№ 153
гр. Благоевград, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251200600172 по описа за 2025 година
Производството по делото пред Окръжен съд Благоевград е образувано по
протест на прокурор от Районна прокуратура Благоевград, Териториално
отделение /ТО/ гр.Разлог, и е за проверка на невлязлата в сила присъда
№500380 от 27.11.2024 год., постановена по нохд №550/2019 год. по описа на
РС Разлог.
С цитираната присъда подсъдимия А. К. П., с ЕГН **********, от гр.Д. е
признат за невиновен, в това, че на ****г. около 23.40 часа в гр. Д., по ул. „
А.С.“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил м. „Ауди“ А6 с
peг. **** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно-
1.03 на хиляда, установено по надлежен ред, предвиден Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози- с техническо средство
- „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер- № ARBB 0019, след като е
осъден с влязло в сила на 02.03.2016 г. определение за одобряване на
споразумение за решаване на нохд № 166/2016 г. по описа на Районен съд гр.
1
Разлог за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК , като на основание чл.304 от
НПК го е опрадвал по обвинението за извършване на престъпление по
чл.343б, ал.2 от НК.
Недоволен от така постановената присъда останал в прокурора, който в срока
за обжалване е депозирал бланкетен протест, в който твърди, че атакуваната
присъда е неправилна, поради което иска отмяната й и признаване на
подсъдимия за виновен по повддигнатото му обвинение. След изготвяне на
мотивите към атакуваната пирсъда от РС, прокурорът е допълнил протеста си
с подробни съображения, в които твърди, че изводите на РС, че няма
доказателства за авторството на деянието почиват на неправилен
доказателствен анализ. Прокурорът намира, че следва да се даде вяра на
показанията на полицейските служители- К. и Н., тъй като те не си
противоречат, както по между си, така и с писмените доказателства по делото.
Прокурорът счита също така, че решаващия съд неправилно е дал вяра на
показанията на свидетелите Л. и Б. и на обясненията на подсъдимия, тъй като
според него те са противоречиви, както и поради това, че двамата свидетели са
в приятелски отношения с подсъдимия по делото. Поддържа искането си за
признаване на П. за виновен.
Срещу протеста е постъпило писмено възражение от защитника на
подсъдимия, в които се твърди, че атакуваната присъда е правилна, като
намира, че в протеста се излагат оплаквания за допуснати нарушения на
материалния и процесуален закон, по смисъла на чл.348,ал.1 и ал.2 от НПК,
изразявящи си в немотивиране на съдебния акт, поради необсъждане на
всички доказателства по делото, противоречиви мотиви, неправилно
кредитирани свидетелски показания, които според защитата са неоснователни.
За това си твърдение защитата е изложила подробни съображения във
възражението си.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура поддържа
протеста по изложените в него съображения. Счита, че са налице достатъчно
доказателства, от които да се направи извод, че подсъдимия е автор на
деянието, в което е обвинен, поради което и поддържа искането, направено в
протеста, подсъдимия П. да бъде признат за виновен. Алтернативно на това
прави искане за допуснато от РС нарушение на процесуалните правила при
изготвяне на мотивите, като намира, че същите не отговарят на изискванията
2
на чл.305,ал.3 от НПК, поради това, че районният съд не е извършил анализ на
противоречивите доказателства, свързани с установяване авторството на
деянието, което покрива критерия за липса на мотиви- основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново раязглеждане от друг състав на РС.
Подсъдимия А. П. се явява лично и се представлява от двама защитника-адв.Я.
