РЕШЕНИЕ
№ 9651
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на десети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н.П.Г.
при участието на секретаря М.А.Й.
като разгледа докладваното от Н.П.Г. Гражданско дело № 20221110166016 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 127а, ал. 2 СК.
Предявен е от майката В. К. П. срещу К. И. К. иск с правно основание чл. 127а, ал. 2
СК за заместване липсващо съгласие на ответника за пътуване на детето Й. К. К. в чужбина
– летен езиков лагер с начална дата 23.08.2023 г., който следва да се проведе в гр.
Семмеринг, Австрия, организиран от Сдружение „Фридрих Шилер“, чрез „Велбург“ ООД, за
период от 11 дни. Поискано е постановяване на предварително изпълнение с правно
основание чл. 127а, ал. 4 СК.
В дадения едномесечен срок от съда по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника чрез процесуалния му представител, в който се изразява становище за
неоснователност на претенцията при твърдения, че детето е на неподходяща възраст (11 г.)
за такова продължително пътуване. Не оспорва позитивите, които такъв езиков лагер би
имало за детето, но се съмнява в ефективността на въпросното обучение. Изразява
притеснение по отношение на сумата пари, която ще е необходима на детето да посрещне
разходите, които не са включени в цената на лагера. Твърди, че не е ясно колко
придружители ще имат децата и дали с тях ще пътува здравен работник. Сочи, че детето има
доказана алергия към битови и поленови алергени, както и бронхиална астма. Смята, че с
оглед разпространението на COVID-19 такова пътуване би било рисково за детето. Посочва,
че изразеното несъгласие е изключение и е само по отношение на процесното пътуване.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните фактически и правни изводи:
1
В. К. П., ЕГН **********, и К. И. К., ЕГН **********, са родители на Йоан К. К., ЕГН
**********.
Бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие с Решение от 06.03.2016 г. по
гр.д. № 56618 по описа на СРС за 2015 г., 91 с-в. Родителските права по отношение на
детето са предоставени за упражняване на майката В. П., а бащата К. К. упражнява режим
на лични отношения, актуализиран с Решение № 20279395 от 17.12.2020 г. по гр.д. № 42389
по описа на СРС за 2019 г., 84 с-в.
Ответникът изрично отказва да даде съгласието си за конкретното пътуване на детето в
чужбина. Съгласно чл. 127а, ал. 2 СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпроси,
свързани с пътуване на дете в чужбина, спорът между тях се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето.
По делото в о.с.з. на 10.05.2023 г. са разпитани свидетелите В. Ст. В. и М.Д. К.
Според показанията на св. В. предходната година (2022 г.) отново е организиран лагер
в чужбина, за който ответникът не се е съгласил детето да отиде. Вследствие на това Й.е бил
разстроен, тъй като по-голямата част от класа му са били на лагера. Дава показания, че
такива лагери са се провеждали в последните 15 години в Австрия, като по време на
пътуването на 10 деца се осигурявал по 1 учител, медицинско лице не пътува заедно с
децата, но при пристигането в Австрия било налице пълно медицинско оборудване.
Споделя, че такива екскурзии се отразяват добре на участващите деца в лично и в
образователно отношение.
Според показанията на св. Карабова детето е имало пристъп на кашлица предходната
година (2022 г.) и бащата е против пътуването единствено поради здравословното състояние
на детето си.
По делото е представен Амбулаторен лист № 23080606C490 от 21.03.2023 г. От същия
е видно, че детето е с поставена диагноза Бронхиална астма, от години не е имало пристъпи
и не провежда лечение в момента на прегледа. Установява се също, че Йоан е в нормално
физическо състояние, имунизирано и че здравословното му състояние не е пречка за
провеждане на пътувания. Видно от Амбулаторен лист № 23081C04D0C6 от 22.03.2023 г. по
отношение на детето не съществуват противопоказания да пътува в чужбина.
