Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр. Габрово, 27.03. 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Габрово в открито съдебно заседание от шести март, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина
Церовска, постави за разглеждане докладваното от председателя адм. д. № 352 на
Административен съд Габрово по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1947 от 30.12.2019
г., подадена от Ц.Б.Д. *** с ЕГН: **********. Същият посочва, че на 17.12.2019
г. е поучил отказ за отпускане на социална помощ от ДСП /Дирекция „Социално
подпомагане“/ - Габрово, поради което моли да му бъде отпусната такава помощ за
отопление за сезон 2019/2020 г. и да бъде преразгледано Решение №
07-94Ц-00-1294#1 от 12.12.2019 г.
АСГ е счел, че
макар и да не е изразена директно такава воля, в случая става въпрос за
оспорване на административен акт, с който се отказва отпускане на поискана от
жалбоподателя социална помощ. Жалбоподателят обаче не е посочил кой е този
административен акт, кога е издаден и от кой административен орган. Съдът е
напомнил с Разпореждане № 9 от 6.01.2020 г. и Разпореждане № 34 от 15.01.2020 г., че не е в
неговите правомощия да отпуска социални помощи и да определя техния размер.
Поради това е указал на жалбоподателя да уточни, дали оспорва конкретен
административен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице и да посочи кои са те, чрез цитиране на наименование, номер,
дата на издаване и автор на оспорвания от него административен акт, респективно
да уточни чие е противоправното действие или бездействие, в какво се изразява
то и от кого е реализирано.
По този повод
с писмено пояснение по подадената жалба Д. е посочил изрично, че обжалва
Решение № 07-РД04-0814 от 12.12.2019 г. на Директора на РДСП Габрово, с което е
потвърдена Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г/3232 от 19.11.2019 г. за отпускане на целева
помощ за отопление.
С процесната
Заповед на жалбоподателя е отказано отпускането на социална помощ- целева, за
отопление, за отоплителен сезон 2019/2020 г. Като мотив за отказа е посочено,
че лицето не живее на настоящ адрес, поради което не е налице възможност за
провеждане на социална анкета в дома му.
С Решението от
12.12.2019 г. Заповедта е потвърдена
Съгласно чл.
13, ал. 7 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/, когато директорът на регионалната дирекция
"Социално подпомагане" е решил въпроса по същество, решението му може
да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
АСГ е
установил, че жалбата е подадена директно до Административен съд Габрово /АСГ/,
поради което екземпляр от нея е изпратен на директора на РДСП Габрово, от който
е изискана цялата преписка по издаването на акта, с който на жалбоподателя е
отказана социална помощ, вкл. подадена против него жалба по административен
ред, решение на горестоящ административен орган и доказателства за датата, на
която адресатът е получил процесната заповед, респективно решението на горестоящия
административен орган. В резултат преписката е изпратена по делото.
В жалбата си Д.
заявява, че не отговаря на истината твърдението, че той не живее на адреса си.
Заявява, че адресът, на който живее, е този, по личната му карта – гр. Трявна, ул.
„Патриарх Евтимий“ № 19. Отпусната му е пенсия за общо заболяване на основание
решение на ТЕЛК. Намира, че отговаря на изискванията за отпускане на целевата
помощ, която е заявил.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
Ответната страна
се представлява от Директора на РДСП – Габрово, Радослава Христова, която
оспорва жалбата.
На основание
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши служебна проверка както по отношение на
изтъкнатите в жалбата съображения за незаконосъобразност, така и за наличието
на всички основания за оспорване на процесния ИАА, посочени в чл. 146 от
кодекса.
Съгласно чл.
13 от Закона за социалното подпомагане ЗСП/, социални помощи се отпускат въз
основа на заявление-декларация, подадено от нуждаещия се или от упълномощено от
него лице със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане"
или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и
обстоятелства, констатирани със социална анкета. Отказът за отпускане на
социални помощи задължително се мотивира. Заповедта за отпускане или за отказ от
отпускане на социални помощи се съобщава писмено на лицето, подало заявление, в
14-дневен срок от нейното издаване и може да се обжалва пред директора на
регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая този ред е спазен, като Д. е оспорил Заповед №
ЗСП/Д-ЕВ-Г/3232 от 19.11.2019 г. пред директор РД ДСП- Габрово на 2.12.2019 г.
АСГ счита, че в случая се намираме в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от ЗСП, според
която разпоредба когато директорът на регионалната дирекция "Социално
подпомагане" не се е произнесъл по жалбата или я е отхвърлил /която
хипотеза, именно, е налице/, заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред
съответния административен съд по реда на АПК. В случая обект на оспорване е самият първоначален ИАА –
Заповедта на директор ДСП – Габрово и нейният автор е конституиран и призован
като страна по делото.
Заповедта на
директор РДСП - Габрово, с която на Д. е отказано отпускането на заявената от
него целева помощ за отопление, съдържа едно единствено основание – чл. 4, ал.
1 и ал. 3 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., във вр. с чл. 27, ал. 5 от ППЗСП
/нормативно основание/ - Д. не живее на настоящ адрес. Невъзможност за
провеждане на социална анкета в дома не може да се направи, преценка на нуждата
от отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2019/2020“.
Следователно съдът не е компетентен да изследва други основания за отказ, тъй
като такива не са посочени, а не съдът е органът, който първоначално определя
наличието или липсата на такива основания.
Против тази
заповед Д. е подал жалба до директора на ДСП, в която сочи, че той живее на
адреса, посочен в личната му карта и прилага копие от нея, от което е видно, че
постоянният му адрес е гр. Трявна, ул. „Патриарх Евтимий“ № 19. Той имал
телефон и служителите на ДСП било редно първо да му се обадят, за да го
предупредят за посещението си, тъй като той не е нито длъжен, нито може да стои
постоянно в дома си.
С процесното
Решение жалбата е оставена без уважение, тъй като решаващият орган е счел, че
за да се направи преценка за наличието на основания за отпускане или за отказ
на помощта и на основание чл. 27 от ППЗСП в срок до 20 дни от подаването на
заявлението социален работник следва да извърши социална анкета и да изготви
социален доклад по образец, утвърден от директора на АСП. Тази проверка трябва
да се извърши в дома на лицето, а в случай, че това не може да се реализира,
социалният работник следва да остави уведомление, в което се определя 3-дневен
срок на заявителя да се яви в ДСП за справка. В случай, че лицето не се яви в
този срок се прави повторно посещение в дома и при невъзможност отново да се
намери лицето се поставя второ уведомление. Ако и в този случай заявителят не
се яви за справка в ДСП, социалният работник отразява това в социалния доклад и
прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за цялостно
извършване на проверката. В случая така описаните факти и в тази
последователност са налице, поради което правилно и мотивирано директорът на
ДСП е отказал отпускането на помощта.
АСГ намира, че
както първоначалната Заповед, така и потвърдителното Решение са издадени от
компетентни органи, в рамките на техните законови правомощия, за което по
делото са приложени съответните писмени доказателства.
Спорът е по
отношение спазване на процедурата и наличието на доказани предпоставки за отказ
от отпускането на заявената помощ на посоченото в Заповедта основание.
Съдът е
изискал в цялост преписката по издаването на процесния ИАА и е дал писмени
указания по разпределението на доказателствената тежест.
От фактическа
и правна страна се установява следното:
Със Заявление
от 29.10.2019 г. до директора на ДСП – Габрово Д. е поискал отпускане на целева
помощ за отопление за сезон 2019/2020 г. Заявява, че е пенсионер с решение на
ТЕЛК и призната с него нетрудоспособност в диапазона 50% - 69.99%. Д. е заявил адрес за комуникация – същият,
който е посочен като постоянен такъв по личната му карта. В заявлението е
посочен и телефон за контакти.
Към преписката
са приложени две уведомления на ДСП
Габрово до Ц.Б.Д., в които е отразено, че при две направени посещения – на
6.11.2019 г. в 16.30 ч. и на 12.11.2019 г. в 11.10 ч., същият не е бил открит в
дома му. И в двете уведомления е посочен 3-дневен срок, в който лицето трябва
да се яви за справка в ДСП – Габрово, ИРМ – Трявна, като е посочен и телефон за
връзка. Няма данни и твърдения органите на АСП да са правили опит да се свържат
с Д. по телефона. В тези уведомления не е посочен адреса, на който той е бил
търсен. Отразено е само, че това е „посочения от Вас настоящ адрес“, но Д. е
вписал в заявлението си постоянния си такъв, като не става ясно дали настоящият
му съвпада с него или не. Не става ясно къде и кога са били поставени
уведомленията, за да може той да се запознае с тях. Дори и да е бил посетен
домът на Д., то е изключително важно тези уведомления да бъдат оставени на
място и по начин, че да гарантират възможност той да се запознае с тях.
В Становище от
6.12.2019 г. на началник ОСЗ при ДСП – Габрово, Марина Георгиева, е отразено,
че „на посочения в заявлението настоящ адрес“ са били направени предвидените
две посещения – на 6.11.2019 г. и на 12.11.2019 г., но Д. не е бил намерен. Той
не се е явил в предоставения му 3-дневен срок в ИРМ Трявна, поради което не е
направена социална анкета в дома на лицето за установяване на потребностите му
от целево социално подпомагане. По тази причина се дава становище, че не е
налице основание за издаване на заповед за отпускане на заявената от лицето
помощ.
В резултат е
издадена процесната Заповед за отказ от отпускане на социална помощ, потвърдена
с Решението на директора на РДСП – Габрово.
Предпоставките
за отпускане на социални помощи – месечни, еднократни и целеви, са на първо
място регламентирани в ЗСП и ППЗСП. Съгласно чл. 13, ал. 1 – 3 от ЗСП социални
помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация, подадено от нуждаещия се
или от упълномощено от него лице, със заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице,
след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета,
а отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира. Глава втора
от ППЗСП регламентира предпоставките за отпускане на помощите, като предвижда,
че те се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва и
социалната анкета.
Според чл. 27
от същия Правилник в срок до 20 дни от подаването на заявление-декларацията
социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно
образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
Социалната анкета се изразява в установяване на факти и обстоятелства, които
имат отношение в конкретния случай към правото на подпомагане на заявителя и
неговото семейство. Тя включва: 1. проверки в дома на лицето и/или семейството по
настоящ адрес; 2. проучване и анализиране на документи; 3. събиране на
информация. В заявлението си, както бе отразено по-горе, Д. е посочил
постоянния си адрес ***. Дали той съвпада с настоящия и какъв е настоящият му
адрес, ако двата са различни, това в преписката не се сочи и не се съдържат
данни. Не се съдържа и точна информация на кой адрес са били осъществени двете
посещения от социални работници. В случай, че те са били на адрес, различен от
посочения в заявлението, то е било необходимо Д. да бъде информиран за това,
тъй като той е посочил друг адрес, на който живее. Той е дал и телефон, на
който би следвало служител да се обади, за да договори час за посещението, тъй
като действително той не е задължен да бъде в дома си денонощно дни наред.
Разпоредбата
на чл. 27, ал. 4 от ППЗДСП предвижда, че в случай че документи и информация са
налични в административен орган, те се изискват и обработват служебно, т.е. не
е нужно да се получават точно в дома на лицето. В крайна сметка целта на
закона, на който подзаконовите нормативни актове следва да се подчинят, е да се
установи дали заявителят отговаря на посочените в заявлението си условия за
отпускане на съответната помощ или не. Ал. 7 предвижда, че ако в срока по ал. 6
лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане",
социалният работник отразява в социалния доклад всички установени факти и
обстоятелства по ал. 3, т. 2 и 3 и прави мотивирано предложение за отказ поради
невъзможност за цялостно извършване на социална анкета. Не става ясно какви
релевантни факти и обстоятелства не са били разяснени поради ненамирането на
заявителя на непосочен от административните органи адрес и не може да се
направи преценка дали е било толкова съществено това намиране, респективно
явяването на Д. в Дирекцията. Чл. 27, ал. 5 от ППЗСП регламентира, че в случай,
че поради отсъствие на лицето или семейството проверката не може да бъде
извършена в дома, социалният работник оставя
уведомление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за
социално подпомагане, в което се определя 3-дневен срок на лицето да се яви в
дирекция "Социално подпомагане" за справка. Към преписката са
приложени две уведомления, но липсва информация дали, кога, както и къде са
били поставени същите. Целта на уведомленията и на изискването те да се
„оставят“ е адресатът им да бъде уведомен за отправената до него покана. В
случай, че те са само изготвени, то процедурата по уведомяването му не е
изпълнена, а в случая нарушението е съществено, тъй като заявителят не е знаел,
че е поканен да се яви в РДСП на определена дата и от това е произтекъл
неблагоприятен за него факт – отказ от отпускане на целева помощ.
Настоящият съдебен състав намира, че идеята за
предоставянето на социалната помощ е да се установи кои точно лица отговарят на
законовите критерии, като на тези лица се предостави възможност да вземат
активно участие в процедурата, като представят доказателства в подкрепа на
подадените от тях заявления. Затова и при положение, че заявителят е посочил
като адрес за кореспонденция в заявлението си адреса си по лична карта
/постоянен адрес/, то е следвало да бъде потърсен на него или да бъде известен
на този адрес писмено или по дадения от него телефон, че проверката ще се
извърши на друг негов адрес – настоящ, в случай, че е различен от постоянния.
Не е случайно предвидено в бланката за подаване на заявлението място за
посочване на адрес и телефон. Целта е съответната администрация да може, при
желание, да се свърже с лицето и тя е длъжна да положи усилия да го направи.
Изпълнението на процедурата по двукратно посещение на посочения в заявлението
адрес следва да се протоколира по надлежен ред, като изрично се посочи на кой,
точно, адрес е било направено посещението, за да може да се установи от съда,
дали това е именно заявеният такъв, тъй като посещение на друг би било
безпредметно. Освен това е необходимо да се протоколира и докаже по допустим
начин, че уведомленията са били „оставени“ на заявения адрес, а не просто
съставени и приложени към преписката, тъй като тяхната е цел е именно
заявителят да ги види и да се запознае със съдържанието им, за да може да ги
изпълни – т.е. да се яви в указания срок в съответната РДСП. При всички случаи
съответните служители и административни органи следва да положат съответните
усилия да дадат възможност на заинтересованото лице да участва в
производството. Самото лице има интерес от това и няма причини да не съдейства,
стига да е било уведомено надлежно.
Поради тези
нарушения на процедурата и липсата на установяване, че на заявителя е
предоставена реално възможност да участва в административното производство не
може да се прецени дали той отговаря на изискванията на закона за отпускане на
социална помощ, поради което съдът следва да отмени процесния ИАА и да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне, след като изпълни изискванията
на закона и оформи по надлежен ред, така, че да не подлежат на съмнение,
извършените процесуални действия от съответните служители и органи, съобразно
дадените в настоящия съдебен акт указания.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във вр. с ал. 1, чл. 173,
ал. 2 от АПК, чл. 13, ал. 7 от Закона за социално подпомагане, Административен
съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 07-РД04-0814 от 12.12.2019 г. на директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане – Габрово, с което е потвърдена Заповед № ЗСП/д-ЕВ-Г/3232 от
19.11.2019 г. на директор дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово, с която на
жалбоподателя Ц.Б.Д. *** с ЕГН: **********, е отказано отпускането на целева
социална помощ за отопление за отоплителен сезон 2019/2020 г. и потвърдената с
него Заповед, като връща преписката за продължаване на процедурата и ново
произнасяне при спазване на указанията, дадени в настоящия съдебен акт.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 10, ал. 6, изр.
последно, във вр. с ал. 5 от ЗСПД.
Препис от
съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА