РЕШЕНИЕ
№ 7636
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110130002 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове от „Т. С.“
ЕАД срещу К. В. З. и Г. ВЛ. В., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) срещу К. В. З. за
заплащане на сумата 234.53 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 3, находящ се в .............. за периода 01.05.2017г. –
30.04.2019г., както и на сумата 6.89 лева – главница за осъществено дялово
разпределение за периода 01.04.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 28.05.2021г., до окончателното
плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) срещу К. В. З. за заплащане на сумата 45.80 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 27.04.2021г., както и на
сумата 1.67 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 30.05.2018г. – 27.04.2021г.;
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) срещу Г. ВЛ. В. за
заплащане на сумата 234.53 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 3, находящ се в гр....... за периода 01.05.2017г. –
30.04.2019г., както и на сумата 6.89 лева – главница за осъществено дялово
разпределение за периода 01.04.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва
1
от датата на подаване на исковата молба - 28.05.2021г., до окончателното
плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) срещу Г. ВЛ. В. за заплащане на сумата 45.80 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 27.04.2021г., както и на
сумата 1.67 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 30.05.2018г. – 27.04.2021г.;
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот, поради което са задължени да заплатят стойността й,
което не са сторили. Претендира разноски.
Ответникът К.З. опорва исковата претенция с довод, че няма облигационна
връзка с ответника, че евентуално приложимите ОУ на ищеца не го обвързват и
противоречат както на Общностното право, така и на ЗЗП, тъй като се претендира
плащане на непоръчана доставка. Твърди, че в имота не е доказано да се доставя
топлинна енергия, евентуално, че сумите са некоректно изчислени. Изразява
съображения, че сумите за дялово разпределение са недължими. Навежда възражение
за изтекла погасителна давност на евентуално възникнали вземания преди 28.05.2018г.
Претендира разноски.
Ответникът Г.В. опорва исковата претенция с твърдение, че страните не са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия; че Общите условия на
топлопреносното предприятие противоречат на Общностното право и на ЗЗП; че в
имота не е доказано да се доставя топлинна енергия, евентуално, че сумите са
некоректно изчислени; е налице изтекла погасителна давност по отношение на
евентуално възникнали вземания преди 28.05.2018г. Претендира разноски.
Конституираното трето лице-помагач „Х.и Р.“ ЕООД не изразява становище по
делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представен Протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира ап.3, на което е взето решение
за сключване на договор с „А.“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
30.09.2002г. (л.232 от делото). Решението на ОС на ЕС и подписаният договор
обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците,
щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на
топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение –
така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
2
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139-
чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната
енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е представен Договор от 20.03.2002 г. между „Топлофикация София”
ЕАД и „А.“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са
валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно
отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери, че имотът е част от топлоснабдителната
мрежа на кооперацията, в която се помещава и за него се потребява топлоенергия.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”.
Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното
писмено приемане на публично оповестените Общи условия на „Топлофикация
София“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот от 04.01.1991г. (л.311 от делото) жилището е било придобито от ответниците по
делото, като при липса на посочване на квотите, при които го купуват, следва да се
зачете, че същите са равни. Именно в качеството си на собственици на процесния имот
ответниците К.З. и Г.В. се явяват страна по облигационното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с
Решение на КЕВР от 27.06.2016г. /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, писменото
приемане на които не е условие за възникване на облигационната връзка.
Щом сградата е топлофицирана и абонатите потребяват топлоенергия в нея, тъй
като са взели решение на ОС на ЕС за това, вземането за топлинна енергия, вкл. за
сградна инсталация за конкретния обект, е валидно възникнало и дължимо. Това
разбиране не противоречи на чл.62 от ЗЗП, както се твърди от ответната страна. По
въпроса е постановено ТР № 2/2017г. по тълкувателно дело № 2/2016г. на ОСГК на
3
ВКС (задължително за прилагане от съдилищата), с което е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, разпоредбите на ЗЕ се прилагат и не противоречат на чл.62 вр.§ 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП. В решението ВКС приема, че собственикът на
обект в СЕС е обвързан от предходните решения на Общото събрание на ЕС, съответно
е потребител на топлинна енергия, щом сградата е топлофицирана и няма изрично
последващо решение на ОС на собствениците за прекратяване на топлоподаването по
чл.153, ал.2 ЗЕ. По настоящото дело няма твърдение, нито са представяни
доказателства за последващо решение на ОС на ЕС за прекратяване на
топлоподаването от „Топлофикация София“ ЕАД за сградата, поради което
ответниците са обвързани от осъщественото по-рано присъединяване на кооперацията
към топлопреносната мрежа. Ето защо, съдът счита, че не е налице твърдяното
противоречие на разпоредбите на специалния ЗЕ с Общностното право.
Спори се относно реалното количество доставена за имота топлоенергия и
нейната цена.
Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция (АС), както и
че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания
в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на
потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.
Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна
енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Х.“ ЕООД, а за имота е
начислена топлоенергия за сградна инсталация и за отопление от един отоплителен
уред – щранг-лира, на която не е възможно монтирането на уред за дялово
разпределение. Топла вода не се потребява, поради което няма начисление на енергия
за БГВ.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на
дължимите суми по пера е в размер на търсените с исковата молба, т.е. 469.06 лева –
главница за потребена топлоенергия, 91.60 лева – мораторна лихва върху нея, 13.78
лева – главница за осъществено дялово разпределение и 3.34 лева - мораторна лихва
върху нея. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и
вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД
и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството всеки от
ответниците е навел своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по
давност, което е основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с
начална дата 01.05.2017г., а исковата молба, която прекъсва давността в случай на
4
положително решение по иска, е депозирана на 28.05.2021г. Вземанията, възникнали
до м.03.2018г. вкл. се явяват погасени по давност, тъй като е следвало да бъдат
заплатени съгласно ОУ на ищеца в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят. При калкулиране на сумите съгласно Таблица № 1 от заключението е видно,
че погасени по давност са 190.64 лева главница за потребена топлоенергия за периода
01.05.2017г. – 31.03.2018г., поради което дължима е сумата от 278.42 лева от търсените
469.06 лева. Съответно мораторната лихва върху непогасеното по давност вземане за
главница, изчислена с помощта на лихвен калкулатор, е 60.05 лева, поради което за
горницата до 91.60 лева се явява погасена по давност.
При това положение и при установените от съда равни квоти на ответниците в
съсобствеността, всеки от тях следва да заплати на ищеца 139.21 лева – главница за
топлинна енергия и 30.02 лева – мораторна лихва върху нея. Уместно е да се посочи,
че макар вземанията да се основават на два броя общи фактури, изготвени след
годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на съответната
фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на кредитора
сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на последващ
счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
Сумите за главница за осъществено дялово разпределение и за мораторна лихва
не следва да се присъждат.
По делото не е приложен договор между третото лице помагач и сградата-
етажна собственост, видно от който страните да са уредил отношенията си по повод
разпределението на доставената от ищеца топлоенергия в кооперацията по обекти.
Такъв има сключен с „А.“ ЕООД. Видно от договор от 01.12.2006г. правата и
задълженията по сключени от „А.“ ЕООД договори за дялово разпределение със
собствениците на топлофицирани сгради-етажна собственост са преминали към „Т.“
ООД. Няма данни за поемане на задълженията по сключения от СЕС и „А.“ ЕООД
договор от страна на „Х.“ ЕООД. Видно от приложено писмо от 28.12.2007г. ,
адресирано до „Топлофикация София“ ЕАД от „Х.“ ЕООД, дяловото разпределение на
топлоенергията за процесната жилищна кооперация по обекти се осъществява именно
от третото лице помагач, което обстоятелство се потвърждава от СТЕ и от
приложените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи. Независимо от
това, че се установява в процеса, че дяловото разпределение е извършено именно от
третото лице помагач, то не може да се установи, поради липса на приложен договор,
каква цена е договорена за услугата. Действително, по делото е приложен договор,
подписан между „АН-93“ ЕООД и „Холидей и Райзен“ ЕООД, но същият урежда
отношенията им по повод покупко-продажба на прибори за отчет на консумация на
топлинна енергия, но не и такива по прехвърляне на задълженията по договори,
склйчени със СЕС за дялово разпределение, както се твърди. Ето защо, сумата за тази
5
главница не следва да се начислява, а като последица и търсената върху нея мораторна
лихва също подлежи на отхвърляне.