По делото са постъпили и социални доклади от ДСП Слатина и ДСП Младост. Отдел
„Закрила на детето“ при ДСП Младост е на мнение, че е в интерес на детето да се осигури
отглеждането му в условия, осигуряващи физически, психически и емоционален комфорт,
поради което считат възможността за пътуване за подпомагаща интелектуалното му
развитие.
Безспорно е, че в интерес на детето е да пътува извън територията на Република
България, да придобива впечатления и от другите държави, като по този начин се разширява
неговият мироглед, в каквато насока е и разпоредбата на чл. 35, ал. 1, изр. І от
Конституцията на Република България, според която „всеки има право свободно да избира
своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните
2
предели“, като според чл. 35, ал. 1, изр. ІІ КРБ „това право може да се ограничава само със
закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на
други граждани“. Правото на свободно движение в рамките на държавите членки на
Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, §2 от Договора за Европейски съюз. Това право
обаче, включително и правото на всяко дете да е с родителите си по чл. 9 от Конвенцията за
защита на правата на детето и правото на личен и семеен живот, гарантирано от
Европейската конвенция за правата на човека, не сочат на безусловно задължение към съда
да замести липсващото съгласие на един от родителите детето да пътува извън пределите на
страната. Съдът дължи произнасяне по този въпрос, респ. има правомощието да замести
съгласието на един от родители, детето му да пътува извън пределите на Република
България единствено в случаите, в които родителите на детето не могат да постигнат
съгласие по тези въпроси (по арг. от чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 от СК), каквото съгласие в
настоящият случай не може да бъде постигнато, но само ако проектното пътуване на детето
в чужбина е в негов интерес.
Понятието „Висши интереси“ на детето е залегнало в редица международни актове –
чл. 3 от Конвенцията за правата на детето; Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съевета от 27
ноември 2003 година и др. Определение за „най-добър интерес на детето“ е даден в § 1, т. 5
от ДР ЗЗДет, според който същият включва желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето. Затова при постановяване на крайния съдебен
акт съдът следва да вземе предвид конкретните интереси на детето.
Вземайки предвид най-добрия интерес на детето, включващ в най-широк смисъл
физическото, психическото, интелектуалното и емоционалното му благосъстояние,
съобразявайки възрастта на детето – единадесет години, както и обстоятелството, че същото
е започнало основното си образование и е в пети клас в 55-то СОУ „Петко Каравелов“,
изучава интензивно немски език и предприемането на пътуване във връзка с езиковия лагер
в Австрия би подпомогнало интелектуалното и емоционалното му развитие, съдът стига до
заключението, че заместващо съгласие на бащата за разрешение за пътуване на Йоан К. на
летен езиков лагер в гр. Семмеринг, Австрия, с начална дата 12.08.2023 г. за период от 11
(единадесет) дни е в най-добър интерес на детето. Следва да се приеме, че не е налице риск
за здравето и/или сигурността на детето при пътуването.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция на майката по
чл.127а СК за заместване съгласието на бащата за пътуване на общото дете на страните на
летен езиков лагер следва да бъде уважена.
По предварителното изпълнение на решението: На основание чл. 127а, ал. 4 от СК вр.
чл. 242, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът намира, че в случая следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на постановеното решение, каквото искане молителката е
3
заявила, т.к. в случая са налице предпоставки, даващи основание на съда да приеме, че е
налице необходимост и нужда у детето да напусне пределите на Република България преди
влизане в сила на решението, заместващо съгласието на ответника за това.
Относно разноските по делото: Разноски при спорна съдебна администрация, каквото
е настоящото производство, не се дължат. Ето защо съдът не следва да присъжда разноски
на страните по правилото на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и Определение № 385/25.08.2015 г.
по дело № 3423/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД съгласието на
бащата К. И. К., ЕГН **********, за пътуване на детето Й. К. К., ЕГН **********, на летен
езиков лагер с начална дата 12.08.2023 г., който ще се проведе в гр. Семмеринг, Австрия,
организиран от Сдружение „Фридрих Шилер“, чрез „Велбург“ ООД, за период от 11 дни
съобразно подробна дневна програма.
ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал. 4 СК предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4