№ 111
гр. Благоевград, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
Вили Дацов
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно
гражданско дело № 20241200501295 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба
с вх.№16631/16.07.2024г. от С. К., чрез назначения особен представител адв.
Д. Т., против Решение №538/08.07.2024г., постановено по гр.д. № 2568/2022 г.
по описа на РС – Благоевград в частта, в която исковете са уважени и
частна жалба с вх. № 19819/02.09.24 г., подадена от С. К., чрез назначения
особен представител адв. Д. Т., против Определение № 1705/30.08.24г.,
постановено по гр.д. № 2568/22 г. по описа на РС – Благоевград.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост,
неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Моли се да
бъде постановено решение, с което първоинстанционното решение да бъде
отменено и вместо него постановено друго такова, с което да бъдат
отхвърлени исковите претенции. Претендират се и направените разноски за
всяка инстанция.
Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, като в
установения от закона срок е подаден отговор от процесуалния й
представител, в който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и се иска потвърждаване на атакуваното в настоящото
производство решение.
В частната жалба срещу определение № 1705/30.08.24г., постановено по
1
гр.д. № 2568/22 г. по описа на РС – Благоевград се твърди, че то е неправилно
в отхвърлителната му част за претендираните допълнителни разноски, поради
което се моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
определение, с което молбата относно увеличаване на възнаграждението да
бъде изцяло уважена. Излагат се съображения в тази насока.
В отговора на частната жалба се излагат съображения за
неоснователност на същата, иска се съдът да остави без уважение частната
жалба срещу Определение № 1705/30.08.2024г., постановено но гр.д.
№2568/2022г. по описа на Районен съд- Благоевград, с което е оставена без
уважение молбата на особения представител за изменение на постановеното
решение в частта за разноските.
Във въззивната жалба и отговора на същата не са направени
доказателствени искания, не се е наложило и служебно събиране на
доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд,
въззивникът чрез преупълномощеният от особения представител адв. К.
поддържа въззивната и частна жалба, иска се отмяна на обжалваните съдебни
актове като неправилни, необосновани, несъобразени с материалния закон и
константната съдебна практика.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт Молласали поддържа
становището си за неоснователност на въззивната и частна жалби по
съображенията изложени в отговора на въззиваната, съответно отговора на
частната жалба и иска съдът да потвърдите обжалваните съдебни актове.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271,
ал. 1 от ГПК , при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова
молба, подадена от „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 19, чрез пълномощника си -
главен юрисконсулт Г.К., със съдебен адрес гр. Кюстендил, ул. „***“ № 14,
против С. К., с ЕГН **********, с адрес с. Бело поле, ул. „***“ № 13, общ.
Благоевград.
Твърди се в исковата молба, че на 06.01.2017г. между Банка ДСК АД, в
качеството си на кредитор и С. К., с ЕГН **********, с адрес с. Бело поле, ул.
„***“ № 13, общ. Благоевград - като кредитополучател е сключен Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 1000 лв., под формата на кредитен лимит,
достъпът до който се осъществява чрез кредитна карта, с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е 21, 95% годишно или 0,
06% на ден, формиран от стойността на 6 месечен Sofibor, в размер на 0, 331%,
който индекс при отрицателни стойности се приема със стойност нула, и
2
фиксирана надбавка в размер на 21, 619 %. Сочи се, че реда, начина на
формиране на лихвеният процент е уреден в приетите с подписването им от
страните Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни
карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, методологията за определяне на
базовия лихвен процент, стойностите и промените му се оповестяват в
офисите на кредитора и на интернет страницата. По икономическата си
същност договорената лихва, представлява цена, във връзка с ползването на
паричните средства, т.е. срещу това, че банката - кредитор се лишава
временно от определени средства, кредитополучателят дължи
възнаграждение. Твърди се, че годишният процент на разходи по кредита
/ГПР/ е 24. 30%, като в чл. 52 от Общите условия по договора е бил разяснен
реда и начина на формиране на Годишният процент на разходите по кредита,
както и компонентите, включени при формирането му. Сочи се, че достъпът до
кредитния лимит кредитополучателят е получил чрез предоставената му карта
DSK Maxicard, която е предадена на картодържателя срещу подпис, съгласно
Декларация за предаване /приемане на банкова карта /Приложение № А14/ на
24.01.2017г.
Твърди се, че срокът на ползване на кредита съвпада със срока на
валидност на картата, включително и в случаите на преиздаване на картата,
който съгласно Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни
карта — Приложение U9 е 3 години. Излага се, че за месечна падежна дата е
определено 20-то число от месеца, с гратисен период 15 дни.
Кредитополучателят е бил длъжен ежемесечно, в рамките на определения
срок след падежната дата /гратисен период/ да заплаща минимална сума за
револвиране в размер на 3% - представляващ процент от усвоената част от
кредитния лимит. При непогасяване на минималната сума за револвиране в
рамките на гратисния период по картата се твърди, че се начислява такса за
невнесена мин. сума, която съгласно Приложение U9 е в размер на 15, 00 лв.
Навежда се, че съгласно чл. 88, ал. 2 от ОУ изискуемите задължения се
олихвяват освен с лихва в размер на договорения лихвен процент върху
усвоената част от кредитния лимит с допълнителна надбавка за забава в
размер на 5 процентни пункта. Сочи се, че след подаване на молба за събиране
на вземането по съдебен ред остатъка от главницата се олихвява със законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД. Навежда се, че за издаване и ползването на кредитната
карта, кредитополучателят заплаща такси съгласно действащата към момента
на събиране на таксите Тарифа. Твърди се, че е налице валидно сключено
облигационно отношение между банката, в качеството си на Кредитор и С. К.,
в качеството му на Кредитополучател, като точно и ясно са
индивидуализирани страните по договора, конкретизирани са параметрите по
кредита - посочен е размера на предоставената в кредит сума, уговорена е
дължимата се договорна лихва, както и срока, падежната дата за револвиране,
минималната сума за револвиране на кредитния лимит. Сочи се, че в
изготвения и подписан от страните погасителен план става видно и общата
дължима сума. Твърди се, че банката е изпълнила задължението по Договора,
3
като е предоставила кредитният лимит в размер на 1000 лв., а
кредитополучателят не е изпълнил уговорените в договора начин и срокове за
револвиране на кредитната карта, като след 20.06.2019г. напълно е
преустановил плащане. Сочи се, че съгласно чл. 87, ал. 1 Банката има право да
прекрати договора без предизвестие при нарушаване от страна на
кредитополучателя на условията на Договора и на Общите условия, и именно
поради липсата на револвиране, нова карта не е преиздадена, респ. срока на
договора не е продължен, с оглед на което и договорът е със срок - до
06/01/2020г. Твърди се, че крайният срок за погасяване на задължението по
договора за кредит, предоставен на С. К. е изтекъл на 06/01/2020г., с
изтичането на който срок всички дължими суми стават изцяло изискуеми.
Излага се, че банката е пристъпила към принудително събиране на
вземането си по съдебен ред като е подала Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя за което било
образувано пред Районен съд - Благоевград ч.гр.д .№ 3146/2021г., като съдът е
издал Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумата в общ размер на 1
019, 63 лв., конкретизирани в молбата. Сочи се, че на основание издадените по
ч.гр.д. № 3146/2021 г. на Районен съд - Благоевград Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист с молба от 06/01/2022г., „Банка ДСК“ АД е образувала в
кантората на ЧСИ В.Т. с рег. № 795 с район на действие ОС - Благоевград
изпълнително дело № 35/2022г. срещу длъжника С. К..
В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор от назначения от
съда особен представител адв. Т., с който се оспорва предявения иск, като
неоснователен. Наведени са възражения за нередовност на исковата молба. В
отговора се излага, че исковете са неоснователни, тъй като договорът за
кредит на който ищецът основава претенциите си е нищожен, в условията на
евентуалност се излага, че ответникът е изпълнил всички задължения по
кредита, а в случай че са налице такива, то същите са погасени по давност.
Навежда се, че договорът за издаване и обслужване на кредитна карта е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК. Твърди се,
че договорът за издаване и обслужване на кредитна карта е сключен при
действието на ЗПК, в редакцията му към 29.07.2016 г. (последно изм. и доп.,
ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.), а съгласно чл. 22 от ЗПК, същия е недействителен,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20
и ал. 2. Сочи се, че договорът за издаване и обслужване на кредитна карта не
отговаря и на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като е написан на
изключително сложен и неразбираем за средния потребител език.
Шрифтовете, на които са написани Договорът за кредит, както и Общите
условия към него, са по малки от 12 и се различават помежду си по вид и по
размер, което води до неговата нищожност. На следващо място, се сочи, че
Договорът за издаване и обслужване на кредитна карта не съдържа
задължителните реквизити на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК. Излага се, че в
Договора за кредит липсва информацията по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК,
относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
4
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания. На следващо
място, се твърди, че договорът за издаване и обслужване на кредитна карта не
съдържа задължителните реквизити на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК. В
приложимите общи условия няма методика за изчисляване на лихвения
процент, а само бланкетно посочени абревиатури, за които не е ясно нито как
се образуват, нито до каква степен могат да утежняват положението на
кредитополучателя. Сочи се, че договорът за издаване и обслужване на
кредитна карта е нищожен поради противоречие с чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК,
като се посочва, че съгласно чл. 8 ЗПК кредитодателят е длъжен да предостави
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договора,
което в настоящия случай не се е случило по отношение на ответника. Твърди
се, че Европейският формуляр въобще не е изготвян, още по-малко подписван
от ответника. Твърди се, че кредитодателят е имал задължение да информира
ответника по ясен и разбираем начин за параметрите на кредита. Твърди се, че
ищецът е нарушил императивна норма от закона, а последицата на това
поведение е нищожност на договора за кредит на осн. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1
ЗПК. Излага се, че Договорът за издаване и обслужване на кредитна карта е
нищожен поради противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че в
представения ГПР не са включени обаче договорната лихва, в размер на 21.95
% и наказателната лихва („неустойка“), уредена в чл. 88, ал. 2 от Общите
условия към Договора, в размер на 5 %. Общия размер на ГПР, в който
безусловно се включват договорната лихва и наказателна лихва за забава
(„неустойка“) е 51.25 %, което е над законово допустимия максимум от 50%.
Излага се, че по този начин се заобикаля нормативно установената горна
граница за ГПР в размер до 50 %., като това е основание за нищожност на
договора за потребителски кредит поради противоречието му със закона - арг.
от чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Сочи се, че договорна лихва не
се дължи, тъй като клаузата, въз основа на която се претендира, е нищожна
поради неравноправност по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Твърди се, че
няма данни за реално предаване на банкова карта. Оспорва се истинността на
представената от ищеца „Декларация за предаване/приемане на банкова карта
- Приложение А14“, като се твърди, че нито подписите на Кредитополучателя,
нито подписите на представител на Кредитодателя, принадлежат на лицата,
които се сочат за техни автори. Оспорва се и представителната власт на
лицето, което е подписало договора от името на „Банка ДСК“ АД, като се
сочи, че по делото не е представено пълномощното, въз основа на което се
твърди, че г-жа А. се е легитимирала при подписване на Договора за кредит.
Направено е възражение за липса на реално предоставяне на средствата по
договора, като се твърди, че ищецът не е представил абсолютно никакви
доказателства, че сумата по кредита е била реално предоставена, поради което
се твърди, че претенциите се явяват неоснователни. Прави се възражение за
неоснователност на претендираните лихви за забава. С оглед обявеното
5
извънредното положение в страната се сочи, че периодът, за който не се дължи
лихва за забава, е от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. В условията на евентуалност
се твърди, че всички вземания, които се претендират от ищеца са погасени по
давност.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3146/2021 г. по описа на Районен съд -
Благоевград, - въззиваемата страна - ищецът в първоинстанционното
производство е подал Заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което съдът е издал заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1044 от
22.12.2021 г., по силата на която е разпоредено длъжникът С. К., с ЕГН
********** да заплати на кредитора „БАНКА ДСК” АД с ЕИК *********,
следните суми : - сумата от 713, 44 лв. /седемстотин и тринадесет лева и
четиридесет и четири стотинки/ - главница по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта от 06.01.2017 г. като кредитът е отчитан по
кредитна сметка № 13 /26167558; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК - 21.12.2021г. до окончателното изплащане на
дължимото; - сумата от 176, 94 лв. /сто седемдесет и шест лева и деветдесет и
четири стотинки/ - дължима договорна (възнаградителна лихва) за периода от
21.12.2018 г. до 06.01.2020 г. вкл.; - сумата от 129, 25 лв. /сто двадесет и девет
лева и двадесет и пет стотинки/ - законната лихва за периода от 07.01.2020 г.
до 21.12.2021 г. вкл.; - сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - платена
държавна такса и сумата от 50, 00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 26
от Наредба за заплащане на правната помощ.
Видно от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 06.01.2017 г. и Общите условия /ОУ/
към него, същият е сключен между страните в процеса - „Банка ДСК” АД
(като кредитодател) и С. К. (като кредитополучател).
От съдържанието на договора и Общите условия (ОУ) и Погасителния
план към него се изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а
именно: отпусната главница в размер на кредитен лимит за ползване в размер
на 1000 лв.; издадена кредитна карта DSK MaxiCard; уговорен е променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21.95 % или 0.06
% на ден; предвиден е Годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 24, 30
%. Страните са договорили, че общата дължима сума е 1 122, 84 лв., като
срокът на договора е една година от неговото сключване. Страните са се
споразумели, че за издаването и ползването на кредитната карта
кредитополучателят да заплащал такси съгласно действащата към датата на
събиране такси по Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които
кредитодателят прилага по извършени услуги, съответно към датата на
извършване на операцията, във връзка с която са дължими. Неразделна част от
Договора са Общите условия за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит на Банка ДСК (наричани „Общи условия“), които са
6
приложени по делото, като същите са подписани от страните по делото на
06.01.2017г.
По делото е приет погасителен план, видно от който първата
погасителна вноска е с падежна дата 06.01.2017 година, а последната
погасителна вноска е с падежна дата 06.01.2018г. В погасителния план е
посочен падеж на всяка погасителна вноска, размер на вноската, оставаща
главница след всяка вноска, дължима лихва и такса. Представени са и
условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти. Видно от
приложеното Приложение № А14 е, че кредитополучателят е получил
предоставената му кредитна карта на 24.01.2017 година в 11, 50 ч.
Приетo е заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, изпълнена от вещото лице И.Д., съгласно което към датата на
падежа 06.01.2020 год., размерът на дължимите и непогасени задължения на
клиента са както следва : - 713, 44 лв. - дължима и непогасена главница; - 268,
14 лв. - натрупани просрочени и непогасени лихви; - 79, 30 лв. - дължими и
неплатени такси по кредитна карта или общото задължение към датата на
падеж 06.01.2020 г – 1 060, 88 лв. Сочи, че към датата на подаване на
депозиране на исковата молба 08.11.2022г. задълженията на С. К. възлизат на
1 083, 44 лв. както следва : - 713, 44лв - дължима и непогасена ( просрочена)
главница; - 63, 81 лв. - начислена законова лихва; - 306, 19 присъдени лихви.
От заключението на изготвената повторна съдебно - счетоводна
експертиза се установява, че съгласно сключеният Договор за издаване и
обслужване на кредитната карта с револвиращ кредит за физически лица от
06.01.2017г. с желан и одобрен кредитен лимит в размер на 1000.00 лева е
предоставен на кредитополучателя С. К. с издаване на нова кредитна карта с
вид на картата DSK MAXICARD с номер на карта 415596******8030 и ПИН
код към нея, като същата е получена от кредитополучателя С. К. на 24.01.2017
година от 11:40 ч. по подписана между двете спорещи страни Декларация за
предаване/връщане на банкова карта с посочени параметри. Посочва, че
одобрения кредитен лимит в размер на 1000.00 лева е усвоен изцяло от
титуляра на картата DSK MAXICARD с номер на карта 415596******8030
получена на 24.01.2017 година, която се отчита по сметка
BG55STSA93000024128529. На 21.06.2019 година кредитополучателят е
преустановил ползване на кредита, като главницата е възлизала на 709.22
лева, като на 19.11.2019 година К. е извършил единствено плащане в размер на
4, 55 евро, или 8, 88 лева, размерът на дължимата се от ответника главница по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 06.01.2017г., по кредит
отчетен със заемна сметка № 13/26167558 към датата на депозиране на
исковата молба 08.11.2022 година е в размер на 700, 34 лева; размерът на
дължимата се договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 21.12.2018г. до
06.01.2020г. е 261, 84 лева, а размерът на претендираната законна лихва за
периода 07.01.2020 г. до 21.12.2021 година е 110, 30 лева.
Прието е заключение на назначената съдебно – почеркова и техническа
7
експертиза, изпълнено от вещото лице В.С., от което се установява, че
подписите, положени за „„клиент“ и „подпис на клиента‘, в долния ляв ъгъл на
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица, сключен между „БАНКА ДСК“ АД и С. К., ЕГН**********
от 06.01.2017 год., Общи условия по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит на „БАНКА ДСК“ АД към Договор от
06.01.2017 год., Приложение U9-условия за издавания и обслужвания на
плащания с кредитни карти DSK Maxicard на БАНКА ДСК, ведно с
преференции по банкови карти, Погасителен план и ГПР. /от стр. 115 до 128 от
делото, фото -1 до 24/, както и за „подпис на клиент“ върху Декларация за
предаване/връщане на банкова карта от 24.01.2017 год. /лист 130 от делото,
фото - 36/ са изписани от С. К., ЕГН**********. Компютърно набраните
текстове и отпечатани посредством лазарен принтер страни на бели листа
хартия, формат А-4 в Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица, сключен между страните от 06.01.2017
год., Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит на „БАНКА ДСК" АД към Договор от 06.01.2017 год.,
Приложение U9 - условия за издавания и обслужвания на плащания с
кредитни карти DSK Maxicard на БАНКА ДСК, ведно с преференции по
банкови карти, Погасителен план и ГПР. /от стр. 115 до 128 от делото, фото -1
до 24/ са изпълнени на шрифт „Times New Roman“, размер № 12.
При така установеното от фактическа страна, районният съд е уважил
предявените искове за следните суми: - 700, 34 лв. (седемстотин лева и
тридесет и четири стотинки) - главница по Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта от 06.01.2017г., по кредит отчитан със заемна сметка
№13/26167558, сключен между С. К. и „БАНКА ДСК“ АД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (21.12.2021г.) до
окончателното погасяване, като е отхвърлил този иск за разликата над
уважената част от 700, 34 лв. до пълния претендиран размер от 713, 44 лв.; за
сумата - 176, 94 лв. (сто седемдесет и шест лева и деветдесет и четири
стотинки) дължима договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
21.12.2018г. до 06.01.2020г.; - 110, 30 лв. (сто и десет лева и тридесет
стотинки) – дължима законна лихва за периода от 07.01.2020г. до 21.12.2021 г.,
като отхвърлил този иск за разликата над уважената част от 110, 30 лева до
пълния претендиран размер от 129, 25 лв.; съответно е осъдил ответната банка
да заплати на въззивника разноски по делото в исковото и заповедното
производство - 71, 91 лв. /седемдесет и един лев и деветдесет и една стотинки/
- представляваща направени от ищеца разноски по заповедното производство
(ч.гр.д. № 3146/2021г. на РС - гр. Благоевград), съразмерно с уважената част
от исковете и 2 102, 37 лв. /две хиляди сто и два лева и тридесет и седем
стотинки/, представляваща направени от ищеца разноските в исковото
производство (гр. д. № 2568/2022г. на РС - гр. Благоевград), съразмерно с
уважената част от исковете, както е осъдил въззивника да внесе по сметка на
съда сумата в размер на 580, 00 лева /петстотин и осемдесет лева/,
8
представляваща сторени разноски в исковото производство за изготвяне на
съдебно графическа експертиза, както и 5, 00 лева - държавна такса, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист, за събиране на сумата.
С атакуваното с частната жалба определение № 1705/30.08.24г.,
постановено по гр.д. № 2568/22 г. по описа на РС – Благоевград, съдът е
оставил без уважение молбата на адв. Д. Танев, в качеството у на особен
представител на ответника С. К., за допускане изменение на постановеното
решение, в частта за разноските, като бъде присъдено възнаграждение за
особения представител в размер на 650, 00 лева, вместо 402, 00 лева.
При горното, въззивният съд намира следното от правна страна:
По допустимостта на въззивната жалба:
Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261
ГПК, депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното
производство, с интерес от обжалването, срещу акт, подлежащ на обжалване,
съответно е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата като следи служебно за спазването на императивните
материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното
решение, съдът счита, че то е валидно, допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ - относно вземането за
претендираната главница, по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата за възнаградителна
лихва върху главницата; по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД -
относно вземането за законна лихва върху главницата;
Възражения на ответника са с правно основание за изтекла погасителна
давност с правно основание чл. 110 и чл.111 б. „в” от ЗЗД и възражение за
нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 2, пр. 2 ЗЗД и
неравноправност на клаузите му съгласно ЗЗП.
Исковете са допустими, тъй като е налице правен интерес от
предявяването им предвид издадената по ч.гр.д. № 3146/2021 г. по описа на
Районен съд – Благоевград заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, за посочените в заповедта суми, която е
връчена на ответника – въззивник по реда на чл. 47 ГПК, поради което в
указания на ищеца срок, същият е предявил иск за установяване на вземането,
предмет на заповедта.
9
Уважаването на исковите претенции предполага наличие на следните
предпоставки: наличието на валидно облигационно отношение, породено от
процесния договор и ОУ към него, по силата на който кредитодателя „Банка
ДСК“ АД е отпуснал на ответника желания кредитен лимит, фактът на
реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, а
именно фактическото предаване на кредитната карта, ищецът следва да
установи размера на дължимата главница, на претендираната договорна лихва
и настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя за
заплащането на последната и размер на претендираната сума за лихва.
По отношение на възраженията на особения представител на ответника
във въззивната жалба:
Неоснователни са възраженията на въззивника за нередовност на
исковата молба, по която е образувано производството пред районния съд –
непосочване на правното основание на иска в исковата молба, на които
ищецът основава иска си не е нередовност на исковата молба съгласно
трайната съдебна практика. Неоснователно е възражението на въззивника за
непосочване на цената на всеки от предявените искове в исковата молба, по
която е образувано производството пред районния съд – видно от същата,
ищецът е посочил цената на всеки от предявените искове.
По оплакванията за неправилност на атакуваното решение:
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП е императивна материалноправна по своя
характер, затова съдът има задължението да провери съответствието на други
разпоредби от договора за кредит и допълнителните споразумения към него. С
подписване на договора за кредит и усвояване на кредитния ресурс длъжникът
се задължава да го върне като заплати и цената му, а именно възнаградителна
лихва. Първоначалният лихвен процент е уговорен в точен размер, а именно
21, 95 %. Няма спор, че банката като търговец има като основен предмет на
дейност приемане на депозити, финансов лизинг, обмен на валута и
кредитиране в това число отпускане на потребителски кредити или такива,
обезпечени с ипотека. Тя извършва финансова услуга по смисъла на пар. 13, т.
12, б. „б“ от ДР на ЗЗП към приложимата редакция. Няма спор, че ответникът
е потребител на финансова услуга по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Според нея потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначение за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. В чл. 2, б „б“ от Директива 93/13/ЕИО също се съдържа дефиниция за
потребител, която смислово се покрива с тази в българския закон.
Следователно по отношение на процесния договор за кредит намира
приложение ЗЗП. Според общата дефиниция на чл. 143 от ЗЗП неравноправна
е всяка клауза в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
10
потребителя. В т.1-18 са изброени случаите, в които е налице
неравноправност. В т.10 е посочено, че е неравноправна клаузата, когато
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание. Уговорките, които
определят основния предмет на договора и не са индивидуално договорени, не
могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми - чл.
145, ал. 2 от ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен
елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се
счита за изпълнено не само, ако цената е посочена ясно от граматическа
гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран
обхватът на поетото задължение и средният потребител, относително
осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере
икономическите последици от сключването на договора. Тълкуването на Съда
на Европейския съюз на Директива 93/13/ЕИО/ относно неравноправните
клаузи в потребителските договори е, че промяната на цената следва да се
налага от обективни, външни и извън контрола на търговеца фактори, които да
са подробно разписани в договора, както и методиката на банката за
изменението да е част от договорното съдържание, а не да представлява
вътрешен акт на търговеца, съответно при изменение на договора да липсва
възможност за субективна едностранна преценка на доставчика на услугата.
При конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в които размерът на
възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна стойност като
процент към момента на сключване на договора, следва да се приеме, че е
спазено изискването за яснота и разбираемост. Това следва по дефиниция от
характера на договора за банков кредит съгласно чл. 430, ал. 1 във връзка с, ал.
2 от ТЗ, при който заплащането на лихвата представлява насрещна престация
на кредитополучателя за ползването на предоставените парични средства.
Посочването на задължение за лихва в отнапред известен размер не нарушава
изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между
правата и задълженията на банката и на заемополучателя. В решение №
92/09.09.2019 г. по т.д. № 2481/17 г. на ВКС, ІІ т.о. е пояснено, че клауза в
договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от
кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се
формира от два компонента - годишна лихва в точно определен към датата на
подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с
възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от промяната й, то
тази промяна трябва да се осъществи при ясна методика, доведена до знанието
на кредитополучателя. Ако тя не е част от договора, тази клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП и нищожна съгласно чл.
146 от ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката - кредитор да променя
едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща
дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и
договорна надбавка в определен размер. /Р № 9/27.20.2020г. по т.д. №62/19г.,
ТК, I т.о. на ВКС/ В този смисъл чл. 2 от договора за кредит е ясна и
11
разбираема като съдържание във втората си част, където ясно е посочен
размерът на БЛП и надбавката, които в съвкупност определят лихвения
процент по кредита към момента на сключване на договора. Разпоредбата е с
ясно изразено съдържание, поради което не е неравноправна. Договорната
лихва /възнаградителна/ е част от основния предмет на договора, тъй като се
включва в основната престация и която сама по себе си го характеризира
/Решение на СЕС по С-1526/13/. Извън него е клаузата, която позволява
търговецът да променя едностранно лихвения процент / Решение на СЕС по
дело 2015/С138/04/. По делото няма данни ищецът да е променял
едностраннно лихвеният процент.
Договорът за кредит отговаря и на останалите съдържателни
изисквания, установени с чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, като в него
изрично са посочени общия размер на кредита и условията за усвояването му,
лихвения процент по кредита, посочени са годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, както и условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
Спазени са и изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 12 т. 20 от ЗПК. Уговорената
между страните лихва за забава върху просрочените погасителни вноски е за
заплащане на обезщетение за забава в размер на уговорената между страните
надбавка за забава в размер на 5%, което не надвишава законната лихва.
Предвид горното и обезщетението за забава следва да се присъди така, както е
изчислено от вещото лице Д. при установяване на останалите предпоставки за
основателност на претенциите.
Размерът на ГПР по кредита е 24, 30 %, което е в рамките на
законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което и не се
констатират нищожни клаузи в тази връзка. Съгласно чл. 52 от ОУ към
процесния договор ГПР не включва разходите, които клиентът трябва да
заплати за неизпълнение на задълженията си по договора (тези по чл. 88, ал. 2
ОУ, при което е неоснователно твърдението на въззивника, че ГПР по
процесния договор е 51, 25 %. Още повече, че исковата претенция не включва
лихва по чл. 88, ал. 2 от ОУ към договора.
Неоснователно е възражението на въззивника, че договорът е написан на
неразбираем език – в договора за ясно разписани клаузите, уговоращи
параметрите му по задълженията на въззивника. Неоснователно е и
възражението, че договорът не съдържа методика за изчисляване на РЛП – тя
се съдържа в чл. 2 от договора.
Неоснователни са възраженията на особения представител на
въззивника относно невръчване на длъжника на СЕФ преди сключване на
12
договора, тъй като се касае за сключване на договор за издаване и обслужване
на кредитна карта, а не за банков кредит. Към момента на сключване не е
отразено подобно изискване към банката за задължително попълване на СЕФ
и връчване на кандидатстващия.
Относно възражението за необсъждане на районни съд на възражението
на въззивника за погасяване на претенциите по давност, направено
своевременно от ответника:
Неоснователно е възражението на ответника, че районният съд не е
обсъдил това възражение. Това е сторено от районния съд в решението и
правилно счетено за неоснователно, но за пълнота следва да се отбележи
следното:
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По отношение
началния момент на давността следва да се съобрази ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ 3/2023 гр. София, 21.11.2024 год., задължително за настоящата
съдебна инстанция, съгласно което при уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният
срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на
съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент
падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. При горното, както и
сроковете за всяка вноска, посочена в погасителния план към процесния
договор и доколкото действието по прекъване на давността, предприето от
ищеца чрез заявление за издаване на заповед за изпълнение е на 21.12.2021г.,
претенцията на ищеца за главница не е погасена по давност.
Договорът, уреждащ размера на възнаградителната лихва и
предпоставките за нейното увеличение е в синхрон с изискванията на чл. 11,
ал. 1 т. 9 от ЗПК (редакция към ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г.), тъй като съдържат
ясна и недвусмислена информация за конкретния лихвен процент по кредита
към датата на сключване на договора, който е фиксиран, изрично са посочени
и условията за прилагането на надбавка към него като промяната на тези
условия не е предоставена в прерогативите на банката заемател, а зависи от
обективни фактори, ясно изведени в договора, поради което коментираната
клауза не е неравноправна, както и че самият договор е сключен изцяло в
съответствие с изискванията на чл. 10 - 12 ЗПК, са правилни и
законосъобразни. Претенцията за договорна лихва е за период 21.12.2018г. –
06.01.2021г. и за сумата в размер на 176, 94 лева, като ответникът прави
възражение за погасяване по давност и по отношение тази претенция.
Съгласно мотивите ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2023 гр. София,
21.11.2024 год., възнаградителната лихва се погасява с изтичане на
тригодишна давност за всяка дължима вноска, при което в случая и доколкото
действието по прекъване на давността, предприето от ищеца чрез заявление за
13
издаване на заповед за изпълнение е на 21.12.2021г., a ищецът претендира
такава за перода 21.12.2018 – 06.01.2020г., претенцията му не е погасена по
давност.
Предвид изложеното по – горе атакуваното решение в настоящото
производство следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По частната жалба:
Съдът намира същата за допустима, но неоснователна, по следните
съображения:
Съдът споделя правните изводи на районния съд за определения размер
на възнаграждението на особения представител с оглед невисоката фактическа
и правна сложност на делото, както и предвид решение на СЕС от 25.01.2024г.
по дело С-438/22 по преюдициално запитване, с което е прието, че посочените
в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери
не обвързват съда, поради което атакуваното определение следва да бъде
потвърдено.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия юрисконсултско
възнаграждение за въззивно производство, определено при условията на чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на 150, 00 лева,
както разноски за особен представител във въззивно производство в размер на
402, 00 лева.
Настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 538/08.07.2024г., постановено по гр.д. №
2568/2022 г. по описа на РС – Благоевград в обжалваните части, като
правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЯ да се изплати на адв. Д. Т. - особен представител на
ответника С. К., с ЕГН ********** възнаграждение за въззивно производство
от 402, 00 лева, за което да се издаде РКО.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1705/30.08.24г., постановено по гр.д.
№ 2568/22 г. по описа на РС – Благоевград.
ОСЪЖДА С. К., с ЕГН **********, с адрес с. Бело поле, ул. „***“ №13,
общ. Благоевград да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 19, чрез
пълномощника си - главен юрисконсулт Г.К., със съдебен адрес гр.
Кюстендил, ул. „***“ № 14 сумата от 150, 00 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивно производство, както и сумата от
402, 00 лева разноски за особен представител във въззивно производство.
14
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15