№ 22910
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110164304 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника, с която иска изменение на постановеното
по делото решение в частта за присъдените в полза на процесуалния представител на
ищеца разноски за адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Счита, че ДДС върху
възнаграждението не се дължи, а и същото следва да бъде намалено до 200лв. с оглед
фактическата и правна сложност.
Ответната страна е подала отговор, в който излага съображения за
неоснователност на молбата.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на молителя,
намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като
списък по чл. 80 ГПК не е необходим, тъй като се иска изменение на разноските на
насрещната страна, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Ищецът в производството е представляван от адвокат, който е претендирал адв.
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. за оказана безплатна правна защита и с постановеното
решение му е присъдено такова от 480лв. с ДДС.
На първо място, относно определения размер на адвокатския хонорар, съдът
намира, че действително според Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СРС
съдът не е обвързан от размерите, предвидени в Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В случая обаче и съдът не се е съобразил с
тези размери, а е определил адвокатско възнаграждение в по-нисък размер. От страна
на ищеца са предявени и разгледани от съда обективно кумулативно съединени
установителен иск и осъдителен иск, като и двата са уважени. По делото са проведени
две открити съдебни заседания, като са събрани писмени доказателства. При тези
обстоятелства, съдът намира, че присъдените разноски за адв. възнаграждение от
400лв. без ДДС се явяват разумни, пропорционални и справедливи и не следва да бъдат
намалявани на 200лв., каквото искане отправя молителят.
По отношение на дължимия данък добавен стойност (ДДС) върху адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на съда му е служебно известно цитираното от
молителя определение на ВКС. Налице е обаче обилна практика на ВКС в обратна
насока, включително от 2024г., в която ДДС се присъжда и върху адвокатско
1
възнаграждение при извършено безплатно процесуално представителство - РЕШЕНИЕ
№ 138 ОТ 05.03.2024 Г. ПО ГР. Д. № 931/2023 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 36 ОТ 04.01.2024 Г. ПО ГР. Д. № 1392/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. НА
ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3014 ОТ 12.10.2023 Г. ПО ГР. Д. № 1392/2023 Г., Г. К., ІV Г.
О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 351 ОТ 23.09.2020 Г. ПО Ч. Т. Д. № 1485/2020 Г., Т.
К., ІІ Т. О. НА ВКС, определение № 306/06.06.2017г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС,
ІІ т.о. Съдът намира, че именно това е константната практика на ВКС, като цитираното
определение се явява изолирано, поради което не следва да бъде съобразявано.
С оглед изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение, доколкото
няма основание за намаляване на присъденото адв. възнаграждение или за
неначисляване на ДДС върху него.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника от 08.05.2024г. по чл. 248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2