Решение по дело №2136/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер………………….       Година 2022                                                   град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд                                   девети тричленен състав

на десети ноември                                            две хиляди двадесет и втора година

в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

 ЧЛЕНОВЕ: Таня Димитрорва

Станислава Стоева

 

 

секретар Пенка Михайлова

прокурор Алексанъдр Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Милачков

КАНД №2136 по описа на съда за 2022 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник група сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР Варна, срещу Решение № 1123/16.08.2022 година, постановено по НАХД № 765/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е ОТМЕНЕНО НП № 21-0819-005521/21.12.2021 г., издадено от Началник група сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР Варна, с което на М.Д.Ф. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на Решение № 1123/16.08.2022 година, постановено по НАХД № 765/2022 г. по описа на Районен съд – Варна и да се потвърди НП № 21-0819-005521/21.12.2021 г. като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание касатора редовно призован не се явява, не се представлява. Депозирани са писмени бележки в които се поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, редовно призован, чрез процесуален представител оспорва жалбата.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на въззивното производство. Съгласно представените по делото доказателства се установява, че на 24.09.21г. в гр.Варна на бул. „Цар Освободител“, въззивникът управлявал л.а."Опел Астра" е ДК №  *****, собственост на Димитър Ф..

Същият бил спрян за проверка от полицейски служители сред които св. И М , тъй като управлявал МПС без обезопасителен колан, за което му бил съставен АУАН с бланков № 368947/24.09.2021г. за извършено нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.

При извършване на проверка на съставения АУАН обаче било установено, че към датата на извършената му проверка М.Ф. управлявал МПС, като бил преценен от наказващия орган като неправоспособен и бил съствен друг АУАН.

Видно от представена справка от наказващият орган Ф. получил правоспособност, като на 08.02.2011г. по отношение на него била издадена ЗППАМ№ 30022/2011г. на основание чл. 171, т.4 ЗДвП и СУМПС издадено на името на Ф. било обявено за изземване на 14.02.2011г.

На 15.06.2012г. издаденото му СУМПС било унищожено поради подмяна/замяна в чужбина, като в хода на проверката се установило, че на Ф. било издадено друго от Федерална Република Германия на база предходно издаденото му такова в Република България, обявено за изземване с цитираната ЗППАМ.

Посочената ЗППАМ не е била връчена на М.Д.Ф..

За изложеното материалите по АНП били изпратени на ВРП за ангажиране на отговорността на Ф. по чл. 343в, ал.3 НК, като с постановление от 14.12.2021г. било издадено постановление за отказ от образуване на ДП поради несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна.

Едва впоследствие въз основа на постановения отказ било издадено обжалваното НП, застъпило становището, че действията на Ф. съставляват нарушение, поради издадената му ЗППАМ, с която СУМПС било обявено за изземване.

За да отмени процесно НП, въззивния съд е приел, че към момента на проверката Ф. не е бил неправоспособен, поради липса на доказателства ЗНПАМ, с която е постановено отнемане на СУМПС да е влязла в сила.  

            По касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Изложените от въззивния съд мотиви са изключително подробни и аргументирани, поради което настоящата инстанция ги възприема като свои, съгласно чл.221 ал.2 изр.2 предл.посл. от АПК, поради което не необходимо тяхното повтаряне.

Не се споделят възраженията на касатора, че правоспособността се губи по силата на закона и няма нужда от действия на правоприлагащите органи. Вярно е, че в чл.157, ал.4 от ЗДП е посочено, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. За целта обаче, водача трябва да е уведомен по някакъв начин от органите на реда, за обстоятелството, че е изгубил всичките си контролни точки, респективно своята правоспособност. По делото липсват доказателства за подобно уведомяване. Има приложена Заповед за налагане на ПАМ № 30021/08.02.2011 г., с която на основание чл.171 т.4 от ЗДП началника на сектор „ПП“ при ОД на МДР Варна е заповядал изземването на СУМПС на Ф.. Видно от отговора на АНО /л.19 от въззивното дело/, тази ЗНПАМ никога не е била връчвана на Ф.. Следователно за Ф. никога не е било известно, че е изгубил своята правоспособност. За да е осъществено едно административно нарушение, то трябва да е извършено виновно. След като Ф. не е знаел, че е изгубил правоспособността си, липсва виновно поведение от негова страна. Тоест нарушението не е извършено от субективна страна. Същото е посочил и прокурора в постановлението за отказ да образува наказателно производство. За прецизност следва да се посочи, че липсва разлика в субективния елемент при осъществяване, както на престъплението по чл.343в, ал.3 от НК, така и на административното нарушение по чл.157, ал.4 от ЗДП.

Предвид горните  съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение не страда от сочените с касационната жалба пороци. Оспореното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1123/16.08.2022 година, постановено по НАХД № 765/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.