№ 3227
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110207127 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 542699-F 554972 от
19.10.2020 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – София, с
което на „Дафни Груп” ЕООД, с ЕИК: *** е наложена „имуществена санкция“
в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 124, ал. 2 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП). При условията
на алтернативност се поддържа основания за приложението на чл. 28 от
ЗАНН. С оглед на всичко това се иска цялостната отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, не се представлява и не изразява
становище по делото.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален
представител – юрк. Т.Р., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
атакуваното НП. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 19.06.2020 г. на дружеството – жалбоподател му е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на
14.01.2020 г. при изтичане на срока по чл. 125 от ЗДДС, за подаване на
справката декларация и отчетните регистри за данъчен период месец
декември 2019 г. жалбоподателят не е включил в дневника си продажби за
този данъчен период фактура № **********/13.12.2019 г. с получател „Криси
2007“ ЕООД, данъчна основа 4459.25 лева и ДДС 891.85 лева и при
определяне на резултата, деклариран със справката-декларация по ЗДДС за
данъчен период декември 2019 г. е бил деклариран ДДС за внасяне, със
891.85 лева по-малко от реално дължимия - нарушение на чл. 124, ал. 2 от
ЗДДС.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 124, ал. 2
от Закона за данък върху добавената стойност.
Съдът прие за установено от фактическа страна още и това, че
процесната фактура е била включена в дневника за продажби за данъчен
период август 2020 г. (л. 30 от делото на РС-Пирдоп).
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на
свидетелката Д.М. (актосъставител), както и от писмените доказателства по
делото, се установява, че при извършената проверка е било констатирано, че
процесната фактура не е била включена в дневника за продажбите на
жалбоподателя за данъчния период декември 2019 г., а е била включена в
справката- декларация по ЗДДС за данъчен период август 2020 г.
Доказателствените източници относно тези обстоятелства са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги
кредитира като достоверни, а същите не се и оспорват от страните.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
2
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 124, ал. 2
от ЗДДС, като не е включил една фактура в дневника си за продажби през
периода през който са били издадени – декември 2019 г. и по този начин е
било декларирано ДДС за внасяне за данъчен период декември 2019 г. със
891.85 лева по-малко от реално дължимия. Същите не са били включени в
следващия данъчен период, поради което и съвсем правилно АНО не е
квалифицирал нарушението по специалния привилегирован състав на чл. 181,
ал. 2 от ЗДДС. Това е предвиденият от законодателя бонус за случаи, като
настоящия, от който жалбоподателят не се е възползвал, поради забавата му с
няколко месеца, през които не е включил процесната фактура в справката
декларация по ЗДДС.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че той се бил
възползвал от процедурата по чл. 126 от ЗДДС и си поправил грешката.
Откриването на грешката от органите по приходите в хода на извършена
проверка изключва възможността за приложението на тази процедура, по арг.
от начина, по който тя е уредена в коментираната разпоредба. Ето защо
възражението на жалбоподателя в обратен смисъл се явява неоснователно и
като такова беше отхвърлено от съда.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил имуществена санкция в предвидения от закона размер, която е с
абсолютно определен размер, поради което и не може да бъде допълнително
намалявана от съда.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (че същото е било открито
3
при проверка и е било отстранено няколко месеца след това) и на
нарушителя, както и от смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други такива нарушения, поради което и не са налице
основанията за приложението на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй
като са необходими допълнителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да доведат до нетипично ниска степен на обществена опасност на
нарушението и на нарушителя, а такива както вече се посочи по делото не
бяха установени.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 542699-F 554972 от
19.10.2020 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – София, с
което на „Дафни Груп” ЕООД, с ЕИК: *** е наложена „имуществена санкция“
в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 124, ал. 2 от Закона за данък върху
добавената стойност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63 д от ЗАНН, „Дафни Груп” ЕООД, с
ЕИК: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на НАП, сума в размер на 100 лева,
дължими за юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5