№ 579
гр. Пещера, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Велина Ив. А.а
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. А.а Гражданско дело №
20245240100829 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът М. З. С. от гр. Пещера, чрез пълномощника си
адв. Л. против ответника Н. Б. Д. от гр. Пещера твърди, че на 26.04.2021
година в 22:52 часа местно испанско време на мобилен телефон с №****
ползван от ищеце позвънил ответникът Д. от телефон с № ****- негова
собественост и без никакъв повед се заканил с убийство на М. С. и децата му.
Заканите, които отправил ответникът към ищеца и семейстмото му се
изразявали в следните фрази:“Искаш ли като кайма да те омеша с
кромид!Ша та изчистя като риба теб,заклевам се в децата си! И теб ша та
сложа при майкати в гроба!Теб съм са заклел,твоите деца, аз ще ги
утепа!“.Всички тези закана били придружени с псувни и обиди,както по
отношение на ищеца така и по адрес на покойната му майка,починала през
1981 година.Ищецът бил изключително неприятно изненадан от случилото са
,като едновременно с това се уплашил както за собствения си живот ,така и
за живота на своите близки-съпругата му и двете деце на 15 и 11
години.Твърди още,че веднага след позвъняването на ответника се обадил на
съпругата си като й разказал за обаждането на ответника и за заканите
отправени от него.На свой ред съпругата му позвънила в РУ-Пещера и
съобщила за случителото се на дежурния полицай като поискала намеса и
защита,при което полицейските служители се ангажирали да патрулират с
автомобил през нощта покрай жилището им.Сочи още,че депозирал жалба в
РП-Пещера за случилото се въз основа на която срещу ответника било
1
повдигнато и предявено обвинение по чл.144,ал.3 от НК като е било
образувано НОХД № 14/2024 година по описа на ПщРС приключило със
споразумение ,с което ответникът е признат за виновен в извършено спрямо
М. З. С. престъпление по чл.144,ал.3,вр. с ал.1 от НК,за което на ответника е
било наложено наказание „Пробация“ за срок от шест месеца ,включващо
мерките по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 във вр. с ал.3,т.1 от НК. В резултат на
гореизложените събития-отправена закана с убийство от ответника Д. по
отношение на ищецът същият претърпял значителни неимуществени
вреди,които се изразявали в силен момент и последващ психически стрес-
последица от пряката словестна закана с убийство,както и страхови
изживявания за отнемане на негови я живот и живота на децата му по време
и за некратък период след извършване на деянието.Сочи се още ,че като
последица от преживяното ищецът получил нарушение на съня си,а за
продължителен период от време станал напрегнат и раздразнителен. Освен
това загубил апетит и самочувствие като започнал да пуши цигари и да
приема успокоителни медикаменти. Сочи още,че причинените на ищеца
вреди са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от ответника
дейние,квалифицирано като престъпление по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК
,за което е налице влязла в сила присъда.Моли да се постанови решение ,с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева
,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
изразяващи се в силен помент и последващ психически стрес и страхови
изживявания ,по време и след извършване на деянието квалифицирано като
престъпление по чл.144,ал.3 от НК ,ведно със законната лихва върху тази
сума ,считано от 26.04.2021 годна до окончателното изплащане.Да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 600 лева ,за
причинени имуществени вреди,произтичащи от заплатено адвокатско
възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие №
003517/12.05.2021 година във връзка с процесуално представителство пред
РП-Пазарджик,ТО-Пещера по пр.пр.№2293/2021 година и ДП №
13/2022година по описа на ОСлОтдел при Окръжен съд-
Пазарджик.Претендира и направените в настоящото производство разноски.В
подкрепа на твърденията си сочи доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в който
е изразено становище за допустимост на предявения иск ,но за частична
основателеност на същия.В подкрепа на твърденията си е ангажирал
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК,съдът
2
приема за установено следното:
Като писмени доказателства по делото са приети:Протоколно
определение № 7 от 16.01.2024 година постановено по НОХД № 14/2024
година по описа на ПщРС;договор за правна защита и съдействие № 003517
от 12.05.2021 година между М. С. и адв.Л. ,от които се установява ,че с
Определение № 7 от 16.01.2024 година по НОХД № 14/2024 година по описа
на ПщРС е одобрено споразумение по реда на чл.381 от НПК между
прокурор,доброволен защитник и обвиняемия Д.,по силата на което Н. Б. Д.
се признава за виновен в това ,че на 26.04.2021 година в гр.Мадрид,Кралство
Испания от мобилен телефон с номер ****(ползван от обвиняемия Д.) се
заканил на другиго-М. З. С. от гр.Пещера/на ползвания от него мобилен
телефон с номер ****/ с убийство против неговата личност и против
личността на негови ближни-децата му с думите“Искаш ли като кайма да та
омиса?С кромид?“,“Ша та изчиста като риба тебе,заклевам се в децата си.И
теб ша та сложа при майка ти в гроба,чу ли ма?“;“В теб съм се заклел,твоите
деца аз ше ги отрепа“ и това заканване би могло да събуди основателен страх
за осъществяването му –престъпление по чл.144,ал.3във вр. с ал.1 НК и чл.2
,ал.1 от НК,поради което и на основание чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 НК и
чл.2,ал.1 НК и чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ НК обвиняемитя Д. е осъден на наказание
„Пробация“ включваща следните пробационни мерки:1./“Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от Шест месеца ,на основание
чл.43а,ал.2,т.1 във вр. с ал.3,т.1 от НК с периодичност два пъти седмично и
2./“Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
Шест месеца на основание чл.42а,ал.2,т.2 във вр.с ал.3,т.1 НК,считано от
влизане в сила на определението за одобряване на споразумението.Така
постановеното определение е влязло в законна сила на 16.01.2024
година.Установява се още ,че на 12.05.2021 година е сключен договор за
правна защита и съдействие под № 003517-кочан сер.Б№ 12345678 между
М. З. С. и адв.Л. Л. с предмет :оказване на правна защита и съдействие и
пр.представителство пред РП-Пещера и РУ-Пещера по жалбата закана с
убийство с договорено и платено възнаграждение в размер на 600 лева.
По делото са разпитани като свидетели Г. Г. С.а,Е. Д. Г. и Х. П. Х..
Св.С.а в показанията си сочи ,че е съпруга на ищеца като преди около 3
години, една вечер в 00:30 часа и се обадил съпруга й М..По спомени било
месец април 2021 година.Съпругът на свидетеля работи като международен
шофьор и извършвал превози в чужбина.На посочената дата бил в Испания за
изпълнение на служебните си задължения.Обаждането му по телефона било
точно в 00:30 часа като съобщил на свидетелката ,че по телефона му се
обадил Н. Д. и го заплашил, че ще го направи на кайма с кромид, ще го прати
при майка му в гроба и се заклевал в неговите 2 деца да убие децата на
3
свидетелката и ищеца.Съпругът й бил силно притенсен и я инструктирал да
се обади на тел. 112 и да съобщи за случилето се.Свидетелката изпълнила
инструкцията и се обадила на тел.112 като описала случилото
се.Полицейските служители я уверили,че ще изпратят полицейски патрул
през нощта ,за да патрулира около домът им като свидетелката установила
присъствие на полицейски патрул.За разговора му с Д. ищецът направил запис
,който изпратил на свидетелката и тя го прослушала.Заявява още,че съпругът
й и ответникът Д. били дългогодишни приятели,а впоследствие станали и
семейни приятели като семействата им общували и поддържали
връзка.Според свидетелката отношенията им се развалили след като
ответникът се разделил с жена си,но за случилото се ищецът не е провокирал
по някакъв начин ответника.Когато заминавал на курс в чужбина съпруга й
постоянно й звънял да пита как ,как са й децата им, всичко дали е наред .Не е
търсил съдействие на психолог или психиатър .
СВ. Г. в показанията си сочи ,че с ответника по настоящото дело
съжителствали на семейни начала като нямали сключен граждански брак.
Спомня си ,че една вечер много късно Г. С.а й се обадила по телофона, силно
притеснена. Според свидетелката по време на съжителството си с ответника
семейството им били дългогодишни семейни приятели със С.и. Събирали се,
излизали съвместно, като децата им израснали заедно.И към момента
свидетелката поддържала приятелски отношения със С.и.Спомня си ,че преди
около 3 г., късно вечерта, като вече си била легнала с децата,Г. С.а й
позвънила и й разказала, че мъжът й - М. С. й е звъннал притеснен от това , че
Н. Д. им е отправил закана като самата С.а била силно притеснена. При чутото
свидетелката също се притеснила и даже се шокирала от това ,че Д. им се е
обаждал да ги заплашва. Недопустимо за свидетелката било и , че Д. се
заклевал в техните общи деца, че ще убие децата на С.и.Свидетелката не знае
какво може да е провокирало това състояние на Д. и такава агресия към С.и.
Свидетелката зане,че Дилиев и С. са израснали заедно - познават се от деца
като тяхното приятелство породило и семоното приятелство на семействата
им. Знае за обстоятелството,че М. С. отсъства от страната за около 10 дни - 2
седмици -,тъй като упражнява професия международен шофьор. Това е
свързано с път в чужбина и курсовете му по са за около 10-14 дни и след това
се връщал в страната.Семействата поддържали контакти като се събирали –
С.и идвали в дома им или свидетелката ходи у тях с децата. След раздялата й
с ответника продължила контактите със семйството на ищеца.След случилото
се по мнение на свидетелката ищецът бил видимо разстроен.Бил изнервен
като пропушил отново ,макар че бил голям враг на цигарите. Свидетелката
констатирала ,че след случилото се , когато съпругата на ищеца посещавала
дома на свидетелката С. звънял по -няколко пъти на жена си като настоявал
4
да се прибират, като според свидетелката имало безспокойство и притеснение.
Освен това С. не разрешавал на децата да излизат сами.По наблюдения на
свидетелката това притеснение на ищеца продължило доста дълъг период от
време.Към момента децата на ищеца са на възраст –едната навършила
пълнолетие и студентка , а малкото е 8-9-ти клас. Преди 3 г.децата са били по-
малки.
СВ. Х. – в показанията си сочи ,че познава лицата- Н. Д. и М. С..Живее
в гр. Пещера и е съседка с двамата. Разбрала, че се води дело за обезщетение
за обида от Н. Д. към М. С.,но не знае повода за тази обида.Наблюдението й
по отношение на М. С. е , че си имал нормално поведение като няма
впечатление да е уплашен и изтерзан.
За изясняване на спора от фактическа страна бяха назначени и
изслушана съдебно психологична експретиза изготвена от вещото лице Г. Ц.
С. ,което в заключението си сочи,че след проведеното психодинамино
интервю и психодиагностично изследване на ищеца С. вещото лице прави
заключение ,че вследствие на инцидента на 26.04.2021 година ищецът е бил в
състояние на стрес.Стресовата реакция според вещото лице е преходно
състояние , което най- често преминава в рамките на часове до дни какъвто е
и процесният случай.След отправената закана за убиство у ищеца са се
отключили негативни състояния и емоции като все още се долавяли
преработки свързани с преживявяната психотравмена ситуация.Според
вещото лице преживяната от ищеца психотравмена ситуация и поетапно
натрупалите се негативни емоции в тригодишния период от време са довели
до повишаване на нивата на тревожност у ищеца,вследствие на което се е
породил и формирал страх от неизвестното.На база повишената ситуативна и
личностна тревожност на този етап от време вещото лице счита ,че у ищеца
са се появили затруднения да антиципира събития,които могат да се случат в
бъдеще.Всички тези фактори са оказали влияние върху проявите в
поведението на ищеца.В заклочуние вещото лице е катерорично ,че ищецът
не проявявал склоност към симулиране или преувеличаване на определени
събития.
Заключението е прието в с.з.
Ксае се за иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.В посочената
разпоредба е предвидено,че всеки е длъжен да поправи вредите ,които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
В случая от страна на ищеца следва да бъде доказано кумулативното
наличие на следните елементи: деяние, извършено от ответника;
5
противоправност на същото; вина у извършителя; вредоносен резултат и
причинна връзка между деянието и вредата.
В тази насока следва да се визира, че съгласно разпоредбата на чл. 383,
ал. 1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда. В настоящия случай намира
приложение разпоредбата на чл. 300 от ГПК, според която влязлата в сила
присъда /в случая одобреното по НОХД № 14/2024 година по описа на
РС-Пещера споразумение за решаване на делото/ на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Относно обстоятелствата, посочени
в чл. 300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като
задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав.
В случая няма спор ,че ответникът е признат за виновен за
престъпление- закана с убиство.Заканата с убийство е тежко престъпление и е
регламентирана в чл.144 от НК Тя се определя като особена форма на
неправомерно въздействие върху психиката на човека и се изразява в
намерение за извършване на посегателство срещу човешката личност,
неговото имущество, неговите близки.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства настоящият съдебен състав приема, че в резултат на
установеното по съдебен ред престъпление, извършено от ответника, на
ищеца са причинени неимуществени вреди, представляващи силно
безпокойство и емоционален дискомфорт, които са пряка и непосредствена
последица от деянията на ответника, за които той е осъден.
Според ВКС понятието "справедливост" не е абстрактно понятие,
поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата
на неимуществени вреди, причинени от деликт, обезщетение, а всякога е
свързано с преценката на определени, конкретно съществуващи
обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на
развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така
въведеният с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за
възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с
техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера,
6
продължителността и интензитета на конкретно въздействие върху личността
на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането и установената в тази насока съдебна практика /в този смисъл
- Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г., II т. о., ТК/. При
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети
предвид възрастта на ищцата, заеманата от нея длъжност, характерът на
причиненото увреждане и социално-икономическите условия в страната към
датата на увреждането.
В случая са доказани от ищеца само и единствено типичните,
присъщи негативни болки и страдания, които преживява пострадалия в
резултат на отправени му вербални закани за убийство .Впредвид липсата на
данни за продължителен период от време на тяхното съществуване, липсата на
влошаване на здравословното и психоемоционално състояние на пострадалия,
следва да се приеме, че за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди от извършеното престъпление на ищеца ще са необходими парични
средства в размер на 4000 лв. Над тази сума претенцията е неоснователна,
необоснована и силно завишена. Освен това този размер на обезщетението е
съизмерим с шест пъти минималната работна заплата в РБ за 2021 г.
– съгласно ПМС № 330/2020 4000: 650лв = 6 пъти МРЗ. Обезщетението е
напълно справедливо и овъзмездява по справедливост всички претърпени от
ищеца болки и страдания от причинения деликт от ответника,като върху
сумата от 4000 лева следва да се присъди и законната лихва, считано от
26.04.2021 година до окончателното й изплащане
По искът за обезщетяване на имуществената вреда ,изразяваща се в
платено адвокатско възнаграждение по наказателното производство в размер
на 600 лева съдът приема следното:
Като се посочи по-горе ,за да възникне отговорност за вреди от
непозволено увреждане трябва да са налице четири предпоставки: 1.
противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между
действието или бездействието и вредите; 4. вина на деликвента. Само при
едновременното съществуване на посочените предпоставки е налице
непозволено увреждане, като осъществяването на фактическия състав
завършва с настъпването на вредите. От този момент възниква и правото на
увреденото лице да търси обезщетение за претърпените от него вреди.
7
Имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и пропусната полза.
Това деление е предвидено изрично в чл.82 ЗЗД при договорната отговорност.
По отношение на деликтната отговорност, то се извежда от разпоредбата на
чл.51, ал.1 ЗЗД, която предвижда обезщетяване на „всички вреди”, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.На обезщетяване подлежат
само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за
действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични,
тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване.
В настоящият случай от събраните по делото гласни доказателства се
установи,че въз основа на депозирана от ищеца жалба е било образувано и
водено наказателно производство срещу ответника по повдигнато и
предявено обвинение по чл.144,ал.3 от НК.Установи се от приетите писмени
доказателства ,че по същото ищецът е упълномощил защитник-адв.Л. ,който
да го представлява в наказателното производство ,за което на защитника е
заплатил възнаграждение в размер на 600 лева.
С оглед на изложеното искът за обезщетяване на имуществена вреда
,изразяваща се в пратено адвокатско възнаграждение по воденото
наказателно производство е основателен и следва да бъде уважен като се
присъди и законната лихва върху тази сума, считано от 26.04.2021 година.
Предвид основателността на предявените искове, в тежест на ответника
следва да се възложат и направените от ищеца разноски в размер на 900 лева -
възнаграждение за адвокат и по сметка на ПщРС д.т. в размер на 184 лева и
разноски за вещо лице в размер на 531.82 лева.
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Б. Д. с ЕГН-********** от гр. Пещера, ул. “*** да заплати
на М. З. С. с ЕГН-********** сумата от 600 лева ,представляваща
обезщетение на имуществена вреда, изразяваща се в платено адвокатско
възнаграждение по наказателно производство ,ведно със законната лихва
върху тази сума ,считано от 26.04.2021 година до окончателното й изплащане
и сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
8
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.04.2021
година до окончателното изплащане като до размера на 10 000 лева
ОТХЪВРЛЯ ИСКА.
ОСЪЖДА Н. Б. Д. да заплати на М. З. С. разноски по делото в размер на
900 лева.
ОСЪЖДА Н. Б. Д. да заплати по сметка на ПщРС д.т. в размер на 184
лева и разноски за вещо лице в размер на 531.82 лева.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9