и адв.Д.. Последните пледират атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Доводите, които излагат са сдвързани основно с липсата на безспорни
доказателства за това, че подсъдимия П. е управлявал автомобила, при
спирането му от полицейските служители. Считат, че доказателствата за
изясняване на това обстоятелство са противоречиви, като решаващия съд
правилно е кредитирал тези на свидетелите Б. и Л., както и на обясненията на
подсъдимия, тъй като те изясняват по правдив начин обстоятелствата около
извършената полицейска проверка. Намират, че полицейските служители К. и
Н. са допуснали нарушение на служебните си задължения, тъй като не са
извършили видео запис от камерата на патрулния автомобил, като по този
начин показанията им, че подсъдимия е управлявал МПС не могат да бъдат
кредитирани, тъй като въпреки усилията на РС не могат да бъдат проверени за
достоверността им, защото противоречат на останалите гласни
доказателствени средства. Защитата излага и несъгласие с отразеното в
протеста, че показанията на полицейските служители К. и Н. не си
противоречат, като излага и съображения за това. И двамата защитници
пледират атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимия А. П. в право на лична защита поддържа казаното от
защитниците, като изразява съжаление за това, че е позволил да бъде тестван с
техническо средство, а в право на последна дума моли атакуваната присъда да
бъде потвърдена.
Окръжният съд, като въззивна инстанция, като взе в предвид изложеното в
протеста , възражението срещу него, становищата на страните, изложени в
хода на съдебните прения, както и след като се запозна с доказателствата по
делото и извърши цялостна поверка на атакувания съдебен акт и извън
основанията на страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от
НПК, намира следното:
Налице са процесуалните основания, визирани в разпоредбите на чл.335,ал.2
във вр. с чл.348, ал.3 т.2 от НПК, за отмяна на атакуваната присъда и връщане
3
на делото на РС, поради липса на мотиви към атакувания съделен акт, което
нарушение не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, но това
може да бъде сторено при новото разглеждане на делото от друг състав на
районния съд. Липсата на мотиви се изразява в следното:
Още от хода на ДП по делото, подсъдимия е дал обяснения, в които е оспорил
авторството на деянието, и е дал пространни обяснения за случилото се на
**** год. /ДП л.72/. За изясняване достоверността на обясненията на П., са
разпитани и лицата Г. Б. и Е. Л., които са подкрепили в показанията си
твърденията на П.. Наблюдаващият прокурор е счел, че са налице достатъчно
доказателства, за да внесе обвинителен акт, по който е и образувано делото в
РС Разлог. В хода на съдебното следствие по същото, на 30.01.2024 год.
подсъдимия е дал обяснения и пред съда, които са идентични с тези от ДП-
оспорва авторството, твърди, че не е управлявал автомобила, тъй като е бил
изпил чаша вино, а свидетеля Г. Б. не е бил употребил алкохол в
инкриминираната вечер, заради това е управлявал автомобила. Сочи също
така и причината, поради която се е преместил на предната седалка- тази на
шофьора. Тъй като както е известно обясненията на подсъдимия могат да
бъдат средство за изясняване на обективната истина по делото или пък да
бъдат дадени, с цел реализиране на защитна версия на подсъдимия, то същите
следва да бъдат проверени най-внимателно, след като се съпоставят с
останалите доказателства по делото. В настоящият казус П. оспорва да е
управлявал автомобила и това е следвало да бъде изяснено изначално,
доколкото ако се приеме това му твърдение за доказано, то ще се яви
съществено за начина на развитие на съдебното следствие в частта по
събиране на доказателства. Установява се от показанията на свидетелите Г. Б.
и Е. Л., че те поддържат твърдението на П., включително и в частта, в която П.
твърди, че се преместил от задна дясна седалка на шофьорското място, след
като били спрени от полицейските служители. И тримата сочат, че това
станало, тъй като по същото време Н. извършвал проверка и на друг спрян
автомобил, докато К. бил в полицейския автомобил. По косвет път
обясненията на подсъдимия относно авторството на деянието се подкрепят и
от обстоятелството, че подсъдимия е възразил на съставения му от
полицейските служители АУАН, което е изрично и собственоръчно записано
от него в акта. Обясненията му от друга страна се оспорват от показанията на
двамата полицейски служители- К. и Н., които са извършили проверката.
