№ 598
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. М.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110212419 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. К. П., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление (НП) № 22-4332-016600/29.08.2022 г., издадено от началник
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 2
т. 11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева
за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3 б. „В” от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършил вменените му
нарушения. Твърди, че преди да потегли с управлявания от него автомобил се
е убедил, че няма да създаде опасност за движението, а отделно от това зад
автомобила му не е имало обособено място за паркиране. Твърди
съпричиняване на щетите от страна на другия участващ в ПТП водач. По
отношение нарушението по чл. 123, ал.1 т. 3 б. „В” от ЗДвП твърди, че не са
възниквали разногласия между него и другия участник в ПТП,
жалбоподателят доброволно предоставил телефонния си номер на другия
водач, за да съставят двустранен протокол. Посочва, че не е получавал
указания от службите за контрол, които да не е изпълнил. В жалбата се
застъпва тезата, че актосъставителят не е възприел пряко извършените
1
нарушения, а се е позовал на разказа на другият участник в ПТП, който е
заинтересован и необективен. Жалбоподателят счита, че АНО не е извършил
преценка на законосъобразността и обосноваността на АУАН, като не е
спазил и срока по чл. 52, ал.1 от ЗАНН. От съда се иска отмяна на
обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят – П. К. П., редовно призован се
явява лично и с адв. Б., надлежно упълномощена.
Жалбоподателят дава обяснения, в които не отрича, че при потегляне на
заден ход ударил с теглича си спрелия зад него автомобил, но посочва, че не е
имало втори удар и сериозни поражения. Заявява, че другият водач го
нагрубявал, викал, но впоследствие се успокоил и постигнали съгласие да се
състави двустранен протокол. Жалбоподателят твърди, че тъй като бил
забравил полицата за застраховката „гражданска отговорност” предоставил
телефонния си номер на другия водач, да му се обади, но тъй като
жалбоподателят пътувал не успял да предостави данните за полицата по
телефона.
Процесуалният представител на жалбоподателя твърди
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и пледира
за неговата отмяна. Поддържа тезата, че жалбоподателят не е извършил
вменените му нарушения, изложеното в АУАН и НП не отговаря на
действително осъществилите се събития, тъй като и двата акта са съставени
по – късно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – началник – сектор „Административно
обслужване” при ОПП-СДВР, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 02.05.20222 г. свидетелят Р. В. Р. паркирал управлявания от него лек
автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № ********** на ул. „Искър” в
непосредствена близост до кръстовището с ул. „Париж” в гр. София, зад лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Кадди” с рег. № **********.
Свидетелят излязъл от автомобила и пресякъл ул. „Искър”, където на
тротоара се срещнал със свидетеля М. Д. Т..
Междувременно на място пристигнал жалбоподателят П. К. П., който се
качил в паркирания пред автомобила на свидетеля Р. лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Кадди” с рег. № **********. Жалбоподателят
предприел движение на заден ход, като преди това не се убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения да останалите участници и с управлявания от него автомобил
лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Кадди” с рег. № **********
ударил паркирания зад него автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег. №
**********, след което жалбоподателят отново предприел движение назад,
при което отново ударил същия автомобил, в резултат на което на последния
били причинени щети по предната броня, решетката и била изкривена
регистрационната табела.
След ударите свидетелят Р. изскочил на пътното платно и попречил на
2
жалбоподателя да напусне мястото на ПТП. Свидетелят Р. заявил на
жалбоподателя, че ще повика органите на МВР, но впоследствие двамата
постигнали съгласие да бъде съставен двустранен протокол за ПТП.
Жалбоподателят посочил имената и адреса си, след което установил, че не
носи в себе си полицата за гражданската отговорност. Предоставил
телефонния си номер на свидетеля Р., за да му позвъни по-късно, след което
напуснал местопроизшествието. Същата вечер след многократни опити на
свидетеля Р. да се свърже по телефона с жалбоподателят най-накрая
установил контакт с него, но последният отказал да предоставил данните за
застраховката „Гражданска отговорност”. На следващия ден свидетелят Р.
сигнализирал органите на ОПП- СДВР.
Местопроизшествието било посетено от екип на ОПП- СДВР на
14.05.2022 г., когато бил съставен и протокол за ПТП № 1829812 и скица.
На 26.07.2022 г. жалбоподателят подал декларация в ОПП-СДВР, в
която потвърдил, че на процесната дата – 02.05.2022 г. той е управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Кадди” с рег. № **********. На
същата дата Ц.Х.Ц. - мл. автоконтрольор при ОПП- СДВР съставил срещу
жалбоподателя и в негово присъствие акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 201609/26.07.2022 г. за нарушения на чл.
40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал1 т.3 б. „В” от ЗДвП. Актът бил предявен за
запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не
постъпили и впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН на 29.08.2022 г. началникът на
сектор „Административно обслужване” при ОПП - СДВР издал обжалвано
наказателно постановление. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя
П. на 08.09.2022 г., а на 21.09.2022 г. била депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите Р. В. Р., М. Д. Т., обясненията на жалбоподателя
П. К. П., както и приобщените по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства: протокол за ПТП и скица, справка
„картон на водача” за П. К. П. декларация от П. К. П., заповед № 513з-
242/12.01.2016 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г.
на министъра на вътрешните работи, копи от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Р. В. Р. и М. Д. Т.,
тъй като същите са обективни, детайлни и информативни и позволяват
изясняване на релевантната фактическа обстановка. Свидетелите депозират
показания относно факти и обстоятелства, които лично са възприели – същите
са очевидци на реализираното ПТП и показанията им представляват източник
на пряка доказателствена информация относно мястото на реализиране на
ПТП, неговия механизъм и поведението на двамата участващи водачи.
Показанията на свидетеля Р. са в значителна степен подробни, което е
обяснимо, доколкото именно неговият автомобил е бил увреден вследствие
поведението на жалбоподателя. Свидетелят е категоричен, че при движение
назад автомобил марка „Фолксваген”, модел „Кади” двукратно е ударил
неговия автомобил. Показанията на свидетеля са значими за изясняване
поведението на водача на автомобила, който е причинил ПТП – свидетелят
3
посочи, че дори се е наложило да застане пред автомобила, за да попречи на
водачът му да напусне местопроизшествието, като едва впоследствие той се е
съгласил да бъде съставен двустранен протокол. Свидетелят разказа и за
причината, поради която такъв протокол не бил съставен, а именно тъй като
другият водач заявил, че не носи полицата си за застраховката „гражданска
отговорност”, но ще предостави данни от нея впоследствие по телефон, след
което си тръгнал. Р. потвърди пред съда, че след многократни опити да се
свърже същата вечер с жалбоподателя по телефона, последният в крайна
сметка отказал да предостави данните от застрахователната си полица.
Напълно кореспондиращи с показанията на свидетеля Р. са и
показанията на свидетеля М. Т.. Свидетелят е обективен, добросъвестен и не
може да бъде упрекнат в пристрастност. Същият потвърди механизма на
реализиране на ПТП, броя на ударите, както и обстоятелството, че макар
първоначално да е започнало изготвяне на двустранен констативен протокол,
същият не бил завършен, тъй като жалбоподателят заявил, че забравил
застрахователната си полица, след което си тръгнал. Показанията на двамата
свидетели са последователни и логични, без вътрешни противоречия, поради
което съдът им се довери изцяло.
Жалбоподателят депозира обяснения по случая, в които по същество
потвърждава както участието си в инцидента, а именно, че при управление на
лекия си автомобил извършил маневра движение назад, при което ударил
намиращия се зад него лек автомобил. Жалбоподателят също заяви, че
двустранният констативен протокол не бил съставен, тъй като не носел в себе
си застрахователната полица, като се уговорили с другия участник
впоследствие да му предостави данните, но при разговора си със свидетеля Р.
не сторил това. Съдът намира, че в общия си смисъл обясненията на
жалбоподателя отговарят на заявеното от свидетелите, като единствено се
наблюдава тенденция към омаловажаване от страна на жалбоподателя на
значимостта на събитията и на собствените му действия, което е лесно
обяснимо с качеството, което има в процеса.
Съдът се довери на представените по делото писмени доказателства –
макар протокола за ПТП да е съставен 12 дни след инкриминираното деяние,
в него са отразени настъпили щети по автомобила на свидетеля Р., които
напълно съответстват на заявеното от свидетеля при разпита му в съдебно
заседание, а така също кореспондира със заявеното от свидетеля Т..
Приложените заповеди установява компетентността на актосъставителя и
АНО- първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият- да издава наказателни
постановления.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в
преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
4
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Видно от т. 3.6 на издадената на основание чл. 189,
ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните
работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения на ЗДвП и
на началник сектор „Административно обслужване” в ОПП – СДВР, каквато
длъжност, видно от заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи издателят на НП е заемал. По силата на т. 1.3.2 от
цитираната заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. актосъставителят в качеството
си на младши автоконтрольор е оправомощен да съставя актове за
установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните
срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
В отговор на възражението, изложено в жалбата съдът намира за нужно
да посочи, че едномесечният срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен и
неспазването му не опорочава производството и издаденото НП, а единствено
би могло да бъде основание за носене на дисциплинарна отговорност. В
хипотезата на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН АНО следва да се произнесе в същия
ден, но в конкретния случай не е налице тази хипотеза, както неправилно се
застъпва в жалбата – в АУАН е отбелязано, че същият е съставен на
основание чл. 40, ал.4 от ЗАНН /когато нарушението е установено въз основа
на официални документи/, а не чл. 44, ал. 4 от ЗАНН. Последната разпоредба
касае случаи, в които нарушителят няма постоянен адрес на територията на
Република България, какъвто очевидно не е процесният.
Неоснователно е възражението в жалбата за порочност на АУАН,
доколкото актосъставителят не е възприел непосредствено извършеното
нарушение. Последното не винаги е възможно – противното би означавало, че
нарушения на правилата за движение по пътищата, респ. ПТП биха се
извършвали само в присъствие на служители на МВР, което е житейски
нелогично. В процесния случай актосъставителят е установил извършените
нарушения на база както сведенията на другия участник в ПТП, така и на база
декларацията на жалбоподателя. Ако се беше позовал единствено на
твърденията на свидетеля Р., то АУАН би бил съставен още в деня на
депозиране на сигнала от страна на Р., а не едва след снемане на сведения от
самия жалбоподателя - почти три месеца по-късно.
По отношение нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП
При така установената фактическа обстановка настоящият състав счита,
че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 40, ал.1 от ЗДвП, тъй като
преди да предприеме движение на заден ход не се е убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен, поради което е реализирал ПТП с
материални щети по ударения автомобил.
Деянието е извършено по непредпазливост, при форма на вината
небрежност. Жалбоподателят, като лице, притежаващо правоспособност да
управлява МПС, е знаел и е бил длъжен да знае (тъй като незнанието на
закона не е извинително), че преди извършване на маневрата трябва да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен. Преди предприемане на
5
маневрата той е бил длъжен и е имал обективната възможност да погледне в
огледалата за обратно виждане, за да се убеди, че зад него няма паркирани
превозни средства, които може да удари при движение на заден ход и едва
тогава да предприеме маневрата, но не го е направил и това е довело до
настъпване на произшествието. Нарушението на формално, реализираното
ПТП не е елемент от състава на нарушението, поради което възраженията за
съпричиняване са ирелевавнтни.
Правилно нарушителят е бил санкциониран на основание чл. 183, ал. 2,
т. 11 от ЗДвП, който гласи, че се наказва с глоба от 20 лева водач, който
нарушава правилата за движение назад. Размерът на глобата за това
нарушение е определен в абсолютен размер, поради което настоящият състав
не може да го изменя.
Съдът намира, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН и случаят да се третира като маловажен, тъй като деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от този вид, а освен това от нарушението са настъпили
имуществени вреди по ударения автомобил.
По отношение нарушението на чл. 123, ал.1 т.3 б. „В” от ЗДвП
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП урежда задълженията на
участниците в пътно-транспортно произшествие. Първото от тях е да спрат и
да установят вредите- в процесния случай се установи, че при процесното
ПТП са причинени само имуществени щети. От тук насетне законът определя
задълженията на участниците в зависимост от наличието или липсата на
съгласие между тях по отношение обстоятелствата на произшествието. Ако
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие /чл. 123, ал.1 т.3
б. „Б” от ЗДвП/. Ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1 т.3 б. „В”
от ЗДвП/. След анализ на обективно осъществилите се събития настоящият
съдебен състав не може да приеме, че между участниците в процесното ПТП
е имало съгласие по смисъла на закона относно обстоятелствата на
произшествието . За преценка наличието на съгласие по смисъла на чл. 123,
ал. 1 т. 3 б. „Б” от ЗДвП е необходимо не просто двамата участници да не
спорят относно обстоятелствата на ПТП /респ. относно виновния за него
водач/, но и да попълнят двустранен констативен протокол. Именно по този
начин се обективира постигнатото съгласие, доколкото е напълно възможно
виновният водач да не отрича, че именно той е причинил ПТП, но да не
предоставя своите данни, така че да е невъзможно съставянето на двустранен
протокол. В конкретния случай очевидно след като един от водачите не е
предоставил всички данни, необходими за съставяне на двустранен протокол,
а именно тези, относно застраховката „гражданска отговорност” /не просто
поради момента липсата на тези данни, а тъй като очевидно изобщо не е искал
да го стори, предвид отказа му впоследствие да ги предостави/, то съгласие
6
между водачите не е имало. Не може да се приеме, че жалбоподателят е имал
намерение и желание да предостави нужните данни за попълване на
двустранен протокол след като приключи с ангажиментите си свързани с
водени от него съдебни дела /както той твърди/ - на първо място същият
дълго време не е отговарял на телефонните обаждания на свидетеля Р., а след
това при разговор с него му е отказал предоставянето им. Съдът намира, че
ако същият е имал желание и намерение за съставяне на двустранен протокол
е имал достатъчно дълъг срок - до датата на съставяне на АУАН, когато
всъщност е узнал, че свидетелят Р. е сезирал органите на ОПП-СДВР – сам да
потърси другият участник в ПТП за приключване на ситуацията. Ето защо
правилно АНО е приел, че между участващите в ПТП водачи не е имало
съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието, поради което
за жалбоподателя е съществувало задължението, посочено в чл. 123, ал. 1 т.3,
б. „В” от ЗДвП да не напуска местопроизшествието, а да уведоми съответната
служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията,
на която е настъпило произшествието и да изпълнява дадените му указания.
Като не е сторил това, а е напуснал местопроизшествието жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му нарушение.
Нарушението е извършено умишлено, при пряк умисъл –
жалбоподателят е съзнавал, че след реализиране на ПТП с имуществени щети
за него, като участник в произшествието са възникнали определени
задължения, като при липсата на съгласие относно обстоятелствата на
произшествието и предвид несъставянето на двустранен протокол същият
следва да не напуска местопроизшествието и да повика компетентните органи
на МВР, но въпреки това съзнателно е нарушил това си задължение.
Обсъжданото нарушение също не може да се квалифицира като
маловажно, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушение от същия вид. Напускането на
местопроизшествието от страна на жалбоподателя е осуетило извършването
на проверка– както документална, така и относно употребата на алкохол и
наркотични вещества от напусналия местопроизшествието водач.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 11 т.5 от ЗДвП гласи, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие. За установеното нарушение на
чл. 123, ал. 1 т. 3, б. „В” от ЗДвП АНО е отмерил административното
наказание в минимален размер, а именно глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, поради което за
съда не съществува възможност да ги ревизира и наказателното
постановление следва да се потвърди и в тази му част.
При този изход от делото право на присъждане на разноски има
въззиваемата страна, но доколкото такива не са претендирани, то не следва да
се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-
016600/29.08.2022 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 2 т. 11 от Закона за движението
по пътищата на жалбоподателя П. К. П., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3 б. „В” от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8