Номер 24310.11.2020 г.Град Ловеч
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ЛовечII състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
Секретар:ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН ГЮРЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20204300500476 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Р.Р.
против ОД на МВР-Ловеч с искане последният да бъде осъден да заплати на Р. сумата
в размер на 4320 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в
размер на 120 лв. месечно за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г. (общо 36 месеца),
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 677,89 лв.,
представляваща мораторна лихва върху неизплатената сума за храна за периода
01.02.2017 г. – 01.02.2020 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът работи по служебно
правоотношение при ответника на длъжност „главен юрисконсулт“. До месец
февруари 2017 г. редовно получавал равностойността на храна, предвидена за лица,
работещи в системата на МВР, в размер на 120 лв. месечно, определени в заповед на
министъра на вътрешните работи. За периода 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. ищецът
отрича да е получавал суми на посоченото основание, като размерът на вземането му е
4320 лв. /36х120 лв./. Поради забава на ответника при заплащане на вземането, което се
претендира, твърди, че има вземане за заплащане на мораторно обезщетение.
Ответникът не е ангажирал отговор на исковата молба.
1
С Решение № 248 от 20.07.2020 г., постановено по гр. д. № 171 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Ловеч, съдът отхвърлил предявеният от Р.Р. иск с правна квалификация
чл. 181, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ЗМВР за заплащане на сумата от 4320 лв. – сбор от
дължими суми за заплащане на левова равностойност на храна в размер на 120 лв. на
месец за периода 01.02.2017 г. до 21.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /31.01.2020 г./ до изплащане на вземането, и предявеният
иск с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 677,89 лв.
– обезщетение за забава за периода 01.02.2017 г. до 01.02.2020 г. На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК съдът осъдил Р. да заплати на Областна дирекция на МВР-Ловеч сумата в
размер на 180 лв. – сторени съдебно-деловодни разноски.
Съдът е мотивирал съдебния акт с обстоятелство, че в рамките на процесния период –
01.02.2017 г. до 31.02.2020 г., статутът на държавните служители, работещи в
системата на МВР, се е уреждал от ЗДСл, като разпоредбата на чл. 181 от ЗМВР не е
приложима по отношение на държавните служители по чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, какъвто
е и ищецът.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на Р.Р., с която се
обжалва изцяло горепосочния съдебен акт поради неговата неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Излага подробни мотиви за неправилно
тълкуване от първоинстанционния съд на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и приложимостта на
тази разпоредбата спрямо служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Моли решението
да се отмени, като исковите претенции се уважат изцяло.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от ОД на МВР-Ловеч.
В съдебно заседание Р. Р. се явява лично, поддържа изложеното в жалбата и изразява
подробно становище относно неправилността на обжалваното съдебно решение.
ОД на МВР-Ловеч се представлява от адв. Т. от АК-Ловеч, като изразява становище за
правилността на съдебния акт, което доразвива с писмени бележки. Моли обжалваният
съдебен акт да се потвърди и претендира направените съдебно-деловодни разноски.
От представените доказателства по гр.дело № 171 по описа за 2020 г. на
Районен съд-Ловеч и от събраните пред настоящата инстанция доказателства,
като съобрази и становището на страните и в изпълнение на задължението си по
чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице. Съгласно разпоредбата на чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
2
допустимостта – в обжалваната му част, като в останалата му част е ограничен от
посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми. С оглед на посоченото Окръжен съд –
Ловеч на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите, изложени от РС-Ловеч.
Независимо от това съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК въззивният съд следва да
отговори на повдигнатите във въззивната жалба въпроси.
По същество:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 181, ал. 1
във вр. с ал. 4 от ЗМВР - за заплащане на левовата равностойност на храна, и чл. 86 от
ЗЗД – обезщетение за забава.
Между страните не е налице спор, че през процесния период са се намирали в
служебно правоотношение, като жалбоподателят е заемал длъжност „главен
юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно обслужване на
човешки ресурси“ към отдел „Административен“ на ОД на МВР-Ловеч.
На следващо място жалбоподателят не оспорва, че е служител на МВР по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, както и че през процесния период статутът му
се уреждал от ЗДСл, изключае разпоредбите на чл. 8, 10, 14 и 35б от ЗДСл.
Така спорът между страните се ограничава около въпроса за обхвата на
действието на нормата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и дали същата е приложима спрямо
лица по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
Съдебният състав приема, че през процесния период законодателят по
недвусмислен начин е определил, че правата и задълженията на служителите на МВР
по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР следва да се уреждат само от ЗДСл, а в последния липсва
разпоредба аналогична на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Посоченото се потвърждава от § 69,
ал. 7 от ЗИДЗМВР, в които са посочени и конкретните разпоредби от ЗДСл, които не
следва да се прилагат спрямо служителите чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, и от последните
изменения на ЗМВР от 07.07.2020 г., в които са посочени конкретни норми от ЗМВР,
които следва да намерят приложение спрямо служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР, между които липсва и разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Видно от
посоченото волята на законодателя остава непроменена, като ЗМВР следва да намери
приложение спрямо служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР относно техния статут
само в посочените в чл. 142, ал. 4 от ЗМВР разпоредби. В тази насока съдът приема, че
основният закон, регламентиращ статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР
е ЗДСл, а ЗМВР следва да намери приложение само в изрично посочените случаи. За
3
сравнение в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР, която урежда статута на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, изрично е посочено, че това става със
ЗМВР, тоест в този случай ЗМВР се явява специален спрямо ЗДСл. Сходна е
разпоредбата на чл. 142, ал. 5 от ЗМВР, с която е прието, че статутът на служителите
по чл. 142, ал. 1, т. 3 от ЗМВР се урежда от КТ и ЗМВР, тоест ЗМВР се явява
специален спрямо КТ.
Видно от гореизложеното съдът счита, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР
има приложение само спрямо служителите на МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 и
т. 3 от ЗМВР, какъвто жалбоподателят не е, поради което претенцията му се явява
неоснователна.
Съдебният състав намира за неоснователни направените възражения от
жалбоподателя касателно констатираната несправедливост по отношение на различния
начин на третиране на трите групи служители на МВР, доколкото това е нормативно
регламентирано.
С оглед на гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваният съдебен акт се потвърди като правилен и законосъобразен.
По разноските:
Пред въззивната инстанция ОД на МВР – Ловеч е била представлявана от адв. С.
Т., като са ангажирани доказателства за заплатено възнаграждение в размер на 200 лв.,
платени по банков път. С оглед на изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата в размер на 200 лв. следва да се възложи на въззваемата страна.
Съгласно т. 23 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК държавните служители в МВР са освободени от заплащане на държавни такси
по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение, поради което и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавната такса следва да остане за сметка на съда.
Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 и чл. 272 от
ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 248 от 20.07.2020 г., постановено по гр. д. № 171
по описа за 2020 г. на Районен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Р. Д. Р. , с ЕГН **********, с
адрес: г******* да заплати на Областна Дирекция на МВР-Ловеч, с адрес: ******,
4
сумата в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени разноски пред
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5