РЕШЕНИЕ
№ 12709
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110170093 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д.
Д. С. и А. П. С., с която са предявени установителни искове за сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2023г. по ч.гр.д. №
18355/2023г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 4509.06 лева
- незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот - апартамент, находящ
се в гр. София, бул. „В. Л.“, № ..., вх..., ет. .., вляво, абонатен номер 18304, за периода
01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и за сумата от 68.13 лева - главница за осъществено
дялово разпределение за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва
от подаване на заявление по чл.410 ГПК- 05.04.2023г., до окончателното плащане;
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за
сумата от 458.72 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г. - 23.03.2023г. и 12.79 лева - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 16.07.2020г. - 23.03.2023г.
1
Сумите се претендират при условията на пасивна солидарност.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответниците в качеството им на собственици на
процесния топлоснабден имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
ищеца на потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден
имот - апартамент, находящ се в гр.София, бул. „Васил Левски“, №..., вх..., ет...., вляво,
абонатен номер ..., като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената
в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед по чл. 410 ГПК от 13.04.2023г. по ч.гр.д. №
18355/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415
ГПК. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и
привличане на трето лице-помагач. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Д. Д. С. и А. П. С., чрез назначения особен
представител- адв. В., е депозиран отговор на исковата молба, с който исковата молба се
оспорва като нередовна, евентуално- като неоснователна. Оспорва се ответниците да се
намират в облигационно правоотношение с ищеца и да имат качеството на потребители на
топлинна енергия. Поддържа се, че не е налице действителен договор за услугата дялово
разпределение за процесния период, поради което претендираните вземания за дялово
разпределени са недължими. Оспорва се дължимостта и на вземането за обезщетение за
забава, а като довод за недължимост на претендираната лихва за забава върху главницата за
дялово разпределени се сочи, че не било доказано поставянето на ответниците в забава с
изпращането на покана или уведомяване относно дължимостта и размера на главницата.
Оспорва се и твърдението за наличие на солидарна отговорност на ответниците с аргумент,
че липсва законово или договорно основание за заплащане на сумите при условията на
солидарност.
Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД не взима становище по
спора.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици в
жилищната кооперация, където се намира процесния имот – бул. „В. Л.“, № ..., на което е
взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, в изпълнение на което по делото е
приет договор между ЕС и ФРС от 23.09.2002г. Представен по делото е също договор от
03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем Сървисис“ ЕООД. Съгласно
постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва
2
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран
отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва
собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между двете
ФДР. Обстоятелството, че именно това дружество е осъществявало дяловото разпределение
се доказва и от заключението по СТЕ.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/,
както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените
измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на
потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.
Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна
енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. За имота
е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване. Топлонната енергия за отопление е разпределена за пет броя отоплителни
тела без отчет за процесния период със служебно изчисление на максимална мощност и 6%
от ТЕ за отопление на общите части, при посочена мощност на всяко отоплително тяло и по
методика от Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.9 от Наредбата за топлоснабдяването –
максимален специфичен разход за сградата 1.922.831 дел./Вт. Топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване е начислявана на база за 1 брой потребители по 140л дневно без
водомер, като количеството топлинна енергия за подгряване на битова вода са изчислени по
т.5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването. Разпределението на
топлинната енергия за сградна инсталация е извършвано съгласно зависимост, описана в
Приложение км чл. 61, ал. 1, т.7. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването, като за имота „сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от
пълния отопляем обем – 272 кум.м и този на ЕС – 11389 кв.м. Отговорено е, че размерът на
дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 4800.84 лева, от които
3333.45 лева за отопление на имота и за сградна инсталация, и 1467.39 лева за битово
горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки
възлиза на 4538.43 лева – главница топлинна енергия, който размер е по-голям от общия
размер, посочен в исковата молба.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
3
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база
на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №.., том V, рег. №.., дело
757/2007г. правото на собственост върху топлоснабдения имот – апартамент, находящ се в
гр. София, бул. „В. Л.“ №... /бивш бул. „Т.“ №.../, на първи етаж в ляво на вход първи, е
придобито от А. П. С. и съпруга ѝ Д. Д. С..
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим – исковото производство е продължение на ч.гр.д. №
18355/2023г. на СРС, 55 състав, образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 422
ГПК и има за предмет установяване на вземания по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение № 10788/13.04.2023г. по ч.гр.д. № 18355/2023г. на СРС, 55 състав, в
която са описани имената на длънжиците-ответници по това дело, сумите – по размер и
период, както и имотът, за който се дължи стойността на предоставените услуги.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
4
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
сървисис“ ЕООД. Доказа се още от експертното заключение, че за процесния имот е
осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради
това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение
не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките
на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за
възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че
потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
5
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза
на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явяват установени по основание. При тези мотиви съдебният състав не споделя
възражението, че липсва договор между ищеца и ФДР, респ. между ЕС и ФДР. Такива
договори са сключени, като не е нобходимо договорът с ФДР да е сключен с конкретния
потребител, а с ЕС, както е сторено. Освен това, в настоящото производство не подлежи на
оспорване решението на ОС на ЕС за избор на ФДР, тъй като законът е предвидил изричен
ред и срок за това, които не могат да се избегнат чрез оспорване в производството като това.
Щом експертното заключение установява, че дяловото разпределение е извършвано
съобразно нормативните изисквания, то търсената с исковата молба сума се дължи.
Заключението дава основание да се приеме, че монтирания в етажната собственост
топломер е годен и е преминал е метрологична проверка. Вещото лице е изследвало
необходимите документи и е дало отговор, че устройството е преминавало нужния
технически преглед, а количеството енергия е отчетено съобразно Наредбата. Заключението
дава основание да се приеме също, че имотът е топлоснабден и е спразена процедурата по
отчитане на топлинната енергия, срещу което няма възражения.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
6
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
От доказателствата по делото се извежда, че ответниците Д. Д. С. и А. П. С. са
собственици на топлоснабдения имот, придобит по време на брака им в режим на
съпружеска имуществена общност, при липса на доказателства за избран друг режим на
имуществени отношения. Отговорността на съпрузите е солидарна /законова солидарност/
за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството /чл. 32, ал. 2 СК/. Доколкото
имотът е придобит по време на брака, видно от отбелязването в самия нотариален акт, и
представлява жилище, то съдът приема, че предоставените услуги са били за нуждите на
семейството, а от там задължението им за плащане следва да се поеме от двамата съпрузи в
условията на солидарна отговорност.
Като собственици на имота ответниците се явяват страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника с направените от
него възражения, които не явяват и подкрепени с доказателства.
По делото се възразява срещу размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, противно на оспорването в отговора, тъй като съобразно тази
клауза от ОУ изискуемостта на вземанията не е обусловена от връчването на фактурите.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е неоснователно. Видно е,
7
че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2020г., а заявлението по чл. 410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирано на
05.04.2023г. Вземанията, възникнали преди 01.05.2020г. се явяват погасени по давност, но
такива не са претендирани. Търсените вземания обхващат период на консумация в рамките
на давностния период, поради което възражението се явява неоснователно.
Изложените по-горе мотиви дават основание предявените искове за главница топлинна
енергия, лихва върху нея и главница за дялово разпределение да бъдат уважени в размерите,
заявени с исковата молба. Това е така, защото вещото лице макар да посочва по-голям
размер на главницата за топлинна енергия, то съдът е обвързан от поисканото. Главницата за
дялово разпределение също се дължи в заявения размер, тъй като услугата е извършена
съобразно нормативните изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 12.79 лева
- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г. -
23.03.2023г.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1752.84 лева, от които 150.97 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 18355/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, и 1601.87 лева – разноски в настоящото производство, включващи
100.97 лева държавна такса, 350.00 лева депозит за вещо лице, 1050.90 лева депозит за
особен представител и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8
ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От
тях, дължими от ответниците Д. Д. С. и А. П. С. съобразно уважената част от иска /5035.91
лева/ и при материален интерес /5048.70 лева/ са разноски в общ размер на 1748.39 лева, от
които 150.58 лева по ч.гр.д. № 18355/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 1597.81 лева –
разноски в настоящото производство. Останалите направени от ищеца разноски, следва да се
понесат от него поради отхвърляне на исковете.
С оглед отхвърляне на иска за главница за топлинна енергия и лихва върху нея, както и
8
отхвърляне на иска за лихва върху главницата за дялово разпределение право на разноски
има ответника. Разноски обаче не са претендирани и няма доказателства да са направени в
исковото и заповедното производство, тъй като ответниците са били представлявани от
особен представител, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул.
„В. Л.“ №..., вх..., ет.... в ляво апартамент, и А. П. С., ЕГН **********, с адрес гр. София,
бул. „В. Л.“ №..., вх..., ет.... в ляво апартамент, дължат солидарно на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 10788/13.04.2023г. по ч.гр.д. № 18355/2023г. по описа на СРС, 55 състав, а
именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) сумата от 4509.06 лева - незаплатена главница за доставена топлинна
енергия за имот - апартамент, находящ се в гр. София, бул. „В. Л.“, №..., вх....,
ет...., вляво, абонатен номер..., за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и за
сумата от 68.13 лева - главница за осъществено дялово разпределение за периода
01.05.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявление
по чл.410 ГПК- 05.04.2023г., до окончателното плащане;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за
сумата от 458.72 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г. - 23.03.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г. - 23.03.2023г. в
размер на 12.79 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Д. С., ЕГН **********, и А. П. С., ЕГН
**********, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 1748.39 лева -
разноски съобразно размера на уважената част от иска, от които 150.58 лева по ч.гр.д. №
18355/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 1597.81 лева – разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ...., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10