№ 12
гр. София , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир И. Василев
Членове:Калина К. Анастасова
Иван Г. Киримов
като разгледа докладваното от Калина К. Анастасова Въззивно гражданско
дело № 20201100509695 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 297711 от 10.12.2019 г. по гр. д. № 27420/2019 г. по описа на СРС, 41 с-в е
признато за установено по предявения от БНП П.П.Ф. С.А.Париж, Франция, чрез БНП
П.П.Ф. С.А.-клон България, ЕИК *********, като правоприемник на БНП П.П.Ф. ЕАД,
срещу Т. М. А., ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр.
с чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 вр.чл.240, ал.1 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК, че Т. М. А. дължи на БНП
П.П.Ф. С.А.Париж, Франция, чрез БНП П.П.Ф. С.А.-клон България сумата от 341,98 лева -
главница по потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта № ********* г., ведно със законна лихва за
периода от 23.07.2018г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 31.07.2018 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 48167/2018 г.
по описа на СРС, 41 състав, като е отхвърлен иска за разликата над 341,98 лева до пълния
предявен размер от 342,18 лева.
Срещу постановеното решение, в частта, с която са уважени исковете, е подадена
въззивна жалба от правоприемниците на ответника Т. М. А., починал в хода на процеса на
02.11.2019 г. и заместен от своите правоприемници Т. Г. А., ЕГН ********** /преживяла
съпруга/ и В. Т. А., ЕГН **********-дъщеря. Изложени са подробни доводи за
неправилност на постановения краен съдебен акт. Отправено е искане за отмяна в
обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна БНП П.П.Ф. С.А.Париж, Франция, чрез БНП П.П.Ф. С.А.-клон
България, ЕИК *********, като правоприемник на БНП П.П.Ф. ЕАД е подала писмен
1
отговор, в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли, да бъде потвърдено
решението на СРС в обжалваната част и претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима - същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението на Софийски районен съд е валидно и недопустимо.
Съдът е разгледал по същество и се е произнесъл с решение по спора по предявените от
БНП П.П.Ф. С.А.Париж, Франция, чрез БНП П.П.Ф. С.А.-клон България, ЕИК *********,
като правоприемник на БНП П.П.Ф. ЕАД, срещу Т. М. А., ЕГН ********** установителен
искове с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 вр.чл.240,
ал.1 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК при установяване, че ответникът е починал на 02.11.2019 г., т.е. след
образуване на първоинстанционното производство, но преди приключване на съдебното
дирене пред първата инстанция – 05.12.2019 г.
Процесуалната правоспособност на страните е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на производството, за която съдът следи във всяко положение
на делото. Решение, постановено спрямо неправоспособна страна, починала преди
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, е недопустимо, независимо от
това дали липсата на правосубектност е била известна на съда или не. Само в случай на
смърт на страна, настъпила след приключване на съдебното дирене, постановеното по
отношение на починалото лице решение би било допустимо и едва след постановяването му
производството следва да бъде спряно за конституиране на законните му наследници /чл.
229, ал. 2, изр.2 ГПК/. В този смисъл е установената за такива случаи непротиворечива
практика на ВКС: Решение № 10 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 1222/2017 г. на ВКС, І ГО;
Решение № 86 от 3.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 166 от
28.03.2011 г. по гр. д. № 306/2010 г. на ВКС, I ГО; Решение № 196 от 22.11.2013 г. по гр. д.
№ 957/2012 г. на ВКС, ІІ ГО, и др.
В случая последното съдебно заседание по първоинстанционното производство е проведено
на 05.12.2019 г. В това съдебно заседание съдебното дирене е приключено и е даден ход на
устните състезания, след което на 10.12.2019 г. е постановено и обжалваното решение.
От представената справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. е видно, че ответникът Т. М. А.,
ЕГН ********** е починал на 02.11.2019 г., т.е. преди приключване на устните състезания в
първоинстанционното производство. Наследниците му по закон Т. Г. А., ЕГН **********
/преживяла съпруга/ и В. Т. А., ЕГН **********-дъщеря не са конституирани в
2
производството пред СРС и решението по гр. д. № 27420/2019 г. е постановено по
отношение на починалия, като неправоспособна страна.
Поради това и при упражняване правомощията по чл. 270, ал. 3 ГПК въззивният съд
следва да обезсили обжалваното решение, като недопустимо и делото следва да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС в тази част, с участието на законните
наследници на починалия ответник. Производството пред въззивната инстанция следва да
бъде прекратено, без да се разглеждат доводите на въззивника за неправилност на изводите
на районния съд по съществото на спора.
По разноските:
При този изход на правния спор на въззивника (ищец) разноски за въззивното
производство не се дължат, въпреки направеното искане. На основание чл. 78, ал. 4 и ал.8
ГПК вр. чл.37 от ЗПП право на разноски при прекратяване на делото има въззиваемия и
такива следва да бъдат присъдени в размер на 100.00 лв.-разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 297711 от 10.12.2019 г. по гр. д. № 27420/2019 г. по описа на
СРС, 41 с-в, в частта, с която е признато за установено по предявения от БНП П.П.Ф.
С.А.Париж, Франция, чрез БНП П.П.Ф. С.А.-клон България, ЕИК *********, като
правоприемник на БНП П.П.Ф. ЕАД, срещу Т. М. А., ЕГН **********, установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 вр.чл.240, ал.1 ЗЗД
вр.чл.9 ЗПК, че Т. М. А. дължи на БНП П.П.Ф. С.А.Париж, Франция, чрез БНП П.П.Ф. С.А.-
клон България сумата от 341,98 лева - главница по потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №
********* г., ведно със законна лихва за периода от 23.07.2018г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.07.2018 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 48167/2018 г. по описа на СРС, 41 състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС в обезсилената част.
В останалата част постановеното Решение № 297711 от 10.12.2019 г. по гр. д. №
27420/2019 г. по описа на СРС, 41 с-в, като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Т. Г. А., ЕГН ********** /преживяла съпруга/ и В. Т. А., ЕГН **********, като
правоприемници на Т. М. А., ЕГН **********, да заплатят на БНП П.П.Ф. С.А.Париж,
Франция, чрез БНП П.П.Ф. С.А.-клон България, ЕИК *********, като правоприемник на
БНП П.П.Ф. ЕАД, на основание чл. 78, ал. 4 и ал.8 ГПК вр. чл.37 от ЗПП направените
разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100.00 лв.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4