Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 4 Година 2021, 11.03 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………
На тринадесети януари ...........................…........ Година две
хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар …………..…….... Жана
Кметска.......…........................……………..……………
Прокурор ………………………………………..….………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…
гражданско дело номер ……..… 1275……… по описа за …… 2020…… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл.
200 от КТ, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите
претенции на Е.Н.М. с ЕГН ********** ***, С.Б.И. с ЕГН ********** и М.Б.И. с
ЕГН **********, чрез процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес град Варна,
ул. „Георги Живков“ № 13, офис 2 – партер С.Д.Ж. с ЕГН **********, Х.Л.Ж. с
ЕГН **********,*** и „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище
град Приморско и адрес на управление ул. „Стара планина“ № 38, представлявано
от С.Д.Ж. за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищците за
претърпените от тях неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат
на настъпила смърт на общия им наследодател Б. И. Мустафов сума в размер от по
100000 лева на всеки от тях, ведно със законната лихва върху претендираните
размери главница, считано от датата на деликта - 05.10.2016 година до
окончателно им заплащане, а също и направените съдебно-деловодни разноски. В
подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.
Твърди се от ищците в исковата
молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че наследодателят
им Бехчет И. Мустафов бил починал на 05.10.2016 година в резултат на трудова злополука. Към момента
на злополуката пострадалият бил назначен като строителен работник в ответното
дружество „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, чийто едноличен собственик, управляващ
и представляващ била ответницата С.Д.Ж.. Инцидентът настъпил при извършване на
дейности по изграждане на строителен обект на ответното дружество - жилищна
сграда с магазини, находяща се в УПИ XII-381, кв. 29 по плана на град
Приморско, ул. „Черно море“, на който като технически ръководител на обекта бил
назначен ответника Х.Л.Ж.. Ищците сочат, че трудовата злополука била настъпила
в резултат на немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност от страна
на двамата ответници-физически лица, представляваща източник на повишена
опасност - изпълнение на зидария на пети етаж /четвърти жилищен/, на кота
+11,80 м. Изтъкват, че първите двама ответника причинили по непредпазливост
смъртта на техния наследодател, допускайки го без лични и други предпазни
средства на необезопасена площадка да изпълнява възложената му дейност.
С влязла в сила присъда по нохд
№1273/2019 година по описа на Окръжен съд-Бургас първите двама ответника били
признати за виновни за осъществено от тях непредпазливо деяние от общ характер
при съпричиняване като съдът приел, че ответницата Ж., в качеството си на
собственик, управляващ и представляващ ответното дружество „Стройконсулт
Приморско“ ЕООД извършила престъпление от общ характер по чл. 123, ал. 1 от НК
във вр. с чл. 163, ал. 2 от ЗУТ; чл. 14, ал. 1 и 2 и чл. 16, ал. 1, т. 6 от
ЗЗБУТ, чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/11.05.1999 година за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска; чл. 16, т. 1, б. „б“, б. „г“,
б. „д“ и т. 5 от Наредба №2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи; чл. 16, ал. 1 и ал. 3; чл. 17, чл. 18, ал. 1 от Наредба №3 от
19.04.2001 година за минималните изисквания за безопасност и опазване на
здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното
място, а ответникът Ж. бил извършил престъпление от общ характер по чл. 123,
ал. 1 от НК във вр. с чл. 24, ал. 1, чл. 26, т. 9а, чл. 60, ал. 1, чл. 61 от
Наредба №2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Твърди се също така от ищците, че
наследодателят им загинал нелепо, в зряла възраст, в разцвета на живота си и
напълно здрав. Той бил съвестен работник, грижовен баща и съпруг, който
подпомагал децата си и съпругата си материално. Неговата внезапна и нелепа
смърт съкрушила ищците и им причинила неописуеми болки и страдания, които щели
да ги съпътстват през целия им живот.
Препис от исковата молба е
изпратен на ответниците по делото, като в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран
по делото писмен отговор от С.Д.Ж. лично и като управител на търговското
дружество и Х.Л.Ж., с който са изразили становище по така предявените против
тях искови претенции. Сочат в него на първо място, че същите са допустими, но
частично неоснователни.
