№ 541
гр. София, 27.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20231000500434 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 7.02.2023 г., подадена по пощата на 6.02.2023 г., на ищцата Т.
Л. Т. и В. М. У. срещу разпореждането от 13.12.2022 г. по гр. д. № 16820/2019 г. на Софийския
градски съд, І-2 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането за връщане на
внесената държавна такса по подадената въззивна жалба в размер на 512 лв.
В жалбата се твърди се, че СГС неправилно е приел, че не са налице основания за връщане на
държавната такса. Сочи се, че таксата била внесена от ищцата, защото така било указано в
първоинстанционното решение, без ищцата към този момент да била наясно дали желае да
обжалва решението и без да е упълномощила адвокати за втората инстанция. Освен това в
депозираната на 28.09.2022 г. молба ищцата заявила, че няма да подпише въззивната жалба и че
съдебното решение няма да бъде обжалвано, поради което поискала връщане и на таксата. Твърди
се, че отказът за връщане на таксата бил незаконосъобразен, защото таксата била внесена по
сметка на СГС, а не на САС, а и защото по нея нямало образувано въззивно производство.
Липсвало надлежно сезиране на съда, тъй като жалбата не била подписана, а СГС, по чиято сметка
била внесена, не бил въззивната инстанция по жалбата, т.е. тя се явявала платена без основание по
неговата сметка.
Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по
частната жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т. Л. Т. и В. М. У. с искова молба от 23.12.2019 г., с
която срещу М. Ц. У., П. Я. У. и Я. П. У. са предявени: 1) иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване, че ищците са собственици по наследство на следния недвижим имот – апартамент
1
№ 19 с площ от 62,91 кв. м., находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, заедно с
принадлежащото му зимнично помещение и съответните ид. части от общите части на сградата и
от правото на строеж, с кадастрален идентификатор 68134.204.184.6.19; 2) искане по чл. 537, ал. 2
ГПК за отмяна на нотариален акт № 149/24.04.2019 г., том І, рег. № 2862, нот. д. № 129/2019 г. на
нотариус В. В.; и 3) иск по чл. 96, ал. 1 ЗЗД за трансформиране в пари на задължението за
издръжка и гледане на ищците спрямо ответниците М. Ц. У. и П. Я. У. по договор от 24.12.1993 г.
С решение от 7.07.2022 г. на СГС исковете са били отхвърлени. В решението е посочено, че
подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните. Указано е, че
ако ищците обжалват решението изцяло, с въззивната си жалба следва да представят
доказателство, удостоверяващо внасянето на 512 лв. за държавна такса по сметка на САС, с
предупреждение, че при неизпълнение съдът ще върне жалбата.
Препис от решението е връчен на 11.08.2022 г. на процесуалния представител на ищците – адв.
Карадиамандиева.
От името на ищците е постъпила въззивна жалба с вх. № 300913/26.08.2022 г., подадена по
пощата на 25.08.2022 г., в която е посочено, че се подава чрез адвокати М. К. и Л. М.. Жалбата не е
подписана, но към нея е приложено преводно нареждане от 25.08.2022 г. за внесена от ищцата Т.
Т. такса за обжалването в размер на 512 лв. по сметка на СГС.
С разпореждане от 31.08.2022 г. съдът е указал на жалбоподателите да се подпише жалбата,
което е връчено на 21.09.2022 г.
С молба от 28.09.2022 г. ищцата Т. Т. е заявила, че жалбата няма да бъде подписана и
решението няма да бъде обжалвано. Поискала е да бъде върната платената държавната такса в
размер на 512 лв.
С разпореждане от 30.10.2022 г. съдът е указал на ищцата в 1-седмичен срок да уточни откъде
произтича правото на възстановяване на платената такса по нередовна въззивна жалба.
С молба от 2.12.2022 г., подадена от адв. Л. М. – процесуален представител на ищцата, е
посочено, че таксата била платена от ищцата преди да има възможност да вземе решение дали
желае производството да продължи пред въззивния съд. Посочено е, че жалбата била подготвена и
подадена от адвокатите без техни подписи, защото не били упълномощени за въззивната
инстанция, а само за първата. Жалбата била подадена, за да се спази срокът за обжалване, защото
нямали връзка с ищцата и нямали потвърждение дали иска да обжалва. Тъй като с молба от
28.09.2022 г. ищцата заявила, че няма да подпише жалбата и да обжалва решението, то поради
липсата на въззивно обжалване таксата следвало да се върне.
С обжалваното разпореждане от 13.12.2022 г. жалбата е била върната, поради неизпълнение на
указанията за подписване. Със същото разпореждане е оставено без уважение искането за връщане
на внесената такса по жалбата. Прието е, че без значение е обстоятелството, че е внесена по сметка
на СГС, а не на САС, тъй като и в двата случая тя е част от държавните такси, събирани от
съдилищата, а не от конкретния съд. Прието е, че държавна такса подлежи на връщане само
когато: исково или охранително производство не е било образувано; таксата е била събрана,
въпреки че ищецът е бил освободен от плащането й; таксата е надвнесена. Доколкото в случая не
била налице нито една от тези хипотези, то таксата не следвало да се връща.
Разпореждането е неправилно в обжалваната част.
2
Принципно правилно СГС е приел, че при прекратяване на производството по подадена
въззивна жалба /което предвид деволутивния ефект е висящо от момента на нейното подаване,
независимо дали е изпратена на въззивния съд/, вкл. при връщане на същата поради нередовност,
внесената за нея държавна такса не подлежи на възстановяване. Това е така, защото нейната
дължимост се определя към момента на подаването й, независимо от редовността й – арг. от чл.
73, ал. 3 ГПК, чл. 3, ал. 1 ЗДТ. Без значение за тази дължимост е последващото развитие на
производството, и по-специално – дали същото е прекратено. Прекратяването на производството
по жалбата не води до отпадане на основанието за дължимост на заплатената по нея такса.
В случая обаче внесената сума подлежи на възстановяване на друго основание, а именно – като
внесена не по сметка на сезирания с жалбата съд /САС/. Известно е, че дължимата при обжалване
на съдебен акт такса подлежи на внасяне в определената за това банкова сметка на съда, до който е
отправена. Ако тя се внесе по сметка, която не е на този съд, то таксата е ненадлежно внесена, а
жалбата е нередовна. Утвърдена е практиката на ВКС за връщането на делото на въззивния съд,
ако дължимата за касационното обжалване такса е внесена по сметка на въззивния съд, а не на
ВКС. Многократно в подобни хипотези ВКС е изисквал таксата да се внесе повторно по негова
сметка, а по молба на страната внесената по сметка на друг съд такса е била възстановявана, като
погрешно внесена. Такъв именно е и настоящия случай. Процесната такса е била внесена по сметка
на СГС, а не по сметка на сезирания с жалбата съд – САС. По тази причина тя подлежи на
възстановяване, тъй като жалбата не инициира производство пред СГС.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждането следва да се отмени, като се постанови
възстановяване на таксата. Независимо, че жалбата е подадена от името на двамата ищци, то
възстановяването следва да се извърши само на ищцата Т. Т., която е внесла таксата.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждането от 13.12.2022 г. по гр. д. № 16820/2019 г. на Софийския градски
съд, І-2 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на ищцата Т. Л. Т. за връщане
на внесената държавна такса по подадената въззивна жалба в размер на 512 лв.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ищцата Т. Л. Т. сумата 512 лв., внесена по сметка на СГС с преводно
нареждане от 25.08.2022 г. за такса за подадена въззивна жалба срещу решението от 7.07.2022 г.
по гр. д. № 16820/2019 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3