№ 53
гр. П.о, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П.О, XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20233520100421 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата- Н. Е. Д. от гр.О. действаща чрез адв.Д.Д. от ШАК, твърди в исковата си
молба, че с ответника са съпрузи от 30.12.2021г., когато сключили граждански брак. От
брака си нямали родени деца. Нямали придобити недвижими имоти и движими вещи-МПС.
Твърди се, че след сключване на брака около месец съпрузите живели в Р Т., след
което ищцата се прибрала. На 17.05.2022г. дошъл и съпруга й. Твръди, че 10 дни се
разбирали добре и всичко помежду им било наред.
След това-на 28.05.2022г. ответника направил скандал, упражнил над нея физическо
и психическо насилие, отправял закани както към нея, така и към нейните близки. След
намесата на майка й, ответника си събрал багажа и напуснал дома й, като продължил да
отправя заплахи
В тази връзка подала жалба в полицията, но получила отказ да се образува ДП. След
този инцидент осъзнала, че твърде прибързано сключила брак, без да познава съпруга си
добре, като били хора от различни светове, и с различни ценности. Твърди, че имат
непреодолими противоречия относно семейните им отношения.
Твърди още, че от момента на раздялата им, повече от 1 година съпрузите нито се
виждали, нито се чували. Понастоящем, ищцата не знае къде се намира съпруга й.
От друга страна твърди, че срещнала друг мъж, от когото в момента била бременна.
Твърди се, че бракът им е изчерпан от съдържание, и е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения. Моли съда да прекрати брака й с
ответника. Желае, след прекратяване на брака, да възстанови предбрачното си фамилно име-
Исмет.
В с.з. иска се поддържа лично и чрез упълномощен процесуален представител.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
назначения особен представите на Б. Д., турски гражданин, роден на 27.05.1976г., с
неизвестен адрес в Република Т. и с нерегистрирана постоянен и настоящ адрес в Република
1
Б. - адв.Ц.Х. от ТАК.
Особеният представител на ответника счита, че от изложеното в ИМ, то не
съществувала възможност брачните отношения да бъдели заздравени.
Редовно призован за с.з. се явява-ада.Ц.Х., която по същество не възразява гр.брак
между страните да бъдел прекратен, предвид събраните по делото доказателства.
Съдът след анализ и преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното:
Страните са съпрузи по силата на граждански брак сключен на 30.12.2021г. в гр.О. за
което е съставен акт №***г. в гр.О.. Няма спор по отношение на това, че от брака си
страните нямат родени деца.
От показанията на разпитания по делото свидетел, се установи, че след сключването
на брака, двамата съпрузи отишли в Република Т., където престояли около месец. След това
съпругата се върнала в Б. и се установила в дома на родителите си в гр.О. а ответника
останал там. В началото на м.май 2022г. съпругът се прибрал в Б.. На 28.05.2022г. между
съпрузите възникнал скандал. От показанията на св.НА. (майка на ищцата) се установява, че
след като чула виковете, влязла в стаята на съпрузите и видяла, че ответника тъкмо посягал
към съпругата си. След като преустановила това го попитала защо се държи, а той вместо да
отговори се събрал багажа и си тръгнал. От този момент нито търсел съпругата си, нито й се
обаждал. Понастоящем от показанията на свидетелката се установява, че дъщеря й вече
живее с друг мъж, от когото има родено дете.
От приложеното удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №***г.
на Община Р., се установява, че на 30.09.2023г. е родено детето У. Б. Д., като майка на
същото е вписана ищцата, а като баща ответника по делото. Във връзка с оспорване на
бащинството на детето в ОС-Т. е депозирана ИМ по чл.62, ал.2 от СК, вх.№***
От приложената по делото жалба, вх.№3695/30.05.2022г. се установява, че за
възникналия скандал ищцата подала жалба до РУ-П.о, по която жалба е отказано да се
образува ДП, видно от приложеното Постановление за отказ от 20.06.2022г. на РП-Т..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че бракът между страните е само формален и лишен от съдържание поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Липсва една от
основните му предпоставки – съвместното живеене на съпрузите, както и духовна и
физическа близост между тях. Всеки от тях живее собствен живот, без да го споделя с
другия. Това състояние на брака им е обективно и непреодолимо. От събраните свидетелски
показания се установи, че съпрузите са във фактическа раздяла от месеци, и не поддържат
връзка помежду си. Няма спор, че към настоящият момент отношенията между съпрузите не
почиват на взаимно уважение, общи грижи, любов и разбирателство. Предвид което съдът
намира, че тази брачна връзка не може да бъде заздравена и затова допуска развод.
Доколкото страните не правят искане за произнасяне относно вината на това
разстройство на брака, то съда на основание чл.49, ал.3 от СК не следва да се произнася по
този въпрос.
Предвид всичко изложено и установено дотук, съда следва да се произнесе и по
въпросите изрично уредени в чл.322, ал.2 от ГПК.
Тъй като по отношение на роденото от брака дете У. е налице висящ спор относно
бащинството, то по отношение упражняване на родителските права, лични отношения и
издръжка на детето съда не следва да се произнася, като тези въпроси следва да се решат
след установяване на това кой е биологичния баща на същото.
Тъй като няма направени искания за присъждане на издръжка между съпрузите след
прекратяване на брака, съдът не следва да се произнася и по този въпрос. Съпрузите нямат и
2
семейно жилище.
Имуществените отношения относно придобитото по време на брака движимо
имущество страните ще уредят впоследствие, тъй като в тази посока не се събраха данни
дали изобщо страните имат такова.
Фамилното име на съпругата след развода се възстановява с предбрачното и такова –
Исмет.
Предвид всичко изложено съда счита, че разноските направени по делото се поемат
по равно, в тежест на всеки от тях, както са ги направили, на основание чл.329, ал.1,изр.ІІ от
ГПК.
По отношение на държавната такса за допускането на развода, съдът намира, че
същата следва да бъде определена в размер на 50.00лв., вносими поравно от страните, на
основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Водим от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Н. Е. Д., ЕГН **********, от гр.О. обл.Т., ул.“***, и
Б. Д., турски гражданин, роден на 27.05.1976г., с неизвестен адрес в Република Т. и с
нерегистриран постоянен и настоящ адрес в Република Б., сключен с Акт №***г., съставен
в гр.О. като дълбоко непоправим и разстроен, на основание чл.49, ал.1 от СК.
След развода съпругата Н. Е. Д., ЕГН ********** възстановява предбрачното си
фамилно име- ИСМЕТ.
ОСЪЖДА Н. Е. Д., ЕГН **********, от гр.О. обл.Т., ул.“***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПпРС сумата 25.00лв. (двадесет и пет лева)- държавна такса за допускането на
развода, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Б. Д., турски гражданин, роден на 27.05.1976г., с неизвестен адрес в
Република Т. и с нерегистрирана постоянен и настоящ адрес в Република Б., ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ПпРС сумата 25.00лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса за допускането
на развода, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд-Т., в двуседмичен срок, от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.о: _______________________
3