Изтъква се от ответниците, че
доколкото въпросът за вината им бил решен с
присъда от 09.01.2020 година по нохд №1237/2019 година по описа на
Бургаския окръжен съд, възраженията им било единствено относно размера на
претендираните обезщетения. Заявяват, че следвало да бъде отчетен приноса на
пострадалия - допусната от него груба небрежност, която била в
причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент. В тази връзка се позовават на
свидетелски показания, дадени в досъдебното производство, от които се явствало,
че работодателят бил възложил на пострадалото лице изпълнението на дейности по
вътрешна зидария на процесния обект и именно такива дейности били изпълнявани
от него, като никой от свидетелите нямал обяснение какво се било случило, за да
се стигне до инцидента. Ответниците заявяват, че не били възлагали външна
зидария на сградата и били предупредили работниците да не излизат на терасите и
да работят бавно и внимателно. Какво бил правил пострадалия на терасата на
сградата било въпрос, който оставал неизяснен и до настоящия момент. Във връзка
в посоченото, ответниците считат, че било налице основанието на чл. 201, ал. 2
от КТ за намаляване на отговорността им, поради допусната от пострадалия груба
небрежност, с която той допринесъл за трудовата злополука.
Сочи се от ответниците, че нямало
спор в теорията и практиката, че не всяко нарушение на правилата за безопасност
на труда от пострадалия съставлявало основание за намаляване на обезщетението,
а само онова, при което било налице виновно допринасяне от страна на
пострадалия за настъпване на увреждането, съответстващо на проявена груба небрежност
- при подчертано субективно отношение, съответстващо на самонадеяността по
терминологията на наказателното право.
На следващо място се сочи съдържанието на термина „груба небрежност“ по
смисъла на чл. 201, ал. 1 от КТ, съгласно който такава била налице само в
случаите, когато работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би
положил в подобна обстановка. Отговорността на работодателя се намалявала при
допусната от пострадалия груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност. В тази връзка посочва, че съпричиняването при допусната груба
небрежност имало своите степени, които в съответствие с обективното съотношение
на допринасянето за трудовата злополука били критерии за намаляване на
обезщетението.
Предвид изложените от тях факти,
ответниците считат, че било налице съпричиняване на трудовата злополука от
страна на пострадалия, което било в размер на не по-малко от 75%, тъй като
пострадалият сам и напълно излишно се бил поставил в ситуация на повишен риск -
грубо нарушаване на основните правила за безопасно придвижване на работната
площадка, неспазване на възложената му задача. Твърди се в тази връзка, че
виновното поведение на пострадалия било
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент, тъй като изрично му
било казано да не приближава терасата, като включително бил инструктиран за
това по законовия ред, а и обстоятелството, че бил дългогодишен добър работник
сочело, че трябвало да съзнава опасността и да се пази. Игнорирайки тези
правила, пострадалият бил проявил груба небрежност, тъй като не бил положил
грижа, каквато и най-небрежния работник би положил в подобна ситуация. В
допълнение се сочи, че поради знанието от страна на пострадалия на правилата за
безопасност, той бил длъжен да предвиди последиците от неспазването им и да не
излиза на необезопасена тераса, без да му е възлагана такава работа.
Претенциите за неимуществените
вреди са счетени за силно завишени. Ответниците сочат, че ищците - синове на
починалия, от години живеели в чужбина, прибирали се рядко и като цяло имали
свой живот, а съпругата му не го била виждала с месеци, докато пострадалият
работил по обекти, извън родното им село. Поради изложеното считат, че
претендираните от ищците неимуществени вреди следвало да бъдат определени в
размер на не повече от 50000 за ищците С.И. и М.И. и не повече от 70000 лева за
ищцата Е.М., като така определените обезщетения следвало да бъдат намалени със
75%, поради допуснатата от техния наследодател груба небрежност при изпълняване
на задълженията му.
