Р Е Ш Е Н И Е
№
172
гр. Нови пазар, 22.05.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Н.в публичното заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №31 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Предявена
е искова молба с обективно съединени искове с правно основание по чл.240, ал.1
от ЗЗД с цена на иска от 4 500 лв. и с правно основание по чл.92 от ЗЗД с
цена на иска от 2 000 лв., от страна на ищцата Я.Х.н. *** против
ответницата И.Н.И. ***.
В исковата молба ищцата твърди, че на
15.01.2012 г. между нея и ответницата бил сключен писмен договор за паричен
заем, по силата на който ищцата предоставила на ответницата в заем сумата от 4
500 лв. На същата дата, в деня на подписването на договора ищцата предала на
ответницата сумата на заема, което и било изрично отразено в договора. Срокът
за връщане на заемната сума бил уговорен от страните – най-късно на 15.01.2016
г. изцяло еднократно, или на отделни вноски. Въпреки изтичането на уговорения
срок ответницата не върнала сумата по заема, нито дори част от нея. Със
сключения между страните договор те се договорили, че ако ответницата не върне
в срока цялата дадена ѝ сума, тя дължи на ищцата неустойка в размер на
0,2% от стойността на сумата по заема за всеки просрочен ден, но не повече от
2 000 лв. Така за допуснатото просрочие
неустойката възлизала на сумата от 9 828 лв., но доколкото страните
уговорили максимален размер на неустойката, то ищцата счита, че ответницата
ѝ дължи неустойка от 2 000 лв. Предвид така изложените обстоятелства
ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да ѝ
заплати сумата от 4 500 лв., дължима по договора за заем, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяването на иска до окончателното плащане,
както и сумата от 2 000 лв. – неустойка по същия договор, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до окончателното
плащане. Ищцата претендира да ѝ бъдат присъдени и направните
по делото разноски.
На ответницата са връчени съдебните книжа по
делото и ѝ е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за
отговор такъв е постъпил, чрез процесуалния представител на ответницата адв. Д. М. от *АК. В отговора се сочи, че страната счита
предявените искове за допустими и основателни. Не се оспорва факта на сключения
договор, на претендираните задължения, както и
размера им. Ответницата твърди, че е в затруднено материално положение – с
ниско трудово възнаграждение, което е недостатъчно за погасяване на
задълженията ѝ; не разполага с имущество от което да реализира доход;
също твърди, че е с влошено здравословно състояние. Предвид това моли съда да
постанови разсрочване на процесните задължения.
Съдът е обявил делото за решаване, като е приел, че са налице предпоставките по чл.237 от ГПК, поради което е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на исковете. Съдът констатира, че както с отговора, така и на откритото съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответницата изрично заявява, че признава предявените искови претенции. Поради това съдът като взе предвид направеното от ищцовата страна искане за произнасяне с решение при признание на исковете, както и заявеното от ответницата признание счита, че са налице основанията по чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Направеното признание не противоречи на закона или добрите нрави. То касае право, с което страната има право да се разпорежда.
С оглед разпоредбата на чл. 237, ал.2 от ГПК, решението при признание на иска не се мотивира. Предвид гореизложеното и на основание на направеното признание на исковете, съдът намира, че те следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на процеса и предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищцата направените разноски по делото в обща размер от 913 лв., съгласно представения списък на разноските.
С отговора на исковата молба, както и на откритото съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответницата прави искане за разсрочване (на заседанието заявено отсрочване) на задължението ѝ, с мотиви, че за нея е непосилно плащането на исковите суми, поради това, че не разполага с недвижими имоти, от които да реализира доходи; ежедневно полага грижи за възрастния си баща, при когото живее; страда от автоимунно заболяване, изискващо постоянно медикаментозно лечение и разходи за това и единственият й доход е от трудовото й възнаграждение, което било недостатъчно за погасяване на исковите суми.
Съобразявайки доводите на ответницата, съдът счита направеното искане на основание чл.241, ал.1 от ГПК за разсрочване, или отсрочване на задължението ѝ за неоснователно. От писмените доказателства по делото, представени от ответницата, се установява, че тя действително има заболяване, но липсват доказателства за извършени във връзка с това разходи за прегледи и лечение и за размер на подобни разходи. Доказва се, че ответницата работи по трудово правоотношение и реализира трудови доходи в размер по-висок от минимална работна заплата, установена за страната. Пак от представените от ответницата доказателства - изготвена справка от Имотен регистър при Служба вписване - гр. Н.се установява, че в началото на настоящатагодина ответницата се е разпоредила, като е извършила продажба на идеална част от свой собствен недвижим имот, представляващ поземлен имот пл. № *** с площ от 4.341 дка в землището на с. В., общ. К., обл. Ш., в местността „***“. Предвид така установените обстоятелства съдът намира искането за отстрочване или разсрочване на задължението на ответницата за неоснователно, тъй като е видно, че за нея са съществували възможности за погасяване на задължението ѝ по настоящите претенции. Ето защо искането на ответницата за отсрочване или разсрочване на задължението ѝ на основание чл.241, ал.1 от ГПК следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА И.Н.И., с ЕГН **********,***, да заплати на Я.Х.Н., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 4 500 лв. (четири хиляди и петстотин
лева) - неизплатено парично задължение по договор за паричен заем от 15.01.2012
г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от предявяване на
иска – 11.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 2000
лв. (две хиляди лева) - неустойка по договор за паричен заем от 15.01.2012 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 11.01.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ответницата И.Н.И., с
ЕГН **********, за отсрочване или разсрочване изпълнението на решението на
основание чл.241, ал.1 от ГПК, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА И.Н.И., с ЕГН **********,***, да заплати на Я.Х.Н. направените разноски по делото в размер на 913 лв. (деветстотин и тринадесет лева).
Решението
подлежи на обжалване пред ОС - Ш. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: