Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 22.02.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и
трети ноември две хиляди и двадесета, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ Х.
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 472 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 11-0001347
от 27.05.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч
е наложено на “О.С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., област Г.,
ул.„М. П.“, *******, ЕИК ********, представлявано от управителя Ж.П.П., в качеството му на работодател, административно
наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ – имуществена
санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Недоволни от постановлението останали от дружеството жалбоподател, които чрез
процесуалния си представител адвокат В.П. *** са го обжалвали, като
незаконосъобразно издадено. В жалбата е изтъкнато единствено, че от събраните в
административнонаказателната преписка доказателства
се установява, че описаните в НП обстоятелства и вмененото на дружеството
нарушение е невярно.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, редовно
призовани, дружеството-жалбоподател не изпращат представител и не изразяват
становище в допълнение към посоченото в жалбата. Не се явява и процесуалният им
представител адвокат П..
Въззиваемата
страна, редовно призовани, се представляват от директора на ДИТ Ловеч М.М.. В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните
прения, редовно призовани, от ДИТ Ловеч не изпращат представител. Представени
са писмени бележки от директора М.М., в които пледира
жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление, като законосъобразно. Оспорва твърденията на жалбоподателя за
допуснати нарушения на процесуалния и материален закон при издаването му. Оспорва
също така изцяло и възраженията на жалбоподателя, че не му е била дадена
възможност да обжалва издаденото му предписание. Подробно се аргументира защо
от ДИТ са приели, че предписанието е влязло в сила. Изложени са доводи и
съществото на спора, като се сочи, че в хода на проверката по случая със
служителя Р.Х. от дружеството не са представили молби, заявления или други
писмени документи, които да установяват желанието на Х. да ползва платен
годишен отпуск. Твърди и че от дружеството не са представили документи
установяващи и да е била налице хипотезата на чл.173, ал.4 от КТ. Изтъква, че след
като на Р.Х. е бил прекратен трудовия договор, считано от 01.09.2019 г., във
ведомостите за заплати липсват данни за начислено и изплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Сочи, че в представените от дружеството
заповеди за ползване на платен годишен отпуск липсват данни, че същите са
връчени на лицата. Подробно се спира на втората заповед, тази с № 079 от
28.06.2019 г., в която е посочено, че Р.Х. ще бъде заместван, считано от 11.07.2019
г. от служителя Р. Т., но на последния трудовия договор е бил прекратен на
14.07.2019 година. От тези данни е подведен извод, че няма как Т.да замества Х.,
след като трудовия му договор вече е бил прекратен. Оспорва автентичността на
представената присъствена форма за месец юли 2019 г., тъй като в нея са били
отразени работни дни на Р. Т.и след 14.07.2019 г., т.е. след като договора му е
бил прекратен.
По-нататък в писмените бележки се сочи, че на базата на всичките тези данни
по случая, правилно инспекторите при ДИТ са приели, че обезщетението по чл.224,
ал.1 от КТ е било дължимо и са дали съответното задължително предписание с
указание обезщетението да бъде платено. Оспорва и твърденията на жалбоподателя
относно обстоятелството, че след като с един протокол са били дадени 4
предписания, то е следвало да се наложи само едно наказание. Считат, че всяка
точка от протокола представлява отделно предписание, за неизпълнението на което
следва да се носи отделна от другите административнонаказателна
отговорност и фактът, че са били обективирани на един
материален носител не променя този извод.
От събраните по делото писмени
доказателства, показанията на свидетелите П.Н.Н., И.Д.Б.,
П. В. Ц. и Р.Х.Х., както и от изложеното в жалбата и
в съдебно заседание от страните, съдът установи следната фактическа обстановка
:
На 13.01.2020 г. свидетелките П.Н. и И.Б. – главни инспектори
при Дирекция „Инспекция по труда” – Ловеч, съставили и издали на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ протокол за извършена проверка и даване
на задължителни предписания изх.№ ПР1937409/13.01.2020
г. /л.10-11/, по отношение на дружеството „О.С."
ЕООД – гр.С., където в предписание
№ 3 от същото дружеството е
било задължено в качеството си на работодател, да начисли на Р.Х.Х. обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 26 дни, при прекратяване на трудовото правоотношение
по трудов договор № 374 от 18.04.2018 г., извършено със Заповед №
365/30.08.2019 г., считано от 01.09.2019 година. Предписанието
било със задължителен срок
за изпълнение до 30.01.2020 година. На 14.01.2020 г. протокола с предписанията бил връчен на Б. П.
Б., който към този момент бил управител на дружеството, видно от справката от публичния търговски
регистър за „О.С.“, ЕИК ******** - историята на вписванията за управител.
Няма данни
по делото, дадените с
протокола предписания, включително и това под № 3 да са били обжалвани по предвидения в АПК административен
или съдебен ред,
поради което 14-дневния
срок за обжалването им е изтекъл
на 28.01.2020 г., т.е. в сила са от 29.01.2020
година. В тази връзка
следва да се отбележи, че становището на новоизбрания управител на дружеството (след
16.01.2020 г.) Ж. П. до ДИТ Ловеч /л.22/, в което той заявява, че предписанията са незаконосъобразни, в никакъв
случай не може да се приеме като
обжалване на предписанията,
тъй като не съдържат реквизитите на жалба срещу административен
акт по смисъла на АПК, а и видно от пощенското клеймо на плика, с който становището е било изпратено до ДИТ Ловеч /л.23/, то
това е станало на
30.01.2020 г., т.е. след изтичане на законовия 14-дневен срок за обжалване.
Във връзка с проследяване изпълнението на задължителните предписания, на 02.03.2020 г. от ДИТ Ловеч открили производство по извършване на
проверка на „О.С." ЕООД, като им изпратили призовка изх.№ 20012013/02.03.2020 г. /л.12/, с която
изискали да бъдат представени документи, за изпълнение на предписанията.
Видно от известие за доставяне на л.13 от делото, призовката е била получена на 05.03.2020 година. На 13.03.2020 г. в ДИТ Ловеч се явил Б. Б.,
в качеството си на пълномощник
на управителя на дружеството /пълномощно
на л.15 от делото/. Проверката
била извършена от свидетелката
П.Н. в присъствието и на свидетелката
П.Ц.. От представените от пълномощника
Б. документи свидетелката Н.
констатирала, че дадените с
протокола от 13.01.2020 г. предписания не са били изпълнени, вкл. и това под
№ 3, касаещо начисляването на обезщетение
за неизползван платен годишен
отпуск на бившия служител
на дружеството Р.Х..
С оглед на тези констатации, на пълномощника на дружеството Б. Б. била връчена
покана изх.№ ИЗХ20014662/13.03.2020 г. /л.24-25/ за съставянето на актове за
установяване на административни нарушения за неизпълнените в срок предписания
по протокол изх.№ ПР1937409/13.01.2020 година.
На указаната в поканата дата – 10.04.2020 г., в ДИТ Ловеч не се явил представител
на „О.С.” ЕООД, поради което това обстоятелство било документирано с протокол
изх.№ 20003153/10.04.2020 г. /л.30/. Същият ден – 10.04.2020 г. свидетелката П.Н.
съставила акт за установяване на административно нарушение № 11-0001347/10.04.2020
г. /л.7-9/ на дружеството, в качеството
му на работодател. В акта Н. описала обстоятелствата при извършената
проверка и дадените на дружеството предписания и констатирала, че от
представените от жалбоподателя документи не било изпълнено задължително
предписание № 3, дадено с протокол № ПР1937409 от
13.01.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда"
Ловеч, касаещо задължение на дружеството да начисли на
Р.Х.Х., ЕГН : **********,
в указания срок до 30.01.2020 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 26 дни, при
прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор
№ 374 от 18.04.2018 г., извършено
със Заповед №
365/30.08.2019 г., считано от
01.09.2019 година.
Като свидетели по установяване на нарушението и при съставянето на акта се подписали
И.Б. и П.Ц.. Актосъставителката Н. приела, че с това си
бездействие от дружеството нарушили разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса на
труда. Чрез кмета на Община С. /л.31-33/ актът бил връчен на пълномощника на
дружеството Б. Б. на 21.04.2020 година. Същият вписал, че има възражения, без
обаче да е уточнил в какво се изразяват те.
Липсват данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от дружеството да
са подали писмени възражения по акта.
Въз основа на така съставения АУАН, на 27.05.2020 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление № 11-0001347, в което наказващият орган
изцяло възприел описаните от актосъставителя обстоятелства по случая и приел,
че нарушението на трудовото законодателство се състои в това, че в качеството
си на работодател, дружеството е извършило нарушение на трудовото
законодателство, като към 31.01.2020 г. не е изпълнило предписание № 3, дадено с протокол № ПР1937409 от 13.01.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда" Ловеч, касаещо дружеството да начисли на
Р.Х.Х. с ЕГН : **********
в указания срок до 30.01.2020 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 26 дни, при
прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор
№ 374 от 18.04.2018 г., извършено
със Заповед №
365/30.08.2019 г., считано от
01.09.2019 година.
Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.415, ал.1 от КТ и наложил
на дружеството предвидената в чл.415, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер
на 1 500 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно
от заповеди № З-0035/29.01.2014 г. /л.35-36/ и № ЧР-877/07.07.2017
г. /л.37/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено
за това лице, съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.1-во от КТ.
Гореизложената фактическа обстановка
се установи въз основа на показанията на свидетелите П.Н.Н.,
И.Д.Б., П. В. Ц. и Р.Х.Х., които съдът кредитира като
обективни, последователни и логически свързани, още повече, че убедително се
подкрепят и от ангажираните по делото писмени доказателства. А и жалбоподателят
не оспорва по същество приетата от наказващия орган фактическа обстановка.
Изтъкнати са в жалбата пропуски и нарушения от процесуален и материален
характер, но не конкретизира в какво се изразяват. Въпреки това, при цялостният контрол за законосъобразност съдът не констатира такива.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат
визираните в чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а също така и двата
са били надлежно връчени на наказаното лице, с оглед възможността същото да
упражни правата, които има в административнонаказателното производство и
организира защитата си. Спазени са били и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Безспорно се установи, че даденото под № 3 от протокол №
ПР1937409/13.01.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда" Ловеч предписание, задължаващо дружеството да начисли на
свидетеля Р.Х.Х. в срок до 30.01.2020 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 26 дни, не е било изпълнено, като по този начин е била нарушена разпоредбата на чл.415,
ал.1 от КТ. Същата е императивна и работодателят следва да следи за
изпълнението ѝ стриктно, като неизпълнението ѝ е основание за
ангажиране на административнонаказателната му
отговорност. Същата определя като административно нарушение бездействието на
съответното лице, спрямо което е дадено задължителното предписание. Следва да
се отбележи, че представените в хода на проверката от дружеството-жалбоподател документи
не опровергават и не разколебават горния извод. Заповеди №№ 0058/28.05.2018 г.
и 0079/28.06.2018 г. /л.20-21/, с които е разрешено на Р.Х. да ползва съответно
14 и 15 дни платен годишен отпуск не са подписани от него, както и фишовете за
заплати за месеците юни и юли 2019 година. Това обстоятелство се потвърждава и
от показанията на свидетеля Х., който заявява, че на фишове не се е подписвал,
а само на разходни касови ордери, като трудовите му възнаграждения са му били
давани на ръка. Категоричен е, че отпуск не е ползвал и че обезщетение за
неползван такъв при напускането му не е получавал. Твърди също така, че или е
замествал отсъстващи колеги, или по заповед на управителя на дружеството е
взимал болнични. Внимателният преглед на представените от дружеството документи
и анализа им с останалите писмени и гласни доказателства по делото, не водят до
краен и категоричен извод, че свидетелят Х. е ползвал платения си годишен
отпуск преди прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 01.09.2019
г., поради което от дружеството да не са били длъжни да му начисляват
обезщетение за неизползван такъв по смисъла на чл.224, ал.1 от КТ, респективно,
даденото предписание в този смисъл да е необосновано. Не са налице
доказателства, които да установяват факта дори, че Х. по някакъв начин е обективирал желание да ползва платен отпуск. Липсват и
доказателства, че в дадения в предписанието срок до 30.01.2020 г., а дори и
след него, начисляване на обезщетение за неизползван отпуск на Р.Х. да е било
сторено от дружеството-жалбоподател. Такива доказателства не бяха ангажирани и
в хода на съдебното следствие по настоящето дело.
Предвид така изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а наказателно
постановление № 11-0001347 от 27.05.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – гр.Ловеч се потвърди, като законосъобразно издадено.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0001347 от 27.05.2020 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Ловеч, с което е наложено на “О.С.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.С., област Г., ул.„М. П.“, *******, ЕИК ********,
представлявано от управителя Ж.П.П., в качеството му
на работодател, административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка
с чл.415, ал.1 от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение
на чл.415, ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :