Р Е
Ш Е Н
И Е
№
559/20.09.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Монтана, І-ви състав в съдебно заседание на четиринадесети септември през
две хиляди двадесет и трета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело №383/2023г. по описа
на
Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.М.И. *** против Решение №
2153-11-42 от 05.05.2023 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Монтана, с което е потвърдено Разпореждане
№**********/14.02.2023г. В жалбата се поддържа, че административният акт е
незаконосъобразен, тъй като периодът от 01.05.1999 до 06.02.2002 г. – 02
години, 9 месеца и 06 дни, през който оспорващият е отглеждал болното си дете
не е признат за трудов стаж, респективно е изключен от изчисления сбор
действителен трудов/осигурителен. В съдебно заседание, оспорващият, чрез
пълномощника си адвокат П., поддържа жалбата си и моли да бъде уважена при
развитите в жалбата доводи.
Ответника, чрез пълномощника си
юрисконсулт Л., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна,
като претендира присъждане на разноски по делото.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА,
като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е законосъобразността
на Решение № 2153-11-42 от 05.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Монтана, с
което е потвърдено Разпореждане №**********/14.02.2023г. Произнасянето на
Директора на ТП на НОИ-Монтана е по повод жалба вх.№1054-11-16/05.04.2023г.
(л.7 по делото), като спорен е периода от 1998г. до 06.02.2002г., който не е
признат от пенсионната администрация за трудов/осигурителен стаж на
оспорващият. Мотивите за отказа на административния орган са основани на
позоваване на разпоредбите на чл.43 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж (НПОС), като административният орган е приел, че след като оспорващият не
представя експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) за детето Р*** Н***
И*** не може да се приеме, че в спорния период е полагала постоянни грижи за
дете с трайни увреждания.
Настоящият състав на Административен съд – Монтана,
като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по
делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна
проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО,
ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението
ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново
разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, тоест в случая
оспореният административен акт е постановен от компетентен административен
орган.
Административният акт е издаден в предвидената писмена
форма и съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали
административният орган при издаването му.
Не се установява да са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да са опорочили воденето
административно производство в степен която да налага отмяна на оспорения
административен акт.
Основателно оспорващият подържа, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен.
На първо място това е така, тъй като
в случая административния орган е приел в мотивите си, като основание да не
зачете стажа за периода от 1998г. до 06.02.2002г. липсата на изпълнение на
изискването на разпоредбата на чл.43 от НПОС, съгласно която зачита се за
осигурителен стаж времето след 1 януари 1996 г., през което родител или
осиновител на дете с трайно увреждане е полагал постоянни грижи за него до
навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или
служебно правоотношение и не е бил осигурен, правото по ал. 1 се ползва от
родител или осиновител на дете с трайно увреждане, чието състояние налага
постоянни грижи и детето не е настанено в лечебно или социално заведение, като
обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи, се установява
с решение на ТЕЛК (НЕЛК). Административният орган не изследвал, респективно не
е изложил мотиви дали по отношение на периода от 1998г. до 01.01.2000г., за
който е приложима разпоредбата на чл.95 от Правилника за прилагане на закона за
пенсиите (отм.), съгласно която зачита се за трудов стаж от III категория
времето след 1 януари 1996 г., през което родител или осиновител на дете
инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст,
поради което не е работил по трудово правоотношение и не е бил осигурен, правото
по ал. 1 се ползва от родител или осиновител на дете инвалид, чието състояние
налага постоянни грижи и детето не е настанено в здравно или социално
заведение, като обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни
грижи, се установява с решение на лекарска консултативна комисия (ЛКК) при
детско отделение на съответната обединена районна болница или на специализирана
болница, или на отделение по профила на заболяването, са налице
материалноправните предпоставки на приложимия закон действай за периода. Това
установяване, респективно излагане на мотиви в тази насока не може да бъде
извършено от настоящият съдебен състав в рамките на съдебното производство, тъй
като административния орган е длъжен в съответствие с принципа на истинност
(аргумента на чл.7 от АПК) дължи произнасяне след преценка на всички факти от
значение за случая.
На следващо място, с оглед пълния
разбор на доказателствата по делото, следва да се посочи, че оспорващия е
представил изследване от Електроенцефалографски кабинет от 18.05.1999г. (л.47
по делото), Епикриза от 16.02.1999г. (л.59 по делото), както и редица
медицински направления и изследвания от този период, които категорично
установяват релевантни обстоятелства, че детето на оспорващата Р*** Н*** И*** ЕГН
* е имал трайна необходимост от постоянни грижи. В тази връзка, съдът кредитира
като обективни и безпристрастни показанията на свидетелите Р*** В*** и К***
Г*** , които в ОСЗ на 29.06.2023г. изясняват, че детето на оспорващия, Р***
Н*** И*** ЕГН * е бил в тежко здравословно състояние от раждането си и майка му
постоянно е полагала грижи за него до 2005г. Тези свидетели са категорични, че
до 2005г., оспорващия е бил посветен изцяло в грижи на детето, което се е
нуждаело от самостоятелни грижи, като обстоятелството, че детето от раждането
си страда от трайни здравословни проблеми се установяват от всичките решение на
ТЕЛК, които са приети по делото. Настоящият съдебен състав кредитира и отчита
тези свидетелски показания, тъй като те изясняват релевантни за спора въпроси,
които е следвало да се изследват от административния орган с оглед приложението
на разпоредбата на чл.95 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите
(отм.), която въвежда различни изисквания за установяване на основания от сочената от административния орган
разпоредба на чл.43, ал.1 от НПОС.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че жалбата е основателна, като съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати
съществени нарушения на административно – производствените правила, но в
противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.
Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото
на спора, то преписката следва да бъде върната на административния орган, който
да се произнесе по същество по заявлението подадено от С.М.И. ***, при спазване
на указанията дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. При новото
произнасяне по заявление, пенсионният орган към ТП на НОИ – Монтана следва да
направи нова преценка за периода предмет на спора при съобразяване на
разпоредбата на на чл.95 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите
(отм.), като изиска служебно от оспорващият и медицинските органи надлежни
данни за релевантните за спора обстоятелства за установеното здравословно
състояние на Р*** Н*** И*** ЕГН * * При горните мотиви и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, І-ви
състав на Административен съд Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-11-42 от
05.05.2023 г. на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Монтана, с което е потвърдено Разпореждане
№**********/14.02.2023г.
ВРЪЩА преписката на ТП на НОИ – Монтана за ново
произнасяне по подаденото заявление с вх. №2215-11-19/6 от 14.10.2022 г. от С.М.И.
*** при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: