Р
Е Ш Е Н И Е
№
426
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
февруари, две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Румяна Агаларева и
участието на прокурора Борис Михов, като разгледа докладваното от съдия
Ингилизов к.а.н.д. дело № 265 по описа за 2023 год. на Административен съд-
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН,
вр. с чл.348 от НПК,
вр. с чл.208-
чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, чрез адв.М. А. срещу
Решение № 152/16.11.2022 г. по АНД 20225320200190/2022 г. по описа на РС - гр.
Карлово, с което е отменено № 3 от 25.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Национален
парк Централен Балкан“, с което на Ф.А.Б. на основание чл.81 ал.3 вр. ал.1 т.1
предлож. 3 от ЗЗТ е наложено административно наказание- глоба в размер на 100
лева, за нарушение на чл.21 т.16 предлож. 2 от ЗЗТ вр. т.3 от част 3.2.2.2 „Зона
Многофункционална“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г.
Жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, не се представлява в съдебно заседание. С касационната жалба се
иска отмяна на решението на РС Карлово и потвърждаване на наказателното постановление.
В постъпило становище преди съдебното заседание се излагат допълнителни
аргументи за потвърждаване решението на РС Карлово и потвърждаване на оспореното НП, претендират се и
направените разноски по делото.
Ответната страна е подала отговор
на касационната жалба, като оспорва същата и излага аргументи за потвърждаване
решението на РС Карлово, претендират се разноски по делото. В съдебно заседание
редовно призована не се явява, не се представлява. Постъпило е становище, в
което се излагат допълнителни аргументи за потвърждаване решението на РС
Карлово.
Прокурорът сочи в становището си,
че жалбата е основателна.
Пловдивски административен съд,
като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
допустима е, разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Карлово е посочил в
решението си следната фактическа обстановка :
На 10.09.2020 г. служители на
ДНПЦБ, сред които и св. Б. осъществявали служебните си задължения на територията
на НПЦБ, зона Многофункционална, Парков участък Карлово, Охранителен участък
Жълтец, местност „Арапска мандра“, землище на гр. Карлово, общ. Карлово. Около
09.00 часа свидетелите установили на горепосоченото място, представляващо
защитена територия, съгласно чл.5 т.2 от ЗЗТ, 26 броя говеда, които пашували
без пастир. Проверката продължила от 09 часа до 11.10 часа, като през това
време не се появил собственик на животните или пастир. Били записани номерата
на ушните марки на седем броя говеда, сред които и говедо с номер на ушната
марка BG 31366290, като същите били и заснети със служебен фотоапарат.
Констатираното било отразено в съставен за целта на проверката констативен
протокол №0000019/03.05.2021 г. След извършена проверка в ИИС на БАБХ било
установено, че към 03.05.2021 г. 1 бр. говедо с номер на ушната марка BG
31366290 е собственост на жалбоподателя Ф.Б.. Според приложеното по делото
разрешително за паша и събиране на сено № 0008800 от 28.04.2021 г. Ф.Б. получил
разрешително за паша и събиране на сено № 8800/24.04.2021 г., в което било
отразено, че пастир на стадото от общо 161 бр. животни на Ф.Б. ще бъде А. Б..
Посоченото разрешително било анулирано с заповед № РД-91/03.06.2021 г. на
Директора на ДНПЦБ въз основа на заявление на Ф.Б. от 02.06.2021 г. На
04.06.2021 г. било издадено друго разрешително за паша и събиране на сено №
8833/04.06.2021 г., в което отново било отразено от издалото го длъжностно лице
при ДНПЦБ, че пастир на стадото от 165 бр. животни на Ф.Б.. ще бъдат А. Б. и Г.А..
След установяване самоличността на собственика на говедо с ушна марка BG
31366290 чрез проверка в ИИС на БАБХ, а именножалбоподателят Ф.Б., същият бил
поканен да се яви за съставяне на АУАН във връзка с извършено нарушение-
осъществяване на дейност по ползване на природен ресурс в защитена територия-
паша без пастир в Зона 3 Многофункционална. Съгласно горепосочената справка от
ИИС на БАБХ 1 бр. говедо с ушна марка BG 31366290, собственост на жалбоподателя
Ф.Б., към 03.05.2021 г. е следвало да се намира в животновъден обект на адрес в
гр. Карлово.
На 27.07.2021 г. бил съставен процесния АУАН,
с който било прието, че жалбоподателят Б. е осъществил нарушение на чл.21 т.16
пр.2 от ЗЗТ вр. т.3 от част 3.2.2.2. „Зона Многофункционална“ от Плана за
управление на НПЦБ 2016-2025 г., тъй като на 03.05.2021 г. на територията на
НПЦБ, Зона Многофункционална, Парков Участък Карлово, Охранителен участък
Жълтец, местност „Арапска мандра“ в землището на гр. Карлово, общ. Карлово
пашувал 1 бр. домашно животно- крава с номер на ушната марка BG 31366290, негова
собственост. С посоченото се сочело, че Ф.Б. осъществил дейност по ползване на
природен ресурс в защитена територия в нарушение на забраната за паша на
селскостопански животни в Зона Многофункционална без пастир. Срещу тези
констатации жалбоподателят вписал собственоръчно, че има възражения, като на
02.08.2021 г. депозирал писмени такива. На 25.01.2022 г. било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност с АУАН на
обстоятелствата от значение за фактическия състав на нарушението, било счетено,
че деянието по чл. чл.21 т.16 пр.2 от ЗЗТ вр. т.3 от част 3.2.2.2. „Зона
Многофункционална“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г. съставлява
маловажен случай, поради което и на основание чл.81 ал.3 вр. ал.1 т.1 предлож.
3 от ЗЗТ е наложено на жалбоподателя административно наказание- глоба в размер
на 100 лева.
Районният
съд е приел за недоказано, че именно жалбоподателя е осъществил соченото
нарушение, като се сочело, че лицето, което е полагало грижи и носи отговорност
за животните на територията на Централен Балкан е не собственика им, а
оправомощения от него пастир, за което обстоятелство собственика Ф.Б. е
уведомил ДНПЦБ. Обстоятелството, кое е отговорното лице в конкретния случай е
следвало да се изясни внимателно заедно със собствеността на установеното
животно, така че да се ангажира адекватно административно- наказателна
отговорност. В конкретния случай, съдът намира, че неправилно е вменена
отговорността на собственика на процесното животно, вместо на оправомощения от
последния пастир. Ето защо, съдът намира, че неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя Ф.Б. като собственик на процесното животно,
поради което и атакуваното наказателна постановление е прието от съда се за
незаконосъобразно и е отменено.
Наведените в касационната жалба
мотиви за отмяна на решението на РС Карлово се явяват основателни.
Според настоящата инстанция при
така установеното от фактическа страна, районният съд неправилно е приел за недоказано,
че субект на административно наказателната отговорност се явява собственикът на
животните Ф.Б..
Актът за установяване на
административното нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена
в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат
изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в
наказателното постановление са описани нарушението, времето и мястото на
извършване, предвид спецификата на нарушението, обстоятелствата, при които то е
било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Описаното в
акта и наказателното постановление деяние е административно нарушение, което в
случая е установено от конкретно овластено длъжностно лице, а наказателното
постановление е издадено от упълномощено лице, според приложените по делото
трудов договор и заповед на министърът на министерството на околната среда и
водите за делегиране права на директорите на посочените дирекции, сред които и
на НПЦБ да издават наказателни постановления за съставени актове по Закона за
защитените територии, при което административното наказание е наложено от лице
по чл. 47, ал. 1 б. "б" от ЗАНН.
Правната квалификация е прецизна и
в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение,
доказано по безспорен начин в развилото се административно и съдебно
производство.
Национален
парк Централен Балкан /НЦБ/ е защитена територия по смисъла на чл. 5, т. 2 от
ЗЗТ, категоризиран след т. 1 – резервати, и с оглед установената конституционна
закрила на околната среда, живата природа и природните богатства по чл. 15 от Конституцията, регулираните със ЗЗТ значими обществени отношения са от висш
порядък. В тази връзка, административно-наказателната отговорност е предвидена
за дейност в нарушение на режима, определен, както със заповед за обявяване на
територията за защитена, така и в утвърден план. В случая, няма спор за
описаната дейност, осъществена на територията на зона "Ограничена човешко
въздействие", охранителен участък – Малката река, поради което е налице
именно нарушение на режима за националните паркове, определен със ЗЗТ. Съгласно
чл. 21, т. 16 от ЗЗТ в националните паркове се забраняват други дейности,
определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за
управление.
Безспорно с установеното по делото
пашуване на стадо от 26 бр. животни – говеда в Национален парк Централен балкан
се осъществява дейност по ползване на природен ресурс в зона "Ограничено
човешко въздействие", в нарушение на забраната за извършване на всякакви
дейности в националните паркове. Осъщественото деяние съдържа признаците на
административно нарушение на законодателството охраняващо защитените територии
на Национален парк Централен балкан.
Обосновано с доказателствата по
делото РС Карлово е приел, че от 1 бр. говеда с ушна марка BG 31366290 e
собственост на Ф.Б.. Безспорно е установено и, че Б.. притежава разрешително за
пашуване на животните в Парков участък 6, пасищен район „Топалица“, в землището
на гр. Карлово, което налага извода, че лично Ф.Б., в качеството на собственик
на животните, се е ангажирал да пашува животните си на определените му с
разрешителното места на територията на националния парк, което обстоятелство се
отразява в издаденото му разрешително за паша. Като видно от представената в
тази връзка декларация за спазване на изискванията при паша на селскостопански
животни в НПЦБ, същият е наясно с правилото, че не следва да допуска паша на
селскостопански животни извън посочения в разрешителното район.
Необосновано, предвид събраните
доказателствата, въззивната инстанция е приела, че не е установено коректно кой
е субект на отговорността. Обстоятелството, че Ф.Б. е посочил кои ще са
пастирите на стадото му не означава, че с това същият се освобождава от
отговорност за осъществени нарушения.
Следва
да се посочи, че не от пастира на стадото, който следва да носи друг вид
отговорност в зависимост от създаденото между него и собственика
правоотношение, било договорно по ЗЗД, трудово по КТ или др. Субект на
нарушението е собственика на животните, които пасат в резервата, който в случая
е безспорно установен, а и Ф.Б. не отрича този факт. Отговорността, която би
носил пастира на стадото, съответно, би била деликтна или дисциплинарна, в
случай, че е налице трудовоправно отношение или друг вид правоотношение между
собственика на стадото и пастира, ангажиран да осъществява паша и отглеждането
на животните. Както бе посочено по-горе в мотивите, Ф.Б. е декларирал, че ще
спазва правилата и изискванията при паша на селскостопанските си животни в НПЦБ
с приобщената по делото Декларация от 12.03.2020 година. Същият е и лицето, на
което е издадено разрешително за паша за общо 232 броя говеда на различна
възраст и 165 броя овце.
Доколкото е установено пашуване на
животни без пастир, правилно е прието, че собственикът на животните е
осъществил соченото нарушение. С оглед на обстоятелството, че е установено по
ушна марка само 1 животно собственост на Ф.Б. правилно е приложен
привилегирования състав на чл. 81, ал.3 от Закона за защитените територии, като
нарушението е прието за маловажен случай.
В конкретния случай не може да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като законът предвижда налагане на
санкция и за маловажни нарушения, каквото се явява и процесното. Направената
преценка от административно-наказващият орган съответства на тежестта на
нарушението и доколкото се касае за дейност в защитена територия,
представляваща национално богатство, в нарушение на режима, определен със
закона и утвърдения план за управление на националния парк. За извършеното
нарушение, така наложеното административно наказание се явява съразмерно и
справедливо, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН за генерална и специална превенции.
С оглед на соченото дотук,
касационната инстанция, след извършена проверка по чл. 218 АПК на оспорения
съдебен акт установи, че същият е в нарушение на материалния закон, поради
което, следва, като неправилен и необоснован, да бъде отменен и да бъде
потвърдено издаденото НП.
С оглед изхода на делото следва да
се присъдят в полза на касационния жалбоподател направените в хода на делото
разноски в общ размер на 480 лева, от които 360 лева за въззивното производство
и 120 лева за касационната инстанция.
Воден
от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд
Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 107/16.11.2021 г., постановено по АНД № 271 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Карлово, като вместо него постанови:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 3 от 25.01.2022 г. на Директора на Дирекция
„Национален парк Централен Балкан“, с което на Ф.А.Б. на основание чл.81 ал.3
вр. ал.1 т.1 предлож. 3 от ЗЗТ е наложено административно наказание- глоба в
размер на 100 лева, за нарушение на чл.21 т.16 предлож. 2 от ЗЗТ вр. т.3 от
част 3.2.2.2 „Зона Многофункционална“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025
г.
ОСЪЖДА Ф.А.Б. да заплати на
Дирекция Национален парк Централен Балкан направените по делото разноски в общ
размер на 480 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :......................................
ЧЛЕНОВЕ :
1........................................
2........................................