Р Е Ш Е Н И Е
№ 61 / 08.03.2021 г.,
гр. Добрич
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Добрич, V състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА адм. дело №643/2020 г. на
Административен съд – Добрич, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.В.В. ***, чрез адвокат Д.Д. ***, против Заповед
№РД-472 от 23.11.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по
рибарство и аквакултури гр. Бургас, в
частта по точка втора, с която са присъдени 6 точки на В.В.В., капитан на РК ВН
4601.
В жалбата се сочи, че заповедта е издадена при грубо нарушаване на закона
/националния закон, но и актове от правото на ЕС/, при неспазване на
установената форма, след съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби. Претендира се отмяна на заповедта. Релевират се доводи, че правата
на капитана на кораба са нарушени, тъй като В. е напълно лишен от правото си на
защита, тъй като не се е защитил в производството по издаване на наказателното
постановление. Твърди се, че заповедта противоречи на приложимите в случая
Регламент ЕО №1005/2008 г. на Съвета и Регл. 1224/2009 на Съвета, като се
излагат подробни доводи в подкрепа на твърденията. Сочи се, че не е била направена
преценка, че нарушението за което за присъдени точки е тежко, нито в НП, нито в
процесната заповед, което квалифицира като липса на мотиви. Твърди, че то не е
тежко, защото няма вреди и липсва повторяемост. Сочи се, че и заповедта
противоречи на разпоредбите на националното законодателство. Издаденото и
влязло в сила наказателно постановление не касае капитана В.В.. Твърди се в
тази връзка, че липсата на наказателно постановление на капитана на кораба е
самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед в обжалваната й част. Моли,
да се отмени заповедта в частта и по точка втора и се присъдят сторените по
делото съдебно деловодни-разноски.
Ответната страна –изпълнителен директор на ИАРА, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Силвия Желева, оспорва жалбата и настоява за
отхвърлянето й. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доразвива
доводите си в представени по делото писмени бележки.
Административен съд - Добрич в настоящия си състав, след като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
„Вълков 08“ ЕООД е собственик на
риболовен кораб с външна маркировка ВН 4601, за който има издадено от МЗХГ –
ИАРА удостоверение с № 08107603-017/17.01.2018 г. за право на извършване на
стопански риболов в Черно море и река Дунав.
Удостоверението е издадено въз основа на Позволително за плаване №
10-3927-12 от 27.07.2012 г. и разрешително за стопански риболов №
08107603/06.08.2012г.
С Наказателно постановление № 08-14 от 12.03.2019 г., издадено от
Константин Дамянов - началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, на жалбоподателя, „Вълков 08“ ЕООД, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл.70, ал.2 от
Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ за нарушаване на чл.30, ал.3, т.1
от същия закон. Санкцията е наложена затова, че на 13.09.2018 г. със
стопанисвания от дружеството риболовен кораб е извършен улов на риба с тралиращ
риболовен уред в обхвата на забранената за риболов зона, простираща се на
разстояние от една морска миля от бреговата линия в нарушение на временна
забрана за улов на риба, наложена със Заповед № РД 09-98/26.02.2016г. на
министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл.30, ал.1, т.3 от
Закона за рибарството и аквакултурите.
Наказателното постановление е влязло в сила на 10.04.2020 г., когато е
потвърдено с Решение № 115 от 30.03.2020 г., постановено по канд № 57/2020 г.
на Административен съд –Добрич.
В административната преписка е представена докладна записка на началника на отдел „РК Черно море“ към ИАРА,
съставена на 22.10.2020 г., в която е посочено, че с оглед влязлото в сила
наказателно постановление е необходимо прилагането на Регламент № 404/2011 на
Комисията във връзка с Наредба № 3/19.02.2013 г. и присъждане на точки на
риболовен кораб с външна маркировка ВН 4601. Докладната записка е препратена на
изпълнителния директор на ИАРА с втора докладна записка с № Z -7053/22.10.2020г., който
на 23.11.2020 г. е издал оспорената заповед.
С т. І от оспорената Заповед № РД-472/23.11.2020 г. на собственика на
риболовния кораб, „Вълков 08“ ЕООД, са присъдени по 6 точки по реда на чл.18 д
от ЗРА и чл.3, ал.1 и ал.2 и чл.14 от Наредба № 3 от 19.02.2013г. във връзка с
чл.42, § 1, б.“а“ , чл.3, § 2 и § 1, б.“в“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на
Съвета.
С т.ІІ от заповедта са присъдени 6 точки и на капитана на риболовния кораб,
В.В. Венков, по чиято жалба е образувано и висящо към настоящия момент адм.д. №
643/2020г. по описа на Административен съд Добрич.
Като мотиви за издаването на заповедта и присъждането на точките
административният орган описал осъществения състав на административното
нарушение по НП, както и съдържанието на приложимите правни норми, включително
легалното определение на понятието тежко нарушение съгласно чл.3, § 2 и § 1,
б.“б“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета. Посочено е, че от получените от
Центъра за наблюдение на риболовните кораби, експортна снимка и следа на
риболовния кораб, се установява, че риболовен кораб с външна маркировка ВН
4601, чрез упълномощения В.В. – капитан на горепосочения кораб, извършва
стопански риболов с тралиращ риболовен уред в крайбрежната зона, с отдалеченост
под една морски миля от бреговата ивица, северно от нос Калиакра в Черно море. При извършване на проверка на пристанището в
гр. Каварна е констатирано наличие на улов от риба. Прието е, че риболовния
кораб е извършвал движение в забранена зона. Отчетено е като доказано, че
нарушението е било извършено от „ВЪЛКОВ
8“ ЕООД, като отговорност следва да бъде ангажирана от това дружество, което е
стопанисвало кораба и от чието име и за чиято сметка е бил извършен риболова. Прието
е и, че е доказано извършването на стопански риболов от упълномощеният В.В.
Велко, капитан на риболовния кораб
Заповедта е връчена на капитана на
кораба на 23.11.2020 г., а жалбата е подадена до съда на 09.12.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея,
поради което за него е налице правен интерес от оспорване, а жалбата е подадена
в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Ето защо същата е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2, във връзка с,
ал. 1 от Наредба № 3/19.02.2013 г., за всяко от нарушенията по смисъла на чл.
42, § 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 1005/2008, със заповед на
изпълнителния директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице, на
притежателят на разрешителното за стопански риболов се присъждат съответния
брой точки съгласно приложението от деня на влизане в сила на наказателното
постановление за съответното нарушение.
Поради това, съдът намира, че заповед №
РД-400/30.12.2016 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, е издадена от
компетентен орган, в рамките на законово предоставените му правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
предвидените от законодателя реквизити - наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. Мотивирана е, като са посочени фактическите и правни
основания за издаването й.
При издаването на оспорената заповед обаче, административният орган е допуснал нарушение
на чл.26, ал.1 и чл.34 от АПК, които изискват за започване на производството да
се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации и да им се
осигури правото на участие в административното производство.
По делото има данни за датата и начина за откриване на производството по
присъждане на точки на жалбоподателя, видно от вътрешно служебната
кореспонденция в администрацията на ИАРА, но няма данни, че засегнатите от
заповедта притежател на разрешително за стопански риболов и капитан на
риболовния кораб са уведомени по реда на чл.26 от АПК за откритото
производство. Затова жалбоподателите са били лишени и от възможност да упражнят
правото си на участие в производството пред административния орган и правото си
на защита.
Нарушаването на чл.26, ал.1 и чл.34 от АПК в производството по чл.18д от
ЗРА, което е санкционно по своя характер, е съществено процесуално нарушение.
Видно и от чл.44 и сл. от Регламент (ЕО) № 1005/2008 производството по
определяне на точки е санкционно производство. Като последица от натрупване или
надвишаване на определен брой точки за извършени тежки нарушения разпоредбата
на чл.5 от Наредба № 3/19.02.2013 г. предвижда отнемане на разрешителното за
стопански риболов, т.е. лишаване от права и налагане на съпътстващи санкции по
см. на чл. 45, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1005/2008.
Затова в производството по чл.18 д от ЗРА следва да се спазват основните
принципи на административното наказване, един от които е осигуряване правото на
участие на засегнатите заинтересовани лица и правото им на защита в
производството пред административния орган.
По тези съображения съдът приема, че нарушаването на чл.26, ал.1 и чл.34 от АПК в случая е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за
отмяна на административния акт.
Независимо от горното, съдът следва да изложи и доводи по същество на
спора.
По делото не се спори, че В.В.В. е капитан на риболовния кораб и същият е
упълномощен да управлява риболовния кораб и да извършва риболов от името и за
смета на титуляра – търговското дружество.
Разпоредбата на чл. 18д, ал. 2 от ЗРА предвижда, че
при извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, буква
"а" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 се прилага точкова система за нарушенията,
въз основа на която титулярът на разрешителното за извършване на стопански
риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб, съгласно
чл. 92 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.
Начинът на прилагане на точковата система, според, ал.
3 на текста, се определя с наредба на министъра на земеделието и храните-
НАРЕДБА № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки
нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008
година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и
премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на
регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на
регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 ( наричана по- долу Наредбата).
Съобразно нормата на чл.13, ал.1 от Наредбата във връзка с чл.47, §2 от
Регламент №1005/2008 г. за извършено тежко нарушение на правилата на общата
политика в областта на рибарството на
капитана на риболовния кораб се определят същият брой точки, определени на
притежателя на разрешителното за стопански риболов.
В заповедта изрично е посочено издадено наказателно постановление, което е
влязло в законна сила. Видно от същото, НП №08-14/12.03.2019 г. е издадено срущу
„ВЪЛКОВ 8“ ЕООД и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева. Т.е. налице е влязло в сила наказателно постановление, което обаче
не е срещу жалбоподателя в настоящото производство и той не е участвал и не е
бил страна в административнонаказателното производство, поради което и на това
основание /влязло в сила наказателно постановление/ не може да бъде издадена
процесната заповед. Да вярно е, че нормата на чл.47, § 3 от Регламент (ЕО) №
1005/2008 на Съвета определя, че отговорността на юридическото лице не изключва
производството срещу физически лица, които са извършители, подбудители или
съучастници в извършването на съответните нарушения.
Заповедта в частта й по т.ІІ е
издадена в нарушение на чл.3, ал.2 от
Наредба № 3 /2013г., при липса на данни за издадено и влязло в сила наказателно
постановление, с което е ангажирана отговорността на капитана на риболовния
кораб. Безспорно е установено, че капитан на кораба е бил В., но както се каза
и по-горе срещу него не е издадено наказателно постановление, т.е. на него не
му е вменена отговорност за посоченото нарушение. След като няма издадено
наказателно постановление, не му е повдигнато обвинение за извършител, то съдът приема, че на В.В. В. без законно основание и в нарушение на чл.47, § 3 от Регламента са
наложени 6 точки по реда на Наредба № 3/19.02.2013г.
Извън горното, съдът намира, че следва да отбележи и следното: съгласно т.8
от Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба № 3/19.02.2013г. като тежко нарушение е
определено извършването на риболов в закрит район, съответстващо на дейността
по чл.3, § 1, б.“в“, предложение първо от Регламента, която може да се
квалифицира като тежко нарушение. В приложението към наредбата е посочено, че
за това нарушение се отнемат 6 точки, както е определено с т. ІІ от оспорената
заповед.
Същевременно обаче нито в подзаконовия нормативен акт, нито в мотивите на
оспорената заповед има изложени съображения, по какви критерии, от посочените в чл.3, § 2 от
Регламента, е извършена квалификацията
на процесното нарушение като тежко.
Видно от чл.3, § 2 от Регламента, за
да бъде квалифицирано дадено нарушение като „тежко“, не е достатъчно да се
установи извършването на дейности, от вида на визираните в чл.3, § 1, букви а –
л от Регламента и съответно изброени в Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба №
3/19.02.2013г. Регламентът е поставил изискване компетентният орган на
държавата-членка да посочи критерии като нанесената щета, нейната стойност,
степента на нарушението или неговата повторяемост, за да обоснове кои нарушения
от дадения вид ще счита за тежки.
В случая в подзаконовия нормативен акт няма критерии, съобразно изискването
на чл.3, § 2 от Регламента, въз основа на които да се извърши преценка за
законосъобразност дали правилно административният орган е приложил материалния
закон като е определил процесното нарушение за „тежко“ по смисъла на чл.3, § 2 от Регламента. Няма данни да е налице повторяемост на
нарушението, не става ясно какъв е размерът на нанесената щета, не е определена
степента на нарушението и дали неговата тежест зависи от вида и количеството на
уловената риба, от сезона, в който е извършен улова и т.н.
При липса на критерии, определящи нарушението като тежко по см. на Регламента,
съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че заповедта е
издадена в несъответствие с материално –правните разпоредби на закона - чл.3, §
2 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година.
С оглед
изложеното, съдът приема, че заповедта в оспорената и част т.ІІ, следва да бъде отменена като
незаконосъобразна на основанията по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.
Жалбоподателят
претендира присъждане на разноски. С оглед резултата от оспорването, искането е
основателно и следва да се уважи. Жалбоподател е направил разноски за държавна
такса от 10 лева и е заплатил в брой 800 лева за адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.1 от АПК, Административен съд гр.Добрич, V
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.В.В. *** от 23.11.2020г. на
изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас, в частта по точка втора, с която
са присъдени 6 точки на В.В.В., капитан на РК ВН 4601.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури – Бургас да заплати на В.В.В. с ЕГН ********** *** сумата от 810
лева - разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: