява както защита на интересите на детето срещу
противоправно поведение на собствения му родител, така и една от най-тежките
санкции за виновно неизпълнение на задължения, предвидена в гражданското право.
Като крайна мярка за защита на детето, тя следва да се прилага само при доказана
нужда, като в основата й е не санкцията, а интересът на детето.
Основанието за лишаване от родителски права по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК,
на което се основава подадената молба, съставлява виновно поведение на родителя
спрямо детето, кумулативно изразено в две проявни форми – неполагане на грижи
за детето и недаване на издръжка – за които законът изисква да са трайно
установени във времето и да липсва основателна причина, поради която родителят
не изпълнява тези свои задължения. Съставът на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК не е
формален, нито е резултатен от обективните факти на неполагане на родителска
грижа и недаване на издръжка, а се основава на виновно поведение на родителя,
изразяващо се в отрицателното му субективно отношение към тези негови родителски
задължения, чието изпълнение напълно и трайно е пренебрегнал по причини, за
които той отговаря. Критериите, въз основа на които съдът преценява наличието
на тези предпоставки, се основават на житейската практика и на морала, а
изводите му следва да се формират след изследване на всички обстоятелства,
характеризиращи конкретния случай. В тежест на молителя е да установи при
условията на пълно и главно доказване не само обективното бездействие на
ответника да полага грижи и да дава издръжка за детето си, а и субективното
отрицателно отношение на родителя към изпълнение на тези негови задължения. В
това производство съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на
родителя, в т. ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на
родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина,
установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на
издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за
отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските
задължения. Виновното неизпълнение на родителските задължения следва
да е такова, при което формалното притежание на родителските права е неоправдано,
безпредметно и нецелесъобразно за интересите на детето.
Детето М. Г. Х. е родено на *** г. от майка Т.А.Г.. Бащата Г. Х. Г.ев е
починал на 16.01.2015 г. От събраните по делото доказателства се установява
безспорно, че след смъртта на бащата на детето през
С оглед на горното, следва да се приеме за установено, че ответницата
трайно /в значителен период от около 5 години/ не е полагала грижи за детето си
М. и не му е предоставяла издръжка, т.е. налице е пълно неизпълнение на
родителските задължения от страна на ответницата.
По делото не са установени обективни и основателни причини, поради които майката не е изпълнявала родителските си задължения в значителен период от 5 години, независещи от волята й. За наличието на такива причини не са изложени и твърдения от страна на ответницата в хода на първоинстанционното производство. Изложеното във въззивната жалба твърдение, че ответницата многократно се е опитвала да осъществи контакт с детето и да го вземе при себе си, но не й е било позволено от К. Д. и Д. Д., не е подкрепено с доказателства по делото. Както бе посочено и по-горе, ангажираните от жалбоподателката пред въззивния съд гласни доказателства не доказват осъществяването от майката опити за контакт с детето и участие в грижите за неговото отглеждане. Фактът, че майката е изоставила детето си в ранна детска възраст /когато то е било едва на 4 години/, като е заминала за чужбина, и при положение, че бащата е починал, съчетан с липсата на проявен от нея реален интерес към живота на детето в значителен период от 5 години и недаването на издръжка в този период, сочи за пълна родителска безотговорност, която не може да бъде оправдана с каквато и да било причина. По делото не се и твърди наличието на основателна причина за това поведение на майката. Видно от констатациите в приетия във въззивното производство социален доклад, както и в доклада на ЦОП – Своге за резултатите от провежданата социална услуга във връзка с реинтеграция на детето и сближаване с майка му, липсата на проявен от майката интерес към детето в продължителен период и липсата на всякакви контакти между тях, е довело до загубване на връзката между майка и дете – детето не помни майка си, не желае да се среща с нея и изпитва негативни емоции, когато се говори за нея и от възможността то да бъде отделено от лицата, които го отглеждат и които то приема за свои родители. Проявеният от ответницата едва след приключване на делото пред първоинстанционния съд интерес към детето, обективиран в изразеното пред органите по закрила на детето желание да се грижи за него, е твърде закъснял и не може да дерогира последиците от неполагането на грижи и отрицателното й субективно отношение към изпълнение на родителския дълг в един продължителен и съществен за развитието на детето период. Фактът, че ответницата е предприела действия по възстановяване на контактите с детето, преценен съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, не може да обуслови извод от значение за спорното право, тъй като контакти между майката и детето във връзка с неговата реинтеграция реално не са започнали, въпреки формалното осъществяване на социалната услуга от органа по закрила на детето, а и такива не са възможни предвид отчуждаването на детето от майката и нежеланието му да бъде с нея.
След като ответницата трайно не е полагала грижи за детето
и не е давала издръжка за отглеждането му без основателна причина
за това, обосован е извод за трайно пренебрегване от
нейна страна на родителския й дълг - основание
за лишаването й от родителски права над детето.
Виновното неизпълнение на родителските задължения от ответницата е такова, при което формалното
притежание на родителските права е неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно
за интересите на детето.
Поради пълното съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед на горното, Софийски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001 от 31.08.2020 г.
по гр.д. № 611/201 г. на Районен съд – гр. Своге.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.