4
Техните пък показания не могат категорично да бъдат кредитирани, тъй като
по същото време полицейските служители не са били включили да се
извършва запис от камерата, намираща се в служебния им автомобил, което е
и тяхно служебно задължения, съгласно заповед №8121з-1154/01.09.2017
год.и няма основание да им се даде вяра само защото те не са в приятелски
отношения с подсъдимия. В протеста си прокурора твърди, че показанията на
Б. и Л. следва да се приемат като недостоверно отразяващи факта кой е
управлявал автомобила , тъй като са в близки отношения с П.. Но само това
обстоятелство не е достатъчно, за да не се кредитират едни доказателства за
сметка на други, а част от другите доводи на прокурора са свързани с
преценка на житейска достоверност надействията в поведението на
свидетелите и подсъдимия, които също не се споделят от въззивния съд,
защото , за да се приеме, че даден факт от действителстността е установен,
това срледва да стане само върху годни доказателствени средства.
Независимо, че в хода на съдебното следствие пред РС са събрани съществено
противоречащи си доказателства, свързани с изясняване авторството на
деянието, в мотивите си районният съд не е извършил анализ на същите и не е
дал отговор защо кредитира едните от тях. На л. 3 от мотивите, РС е направил
констатации по доказателствата, като е посочил: „От показанията на
полицейските служители не се доказва, че на инкриминираната дата при
подаден сигнал за проверка на лек автомобил марка и модел „Ауди А6“ с рег.
**** същият е управляван от подсъдимия П.“, както и „От показанията на св.
Г. Б., Е. Л., А. Б. се установява, че св. Г. Б. е управлявал лек автомобил марка
и модел „Ауди А6“ с рег. ****, когато същия е бил спрян за проверка от
полицейските служители, а подсъдимият, тъй като е бил употребил алкохол, се
е намирал на задна лява седалка. В тази част показанията на свидетелите
кореспондират и с обясненията на подсъдимия, които съдът внимателно
анализира, наред с характеристиката си на годно доказателствено средство, но
и основно средство за защита. Тези гласни доказателства, не бяха оборени от
показанията на полицейските служители“. Така описаното в мотивите на
решаващия съд се приравнява на липса на мотиви и това е така, тъй като не се
съдържа никакъв анализ на доказателствата, нито анализ на противоречията ,
както и мотиви защо се кредитират показанията на Г. Б., Е. Л. и обясненията
на подсъдимия, а не тези на К. и Н.. Едно от основните задължения на съда
при мотивирането на съдебните актове е да изложи обосновани мотиви при
5
наличието на противоречащи си доказателства защо кредитира едни от тях, за
сметка на други. Това е процесуално задължение на съда, което следва от
нормата на чл.305,ал.3 от НПК. Липсата на мотиви по съществени за
обвинението факти винаги е процесуално нарушение, което е съществено,
защото поставя в невъзможност проверяващия орган да прецени въз основа на
какъв анализ на доказателствата, решаващия съд е взел решението си да
кредитира едната част от доказателствата, които противоречат на други, за да
постанови правните си изводи. Решение № 14 от 21.02.2019 г. на ВКС по н. д.
№ 9/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Надежда Трифонова ; Решение №
32 от 9.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 682/2009 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Севдалин Мавров; Решение № 42 от 20.03.2013 г. на ВКС по н. д. №
2359/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова.
В конкретния случай, РС е направил само контатации относно авторството на
деянието, а е анализирал доказателства, свързани с приети нарушения на
правилата на Наредба №1 от 2017 год. за реда за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и
техните аналози, които в конкретният казус са неотносими, защото ако се
приеме, че подсъдимия е автор на деянието, то в талона за изследване на кръв,
който му е бил издаден той е посочил, че приема показанията на техническото
средство, поради което и липсата на стикери, поставени върху талона не е
съществено нарушение на правилата на посочената Наредба.
При така установеното по-горе – схематично изброяване на доказателствата,
свързани с авторството на деянието, при наличието на противоречие между
тях и факта, че това е основното възражение на защитата, въззивният съд
намира, че следва атакуваната присъда да се отмени и делото да се върне за
ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.1 във вр. с чл.335,ал.2 във
вр. с чл.348, ал.3 т.2 от НПК ,съдът,
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №500380 от 27.11.2024 год., постановена по нохд
№550/2019 год. по описа на РС Разлог и ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7