Прави се и възражение за
настъпила погасителна давност, на основание чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, за
част от претендираната законна лихва, а именно - за периода преди 05.06.2017
година.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, а това е видно и от представеното
като доказателство удостоверение за наследници № 94-00-0175 от 10.10.2016
година, че ищците са наследници - съпруга, съответно синове на Бахчет И.
Мустафов, б.ж. на с. Пластина, община Омуртаг, следователно са от кръга на
лицата, посочени в ППВС №4/1961 година, които имат право да получат обезщетение
за претърпените вреди.
Установява се от събраните по делото доказателства, че с присъда № 8 от 09.01.2020 година,
постановена по нохд № 1273/2019 година Бургаският окръжен съд е признал
подсъдимата С.Д.Ж. за виновна в това, че на 05.10.2016 година,
за времето между 17:00 - 17:30 часа, в град Приморско, при изграждане на обект
- жилищна сграда с магазини, находяща се в УПИ XII-381, кв. 29 по плана на град
Приморско, ул. „Черно море“, област Бургас, в качеството си на управител на
„Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК *********, поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност -
работа на височина /изпълнение на зидария на пети етаж /четвърти жилищен/, на
кота +11,80 м на строителния обект/ и при условията на независимо съпричиняване
с Х.Л.Ж., ЕГН ********** - технически ръководител на обекта, определен със
Заповед №18/30.09.2016 година на управителя на „Стройконсулт Приморско“ ЕООД,
нарушила редица нормативно установени разпоредби, в резултат на това причинила
по непредпазливост смъртта на Б. И. М., ЕГН **********, починал на 05.10.2016 година,
допускайки го без лични и други предпазни средства, на необезопасена площадка
да изпълнява зидария на пети етаж /четвърти жилищен/ на кота +11,80 м на строителния
обект, откъдето М. паднал, поради
което и на основание чл. 123, ал. 1
вр. чл. 58а от НК във вр. чл. 163, ал. 2 от Закона за устройство на
територията; чл.14, ал.1 и ал. 2; чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни
и безопасни условия на труд; чл. 4, ал. 1 от Наредба №5 от 11.05.1999 година за
реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска; чл. 16, т. 1,
б. „б“, б. „г“, б. „д“ и т. 5 от Наредба №2 от 22.03.2004 година
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи; чл. 16, ал. 1 и ал. 3; чл. 17, чл. 18,
ал. 1 от Наредба №3 от 19.04.2001 година за минималните изисквания за
безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични
предпазни средства на работното място, поради което я е осъдил на лишаване от
свобода за срок от една година и четири месеца, изтърпяването на което е
отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Със същата
присъда подсъдимият Х. Л. Ж., ЕГН **********, технически ръководител в „Стройконсулт Приморско“
ЕООД е бил признат за виновен в това, че на 05.10.2016 година, за времето между
17:00 - 17:30 часа, в град Приморско, при изграждане на обект - жилищна сграда
с магазини, находяща се в УПИ XII-381, кв. 29 по плана на град Приморско, ул. „Черно
море“, област Бургас, в качеството си на „Технически ръководител” по смисъла на
чл. 163а, ал. 4, изр. 2-ро от ЗУТ, определен със Заповед №18/30.09.2016 година
на управителя на „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК *********, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност - работа на височина /изпълнение на зидария на пети етаж
/четвърти жилищен/ на кота +11,80 м на строителния обект/ и при условията на
независимо съпричиняване със С.Д.Ж., в качеството и на управител на
„Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК ********* е нарушил редица нормативно
установени разпоредби, като в резултат на това причинил по непредпазливост
смъртта на Б. И. М., ЕГН **********, починал на 05.10.2016 година, допускайки
го без лични и други предпазни средства, на необезопасена площадка да изпълнява
зидария на пети етаж /четвърти жилищен/ на кота +11,80 м на строителния обект,
откъдето М. паднал, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 вр. чл. 58а от НК във вр. с чл. 24, ал. 1; чл. 60, ал. 1; чл. 61; чл. 26, т. 9а от Наредба №2
от 22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи го е осъдил на
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, изтърпяването на
което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Със същата присъда двамата подсъдими са
осъдени да заплатят и разноските, направени в досъдебното производство.
Така постановеният, обсъден по-горе и влязъл в сила
съдебен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК и чл. 300 от ГПК е задължителен за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. При съобразяване на така изложеното, съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажирането на деликтната
отговорност на ответниците С. Д. Ж. и Х. Л. Ж. като лица, имащо нормативно задължение по организиране,
ръководене и контролиране на съответната дейност - първото от тях, съответно
осъществяващо техническо ръководство на обекта - второто от тях. От събраните в
настоящото производство доказателства съдът намира, че са налице условията за
ангажиране на отговорността и на другия ответник „Стройконсулт Приморско“ ЕООД,
ЕИК *********, като за причинените на ищците вреди същите следва да отговарят
солидарно. Това е така по следните доводи и съображения:
В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че
отговорността на ответника-юридическо лице следва да бъде ангажирана на
основание чл. 200 от КТ, а не както съдът е посочил в доклада си по чл. 49 от ЗЗД. В тази насока са всички изложени в исковата молба фактически обстоятелства
и по-специално, че наследодателят на ищците е починал в резултат на трудова
злополука при изпълнение на трудовата дейност, за която е бил нает. По този
именно начин фактите са изложени от съда в определението му по чл. 140 от ГПК,
с което страните не са изразили несъгласие.
Съобразно задължителната практика на Върховния касационен
съд, в случая трябва да бъде установена трудова злополука като елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ. В тази връзка следва да се посочи, че надлежният ред е определен в чл. 57 и
сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки /ДВ, бр. 6/2000 година/. Според него, осигурителят от една
страна и пострадалият или неговите наследници от друга следва да декларират в
първия случай в тридневен срок, а във втория - в едногодишен срок пред
териториалното поделение на НОИ всяка трудова злополука. След извършена
проверка, подробно регламентирана, доказателства за която са налични измежду
кориците на делото, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО издава
разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по утвърден
от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото. В настоящото
производство са представени доказателства за наличие на трудова злополука
съгласно чл. 57, ал. 1 от КСО, а именно разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1
от КСО. Видно от разпореждане №5104-02-21 от 14.02.2017 година на НОИ -
Териториално поделение-Бургас, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната
злополука от ответното дружество „Стройконсулт Приморско“ ООД, станала с
наследодателя на ищците се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
При липса на данни за противното и наведени твърдения за това съдът намира, че посоченото
разпореждане е влязло в сила. Ето защо, следва да се приеме, че в случая е
налице необходимият елемент от фактическия състав на имуществената отговорност
на работодателя по чл. 200 от КТ, а именно установена по надлежния
административен ред трудова злополука.
Доказателственият материал сочи на това, че на
наследодателя на ищците е било възложено извършването на конкретни строително-монтажни
работи, осъществявани на обект, находящ се в град Приморско и по-специално изграждането на вътрешна зидария на жилищна
сграда с магазин, находящи се в УПИ XII-381, кв. 29 по плана на град Приморско,
ул. „Черно море“. Възлагането е по силата трудов договор от 03.10.2016 година,
от който е видно, че ответното дружество е възложило на пострадалото лице да
изпълнява длъжността „работник строителство“, съгласно длъжностна
характеристика. В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят
С. М. е работел заедно с починалото лице и още трима работници на процесния
обект, като всички те сключили договор с ответната фирма и били настанени в
квартира. Всички отишли на обекта, за да видят каква работа трябва да се свърши.
Един от работниците в бригадата им назован от него само по малко име – С. бил
бригадир на групата /другият свидетел по делото/. На обекта било установено, че
е необходимо извършването на зидария на четвърти жилищен етаж. В деня на
злополуката пострадалият е бил разпределен от Севгин да прави зидария на
четвъртия етаж в средата. Пострадалият извършвал възложената му работа на
разстояние от около 1.20 метра от края, от ръба на сградата, като стоял от
вътрешната страна на зидарията. Били им раздадени каски и жилетки, но не и
противоплъзгащи обувки, като всяка сутрин им бил правен инструктаж от Х. /техническия
ръководител на обекта/, който ги предупреждавал да не доближават края на
сградата. Работниците се подписвали в книгата за инструктаж преди работа.
