Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 702 13.05.2021
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на петнадесети
април две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Христо
Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова КАНД № 635 по описа за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от ОДМВР- Бургас против решение № 260127/16.02.2021
г. по НАХД № 5427/2020 г. по описа на Районен съд- Бургас.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на
закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея
се сочи, че отказът на наказаното лице да бъде проверено за употреба на
наркотични вещества е установен по несъмнен начин с допустимите доказателствени
средства. Отбелязано е, че не съществува законово изискване той да бъде
отразяван от медицинско лице. По същество се иска отмяна на решението и постановяване
на друго за потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебното заседание
процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови
доказателства. Моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния
съд.
Ответникът по
касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно
уведомен. Не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
С решението, предмет на касационната проверка, е отменено
наказателно постановление № 20-0769-003331/16.09.2020 г., издадено от началник
на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с което на основание чл.
174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП са наложени на Р.Т.Г. с ЕГН ********** административни
наказания- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца. В мотивите на съдебното решение е прието, че в качеството на
„водач“ Г. е отказал проверка за наркотични вещества с техническо средство, но
деянието не е съставомерно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като не е удостоверено
от медицински специалист по чл.12 ал.1 в амбулаторния журнал на лечебното
заведение и в протокола по чл.14 ал.2 от Наредба №1/2017 г., че същият е отказал
да даде кръвна проба.
Според настоящия съдебен състав решението е неправилно.
От фактическа страна по делото е установено, че на 01.08.2020
г. в гр. Бургас, ж.к. “Изгрев“, до бл. 59, ответникът Р.Т.Г. е управлявал лек
автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 320 ЦДИ“ с рег. № А 39 29 НМ, собственост
на Т.И.Г.. Около 06.15 часа същият бил спрян за проверка от служителите на V- то
РУ Бургас К. и Н., като за целта били активирани светлинен и звуков сигнали на
полицейския автомобил. В хода на проверката било установено, че водачът на
автомобила Р.Г. и пътуващите с него две лица, в т.ч. свид. А.Ж., са криминално
проявени. Водачът бил видимо нервен, поради което полицейските служители счели
за необходимо да бъде проверен за употреба на алкохол и на наркотични вещества,
и потърсили съдействието на КАТ. Пристигналият на място младши автоконтрольор Г.К.извършил
проверка за алкохол с техническо средство, което показало отрицателен резултат.
Водачът отказал да бъде проверен за наркотични вещества с техническо средство, но
заявил, че желае да даде кръвна проба, като за целта бил изготвен талон за
изследване № 0069567, съдържащ указание за явяване в УМБАЛ- Бургас до 45 минути
от връчване на талона, т.е. до 08.35 часа. Медицинско изследване не било
извършено, поради неявяване на Г. в медицинското заведение. Съставен бил акт за
установяване на административно нарушение № 20-0769-003331 от 02.08.2020 г.,
въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, при
отказ на водача да бъде проверен с техническо средство за установяване
употребата на упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване за установяване наличието на наркотични вещества или техни аналози,
се налага на същия административно наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от две години и глоба в размер на 2000 лева. Деянието
е съставомерно, когато водачът откаже да бъде проверен чрез който и да е от двата
алтернативни способа, предвидени в нормата.
Страните не спорят, че водачът Р.Г. е отказал проверка
за наркотични вещества с техническо средство. Не е спорно също така, че медицинско
изследване не било извършено, поради неявяване на същия в УМБАЛ- Бургас в
указания срок. При липса на каквито и да било препятстващи обстоятелства, с неявяването
си в медицинското заведение за извършване на изследването Г. по същество е
осуетил неговото провеждане и следователно са налице съставомерните признаци на
нарушението. Не намират опора в приложимите нормативни актове изводите на
районния съд за несъставомерност на деянието, поради липса на доказателства за
удостоверен от медицински специалист отказ на водача да даде кръв за анализ.
Според цитираната от съда норма на чл. 12 ал. 1 от Наредба №1/2017 г. медицинското
изследване се извършва от лекар, медицинска сестра, акушерка или фелдшер,
съответно лекарски асистент, а съгласно чл.14 ал.2 от същата наредба резултатът
от изследването и събраните анамнестични данни се вписват в протокол за
медицинско изследване, който се подписва от медицинския специалист, извършил
изследването. В случая се твърди от наказващия орган отрицателен факт- че водачът
не се е явил за медицинско изследване, респ. че такова не е извършено и протокол
не е съставен, поради което в тежест на наказаното лице е да установи с
допустимите доказателствени средства положителния факт на явяването си в
УМБАЛ-Бургас за провеждане на изследването. Доказателства в този смисъл не са
ангажирани от последния. Ето защо съдът приема, че законосъобразно е ангажирана
неговата отговорност за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Като е стигнал до
друг извод, БРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и
вместо него да се постанови друго за потвърждаване на наказателното
постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и
ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен
съд, четиринадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
260127/16.02.2021 г. по НАХД № 5427/2020 г. по описа на Районен съд- Бургас и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-0769-003331/16.09.2020 г., издадено от началник на група в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с което на основание чл. 174, ал.3,
предл. 2 от ЗДвП са наложени на Р.Т.Г. с ЕГН ********** административни
наказания- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.