Неоснователно е възражението на ответниците, че ОУ съдържат неравноправни
клаузи. С чл.33 от тях е указано, че абонатите са задължени да заплащат потребената
топлоенергия в 45-дневен срок от края на месеца, за който се отнася потреблението.
Така определения падеж кани потребителите да платят, а изтичането му ги поставя в
забава. Именно този срок е взет предвид при изчисляване на сумите, погасени по
давност. Що се отнася до мораторната лихва върху това перо, то такава не се
начислява върху прогнозните суми. Видно е, че се търси лихва за забава след
годишното изравняване, отчитащо реалното потребление на услугата, поради което и в
настоящия случай началната дата на мораторна лихва върху главницата за потребена
топлинна енергия е 15.09.2018г.
Съдът е правоприлагащ огран. Съгласно сега съществуващата правна уредба
сумите за потребена топлоенергия за отоплително тяло, което не е изключено, макар да
няма уред за индивидуален отчет на потреблението за него, поради невъзможност за
монтиране (щранг-лира), както и начисляването на енергия за сградна инсталация е
допустимо, поради което горните суми за топлоенергия и лихва за забава върху нея, за
които е установено, че не са погасени по давност, се присъждат.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 805.00 лева, от които 200.00
лева държавна такса, 500.00 лева депозити за вещи лица, 5.00 лева такса за издадено
съдебно удостоверение и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по
чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на
правната помощ. От тях, в тежест на ответниците се възлага сумата от 471.57 лева,
съобразно уважената част от исковата претенция, а при зачитане на правата на
ответниците в съсобствеността, се налага извода, че всеки от тях следва да заплати на
ищеца по 235.78 лева – разноски по делото.
Разноските на ответника К.З. възлизат на 300.00 лева – реално заплатено
адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно и не се намалява по направеното от
насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК. От тях в тежест на ищеца се
възлагат 124.26 лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Разноските на ответника Г.В. възлизат на 300.00 лева – реално заплатено
адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно и не се намалява по направеното от
насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК. От тях в тежест на ищеца се
6
възлагат 124.26 лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
При компенсиране на разходите, за което ищецът е направил искане още с
исковата молба, всеки от ответниците следва да заплати на ищеца по 111.52 лева –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. З., ЕГН **********, с адрес: гр........да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....следните суми:
на основание чл.150 ЗЕ - сумата 139.21 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в гр......... за периода
01.04.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 28.05.2021г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до
пълния заявен размер на главница за топлинна енергия от 234.53 лева и за
периода 01.05.2017г. – 31.03.2018г., като погасен по давност, както и за сумата
6.89 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода
01.04.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 28.05.2021г. до
окончателното плащане, като неоснователен.
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 30.02 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 27.04.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер на
мораторната лихва върху главница за топлинна енергия от 45.80 лева, като
погасен по давност, както и за сумата 1.67 лева – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 30.05.2018г. – 27.04.2021г., като
неоснователен;
на основание чл.78, ал.3 ГПК – сумата 111.52 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. ВЛ. В., ЕГН **********, с адрес: гр...... да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, следните суми:
на основание чл.150 ЗЕ - сумата 139.21 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 3, за периода 01.04.2018г. – 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 28.05.2021г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер на
главница за топлинна енергия от 234.53 лева и за периода 01.05.2017г. –
31.03.2018г., като погасен по давност, както и за сумата 6.89 лева – главница за
осъществено дялово разпределение за периода 01.04.2018г. – 30.04.2019г., ведно
със законната лихва от 28.05.2021г. до окончателното плащане, като
7
неоснователен.
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 30.02 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 27.04.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер на
мораторната лихва върху главница за топлинна енергия от 45.80 лева, като
погасен по давност, както и за сумата 1.67 лева – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 30.05.2018г. – 27.04.2021г., като
неоснователен;
на основание чл.78, ал.3 ГПК – сумата 111.52 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответниците, че присъденото вземане може да бъде заплатено по
следната банкова сметка на ищеца: ......
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Холидей и Райзен“ ЕООД, ЕИК
......, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8