Сградата не била обезопасена с парапети. Така изложените обстоятелства се
потвърждават и от свидетелските показания на свидетеля С. М., който допълва, че Х. Ж. му се обадил за
работата по процесния обект, а той се обадил на останалите четирима работници –
Б., С., М. и Ф. Уточнява още, че в книгата за инструктаж, конкретната дата се
попълвала или от Х. или от тях. Заявява, че той лично е видял пострадалият да пада
от сградата, но не е разбрал как е станало това. Работата по изграждането на
зидария на четвъртия жилищен етаж от процесната сграда е била осъществявана от Б.М.
на необезопасена площадка и без да му бъдат предоставени лични и други
предпазни средства. Допуснатото в тази насока нарушение на множество нормативно
установени задължения от страна и на двамата ответника-физически лица, вменяващи
им осигуряването на безопасни условия на труд при извършаването и на процесните
строително-монтажни работи в настоящия процес е безспорно установено от
представената влязла в сила осъдителна присъда, а и не се оспорва от тях.
С оглед горното следва да се приеме, че злополуката с Б. М.,
б. ж. на село Плъстина, община Омуртаг е настъпила при изпълнение на възложената
на него и още четирима работници – С., С., М. и Ф. работа, в рамките на която всички
са извършвали вътрешна и външна зидария на обект, находящ се в УПИ XII-381, кв. 29 по плана на град Приморско,
ул. „Черно море“. По изложените по-горе доводи загиналият е бил допуснат
да работи на самия обект и в частност на четвъртия жилищен етаж въз основа на
установеното между него и търговското дружество трудово правоотношение. Налице
са елементите от фактическия състав на чл. 200 от КТ за ангажиране на отговорността
на работодателя, както и тези на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността
на преките причинители на вредите - двамата ответници-физически лица.
Установена е причинна връзка между извършваната от пострадалия работа и
полученото травматично увреждане, довело до смъртта му. Установено е също така,
че настъпилите вреди са в резултат на противоправните действия, съответно бездействие
и на двамата ответника-физически лица, които конкретни вредоносни действия и
бездействия, довели до смъртта на наследодателя на ищците са посочени в
диспозитива на влязлата в сила присъда - същите са допуснали нарушения на регламентирани
в законови и подзаконови нормативни актове задължения, както и на изискванията
за извършване на работи на височина. Ответницата С.Ж. не е изпълнила
задълженията си като представляващ работодателя: да осигури спазване на
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за
опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, да бъдат
осигурени на пострадалото лице здравословни и безопасни условия на труд, да
предостави лични предпазни средства на работещите в деня на постъпването им на
работа, да осъществи ефективен контрол за извършване на работата без риск за
здравето и по безопасен начин, да извърши оценка на риска, съобразно спецификата
на определените работни места да осигури необходимите предпазни средства и
работно облекло и употребата им в съответствие с нормативната уредба и в
зависимост от оценката на съществуващите професионални рискове. Ответникът Х.Ж.
не е изпълнил задълженията си като технически ръководител на обекта: да допусне
до работа само работещи, които използват осигурените им лични предпазни
средства и специални и работни облекла, да осигури прекратяване на работата и
изведе всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно
място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота
им, или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа, при
работа на височина да осигури
безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване,
колективни и/или лични предпазни средства, да осигури приспособления, които са
достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака,
главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение. Посочените задължения са елементи от фактическия състав
на нарушените от ответниците правни норми, както и елемент от фактическия
състав на извършеното от тях престъпление за което е постановена присъда № 8 от 09.01.2020 година по
нохд № 1273/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд.
По изложените съображения се налага категоричния извод,
че ответниците С. Ж. и Х. Ж. следва да отговарят, както бе посочено по-горе на
основание чл. 45 от ЗЗД, а ответникът „Стройконсулт Приморско“ ЕООД на
основание чл. 200 от КТ. Тяхната отговорност следва да бъде ангажирана при
условията на претендираната от ищците солидарност. Действително, отговорността
на ответника-работодател и тази на прекия причинител произтича от различни
факти. Солидарността може да бъде последица както от един, така и от различни
юридически факти /т. н. неистинска солидарност/. Отговорността на
работодателя се реализира по реда на чл.
200 от КТ /Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 година по гражданско дело №
33/1989 година, ОСГК/, а отговорността на преките причинители на деликта е по
чл. 45 ЗЗД. Пострадалият разполага с възможност да насочи иска си срещу всеки
един от отговорните за вредите или да претендира солидарното им осъждане. В
конкретният случай дружеството има качеството на работодател по горните доводи,
а физическите лица функции и задължения по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труда при работа на обекта, поради което за вредите от
настъпилото непозволено увреждане, ответниците отговарят солидарно /така и в
решение № 141 от 01.08.2014 година по гражданско дело № 5015/2013 година по
описа на ВКС, ІV г. о./
При това положение и за определяне размера на дължимото
на ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди следва преди
всичко да се отговори налице ли е основанието по чл. 201, ал. 2 от КТ за
намаляване отговорността на ответниците поради допусната от ищеца груба
небрежност, с която е допринесъл за трудовата злополука. Съгласно трайно
установената практика на ВКС, при трудова злополука обезщетението може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване, обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Практиката на ВКС приема,
освен това, че отговорността по чл. 200 от КТ
е с много по-широк аспект от тази по чл. 49 от ЗЗД, както и че грубата
небрежност, макар да е субективно отношение на пострадалия към неговите
действия, допринасящи за настъпването на вредоносния резултат не винаги е
налице, защото и не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е
проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на този резултат. Щом
работодателят допуска постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна
работа и щом не осигурява всичко необходимо за нея в т. ч. лични и други
предпазни средства, не може да се прилага „грубата небрежност“ тогава, когато
има трудова злополука. Тогава работниците или служителите действат в интерес на
работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява /така и в
решение № 977 от 14.01.2010 година на ВКС по гражд. дело № 298/2009 година, IV
г. о., решение № 187 от 29.10.2020 година на ВКС по гражд. дело № 4559/2019 година,
IV г. о./. В конкретния случай такова нарушаване на правилата за безопасна
работа е установено по несъмнен начин, поради което и именно дължимото
обезщетение за вредите от настъпилата злополука не подлежи на намаляване.
Последните, и в частност неимуществената вреда се
изразява в търпенето на болки и страдания от страна на ищците. Нейното
справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 от ЗЗД, означава да се
определи точен паричен еквивалент на болката и негативните преживявания и
тяхното отражение върху увредените лица. Определената сума пари в най-пълна
степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в
определен предходен момент, а съдът определя парично обезщетение за тях сега,
при постановяване на съдебното решение. В конкретния случай следва да се вземе
предвид и отчете обстоятелството, че болките и страданията на ищците са
продължили през целия период от причиняване на смъртта на техния съпруг и баща,
както и към настоящия момент. Те ще ги
съпътстват през целия им житейски път предвид необратимостта на загубата им. От показанията на ангажираните по делото свидетели се установява безспорно,
че между тях - ищците и починалото лице, са били установени изключително близки
отношения, основани на привързаност, подкрепа, взаимно уважение и
разбирателство. Семейството им е било сплотено и задружно. Следва да се вземат
предвид и отчетат и силата, интензитета и продължителността на преживяваните от
ищците отрицателни емоции, както и състоянието им след трагедията, от внезапната
и ненавременна смърт на наследодателя им и към настоящия момент. Необходимо е
да се съобрази и това, че към момента на инцидента Б. М., б. ж. на село
Плъстина е бил на 54 години, в трудоспособна възраст. Това му е позволявало и
той е полагал постоянно труд, като е помагал финансово на цялото семейство. Съпругата
му е била домакиня и е разчитала на неговите доходи, синовете му също разчитали
на финансовата му подкрепа. По делото е назначена съдебно-психиатрична
експертиза, вещото лице по която дава заключение, че всеки един от ищците, след
преживяното тежко психотравматично събитие - внезапната смърт на техния
наследодател, непосредствено след това и в продължителен период са изпаднали в
реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията, а също са проявили и тревожно-депресивна
симптоматика, която обаче е била в рамките на до една година. Напълно
внезапната смърт на Б.М.е лишила ищците завинаги от неговата опора, от
възможността да преживеят много важни за всеки човек в чисто житейски и
емоционален план събития, а също така и от емоционална и материална подкрепа и
опора.
При съобразяване на изложеното по-горе, като се вземат
предвид всички посочени по-горе обстоятелства от значение за прилагане на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с
морално съдържание и се вземе предвид, че той не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като
размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди е в размер на 75000 лева за ищцата Е.Н.М. и по 55000 лева за ищците С.
Бахчетов И. и М.Б.И.. Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не
подлежат на аритметично изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията
от загубата на близки хора или на други неоценими блага, какъвто е човешкия
живот. Визираният от законодателя критерий „по справедливост” не е абстрактен,
до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални вреди. Съобразно
горното, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди е в посочените по-горе размери, до които предявените от тях
претенции като основателни следва да бъдат уважени, а в останалата част до общо
претендираните такива от по 100000 лева отхвърлени.
Възражение за давност е направено
единствено и само по отношение на искането за присъждане на лихви, а не и за
претенциите за обезщетение за вреди, спрямо които следва да се прилагат
давностите срокове по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ и които очевидно са изтекли
при съобразяване на датата на трудовата злополука, сложила началото на
давностния срок и датата на предявяване на исковете. С оглед на това, върху
присъдените размери главници и отправеното искане в тази насока следва да бъде
присъдена и законната лихва, но при съобразяване на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с начален момент от 05.06.2017 година,
като в останалата й част претенцията следва да бъде отхвърлена.
С оглед изрично отправеното в тази
насока с исковата молба искане и в съответствие с чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищците
следва да бъдат присъдени направените от тях разноски в настоящото
производство, съобразно уважената част от предявените искове, в която се включват единствено платените възнаграждения на ангажираните по
делото двама адвокати пред настоящия съд. За тях са представени съответни
писмени доказателства, удостоверяващи реалното им извършване, каквото е
изискването на приложимата и посочена по-горе разпоредба на ГПК. При
определянето на размера на дължимите разноски съдът съобрази следното:
В последното по делото заседание адв. В. е представил
списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие,
според който ищците М. М. и Е. М. са му заплатили общо сумата от 6000 лева за
оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в предявяване на иск за
неимуществени вреди и процесуално представителство по настоящото дело. При това
положение, следва да се приеме, че платеното от всеки един от ищците
възнаграждение за този адвокат е в размер на по 3000 лева. В същото заседание
адв. О.Б. е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие, според който ищецът
С. И. му е заплатил сумата от 3000 лева за оказване на правна защита и
съдействие. При съобразяване на тези суми и уважените размери на предявените
искове се налага извода, че на ищците М. И. и С. И. следва да бъдат заплатени
от ответната страна разноски в размер на по 1650 лева на всеки един от тях, а
на ищцата Е.М. в размер на 2250 лева. Не може да бъде споделено изтъкнатото от
пълномощника на ответниците във връзка с размера на адвокатското
възнаграждение. На първо място същото не превишава минимума, определен в Наредба
№1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На следващо място не съществува пречка всеки един от ищците да ангажира
адвокат, който да го представлява в процеса. Действително, една част от
правнорелевантните за установяване факти са общи за всички ищци, но размера на
дължимото на всеки един от тях обезщетение подлежи на отделно и самостоятелно
доказване.
На ответниците, съобразно отхвърлената част от исковете
следва да бъде заплатена от ищците сумата от 1153.83 лева, представляваща
направени съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Същите
следва, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Бургаския окръжен съд сумата
от 7832 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважените размери на
предявените и разгледани претенции и съответната част от изплатените от бюджета
на съда възнаграждения на вещите лица по съдебно-медицинската и
съдебно-графологическа експертизи, както и 5 лева за служебното издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл.
200 от КТ, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Д.Ж. с ЕГН **********, Х.Л.Ж. с ЕГН **********,***
и „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище град Приморско и
адрес на управление ул. „Стара планина“ № 38, представлявано от С.Д.Ж. да
заплатят на Е.Н.М. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния и пълномощник, със
съдебен адрес град Варна, ул. „Георги Живков“ № 13, офис 2 - партер солидарно сумата от 75000 /седемдесет и пет хиляди лева/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
непозволено увреждане, довело на 05.10.2016 година до смъртта на нейния съпруг Б.
И. ***, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано от
05.06.2017 година до нейното окончателно изплащане, като исковете за разликата
над уважения размер до претендирания такъв от 100000 /сто хиляди лева/ лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и за законната лихва
за периода от датата на увреждането - 05.10.2016 година до 05.06.2017 година
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.Д.Ж. с ЕГН **********, Х.Л.Ж. с ЕГН **********,***
и „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище град Приморско и
адрес на управление ул. „Стара планина“ № 38, представлявано от С.Д.Ж. да
заплатят на С.Б.И. с ЕГН ********** и М.Б.И. с ЕГН **********, чрез
процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес град Варна, ул. „Георги Живков“
№ 13, офис 2 - партер солидарно сумата от по 55000 /петдесет и пет хиляди лева/
лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на непозволено увреждане, довело на 05.10.2016 година до
смъртта на техния баща Б. И. ***, ведно със законната лихва върху присъдените
размери главница, считано от 05.06.2017 година до тяхното окончателно
изплащане, като исковете за разликата над уважените размери до претендираните
такива от по 100000 /сто хиляди лева/ лв., ведно със законната лихва от датата
на увреждането, както и за законната лихва за периода от датата на увреждането
- 05.10.2016 година до 05.06.2017 година ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.Д.Ж. с ЕГН **********, Х.Л.Ж. с ЕГН **********,***
и „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище град Приморско и
адрес на управление ул. „Стара планина“ № 38, представлявано от С.Д.Ж. да
заплатят на Е.Н.М. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния и пълномощник, със
съдебен адрес град Варна, ул. „Георги Живков“ № 13, офис 2 - партер солидарно сумата от 2250 лева /две хиляди двеста и петдесет лева/ лв., представляваща направени от нея съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА С.Д.Ж. с ЕГН **********, Х.Л.Ж. с ЕГН **********,***
и „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище град Приморско и
адрес на управление ул. „Стара планина“ № 38, представлявано от С.Д.Ж. да
заплатят на С.Б.И. с ЕГН ********** и М.Б.И. с ЕГН **********, чрез
процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес град Варна, ул. „Георги Живков“
№ 13, офис 2 - партер солидарно сумата от по 1650 /хиляда шестстотин и петдесет лева/ лв., представляваща
направени от тях съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Е.Н.М. с ЕГН ********** ***, С.Б.И. с ЕГН **********
и М.Б.И. с ЕГН **********, чрез процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес град
Варна, ул. „Георги Живков“ № 13, офис 2 - партер да заплатят на С.Д.Ж. с ЕГН **********,
Х.Л.Ж. с ЕГН **********,*** и „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК **********,
със седалище град Приморско и адрес на управление ул. „Стара планина“ № 38,
представлявано от С.Д.Ж. сумата от 1153.83 /хиляда сто
петдесет и три лева и осемдесет и три стотинки/ лв., представляваща направени
от тях съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Д.Ж. с ЕГН **********, Х.Л.Ж. с ЕГН **********,***
и „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище град Приморско и
адрес на управление ул. „Стара планина“ № 38, представлявано от С.Д.Ж. да
заплатят по сметка на Бургаския
окръжен съд сумата от 7832 /седем хиляди осемстотин тридесет и два лева/ лв.,
представляваща дължима държавна такса върху уважените размери на предявените и
разгледани претенции и съответната част от изплатените от бюджета на съда
възнаграждения на вещите лица по съдебно-медицинската и съдебно-графологическата
експертизи, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен
лист.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: